Кризата на поколението Х | webcafe.bg
Webcafe

Кризата на поколението Х

Lifecafe, по Salon.com 18.08.2013, 16:34 (обновена 22.08.2013, 12:00)
средна възраст

Снимка: © Getty Images

Средната възраст, ако не друго, е време да ускорим малко темпото - поне за себе си

Във филма "Пропадане" (1993) Майкъл Дъглас играе сърдит бял мъж, чиято криза на средната възраст го докарва почти до бяс. Отвратен от страховитото задръстване по пътищата и дезориентиращите промени в света му, той излива гнева си в корейски магазин за алкохол, събира се с бездомници и строителни работници и трупа арсенал, прекосявайки града.

Сривът му оставя след себе си жертви и медиен шум - и всички забелязват какво се случва. Красноречив по-съвременен еквивалент - "Грийнбърг" на Ноа Баумбах. Имаме срив, развиващ се по различен начин - в момента на кризата главният герой, облечен в прекалено голямо ски облекло, скита сам, жалък и мълчалив, екзистенциално изгубен, в периферията на парти.

И дори най-добрите му приятели не забелязват

Създадени в интервал от около 20 години, двата филма илюстрират настъпването на средната възраст за две съвсем различни поколения. Хората разбраха с гръм и трясък кога бейби-бумърите навлязоха в средната възраст - нямаше как да го избегнат.

Токшоута анализираха прехода, вестници описваха как жените от бейби-бум поколението се справят с бръчките край очите, а мъжете си връщат жизнеността в кръгове около огъня, блъскайки племенни ритми на барабани.

За поколението, родено след това - през 60-те и 70-те години, израснало с телевизията и рекордни нива на разводи в детството си, няма медийни анализи, разглеждащи тяхната нова траектория.

Малцина въобще забелязват, че тази малка, но прочута с бунтовността си общност - родените приблизително между 1965 и 1980 - е навлязла в средната възраст. Това обикновено е преход, който досега винаги е бил улавян, предъвкван и осмиван при всяко поколение от повече от половин век. Не и сега.

Проблемът е, че със съсипването на живота от икономически катастрофи, поколението X може би е и склонно само да игнорира този преход. Сюзън Грегори Томас, автор на нашумелите мемоари "Въпреки всичко", казва, че много от хората от това поколение "винаги живеят в състояние на решения за момента, винаги в режим на оцеляване. Ние не мислим в дългосрочен план."

Как поколението X се справя със средната възраст? Като празнува, като се вълнува, като съжалява?

Има много шеги около средната възраст - най-вече за стереотипното безумие на остаряващия мъж, вземащ си червено "Порше" и цицореста млада жена в опит да пребори страха от смъртта. Кризите са много подходящи за филмов екран - и повечето от тези филми представят средната възраст като обект за присмех или шок.

Но независимо дали светът забелязва или не, време е поколението X - което без съмнение е доста разнообразно по същината си - да започне да мисли за нея по начин, който не е ограничен само до шеги.

Без значение дали вярвате, че кризата на средната възраст е психологически заложена, или е само социална и научна конструкция, поривът да се прави пълна преоценка на живота и имуществото някъде около 40-годишна възраст е труден за устояване.

И това е особено валидно, когато анализът включва прощаване с младежките надежди. Неизбежно се стига до раздяла с усещането на 20-годишните, че ще направиш всичко, ще правиш секс с всеки и ще посетиш всяка страна. След като преминеш 30, очевидно е, че ти предстоят твърде ограничен брой събития.

А когато дойде 40-та годишнина, всичко тръгва надолу. Или може би не?

Около появата на филма на Ричард Линклейтър "Slacker" (1991), журналистите и критиците започват да сочат какво е различното в младото поколение възрастни - те не искат да пораснат и се отнасят пренебрежително към искрените действия.

Стереотипът се заздравява - и се лепва като етикет за години. Книгите за бизнес мениджмънт сега определят това поколение като адаптиращо се, но несклонно да взема решения; мениджърите от бейбибум-генерацията призовават по-младите най-накрая да поемат лидерските позиции. "Събудете се и излезте на преден план, X!", заявява културата.

Има си причини, поради които поколението X бива представяно като вечни подрастващи, коментира историкът и анализатор на поколенията Нийл Хау. Родителите им - "Безмълвното поколение" - са създателите на стереотипа за кризата на средната възраст, но те я достигат и изживяват срива си в съвсем различен свят.

Като цяло стабилни и платежоспособни, те уверено навлизат в живота на възрастни по времето, когато получават дипломите си за завършено образование, и се женят скоро след това. Перфектен пример са героите на Ъпдайк - те жертват свободата си отрано в името на очаквани десетилетия на стабилност.

"В средната си възраст човекът от поколението X е изправен пред точно обратното в сравнение с Безмълвното поколение", коментира Хау. "Безмълвните изживяваха клаустрофобия. Поколението X изживява агорафобия - всичко е възможно да се случи."

Точно оттам възниква репутацията на тази генерация, че не иска да порасне. "Много е трудно да бъдеш зрял", казва той. "За да узрееш и да станеш възрастен, трябва да затваряш страници, да се отказваш от възможности. Докато поколението X е отглеждано с безброй възможности - и родителите им са им повтаряли непрекъснато да не си ограничават възможностите."

Само че поколението X е започнало да осъзнава, че вариантите за него не са така безгранични, както са му казвали родителите

Икономическата реалност за повечето хора от поколението X е сурова. Изследване на Pew от тази година показва, че тази генерация е изгубила 45% от богатството си в сегашната рецесия. Много експерти смятат, че поколението X - най-накрая изграждащо първата си къща, след като е навършило 30 - неволно е спомогнало за надуването на балона на недвижимите имоти. И е понесло и основния удар от срива.

За много от представителите на тази генерация, изчаквали да са готови с всичко преди да създадат семейство, идеята да се събудят, потънали в самодоволство от семейство и кариера, чудейки се къде са изгубили младежките си мечти, звучи като лукс, достъпен за по-защитено поколение.

Хленчът от предградията на Дейвид Бърн "Как стигнах дотук?" се е превърнал в по-практичното "Как да си платя наема?". За мнозина рефренът на Джон Ленън "Това е все едно да започваш от нулата" по никакъв начин не е свързан с романтиката. Това си е реалността - и тя въобще не е забавна.

"Ако не друго", коментира социалният антрополог Уенди Фонароу, "нашето поколение се характеризира не с връхлитане в стената на кризата на средната възраст, а с изживяването на кризи по целия си път."

Ако това ви звучи като типично хленчене на поколението X, вероятно сте бейби-бумър

Много представители на генерацията X реагират на кризите, като минават в отбрана и предприемат различен път. Писателката Емили Мачар е автор на книгата "Завръщане към дома". Четиво за домашна, устойчива култура - по-комфортна и недотам пънкарска разновидност на "направи си сам" инди културата на 80-те и 90-те години.

След икономическия срив и терористичните актове, някои членове на генерацията X дори стигат до крайности, създавайки свои устойчиви градски ферми като начин да си създават запаси за един постапокалиптичен свят.

Други поколения твърдят, че все пак имаме късмет, че не е имало голяма война, заради която милиони хора да заминават далеч от дома, не е имало убийства на президенти, нито борби за граждански права, които да разтърсят света на поколението X. Нищо подобно, контрира Грегъри Томас. "Войната ни беше у дома и беше войната на разводите. Преживели сме някои от най-ужасните разводи в историята."

Поколението X е дълбоко невротично в родителската си грижа - и се страхува дори да вземе душ, докато бебето спи в люлката си

"Хората, които помнят тези си травми от детинство - те не случайно се наричат нарцистични рани - все се държат така, сякаш тези травми продължават и досега, като японските войници, още пазещи укрепления 20 години след края на войната."

Така че генерацията X е склонна да си създава светилища, които не могат да бъдат разрушени от трусовете на пазара. Шерил Конъли, анализатор на глобалните тенденции и прогностик, казва, че хората от това поколение като цяло търсят изживявания, не символи на статус. Покупката на лъскави коли е за по-старите.

За певеца, автор и сценарист Stew, формално на границата на поколенията, но в някои аспекти класически творец на поколението X, средната възраст и въпросите около нея възникват, когато той осъзнава, че не може да остава завинаги на пътя.

"Криза на средната възраст е дефиницията да бъдеш в рокбанда след 30," твърди той, разказвайки как е създал шоуто си, превърнало се в хитов мюзикъл на Бродуей - "Passing Strange", екранизирано от Спайк Лий. "Криза е чудесна дума, тя просто означава "Сега вече трябва да направиш нещо".

От самите нас зависи

"Мениджърите-бейбибумъри казват, че по-младите узряват до степен да се насочват към лидерски роли, но просто отказват да поемат отговорност пред общността". Фонароу твърди, че оценяването на поколението X по стандартите на бейбибумърите е несправедливо. "Все едно да виждаш голям черен облак и да заявяваш ‘Ама защо слънцето не свети по-ярко?'"

Има и допълнителен натиск за повечето представители на поколението X. Много от тях, заети с кариера, белязани от разводи в семейството или просто желаещи да положат перфектните основи за брака и семейния живот, са изчаквали подходящ момент, за да имат деца.

И сега огромен дял от тях са притиснати между зависими деца и остаряващи родители - и се борят с икономически трусове и балансират под огромния товар на семейните задължения.

Прогностикът и футурист Шерил Конъли казва, че отлагането на традиционната средна възраст води до отлагане и на други основни етапи в живота: "Част от въпросите за средната възраст се подхранват от празното гнездо - когато децата вече са пораснали," казва тя, обяснявайки усещането "Ами сега накъде?".

Демографските групи са се променили така, че с всяко следващо поколение хората отлагат брака. Със зависими деца у дома всичко се измества по-нататък. "Поколението X сериозно се посвещава на изграждането на семейството", пояснява тя. Лъскавата кола не е важна, но създаването на спокойно, мирно убежище е.

Именно поколението X пази от фалита магазини като Ikea или Praktiker

Много от членовете на генерацията X изпитват носталгия по безоблачното детинство от 50-те години, което никога не са имали, и се посвещават на създаването на стабилен дом за децата си, без значение дали чрез пресъздаване на идиличните фамилни образи в каталозите на Ikea, или правейки собствени "градски ферми".

Създаването на неща "от нулата" - оттегляйки се от пазара - е новият символ на статус. Успехът у дома на завършилия университет представител на генерацията X се измерва с това колко направени от него консерви има в шкафа.

Много от гласовете на това поколение са замлъкнали с времето - например Уинона Райдър, или просто не са успели да издържат дълго - като Дейвид Фостър Уолъс или Кърт Кобейн.

А ако все още са сред нас, много от големите творци и мислители на поколението ни са се оттеглили. Почти не се чува нищо от тях. Ако са активни - като Джеф Туиди от Wilco, Стивън Малкмъс от Pavement или Дейв Егърс, те са си оформили свои, силно индивидуалистични пространства, но в много аспекти са се оттеглили от публичната сфера.

Наоми Улф пише за своята вагина. (За разлика от интелектуалците на други поколения - Мейлър, Скорсезе, Брус Спрингстийн, Сюзън Зонтаг, Уилям Бъкли, Боб Дилън, Глория Стайнъм, които оспорват културни предпоставки и насочват обществените вкусове и културните препочитания.) Най-реализиралите се хора от поколението X се дистанцират от обществото.

Колко дълго може да продължаваме да спим зимен сън на средната възраст?

Едно е абсолютно ясно: никой няма да се интересува, че преминаваме в територията на червените "ферарита". Неведнъж сме били прецаквани. Залъгвани сме били с много празни американски мечти. Сега ние сме най-образованото поколение - и първото, което не се справя по-добре от родителите си.

Има шанс непрекъснатите трусове на пазара да са в наша полза. Нашият естествен скептицизъм може би е нещо, което обществото трябва да чуе. Повечето от проблемите ни - от рецесията през 90-те до срива на дот-комите и сегашната бездна на икономическото отчаяние - са произлизали от необоснован оптимизъм. И генерацията X е платила за този просмукващ се надолу оптимизъм неведнъж.

Ако ще правим света по-добро място, по-подходящо за нашите ценности, трябва да го направим сами. Средната възраст, ако не друго, е време да ускорим малко темпото. Ако не можем да се оттеглим малко от градските ферми, да оставим плетките и домашно направените консерви - и да навлезем в политиката, бизнеса и други лидерски позиции, ще оправдаем репутацията си като поколение, което никога всъщност не е излязло на бял свят.

Вместо мълчанието трябва да се чува нашият глас - и той трябва да е силен и гневен.

Oще: депресия  криза на средната възраст  остаряване  поколения  средна възраст  старост 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.07.2013, 17:30

2 brown_movement | 20.08.201308:21

особено предвид, че рон джереми реално е от бейби бумърите, а е легенда за Х-рите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 19.08.201309:59

Не знам кой какви кризи го гонят, но е много сладичко подобна философска статиика да е илюстрирана със снимка на чичко Рон Джереми muhihihihi
   

оценка

+9 -0

Най-коментирани