Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Щастие на средна възраст

Малко екстремни преживявания на средна възраст подмладяват.
Малко екстремни преживявания на средна възраст подмладяват.

Казвам се Кейт и съм на средна възраст. В най-добрия случай. Току-що навърших 45. Усещането е много по-силно (имам предвид, че се чувствам по-стара), отколкото когато преминах традиционната граница от 40 години.

Тогава ми се струваше, че пред мен се е ширнало десетилетие, в което бях сигурна, че най-накрая ще намеря себе си. Но вече съм на 45 и приближавам 50.

По принцип не смятам, че възрастта е важна. Важен е етапът, не възрастта. Освен това съм оптимист и съм доволна от живота си - макар че Бог знае защо, след като пренебрегнах брака, избягвах размножаването и не успях да натрупам никакви пари.

Но когато навърших 45, започнах да си задавам някои въпроси. Кога за последен път научих нещо ново? Май когато се научих да решавам судоку. Достатъчно ли е? Не.

Винаги съм се възхищавала от знаменитости, следвани от камери, които изглеждат толкова заети. Те не се тръшкат по диваните, не си избират по цели нощи по Интернет дрехи, които никога няма да си купят, нито пък им се струва, че е прекалено късно, за да отидат до фитнеса.

Затова си поставих предизвикателство. Ще постигна 45 неща, докато съм на 45. Но собствената ми креативност не ми бе достатъчна, за да съградя план за цяла година, затова се обърнах към произволно избрани хора с молба да ми предложат нещо.

Предполагах, че повечето ще ми кажат да емигрирам, но те дадоха интересни идеи. Питах всички - от 12-годишния си племенник Майло до Елизабет, която е на 85 и преди време е работила за разузнаването и е разчитала кодирани послания на немците.

Попитах и единствения си кръщелник Сони. Той е на 15 и вече една от най-изградените личности, които познавам. Попитах дългогодишни приятели, близки хора, шефове, колеги, лицемери, които ми се правят на приятели, мъже, в които съм тайно влюбена, и кого ли още не.

Изглежда не съм сама в похода си към съставянето на идеалния план за отбелязването на забележителна годишнина. Четох, че 60-годишна балерина от Кент е решила да се сблъска с 60 предизвикателства като каране на картинг, качването на подводница и участие в "Стани богат".

Зарязах толкова неща

Доста сериозно начинание. С моите само 45 задачи се чувствам като човек, който лесно се отказва. Рядко довършвам нещата докрай и още по-трудно се заставям да започна нещо. Наскоро зарязах обучението си по психоанализа, заниманията във фитнеса, диетата на Дюкан, а преди известно време - и двама годеници.

Списъкът ми още се съставя и съм отворена към предложения. Всяка седмица ще разказвам подробно в блога си как изпълнявам плана - търсете ме на 45at45.wordpress.com. Има и неприятни предложения - да науча например как се правят хамбургерите. Получавам предизвикателства за ума и физиката.

Ето някои от предложенията: да се разходя по крилото на летящ самолет, да си намеря приятел знаменитост, да помоля за прошка, да си направя бразилска кола маска, да направя анонимно добро дело, да се разходя из Париж с кабриолет, да отида в нудистки лагер и да науча френски.

Но аз реших най-напред да усвоя едно цирково умение

Ето така се озовах на платформа на четири-пет метра над земята, обвила пръстите на краката си около ръба. Завързана съм с предпазни въжета. Поставям първо едната, а после и другата ръка върху дръжката на трапеца.

"Давай!" - казва ми треньорът Адам. Отскачам от платформата и ми се струва, че пропадам право към земята.

Намирам се в "Съркъс Спейс", където се предлага тригодишна програма по циркови умения, уъркшопове и дни за практика. Но аз съм тук само заради трапеца. Изобщо не съм подготвена - тактика, която ми е играла лоши шеги в миналото. Когато за последен път опитах нещо подобно (скок с парашут), за малко да се обезглавя с въжетата.

Днес не паднах. Усещането беше като на влакче на ужасите. Люлея се и прорязвам със свистене въздуха, краката ми отиват първо напред, после отново назад. Тръпката е невероятна. Треперя от страх, вълнение и физическо усилие.

Адам брои до три и аз се пускам върху огромния дюшек - останала без дъх, разлюляна и широко усмихната. Край мен тренират учениците на школата - толкова са грациозни, че край тях йогите изглеждат като трътльовци.

"Да опитаме още нещо", предлага ми Адам. Вярвам му по инстинкт. След един несръчен опит успявам да промуша краката си над трапеца. Справям се! Урокът е само час, но ми стига. Хубав начин да стартирам цикъла от 45 задачи.

Следва тангото

Преди години ходих на един урок в Буенос Айрес. Не мина добре, макар да научих две полезни неща: никога не танцувай танго по чехли и с ядосаното си гадже.

Този път ще танцувам с професионален танцьор - Рафал. Взех назаем специални обувки за танго. С Рафал първо започваме да крачим напред и назад. Но лактите ми не са в подходящия ъгъл, крачките ме - не са правилни, не спазвам ритъма.

Освен това ми е трудно да пазя равновесие - а засега само вървя. Опитваме няколко стъпки. Слагам ръка на рамото му, но той я премества на гърба си. Все ми повтаря, че мъжът води, но аз не го изчаквам и се опитвам да отгатна движенията му. Когато най-накрая го оставям да води, той леко ме плъзга в правилната посока и нещата започват да се получават.

Опитваме се да сглобим няколко стъпки в танц. Но трябва да помня много неща - стойка, натиск на ръката, да внимавам накъде ме водят. Рафал е прецизен и търпелив. Аз - не толкова, но съм изпълнена с ентусиазъм и ми се струва, че бих се справила по-добре вечер след няколко питиета в компанията на други начинаещи. Поне това ми е официалното извинение.

Каня се да стана и плувкиня

Сега се каня да се присъединя към плувния клуб "Сърпентайн" в Хайд Парк. Температурата на водата е 18 градуса. Необяснимо защо това не ме притеснява, чувствам се смела. Дори добавих още екстремни задачи към списъка си.

Засега най-много ме изненадва липсата ми на колебание. Винаги съм се смятала за предпазлива, но вероятно не съм права. Припомних си каква мъжкарана бях като дете - люлеех се на въже над реката, катерех се по дърветата и се спусках с шейна, завързана за зеления фолксваген на брат ми.

Чудя се кога съм изгубила вкуса си към приключенията и защо съм се отказала от тях, след като те ми носят толкова радост.

Ако на 45 успея да си възвърна удоволствието от екстремното, значи тази възраст все пак не е толкова лоша.

 

Най-четените