Свободни ли сме, щом сме анонимни? | webcafe.bg
Webcafe

Свободни ли сме, щом сме анонимни?

Албена Стамболова 22.11.2014, 22:25 (обновена 26.11.2014, 20:18)
хакер, компютър, депресия, момче

Снимка: © Getty Images

Анонимността в мрежата създава една личност, която не е съвсем аз, какъвто съм вкъщи, с близки и приятели, в работата си, дори и на улицата.

Tова е личност, която удивлява и нас самите, тя е свежа, смела, умна, находчива. Или агресивна, дидактична, авторитарна. Но при всички случаи - Свободна.

С минимално усилие, понякога от скука, друг път поради провокирала ни дума или ситуация, намираме място в мрежата, където да излеем емоционално или с пределно откровение мислите си.

Би могло да се каже, че при подобно действие човек започва да се чувства силен дори и само заради това, че е посмял да изрази пред други скрити чувства или мисли, които преди това никога не е посмявал да сподели. Самата лекота, както и бързината, с която се извършва всичко, прави така, че да посмяваме да кажем неща, които обичайно сдържаме. Това, че там, във форума всички имаме еднакви права - също.

Самото участие в онлайн дискусия създава условия, ако желаем или позволим, да се формира от нас нова личност, която едновременно сме ние и не сме съвсем ние.

Тази личност е ефимерна като муха-еднодневка, или едночаска, или дори едномунутка.

Самият акт на възникването й най-често е спонтанен, но това не е задължително. Поведението ни зад акрoнима, дори и той да е собственото име, може да бъде обмислено и композирано. Но при всички случаи минималистичният резултат е една личност, която не е съвсем аз, какъвто съм вкъщи, с близки и приятели, в работата си, дори и на улицата.

Tова е личност, която удивлява и нас самите, тя е свежа, смела, умна, находчива. Или агресивна, дидактична, авторитарна. Но при всички случаи - Свободна.

Вероятно е това да е и някакво скрито, друго "аз", което пристъпва навън и оживява онлайн. Но вероятно е, също така, новият или насложеният тип поведение да е изцяло рационален и търсен, каквото е поведението на така наречените "тролове".

Хипотетична ли е свободата в интернет?

Бих казала, че тя е точно толкова свобода, колкото и без интернет. След съответното "изкривяване" поради различния контекст (както е в затвора), хората възпроизвеждат отново себе си с някои деформации.

Агресивните стават по-агресивни, плахите - по-плахи. Някои остават травмирани.

Става така, че живият живот, животът ни офлайн подлежи на увеличение, преувеличение, хипреболизиране и метафоризиране. Новата ни личност ражда, или самата тя се ражда от нов начин на изразяване, от нов език, от нова прагматика на този език и той именно е изразителят й онлайн.

Този език, или поне онази част от него, която ни прави впечатление, е "хейтърски", или остър, полемичен, недиалогичен и нетолерантен. Подпира се на изказванията на другите, без те наистина да го интересуват, или дори без да ги разбира понякога, и като с прът за овчарски скок, набира височина, за да се стовари играчът върху думите на другите.

На този терен всичко протича с мълниеносна бързина. Ако липсва мигновено разбиране на прочетеното или видяното, следват светкавична критика, оплюване, заклеймяване, осмиване и прочее стилистически фигури.

Формира се наказателна колония, ако някоя дума не се разбира или текстът се стори "учен". Ако пък намирисва на теория, грехът е смъртен.

Най-непоносимото е някой да се "прави на повече" от другите.

Подозрението в това "правене" веднага създава доказателства за него, а авторът и "жалкото му писание" са захвърлени в дълбините на невежествената Геена.

Това е типологична реакция. Има и други. Лица, които се опитват да разговарят, или да разсъждават така, както го правят офлайн. Но техните намерения обикновено се провалят, защото в най-добрия случай остават натикани в някой ъгъл и игнорирани от всички. Разбира се, тук не говорим за лицата, които внимателно подбират приятели, теми и събеседнци в интернет и по този начин максимално избягват описвания тук феномен.

И все пак, съществуват и саморегулиращи се форуми, в които участниците се обръщат един към друг, "познават" се, "изслушват" се и т н. Като в друг свят, но все пак сме си ние.

Доколко сме свободни в мрежата?

Точно дотолкова, доколкото се чувстваме. Свободата ни е наша собствена функция. Обикновено това не се разбира и се приема за тъкмо обратното.

Другите, държавата, положението, парите ми, администраторите и модераторите пречат и ме ограничават.

Ако имах ... какво би било? Най-вероятно същото. Колкото и да се крие зад маски и акроними, носителят им не може да избегне собствената си идентичност. И след кратка ирга на "друг", остава там, откъдето е тръгнал.

Когато разказваме собствени измислени истории, или измислени сънища, или дори измислени случки (както правят всички деца, а някои и до по-късна и късна възраст - това се нарича фабулиране), анализът им открива във всички тях една и съща психическа структура - тази на създателя им.

Илюзията, че съм друг или "повече" себе си, отколкото съм, е кратка, но остава тръпката от участието, от действието, от играта.

И когато се твърди, че "хората откриха в интернет начин да изтласкат скритите си емоции и да признаят пред самите себе си какви копнежи и страсти върлуват в тях" (Edna.bg), това е и вярно и невярно.

Вярно е, доколкото влизането в роля ни прави Ромео и Жулиета. И е невярно, защото колкото и да проецираме от себе си върху другите, колкото и да посмяваме да вадим на показ собствени непознати страни, мрежата рядко или никога не може да бъде екран, върху който да разберем нещо за себе си.

Дали е полезно да се четат форуми?

Една възрастна жена ме попита дали вярвам на това, което пише в интернет. Има ли еднозначен отговор на този въпрос? И да, и не. Създаваме си сами мнение, както си създаваме впечатление за местността, след като я прекосим.

Форумите по теми помагат в това отношение. Но... и това е странното, отговорността там не е на този, който пише, а на този, който чете. Носителят на информация носи ограничена отговорност, докато ползвателят я поема изцяло.

Изпращането на свои послания в глобалния нет е като хвърляне на бутилка в океана.

Oще: албена стамболова  анонимност  интернет  интернет хейъри  коментари  личност  общуване  онлайн  психология  свобода  тролове  форум  хейт 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

3 паяка | 24.11.201417:57

акрoним е различно от никнейм, ама карай
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 24.11.201410:54

Изненадам съм от факта, че подобна глупост е писана от Албена Стамболова. При всичките й претенции за образованост. Науки като психология и социология е прието да се позовават на статистика, а не на свободни генерализации. В момента чета една толкова блудкава генерализация, че неочаквано ми се доповръща.
Редно беше да започне увода с това, че съществуват различни типове поведение в мрежата, и техния приблизителен дял. След което да посочи кой от тези дялове е обект на нейното изследване. Тъпо е обикновен форумен участник да напомня за тези неща, но явно въпреки скъпоструващото образование в западен университет подхода на авторката си остава нашенски, както и качеството на написаното.
При това нека припомня, че както в психоанализата съществува дял разглеждащ неврозите (специалност на Фройд), така има и дял наречен хуманистична психология (разработен от Маслоу) описващ качествата на т.нар. самоактуализиращи се личности. Те са представени от различен начин процентно в обществото, но това че невротиците са (примерно) 30 пъти повече от самоактуализиращите се личности, това не значи, че последните на съществуват.
Така че ще помоля Албена Стамболова като генерализира, да насочва вниманието си към конкретна целева група, а не да сипе морала си върху всички. Най-малко защото душевния дискомфорт причинен й от 30% хейтъри, спамери, и тролове изобщо не ми е полезна информация, нито пък има стойност в полето на науката, в която тя твърди, че е получила своето образование. Мерси!
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 21.11.2014, 23:09

1 aleph | 23.11.201412:45

Промитомозъчна статия издържана и възпроизвеждаща изчерпаните мисловни конструкции и ретроградния дух и на немския идеализъм и морален релативизъм.
Първо, тезата ,,свободни ли сме когато сме анонимни в интернет" не съществува, а тя не съществува, защото анонимността в интернет не съществува. Фактът, че някой може да пише някъде ( Бел. Примерно във Facebook отдавна никой не може да пише без да представи истинското си име) без да представя истинското си име не е аргумент срещу гореописаното , а това е така, защото идентичността е интернет не се установява чрез собственото име ,а чрез далеч по- точни данни, като данни за провайдера ( ISP) от където един потребител пише, данни за неговото уникално IP и данни за устройството, от където пише.( MAC ).
Нещо повече, дори нормативно организирания ред на държавата не идентифицира потребителите чрез собствените им имена, а чрез номера и цифри; примерно за държавите от бившето социалистическо пространство такъв идентификатор е ЕГН.
,, Доколко сме свободни в мрежата?
Точно дотолкова, доколкото се чувстваме. Свободата ни е наша собствена функция. Обикновено това не се разбира и се приема за тъкмо обратното."

Тоталитаристката пропаганда винаги е застъпвала тезата за свободата , като ментална обусловеност или за това, че тя не зависи от обективността и от обективните дадености, примерно като степен на защита на човешката автономия, защита на индивидуалните права и защитата на естествените такива; последните от които тя изобщо и не признава. Именно това е тезата, която обслужва законния грабеж над човешкия род. Много правителства използват тезата за менталната обусловеност на свободата за да разграбват законно собствеността на своите поданици.
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани