Като я няма тая, дето те хвалеше... | webcafe.bg
Webcafe

Като я няма тая, дето те хвалеше...

Мария КасимоваМария Касимова
11.11.2016, 18:04 (обновена 19.11.2016, 08:52)
Кадър от Сексът и градът, парти

Седем отвратителни "комплимента", които не трябва да казвате

Аз съм на четиридесет и седем, но мисля, че не изглеждам на толкова. Така де, надявам се... даже направо съм убедена, че на вид съм по-млада - нещо като трийсет, трийсет и пет-шест. Максимум! Нито бръчките ми са дълбоки, ни косите ми бели, нито старчески петна имам - не виждам никаква причина истинската ми възраст да крещи сама за себе си.

Явно обаче хората не мислят така. Разбрах го, когато наскоро казах пред една непозната аудитория, че имам две дъщери, голямата от които е на двадесет и две. Никой, ама нито един от всичките двайсет и пет човека, не възкликна спонтанно „Не е възможно! Вие на десет ли сте я родили?!"

Огорчена от този факт, събрах на едно място всички фалшиви „комплименти", които хората ръсят насам-натам, смятайки, че правят някого щастлив.

Ето какво всъщност ни казват чрез тях. Take this in your face, както казват искрените до неприятен сърбеж зад ухото американци!

„Хубаво си се поправила"

Остаряло е, знам. Помня как благодарение на тази реплика, изказвана по мой адрес от разни баби и лели през годините, десетки пъти съм скачала рязко надолу в килограмите.

„Поправянето" е евфемистичен начин да назовеш едно-единствено нещо - напълняването. Така че този, който ти обяснява, че си се „поправила", изобщо няма предвид, че си станала по-добър човек.

Иска да каже, че си дебела и че това е хубаво. Ако не си уфатна и издържлива селска мома от началото на миналия век, това си е чиста обида.
„Нещо си се променила..."

Това с промяната е адски коварно. Всъщност този, който те намира така променена, едва се сдържа да не ти каже, че изглеждаш зле/смешна/нелепа/дебела/кльощава/болнава/зле облечена/нещастна.

Нека си го кажем направо - който иска да каже, че изглеждаш страхотно, просто ти го казва - няма нужда да си пести добрите думи, определяйки визията ти като „промяна".

„Изглеждаш ми уморена..."

„Остаряла, искаш да кажеш, ос-та-ря-ла!" ми идва да ревна във физиономията на тия, дето със загриженост ми пльосват това в лицето.

Особено когато го изтресат в понеделник, в десет сутринта, след като цял уикенд съм се занимавала със себе си, спортувала съм, неделята съм посветила на пиене на фрешове и четене на любовни романи и съм си легнала в десет, за да спя непробудно до седем и половина сутринта!

„Боже, ама ти не си мръднала!"

Да бе, да, аз да не би да нямам огледало у нас?! Мръднала съм, разбира се, но все се надявам да е било в добра посока.

Не хващам вяра на тия оптимистични хвалебствия най-вече, когато са изказани от хора, с които сме били заедно в детската градина и оттогава не са ме виждали нито веднъж. Че как да не съм мръднала, бе?!

Прибавила съм едни четиридесет години към онази си визия, родила съм две деца, работила съм, ядосвала съм се, истерясвала съм, напивала съм се, била съм на изтощителни диети, пекла съм се на слънце, валял ме е дъжд...

И ако съм си все още с онова бебешко изражение и пухкави коленца, нещо с мен дълбоко не е наред или ме заглавичкват с групави комплименти.

„О, с възрастта все повече приличаш на баща си/баба си/майка си..."

Това умираше да ми го казва една проклета бургаска леля, лека й пръст! На двадесет според нея бях одрала кожата на баща си, на тридесет приличах досущ на баба си, а на четиридесет - на майка си.

Точно в този ред, защото това е редът и в който си отидоха от тоя свят. Демек, винаги приличах на този, който току-що беше умрял. Адски мило, няма що!

Да не говорим, че ако я слушам, оставам с дълбоката психологическа рана, че в нито един момент от живота си не приличам на самата себе си.

„Може и да не си първа красавица, но си умна..."

Това го каза веднъж една приятелка на майка ми, когато в тийнейджърска несвяст ревях, че едно момче, което харесвах, тръгна с момиче от съседния клас.

До този момент минавах за едно от най-хубавите момичета в класа, но откровената оценка на леля Лени ме покоси през колената. Ма как така да не съм първата красавица?! И кой го интересува дали съм умна?!

„Айде, айде, нищо ти няма, и така си си добре!"

Това е учтивият отговор на тези приятелки, които са те чули да се вайкаш, че нещо не ти е наред - носът ти крив, дупето ти голямо, кожата ти пъпчива...

И вместо хубаво да те надъхат, че си най-готината на света, този тип „верни другари" скачат в най-дълбокото на откровеността, като на всичкото отгоре наричат това приятелско.

Ма няма какво да ми обясняваш, че и така съм си добре! Кажи ми, че говоря глупости просто и да вземем да млъкнем и двете!

В златния фонд на най-недодяланите „добри думи", които съм получавала, са още няколко незабравими приятелски реакции.

Веднъж една прилично закръглена моя позната на всеослушание в гримьорната на bTV се изказа емоционално за теглото ми, отбелязвайки „Ма що така си се разпуснала, я си виж ръчичките?!". И за илюстриране на „разпускането" ми, ме защипа с два пръста за подмишницата и разклати с все сила.

В резултат на това двете гримьорки едва не се шмугнаха под масата от неудобство, присъстващите жени съчувствено ме огледаха, а в очите на двамата гости мъже видях най-убийственото за женското ми смочувствие съжаление.

Да, няма да забравя и горещите поздравления за новата ми, трета бременност, които получавах година след раждането на второто ми дете. „О, кога да чакаме събитието?!", с искрящи лица ме питаха разни познати, а аз сконфузено обяснявах, че всъщност просто още не съм влязла във форма и не, не съм бременна.

Най-гадният „комплимент", който съм получавала обаче, беше месец след първото ми раждане. Двойка семейни приятели ми бяха на гости и заедно разглеждахме мои стари снимки.

На една, направена година по-рано, те и двамата заковаха погледи. „Аааууу, каква си билаааа!", зяпна тъжно жената, сякаш в момента приличах на собствената си мумия. „Е, и ти - право, куме, та в очи!", реши да пооправи нещата съпругът.

„Е не, що - тя и сега, като сложи грим, като се понагласи, като се постегне, си е добре!..." продължи да замазва приятелката...

Беше от ония моменти, в които визуално си представих как хладнокръвно ги разстрелвам с картечен откос, докато те истерично крещят за милост.

Всъщност успях да пророня само „Моля ви, да гледаме снимки на бебето! Иначе ми остава само ритуално да се самоубия!"

Oще: бременност  външен вид  жени  комплименти  красота  мария касимова  промяна  раждане 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.02.2016, 03:17

3 Basil Fawlty | 12.11.201615:42

Ей, човек да го е страх да си отвори устата бе.
Да се избъзикаш, лошо! Да пробваш комплимент , пак зле. Ми да стоим и мълчим като пукали ( дето викаше едно време баба ми)
Миче. По добре пухкава и засмяна , вместо хърбав нацупен урунгел на фреш диета ( то липсата на хумор си идва с диетата , прочети опаковката на кивито и ще се увериш).
Ти пухкавото си го имаш, така че се усмихни и напиши нещо опти другарко :)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.03.2014, 19:23

2 peet | 12.11.201614:28

Като умен и честен човек, Хитър Петър имал в своето село голяма почит. Но троица негови съселяни му завидели на честта. Затова се наговорили да помрачат името му, като го подиграят с някоя измама.
В едно съседно село, близко до тяхното, всяка година ставал голям панаир, на който продавали добитък. Хитър Петър си имал една добре охранена крава, та решил да я закара на панаира и да я продаде.
Като си вървял по пътя, той срещнал троицата свои завистници. Те нарочно се връщали по-рано от панаира, но не заедно, а поотделно.
Първият, който го срещнал и поздравил според обичая, го запитал къде отива с кравата. Хитър Петър не знаел нищо за тяхното наговаряне и му казал, че води кравата на панаира, за да я продаде. Завистникът му рекъл:
— Кравата ти, както е добре охранена, ако да нямаше и опашка, би се продала на висока цена! На панаира много се търсят крави без опашки, много скъпо се продават!
Хитър Петър повярвал на думите му, отрязал опашката на кравата и си продължил пътя.
По-натам го срещнал вторият му завистник. Поздравил го и той както първия и му казал, че на панаира се търсели крави без рога. Хитър Петър отрязал и рогата на кравата.
Най-сетне още по-нататък го срещнал и третият му завистник. Той го излъгал пък, че на панаира се търсели крави без уши, та Хитър Петър отрязал и ушите на кравата.
Закарал той на панаира охранената крава, но окастрена — без опашка, без рога и без уши. Събрали се около нея мнозина купувачи, че много я харесали. Те искали да я купят за заплод, но не одобрявали, че е тъй осечена. Хитър Петър почакал, почакал, но като нямало кой да купи кравата, продал я най-сетне на касапите за месо
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.11.2016, 18:09

1 Bloggerman | 12.11.201611:54

Не мога да ви разбера защо се подценявате мили дами, разбира се, че 47 години не са първа младост, а втора първа младост.Всъщност живота започва след 40-те.Преди 20-тина години бях луднал по една дама 6 години по възрастна от мен.Трябва да съм бил около 30 -те,тъй като сега вече гоня 50-те.Не бях влюбен в нея ,нито тя в мен.Харесваше ни да сме заедно.Дали секса или отношението ни към преодоляване на житейските препиятствия ни задържаше да бъдем заедно?Не знам.Така или иначе стигнах до заключението, че тя ще бъде моята избраница в живота т.е. моя съпруга.Предложих й брак, но нещата между нас се разсъхнаха и в крайна сметка се разделихме.След толкова години отново се видяхме със същата тази дама ,която вече преминава 55 и отива към 60-те години на своя живот и въпреки , че аз отдавна нямам тръпка към нея тя излъчва отново и пръска сексапил около себе си.Моля ви не се подценявайте дами.Животът е прекрасен Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани