Вождове, лидери, персонажи | webcafe.bg
Webcafe

Вождове, лидери, персонажи

Албена Стамболова*
08.06.2014, 20:44 (обновена 21.07.2014, 18:08)
бойко борисов дебютира като професионален футболист

Днес имаме играчи, а не лидери

Оказва се, че в контекст като българския, волята на избирателя се влияе по-силно не от Какво, а от Кого?  Когато реши, че "всички крадат", българинът започна да не гласува.

Около 1996  г. се разбра, че с бившите си управници няма да прокопсаме, даде се възможност на алтернативата им - СДС, което имаше пълната власт в държавата и столицата й и ... дотук с вярата в партийните тела. До този момент все още преобладаващо се мислеше, че системата е добра, функционира, иска се малко да я поизучим и разработим, но колко му е, ще стане. Като не може с едните, ето ги другите.

След този повратен момент на пълно ограбване, българинът се извърна от Какво и започна да търси Кой. Вече 18-та година (едно пълнолетие), избирателят търси персона, личност, която да грабне доверието и сърцето му, защото ще осигури старините и децата му.

Не той, избирателят ще стори това, а Той, лидерът на поредната партийна регистрация, баптисан за народен бащица.

Мнозина, както в приказките, си опитаха късмета. Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов, след тях (помежду тях и самозвани) и все по-слаби аватарии като Волен Сидеров и Николай Бареков. Забележителна е низходящата тенденция: все по-ниска избирателна активност, все по-слабо доверие в държава, институции и избирателна система, все по-случайни фигури във вождистката роля, все по-видими конци и кукли, закачени за тях.

Авторитетите, или лидерите се изместиха от сцената към кулисите и оставиха в червените, сините, жълтите и лилави кръгове светлина хора, изгубили лицата си под грима.

В какъв смисъл може да се говри за харизма и лидерство на политическата сцена днес в България?

Крехките опити за възкресение на личностови модели като Петко Каравелов, Буров, Стамболов, Цар Борис III, генерал Вазов и много други постепенно се изтощиха като преексплоатирана почва от многобройни и следващи се реколти.

Днес, върху асфалта с дупките, с който така и не може да се справи нито една община в страната, никнат други лица. Други разновидности на харизмата, авторитета и лидерството.

Сергей Станишев е дете на номенклатурна България, наследствен комунист-социалист, наследник, принц-консорт на майката партия - столетната хранилница. Радваха се на сериозността, с която, въпреки младостта си, пое лидерството. Остаря с него, похаби се под тежестта на двойната игра: да бъде искрен с електората, да бъде партньор на съратниците, които го презират.

Бойко Борисов е уличен герой, самонаправил се човек с умения да убеждава. Подозрителен и неясен е, въпреки откритото си желание да работи държавник. Няма семейна история, но пък се държи за личности: Живков, Сакскобуротски. Те го привличат като магнит, от тях попива власт.

Лидерството е особена работа. Харизматичният лидер пък е още по-специален. Той е личност, която умее да улови колективните потенциали и да ги канализира, да ги накара да работят за себе си. Лидерът е гарант за колективното благополучие. Може да е генерал, патриарх, цар, министър-председател, президент или опозиционер. Но той е един и същ в ролята си на лидер независимо от изходната си точка.

Станишев губи и не признава, защото така е научен: не реагира като автономна, а като партийна пионка. Борисов има силен инстинкт за самосъхранение и играе с оставки.

И двамата атакуват лидерството от различни места, но всъщност не се интересуват от него, дори не допускат, че биха се добрали до него. Защото то ги плаши.  В днешния свят корпоративните, геополитическите и финансовите интереси си набавят лица в рамка - билбордна - които прегракват, а после абдикират. Това постепенно се разбира, затова и днес имаме играчи, а не лидери.

Няма да изброявам останалите, те са всеизвестни.

Доколко в съвременния свят са възможни лидерства не зная. СДС, след него и ДСБ страдаше от силната ръка на силната личност. Не можа да усвои, да извлече полза от харизматичния и лидерски потенциал на Иван Костов. С него е лошо, без него е трудно.

Колективното действие е единсвеното ефективно и днес като че ли се разчита повече на самоорганизиращи се обществени тела, отколкото на личности. Личностите вече по определение са подозрителни, поне за избирателя.

И въпреки всичко, това е посоката на политическата активност. Тенденцията сочи, че когато в хипотетичния край всичко изтече и се изчерпа и последната капка доверие у хората се изцеди, онова, което ще оцелее и все още ще ни стряска от екрана, ще е поредното лице, пожелало да бъде политически лидер. Лицето Х. Един слаб модерен Биг Брадър, който никого няма да плаши, защото нищо няма да контролира. Един портрет без лице, за когото да се гласува. Едно лице без лице.

Доколкото знам "гьонсурат" е български конструкт от две турски думи  и означава някой, на когото не му пука, който е арогантен, безочлив и не се интересува от другите или "не му е студено на очите", както казват французите. Спокойно в рамка може да се постави тази дума, вместо поредното физическо партийно лице.

Известно е, че това, което се отрича в културата, се възприема компенсаторно в антикултурата. Парадокс е, че ГЕРБ печели избори (в случая тези за ЕП), но кой гласува за ГЕРБ? Човекът, когото публично подиграват за произход, биография и образование, е същият този човек, който ни се смее от другата страна на урната. Излиза, че колкото повече отричаме мнозинството си, толкова повече то ще ни се хили, ей така напук, от лицето на лидера си.

И какво излиза? Хем искаме конкретно лице, хем бързо се отвръщаме от него.

Това вече си прилича на чиста невроза. Все по-бързо сменяме лицата и тази честота е признак на голямото разочарование от липса на харизматичен лидер, в чиито ръце да можем да се поверим. Търсенето продължава. Но въпросът е дали търсим КОЙ, или търсим КАКВО? Моделът съществува, но някак си трудно става български.

В този момент всички се питаме ЗАЩО?

*Албена Стамболова е писател, преводач, преподавател и психоаналитик. Завършва докторантура при Юлия Кръстева във Франция в Университет Париж 7 „Жюсийо", работи и преподава в Университетите Париж 9 „Дофин", Париж 3 „Сансие" и в СУ "Св. Климент Охридски". Има професионален опит като психологически консултант и HR.

Oще: албена стамболова  бойко  бойко борисов  борисов  водачи  вождове  доверие  иван костов  играчи  избиратели  лидерство  сергей станишев  станишев  харизма 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.10.2010, 17:08

10 Mila Iskrenova | 15.08.201412:28

Госпожата да не се прави, че няма нищо общо с 'лидерите'... Бива лицемерие, ама чак пък толкоз! Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2010, 20:11

9 Данъкоплатец | 11.06.201410:20

Няма държава или партия без лидери,ама при нас вождовете се слагат най-отпред и се разчита че те ще решат проблемите,а то тяхната работа е само да съберат екип който да го прави.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.04.2014, 05:38

8 Ommanipadme Hum | 10.06.201406:37

на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г. Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София). На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:
- о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;
- кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми. За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:
- атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;
- съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес. Ходове на Бойко Борисов в тази посока:
1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:
- бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми). Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).
- престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.
2. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)
Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийн
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2014, 22:10

7 Svetoslav Stoyadinov | 09.06.201422:27

В историята има много велики лидери които са я обръщали изоснови, и затова е нормално хората да търсят своя водач, който ще промени събитията. Просто така е по лесно, отколкото всеки да си изпълнява гражданските отговорности. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

6 gothic | 09.06.201416:41

Имаше преди доста години една статия, ако не се лъжа в Бг "Плейбой" за "мъжките" и "женските" държави. И там РъБъ еднозначно беше определена като "женска". И нещата няма шанс да се променят явно..... не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2014, 16:04

5 The Queen | 09.06.201416:09

Макароне, приятелю, регистрирах се и аз специално да изразя благодарности за коментара!Браво!! поклон
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 09.06.201416:05

Гледах вчера по телевизията "Гадни копилета" на Куентин Тарантино, и това ме вдъхнови да съм малко по-екпресивен Усмивка
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

3 pepe | 09.06.201412:21

Самоче 96-та беше средата на Жан Виденовото управление, който смени правителството на СДС, след като през 95-та БСП спечели изборите /май единствен път наистина имаха мнозинство/; 97-ма правителството на Виденов падна и Костов стана премиер /първо служебен/...
С 96-та както се казва си уцелила баш в десетката. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

2 gothic | 09.06.201412:19

Макароне, логнах се специално за да ти чукна едно палче нагоре. Заслужаваш го напълно. Такъв точен и безпощаден коментар скоро не бях чел... поклон
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 09.06.201408:55

Българската нация има доста изразен женски профил, и типичната за жените пасивност в очакването на появата на "избраният". Това е съчетано с една повратливост, и много висока степен на наивност, поради което често случайно срещнати мъже тип "играчи" са припознавани като "избраният". После следва разочарование, поява на комплекса на "прелъстената и изоставена жена", самосъжаление, и повторно появяващ се момент на очакване на поредния, този път "истински" принц.
Накратко казано бг-нацията има характерно поведение на шефрантия, безумно влюбена в идеала си за мъж, готова да пристане на всеки добър актьор, и в същото време безумно разочарована от всичките си предишни съблазнили я мъже.
   

оценка

+12 -0

Най-коментирани