Речта на Елън Пейдж | webcafe.bg
Webcafe

Речта на Елън Пейдж

Lifecafe, по Hollywood Reporter 14.05.2014, 19:09 (обновена 18.05.2014, 10:01)

1 от 2 снимки Назад Напред

елън пейдж

Снимка: © getty images

Златното момиче продължава напред

Сутринта на 15 февруари, все още замаяна от събитията на предната вечер, Елън Пейдж тича през летището на Лос Анджелис, за да хване полета за Монреал, където снима "X-Men: Дни на отминалото бъдеще".

Случило ли се е наистина това? Хиляди поздравителни туитове, все още изливащи се отвсякъде, потвърждават, че се е случило.

Половин ден по-рано нисичката филмова звезда (155 см с кецовете, а тя обикновено не ги сваля), пробила в киното като обичаща пънк-рока бременна тийнейджърка в "Джуно" (2007) стои пред препълнена бална зала в Лас Вегас и споделя, че е хомосексуална.

Подобно на героинята й в X-Men - Кити Прайд, чиято специална сила е да преминава през твърда материя, Пейдж излезе от пословичния "гардероб" на тайната си така грациозно, сякаш никога не е била в него.

Два месеца по-късно 27-годишната актриса дава първото си подробно интервю, откакто речта й на деня на Св. Валентин бе чута по целия свят. И тя си спомня колко топло са я посрещнали на снимачната площадка на X-Men: "Помня, че седях зад мониторите с Хю Джакмън и той ми каза: 'Изглеждаш толкова различна!' А аз отговорих: 'Чувствам се различна'."

Пейдж е обезоръжаващо открита за дългогодишната си борба с депресията

"Бях много тъжна," споделя тя. "И очевидно това е нещо много лично, но го казвам, за да окуража другите хора, както и да се чувстват. Бях много тъжна, изолирана, и тревожна. Вече не съм, слава богу."

През 2014 г., когато препятствията пред еднополовите бракове падат на много места, перспективата още една знаменитост да се разкрие като хомосексуална не изглежда толкова забележителна. В крайна сметка минаха 17 години, откакто Елън Дидженерис заяви: "Да, лесбийка съм" на корицата на сп. "Time" - фундаментален момент за гей и лесбийската общност, който, както много хора забравят, доведе до прекратяване на договора й с ABC и тригодишна изолация от цялата тв индустрия.

Въпреки че много други също се разкриха, подобно разкритие е безпрецедентна стъпка за звезда от нивото на Пейдж - под 30-годишна, номинирана за "Оскар" и все още имаща стабилния имидж, осигуряващ зелена светлина за бюджети за мащабни проекти.

Още по-рядко е знаменитост от такова ниво да заяви категорично: "Аз съм хомосексуална". Дори Джоди Фостър изрече почти всичко, но не и думата "гей" по време на речта си на "Златните глобуси" през 2013, за което си спечели упреци, че е била ненужно двусмислена.

Пейдж обаче не е сред критиците й: "Нямате представа колко труден е този момент, въпреки че най-накрая не казваш всичко, което искаш да кажеш," пояснява тя. "Това обаче не засяга само теб."

Речта на Пейдж за мнозина не е изненадваща

Масовата реакция на нея - видеозаписът й в YouTube е гледан над 6 млн. пъти - бе като масово поемане на дъх от облекчение, сякаш пъзелът на тази чаровна, но енигматична звезда най-после стана завършен. Но въпреки покоя, който това носи в личния живот на Пейдж, все още има една голяма въпросителна как това ще повлияе на професионалния й път.

В годините след "Джуно", тя никога не постигна същия тип успех, и има доста хора в Холивуд, които на четири очи твърдят, че етикет като "гей", залепен за една млада актриса, е като стоманено гюлле за кариерните й перспективи.

Има обаче и друга гледна точка по въпроса: че тайната на Пейдж е това, което я е препъвало през цялото време - и сега тя има шанса за ренесанс в средата на кариерата си.

С Дни на отминалото бъдеще, дебютиращ на 23 май, два инди филма в процес на снимки (включително Freeheld, лесбийска драма, която тя се опитва да реализира от почти 6 години) и потенциална студийна екшън-поредица на хоризонта, определено Пейдж има коренно различно излъчване и имидж отпреди.

Пейдж споделя, че разкриването на сексуалността й е било в мислите й от години, но въпреки това се е сдържала

"Доста време просто си мислех: 'Не бива. Обичам да съм актриса, това е огромна част от живота ми; ще пазя това в тайна.' И: 'Трябва да го пазя в тайна, защото работата ми е да създавам илюзии' и прочие глупави оправдания," казва тя. "Защото не виждам хетеросексуалните актриси да се стараят особено да крият хетеросексуалността си."

През пролетта на 2013, тя твърдо решава, че ще се разкрие, и се среща с най-близката й приятелка и изповедничка, която е и стратег на кариерата й: мениджърката Кели Буш, която като основател на ID Public Relations, е сред най-агресивните борци за имиджа на клиентите си.

Темата е била подхващана и преди, и винаги 47-годишната Буш - която също е лесбийка и отглежда две дъщери със съпругата си, с която са заедно от 18 години - е разпитвала клиентката си "какво би станало, ако...", след което Пейдж е оставала с усещането, че моментът не е подходящ. Този път обаче е различно.

Пейдж по това време има опита на две хомосексуални връзки, които се е старала усърдно да пази в тайна: 2-годишни отношения, започнали скоро след премиерата на "Джуно", и втора, по-проблемна връзка, развила се след това. Тя все още потрепва при спомена за "неврозата да го пазиш в тайна и винаги да мислиш за това, когато отсядаш в един хотел, и когато напускаш хотела. Ужасно е, болезнено е."

Кариера още от ранна възраст

Пейдж е родена през 1987 в Халифакс, в канадската провинция Нова Скотия, и казва, че е била "тотална мъжкарана" още откакто е проговорила. Родителите й се развеждат, докато тя е била бебе, и Пейдж пребивава и при майка си - учителка, и при баща си, графичен дизайнер, създаващ дизайна на пощенски марки. Баща й сключва нов брак, когато Пейдж е на 5 години, а майка й остава неомъжена през всичките години досега. И дъщеря й все така не разбира защо: "Тя е готина, със спортно излъчване, играе футбол, обича бира," коментира Пейдж. "Тя е страхотна мацка."

Актьорската кариера на Пейдж започва, когато кастинг режисьор минава край училището и забелязва 10-годишното дете с трогателни кафяви очи. Пейдж е избрана да играе сираче в "Pit Pony", исторически ТВ филм за беден миньорски град в Нова Скотия. Ролята й носи номинация за наградата "Джемини" - канадският еквивалент на "Еми", а две години по-късно "Pit Pony" се превръща в седмичен сериал и тя логично получава постоянна роля в него.

Около 14-15-годишна възраст, тя започва "сериозно да се замисля" дали не е лесбийка. Неспособна да приеме още привличането към своя пол, напразно тя се опитва да излиза с момчета. "При първите ми контакти с момчетата," казва тя, "реагирах така: 'Какво?! И заради това целият свят обезумява? И всяко стихотворение е за това? Не разбирам'."

Тогава обаче не й е оставало особено много време за срещи така или иначе

"Работех непрекъснато. Бях много дисциплинирана, не каквато съм сега. Бях като обезумяла." Изпълнението й на привидно наивна тийнейджърка, която безмилостно се саморазправя със сексуален хищник в "Опасна невинност" (2005) привлича вниманието на Джейсън Райтман, който си търси актриса за главната роля във втория негов филм, странна тийн-комедия, която се оказва "Джуно". И за всички, ангажирани с този филм - Райтман, Пейдж, Майкъл Сера и стриптизьорката-сценаристка Диабло Коуди, - от този момент животът никога вече няма да е същият.

По време на снимките свенливата Пейдж не разкрива много информация за личния си живот, но на филмовата площадка цари разбиране и относителна непосредственост. "Не беше нужно да говори за това, ако ме разбирате," казва Коуди. "Близките до нея хора знаеха."

Славата я сполита като ураган. Пейдж си спомня колко уплашена е била, когато е излязла от метрото и е видяла лицето си на билборд на Таймс Скуеър. Фенове се приближават развълнувани до нея и цитират фрази от диалозите на Коуди. Нищо обаче не утвърждава статута на "Джуно" като културна сензация повече от участието на Пейдж с излъчване на уплашена сърна, наравно с Коуди, в шоуто на Опра Уинфри. "Тогава вече всички знаеха, че филмът ще направи поне $100 млн.'."

Стресът на вниманието отвсякъде

Докато Пейдж преминава през натоварения сезон на наградите - шест безумни месеца на червени килими, снимки за списания и пътуване по цял свят, кулминирало в номинация за "Оскар" и интервю пред Барбара Уолтърс - тя все по-трудно възприема собствената си история на Пепеляшка.

"Беше невероятно стресиращо за нея," казва Коуди. "Като млада дебютантка, както я позиционираха, се очакваше тя да носи рокли на червения килим, да изглежда по определен начин, да излъчва момичешка женственост. Още на премиерата в Торонто усетих, че е силно стресирана от тези очаквания и не смята, че може да бъде такава задълго."

Пейдж е съгласна: "Трудно е да говориш за това, защото всички си мислят, че ако кажеш нещо различно от: 'О, Боже, мечтите ми се сбъдват,' си неблагодарна. Което не е истина. А ти си просто човешко същество, чийто живот се променя тотално, и преминаваш през всичко това, и е плашещо."

Тя казва, че обличането на рокли е било сред най-досадните за нея неща - включително специално направената рокля на Диор с червени обувки "Маноло Бланик" на корицата на холивудския брой на Vanity Fair през 2008 - и очевидният й дискомфорт е бил изписан постоянно на лицето й. Тя не се усмихва на снимката, но пък усмивки липсват и на колежките й, "свежите лица на 2008" - Емили Блънт, Ан Хатауей и Зоуи Салдана.

"Искаше ми се да да играя ролята, да правя каквото искат от мен, да обличам дрехите, да слагам усмивката и прочие. Но просто не можех, на необяснимо ниво - може би душевно, де да знам," казва Пейдж за тези ранни задължения. "И при фотосесии казвах: 'Предпочитам да съм в момчешко бельо с ръцете върху циците, отколкото да обличам това нещо'."

Манията по Елън се укротява след тези шеметни месеци, а следващите години носят поредица от професионални разочарования

През 2009 излиза неуспешният "Разбий ги!", комедия от дебютиращата на режисьорския стол Дрю Баримор, която се прочува с интервюта за пресата, в които режисьорката и главната героиня се държат за ръце и се целуват. (Пейдж отрича да е имала връзка с Баримор.) После тя играе жертва на изнасилване в "Пийкок", подобен на "Психо" трилър, който остава незабелязан. Все пак около Пейдж се вдига доста шум през 2010 с "Генезис" на Кристофър Нолан, където тя броди до Леонардо ди Каприо по улиците на огъващ се като 3D книга Париж; интелигентният блокбъстър печели над $800 млн. по цял свят.

Тя почти преминава в телевизията, съгласявайки се да играе в "Тилда", комедия на HBO с Даян Кийтън. Но телевизията се отказва от проекта, а Пейдж получава престижна роля от различен мащаб: Уди Алън я избира за "На Рим с любов" - роля, в която тя изнася възторжен монолог за секса с жени. "Той е много различен режисьор," казва Пейдж за Алън. "Той реално не комуникира с теб. Просто някак те оставя да го направиш. Не те насочва особено."

Миналата година тя участва и в "Изтокът" с Александър Скарсгард, където се сближава с красивата звезда от сериала "Истинска кръв", провокирайки вълна от таблоидни слухове. "Хората си мислеха, че излизаме," казва Пейдж.

С всяка изминала година Пейдж става все по-смела в демонстрирането на хомосексуалността си

Към края на 2013, тя не крие сексуалната си ориентация в ежедневния си живот: "Говорех за това какво е да бъдеш гей, шегувах се за това, излизах навън и го споменавах пред други хора - в крайна сметка аз и продуцирам, и играя във филм за гражданските права на лесбийките, и работя по него от години." Според нея поне 80 процента от бранша са били наясно със сексуалната й идентичност, когато тя изнася речта си, в която се разкрива.

На 14 февруари 2014, Пейдж е готова с речта си, думите се изливат естествено като "дихание" - особено най-личните пасажи, в които тя заклеймява "унищожителните стандарти" на медийната машина.

"Четох я много пъти пред членове на семейството ми и приятели, докато стигна дотам да не плача през цялото време," казва тя. И вечерта тя влиза в претрупаната бална зала и заема мястото си на подиума. Тя оглежда категорично не-холивудската тълпа - основно съставена от учители, социални работници, полицаи и други хора, наставляващи, грижещи се и в някои случаи арестуващи ЛГБТ младежите - и се моли да не избухне в сълзи или да изпадне в паническа атака, на която тя понякога е склонна.

И когато тълпата замлъква, тя започва да говори.

Още на петата минута от речта си тя изрича решаващите думи: "Тук съм днес, защото съм хомосексуална." Публиката вече знае какво предстои, но все пак категоричността на изказването й изглежда разтърсваща. Мнозина се опасяват, че тъй като е петък вечер, при това и 14 февруари, думите й може да останат незабелязани. Но става точно обратното: докато Пейдж и Буш празнуват с шотове текила в съседен гей-бар, уеб сайтът на организацията, пред която Пейдж изнася речта си, се срива от трафик.

От този момент нататък няма ожесточени спорове с разочаровани стилисти, и Пейдж вече е оставена на воля да носи каквито дрехи пожелае - предимно мъжки костюми, вратовръзки и ризи. Тя добре знае, че стилът й дразни мнозина, дори повече от сексуалността й: "Получавам повече омраза за андрогинното си обличане, отколкото за това, че съм хомосексуална. Което ме смайва."

И свободата й се пренася и в актьорската й кариера

Тя е наясно, че няма да е твърде търсена за романтични главни роли, което не я притеснява. "В много роли, особено сега, когато съм по-възрастна, жените са само сюжетен инструмент за представяне на мъжете, и са много сексуализирани," казва тя. "Така изглеждат нещата, видяни през мъжкия, патриархален поглед. Да бъдем честни - повечето сценарии са точно такива."

Вместо това тя се заема със собствени проекти, включително Into the Forest, адаптация на роман на Джийн Хегланд, разказващ за две сестри, борещи се за оцеляването си постапокалиптична северна Калифорния. Снимките на филма, продуциран от Пейдж, в който тя участва заедно с Евън Рейчъл Уд, започват през юни на о-в Ванкувър.

После предстои заснемането през есента на отдавна подготвяния "филм за гражданските права на лесбийките" - Freeheld. Сценарият на Рон Нисуанър разказва трогателната история на полицайка от Ню Джърси, която, докато губи борбата си с рака, се бори за правото си да прехвърли пенсията си на партньорката си.

Когато научава, че Джулиан Мур се е съгласила да играе полицайката, Пейдж, която е запазила за себе си ролята на оцелялата партньорка, избухва в сълзи. "Джулиан е невероятна," възклицава Пейдж. "Част от мен си помисли: 'Тя игра лесбийка неотдавна в "Децата са добре", а и беше в "Клоуи", където тя и Аманда Зейфрид имаха връзка - и надали би искала да прави още един лесбийски проект.' Което всъщност е ужасна мисъл. Имам предвид, аз съм хомосексуална, но пак го мислех."

Първо обаче тя е в центъра на най-новата част от многомилионната поредица на Fox и Marvel за мутанти, стартираща летния киносезон

Пейдж казва, че е била шокирана от поканата да играе Кити Прайд, роля, която тя е играла и в режисирания от Брет Ратнър "X-Men: Последният сблъсък". "Тогава бях на 18, никой не знаеше коя съм - бях едно хлапе, работещо с куп знаменитости," казва тя. "Беше забавно да се върна назад и да бъда с всички тях отново." Тя си спомня с усмивка номерата на Патрик Стюарт и Йън Маккелън и казва за Джакмън, с който са повечето й сцени: "Знаете ли, че за него казват, че е 'най-любезният човек в Холивуд'? Истина е!"

Що се отнася до скандала, преследващ в момента хомосексуалния режисьор на филма - Брайън Сингър, който е обвинен в сексуален тормоз на непълнолетен, тя признава, че обвиненията са "адски притеснителни... Смятам, че истината ще излезе на бял свят, както винаги става, но е трудно да чуеш за някой, който е в подобна ситуация, някой, с който обичаш да работиш."

Израснала на филмовата площадка, Пейдж е наясно с всякакви нередни неща, които се случват зад закрити врата в Холивуд: "Каквато и да е истината в този случай," казва тя, "мисля, че има систематичен проблем, при който хората с власт манипулират младите хора и злоупотребяват с тях."

Мениджърите на Fox са били толкова впечатлени от играта на Пейдж в X-Men, че студиото сега подготвя нейна собствена екшън-поредица. Базиран на нашумял графичен роман, "Queen & Country" е шпионски трилър, в който Пейдж играе снайперист в британските тайни служби. Вицепрезидентът на Fox Майк Айрлънд коментира: "Елън внася определен тип интелект в ролята, който ни позволява да променим традициите на жанра по убедителен, атрактивен начин."

Макар тя все още да се самоидентифицира като "малка канадка" в Twitter профила си, корените й вече са твърдо в Лос Анджелис, където тя живее в дом от средата на миналия век, принадлежал преди на Винъс Уилямс. Тя е заобиколена от тясна група от подкрепящи я приятели като Скарсгард и Кейт Мара, с която тя публично флиртува (абсолютно невинно, по нейните думи) в социалните медии.

Въпреки че в момента не е трайно обвързана с никого, тя определено е в търсене на подходящата жена: "Много искам да се оженя," казва Пейдж с въздишка. "Аз съм голяма романтичка, направо ужасна съм. Не мисля, че искам да раждам дете, но с удоволствие бих отгледала едно. Много искам и да отгледам дете."

Сълзите се появяват в очите й леко неочаквано, в отговор на констатацията колко щастлива изглежда

Пейдж прави пауза за размисъл, и кафявите й очи започват да се навлажняват, а гласът й се повишава с половин октава: "Знаех, че ще бъда по-щастлива," казва тя. "Но не съм очаквала колко дяволски щастлива ще съм, и как всеки малък аспект от живота ми изглежда по-добър."

Oще: актриса  гей  елън пейдж  сексуална ориентация  сексуалност  хомосексуалност 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани