Ела, зарази ме | webcafe.bg
Webcafe

Ела, зарази ме

Елица Николова 18.06.2010, 09:17 (обновена 23.06.2010, 09:13)
Доброволката

Снимка: © Mарин Kафеджийски

Много се дразня от тия постулати - усмихвай се, щото слънцето грее... Глупости. Не трябва да си затваряш очите пред гадостите, за да се чувстваш ок...

Ходи с един розов и с един син чорап. Крехка ирония на житейския гаф, че колкото и да си направил за света, той ще те запомни повече с различните ти чорапи.

Да не е гръмко, нито омаловажаващо - как да започнеш едно красиво момиче, което просто минава и изпуска няколко липсващи парчета от големия пъзел на съвестта ти. И те оставя сам да си ги редиш.

А за всичко, заради което е по-специална, говори с толкова равен тон, по който се оттегляш от охранения със самодоволство и амбиция свят.

От няколко месеца Анджела - разбира се, че името й няма нищо общо с хвалебствената холивудска хуманност - прекарва вторник и петък по по-друг начин от повечето 22-годишни. Доброволно оцветява живота на хора с увреждания. И ако този лайфстайл модел може да се обяви с патоса, който тя не би употребила, то е защото идеята на тези няколко часа е да избута "изостаналите" напред. Идея, заключена от години в отшелническите социални домове или в прекалено жалостивото пасивно отношение на роднините им.  

"Доброволец" сигурно е отчужден статус за наемниците на кризата  

И всеки има право да вдигне рамене и да си продължи по пътя за бирата след работа. Със същия маниер Анджела отива към "Интеграционния център за хора с увреждания" в кв. Слатина - не с оная осанка "дай сега да хванем да променим света" и "вие, кво по-смислено вършите"... 

Просто един ден решава да поотвори времето си и пита Google за доброволческите организации в София. "Излязоха ми две-три и най-много ми хареса CVS", казва, подминавайки темата за истинските причини (за да не прозвучат наставнически). 

"Отидох на интервю в организацията, преди да ме запознаят с директорката на центъра. Супер много се бях сдухала - другите момичета, които се бяха явили, учеха адекватни специалности - рехабилитация, социология..., а аз - фотография. Мина цял месец и точно, когато си мислех, че не са ме одобрили, те ми звъннаха", обяснява Анджела - студенка 3 курс в НАТФИЗ. 

"Удовлетворена съм от живота и от себе си и искам да предам нататък", успява да каже на теста за Интеграционния център, докато другите заявяват бъдещите си доброволчески планове. 

За нея това си остава спонтанна философия, която не бива да си натрапваш: "Ако запиша магистратура в чужбина, със сигурност ще се занимавам с това. Не е задължително да е същото - и две дръвчета да засадиш, пак е нещо..." Или да почистиш градинката на Народния театър, което често ще я видиш да прави - не само защото живее на няколко минути оттам. 

Не абсолютизира и не обобщава "доброто"  

Не ти го пробутва върху някакъв бляскав пиедестал. "Ама те всички са си добри...", казва. "По различен начин, за различни хора и ситуации..." И не е нужно да си някакъв ексцентричен свръхпозитивист. 

"Много се дразня от тия постулати - усмихвай се, щото слънцето грее... Глупости. Не трябва да си затваряш очите пред гадостите, за да се чувстваш ок...", казва Анджела, която илюстрира машината на щастието (на Рей Бредбъри) с фотография на клещи. 

Човек трябва да си сглоби идеята за доброто сам    

Тезата, че доброволците са някакви смирени алтруисти с възвишена формула за смисъла на човешкото битие, също не издържа. "Смирението не е да клекна пред тоя, който има два лева повече и да се набутам при слабите. Ако съм смирена по този начин, после ще искам някой да склони глава пред мен, когато аз имам повече от него. Смирен значи да си безупречен." 

Между обясненията за хората от интеграционния център, с които рисува, реди пъзели, шие гоблени, гледа филми, можеш да си говориш с нея за всички човещинки като храна, пиене и любов. 

Понеже това, с което се занимава, не й идва отвъд. "Хората, с които съм във вторник, са с доста сериозни диагнози като церебрална парализа и олигофрения, но като излезеш не си изхабен. 

Затова и единственото оправдание, което не разбирам, когато някой отказва да се занимава с това, е, че ще му бъде жал, няма да знае как да се държи... Не трябва да се държиш различно, само да си внимателен - така както с всеки от обкръжението ти навън. 

С хората, с които се виждам в петък, си говоря като с приятели - какво прави днес, с каква рокля беше на бала, имаш ли сестра, брат, гадже... Да ти кажа, всички говорят за любовта - вярно, че е навсякъде".

Доброволците - общо 4 момичета - общуват с хората с увреждания в присъствието на социални работници. "Спазваме инструкциите да не се сближаваме прекалено с пациентите, да не им правим подаръци, да не изпитваме състрадание... Да не се държим с тях като към хора с проблеми. 

Повечето от тях са прекалено обгрижвани от семействата си, а са работоспособни. Този център трябва да е звено във веригата, да ги интегрира, за да успеят да си намерят работа, както е на доста места по света.

Не трябва да сме някакъв спасителен остров за тях, а да ги придвижим нататък...". 

Понякога забравят, че е там всеки петък и я питат дали пак ще дойде. За малко да им каже, че няма как да не дойде, понеже те на нея повече й помагат. Но нали не трябва да прекрачваш прага на сантименталността. 

Да не си слагаш медал, излят от собствената ти благородност. А и - просто е - не си застрахован от съдбата на хората, които сега имат нужда от теб, за да се мериш с тях по скалата на полезността. 

Анджела няма библия, която я тика да прави нещо за някого. Религията й е тази на ненараняването. Просто има такива хора тук - внимават да не изцапат, дори когато вървят по улицата. Сигурно затова е трудно да ги проследиш. 

Oще: доброволен труд  доброволци 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

12 strawsPulledAtRandom | 10.08.201020:45

Браво за статията ДА!

А, щях да забравя: Йосифов, ти си гъз.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.07.2010, 04:23

11 makav3l1 | 16.07.201004:28

хахаха не бъдете толкова фалшиви 85% от тук които коментирате не водите нормален социялен живот ... докато не изкарате 2-ма 3-ма изявени лидери които да ви водят няма да успеете.... глас в пустиня... шматки !! манипулирани кученца.. пък момичетата дето пишат толкова феминистки статии моят съвет е правете повече секс... нужен ви е .. =)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

10 Милена | 22.06.201010:36

Невероятно.... ! БРАВО! Дали хората,които помагат са нормаални? Значи до много далече сме стигнали щом си задаваме такъв въпрос?! РАЗБИРА СЕ!Ненормално е да не помагаме на хората,но какво ни пука след като си имаме топъл хляб,кока кола до себе си (да разредиме) и домашен любимец ,за който да се грижим(Сякаш наистина помагаме на някого по този начин...)...НО нали знаете,помогни на себе си ,за да помогнеш и на останалите.АКО СИ ОСТАНЕМ СЪщО толкова задръстени КЪМ цветния свят около себе си и най-вече у себе си..всичко е загубено...Усмивка Лек ден! и дано някога прочета във форумите обратната теза на ' Дали хората,които помагат са нормаални? '! Усмивка .. но се надявам да е преди да стана достатъчно дърта,че да не виждам малките буквички пред себе си(ако се сещщате какво имам предвид.... )
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2010, 15:50

9 The_seeker | 21.06.201008:38

Аз съм разбрал за себе си ,че трябва да се действа от позиция на силата...преподавателите в училищата вместо да ми се чудят какви глупости да правят в часа на класния ,може да отидат с учениците в някой старчески дом ,дом за деца с увреждания ,дом за сираци и т.н.Ако чакаме да се събудят тези 5 000 000 дълбока заспали българи до никъде няма да стигнем.Завършвам тази година за електроинжинер и мога да ви кажа ,че ама нищо незнам в сравнение с най-слабия студент от преди 10-15 години ,а пък по оценки даже стипендия вземам.Много са нещата ,които могат да се направят за да се подобрят нещата и те не са свързани с политика ами с човешко преоткриване...от всяко поколение има всякакви хора ,така че може да се оплакваме как родителите ни разграбиха държавата или да осъзнаем ,че истинското богатсво са хората и техните идеи!! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2010, 13:36

8 r_p_mc | 20.06.201018:33

амаа, Alice нали това е идеята, че не им трябва състрадание, а да се държим към тях като с равни...аз лично просто ги игнорирам, както останалите хора които не ме интересуват. Ето, ако някой иска да прави добро, да стане доброволец, иначе браво на момичето ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.06.2010, 18:23

7 lele | 20.06.201018:15

Боже!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

6 vanko1 | 19.06.201012:08

Ма кога е бил милостив българинът, че той е с кораво сърце/не юнашко, а кораво...чука надърво да не го стигне, и обръща глава на другата страна, като види някой да се мъчи, но няма да помогне, що да се хаби...съвършено балканско говедо, и ако това не се промени, лошо ни се пише
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 19:21

5 Alice | 19.06.201011:44

Усмивка Браво на момичето...опитва се да прави нещо смислено, лошото е, че в България нито властта, нито институциите, нито дори ние самите променяме отношението си към различните хора - особено тези, които имат някакви увреждания. Няма милост в нас, в сърцата ни, състраданието пък направо си е отишло. И тези хора са принудени да живеят като затворници в домовете и тесния кръг на най-близките си хора...Като се появят навън, нито околната среда е създадена така, че да облекчи преминаването им, а хората са твърде гадни ги смазват с присмех и снизхождение о тпозицията си на Здравите - пълна гадория
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2010, 20:11

4 Данъкоплатец | 18.06.201021:24

Вече не знам кое е нормално в държавата ни.Дали хората като нея или другите дето се надпреварват за материални блага и забравят, че не са сами в тоя побъркан свят.Толкова са изкривени моралните устой ,че ми се струва невъзможно да ги има изобщо,сякаш живеем в кника на Камю Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2010, 12:08

3 JackASS82 | 18.06.201014:14

Хубаво е да има и такива хора. Макар и на фона на ежедневието ни да изглеждат странно и не на мястото си като цветно петно върху черно-бяла снимка. Мислех си че са изчезнали заедно с динозаврите. Всъщност дори не ми е ясно как оцеляват. Можеш ли да газиш в калта и да останеш чист? Това звучи невероятно.
Да си призная, бих забелязал първо именно чорапите и бих се израдвал сърдечно. След което бих оценил по достойнство женската й красота преди да отмина. Дори само заради чорапите би ми станала по-симпатична от останалите объркани хора в тълпата. Да, ако не всички, то поне повечето сме объркани и смахнати по свой си начин. Очите ми търсят и виждат само кривото, мръсното, грозното... така съм свикнал и така ми харесва. Еволюция, адаптация или психично отклонение това ми помага да намирам радост в кривото ежедневие. Какво по-забавно от бутането в мръсния автобус? Перхидролена щампа, до нея потен селяк, студент с махмурлук, мургави хора с метли. Я! Кво е това? Плоско момиче или женствено момче?.. тая унисекс мода е твърде крива дори и за мен. Чалгата от шофьорската кабина се смесва с рева на двигателя, превръщайки се в приятна мелодия за душата. Возя се с широка усмивка на брадясалото ми лице. Радвам се на хората и не изпитвам угризение. Сигурен съм, че и те се радват на скъсания ми потник или петното от машинно масло на панталоните ми. Обърнатите кофи и разпиления боклук по пътя към работата изглеждат като най-нормалното нещо от пейзажа. Дори по свой начин изглеждат красиви.
Първо си помислих "Тази е луда!", но пък може това да е нейния начин да се разтовари и да остане нормална. Кой знае. Може пък хората на които помага да са по-нормални от нас.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани