Не слушайте съветите за успех | webcafe.bg
Webcafe

Не слушайте съветите за успех

Webcafe.bg, по Salon
21.10.2013, 17:30 (обновена 24.10.2013, 16:18)
Елегантен мъж

Снимка: © БГНЕС

Това е литература на суеверията, където всичко се получава и добрите момчета винаги печелят

Писателят има проблем. Книгите, които чете, и хората, които познава, отдавна го предупреждаваха, че народът - и вероятно човечеството като цяло - се лута в някакво творческо униние. Икономическото развитие стихна. Интернет революцията бе не така страхотна, колкото ни се искаше, а възходът на иновациите - някога културна константа - се забави до скоростта на обикновено влачене.

Една от малкото сфери, в които създадохме доста новости - финансовото инженерство, ни порази като бумеранг. В други сектори сякаш вървим назад. Вече не е толкова лесно да се качиш на свръхзвуков самолет през Атлантика или да пратиш астронавти на Луната - или е прекалено скъпо, или е просто минало.

Закъсалите автори също така знаят, че в последните години има страхотен растеж на сектор "промотиране на творчеството". Конференциите TED, които ви помагат да бъдете креативна личност. Разговорите със специалисти от IBM, които набързо ви брифират за глобалните тенденции. Схемите "Мисли извън модела".

Успешен бизнес

Там са консултантите, които може да наемете, и градове, похарчили милиони долари, за да превърнат старите квартали в артистични и дружелюбни места за живот, където правилата отстъпват на капризите. Ако слушате определени хора, креативността е просто приказката на живота ви - от залите на Масачузетския университет до инкубаторите на Силициевата долина.

По въпроса има страшно много литература. Нейните автори са използвали армия от гурута на мениджмънта, теоретици на градското развитие, психолози, но най-известни са научните писатели с техните безкрайни приказки за успеваемостта на творчеството и направената от тях дисекция на мозъка, която прави всичко това възможно.

Именно последните озадачиха нашия кореспондент, който се сдоби с копие на книгата "Представи си: Как работи креативността". Това е бестселър на някогашния вундеркинд Джона Лерър, чието резюме включва научни обмени, кратък престой в The New Yorker и две по-ранни книги за неврологията и вземането на решения.

Разположен в гореща вана, за която се знае, че отприщва "мисленето извън кутията", нашият кореспондент отвори ума си за мислите на младия учител.

Нравоучително

Много от тях започват, повтаряйки най-първата му фраза: "Procter & Gamble имат проблем". Следват епитафии и решения на проблема. Нашият кореспондент прочете за изобретяването на кухненския моп. Научи как Боб Дилън е получил великото прозрение, за да напише една от своите песни, която и днес още пускат по радиото отвреме навреме.

Откри, че има компания на име 3М, изобретила тиксото с двойно залепване, онези жълти листчета, които си лепите по хладилника и други полезности. Прочете за виолончелиста на Yo-Yo-Ma и успехите на Pixar.

И тогава му светна. Беше чувал за всички тези неща и преди. Всяка история сякаш се развиваше по напълно предсказуем начин. Когато дойде редът на 3M, беше напълно естествено Лерър да продължи с листчетата за бележки и напомняния. И стана точно така.

Дали нашият кореспондент разви дарба да предсказва бъдещето? Не. Просто той действително бе чувал тези истории преди. Потърсете в Google и бързо ще откриете, че приказката за появата на кухненския моп е емблема за маркетинг литературата. Боб Дилър е цитиран безкрайно в какви ли не дискусии, посветени на иновациите, така че може да прочетете за появата на парчето Like a Rolling Stone в учебници като "Основи на маркетинга".

Колкото до 3М, десетилетните овации за компанията могат да бъдат проследени назад чак до 1982 г., когато излиза една от най-важните бизнес книги на всички времена - "В търсене на превъзходството". Всъщност, случайното изобретяване на т.нар. "Post-it notes" е такъв университетски стар виц, че невежеството на тези, които не знаят фактите, е във филм от 1997 г.

Нашият кореспондент осъзна също така, че литературата, посветена на креативността, е жанр на ненадмината баналност. Всяка книга от сорта, която прочете, сякаш тикаше на преден план едни и същи износени магазинни вицове и канонизирани герои.

Ако авторите се представят като експерти по иновациите, те ще ни говорят за Айнщайн, Ганди, Пикасо, Дилън, Уорхол и Бийтълс. Ако те честват собствените си иновации, тогава ще се сравняват с често отхвърляните шедьоври на импресионизма - онази комбинация от пастелни цветове, която украсява всички хотелски лоби барове от Питсбърг по Пхенян.

Тези, които ни принуждават да мислим различно, май почти никога не го правят

Година след година новите попълнения в този непроменлив жанр бяха произвеждани и консумирани. Нашият кореспондент откри, че цялата тази литература не е на първо място по креативност. Тя преразказва куп добре известни факти - за любимите поп звезди, артисти, марки и техните успешни истории, но рутинно заобикаля други крайъгълни камъни, които до голяма степен изтъкаха историята на човешката цивилизация.

В крайна сметка някои от най-значимите нововъведения на съвремието се намират сред най-големите му чудовища. Ами хитростта на Третия райх, използвал за първи път балистични ракети, бойни самолети и безброй други оръжия. Никой не иска да вкара в славния списък Пеенемюнде, където нацистите изобретяват ракетата Фау-2 (V-2). Там обаче са Перикъл от Атина, Флоренция по време на Ренесанса, Бел епок (периодът 1890-1914, бел.р.) във Франция и др.

Колко лесно е обаче да ни кажат как се стиковат джаз групите, как е измислена slinky играчката или какви тапети и бои да използвате за офиса.

Нашият кореспондент се потапя в друга вана - и в дебрите на литературата по въпроса преди 10 години, когато е още наш бъдещ кореспондент. Да вземем "Възходът на креативната класа" на Ричард Флорида от 2002 г.

Той твърди, че креативността е най-ценното от всички качества, издигащо определени хора от обществото до "доминираща класа". Компании, градове и държави трябва да ги следват и да се грижат за тях, нестандартния им вкус и начина, по който биха направили пространството по-артистично и автентично.

Авторът дори измисля "бохемски индекс", за който твърди, че разкрива силна корелация между наличието на художници и икономическия растеж.

Всеки елемент на теорията на Флорида вбесява нашия кореспондент. Дали той не предлага планова поява на бохеми? Създадени от правителствата? За привличане на бизнеса? Всичко изглежда като комикс упражнение по човешката наивност. Кореспондентът ни прекарва онези дни с хората, които отговарят на определението на Флорида за креативна класа - писатели, музиканти и интелектуалци.

Разглеждайки ги като индивиди обаче, той вижда литературата за креативността като нещо много по-лошо, дори като обида. Защото обществото изобщо няма нужда от нови идеи, освен ако те засягат любимите му теории или биха могли да бъдат осребрени по някакъв начин.

Методът на всяко триумфиращо интелектуално движение е да разчупи и изолира несъгласните, но находчиви гласове. Ето така се води дебат. Академичните професии изолираха тези, които не следваха партийната линия. Левичарските клики се отлъчиха взаимно. Либералите игнорираха всички предложения, които не оправдаваха придвижването им към центъра на политически спектър. Консерваторите сякаш бяха във война със самата идея за човешкия разум.

А мислителите за бизнеса се оказаха най-лоши от всичко - с твърдото си убеждение, че критиките от всякакъв вид ще доведат до спадове и сривове на фондовия пазар.

Нужно е време на нашия кореспондент- буквалист да осъзнае проницателното в теорията на Ричард Флорида. Това е идеята, че креативността е атрибут на класа - тя не е само от интелектуалци и хора на изкуството, но от специалисти в управлението и властта.

И тогава всичко се изяснява. Причината тези иначе много оптимистични книги за успеха да имат прекалено малко общо с живота на обикновените хора е, че те не са писани за тях. Литературата на креативността е нещо съвсем различно. Баналността, познатите примери, невъзможността за правилна оценка - всички тези неща се случват в действителност с креативните хора.

Това не е наука, въпреки технологичния гланц, прилаган от писатели като Лерър. Това е литература на суеверията, където всичко се получава и добрите момчета винаги печелят. Това е историята на брилянтни хора, които са се поучили от други брилянтни хора. Аудиторията сме ние, подозирайки самите себе си, че също може да бъдем толкова брилянтни.

Oще: креативност  литература  маркетинг  мислене  пари  съвети  успех 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.03.2013, 19:27

2 Pavlin Gyurov | 22.10.201322:47

Не че има нещо общо с темата, но да уточним - самолетът е използван като оръжие за пръв път през Балканската война при обсадата на Одрин. От Българската армия. Не от Хитлер.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 22.10.201309:04

Малко песимизъм за "Добро утро". Като контра гледна точка на опитимистичната фраза "Слънце, лято, онанизъм - здрав и бодър организъм!" Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани