Не работете чак толкова много | webcafe.bg
Webcafe

Не работете чак толкова много

webcafeLifecafe, по New York Times
25.08.2015, 07:26 (обновена 26.08.2015, 13:35)
офис, работа

Снимка: © Getty Images

Работната седмица на места като юридически фирми, банки и високотехнологични компании стабилно се увеличава до нива, които вече се считат за неприемливи от доста хора

Наскоро New York Times публикува статия за условията за работа на хората на чиновнически длъжности в Amazon. Тя разкри работна среда, където внезапните уволнения са нещо често срещано, възрастни мъже и жени плачат на бюрата си, и хората биват мъмрени, че не отговарят на имейли след полунощ.

Статията разкри до каква степен нещата са се променили на американския пазар на труда. Някога се приемаше за даденост, че по-богатите живеят безгрижно на гърба на пролетариата. Сега хората с умения и занаят са тези, които могат да си осигурят разумно работно време, съчетано с добро заплащане. Американският професионалист е сред онези, които са подложени на унижение и третирани като ненужни безделници.

Никой никога не си е представял, че може да стане така.

Кейнс се прочу с прогнозите си за тричасов работен ден, а през 1964 сп. Life посвети поредица от два материала на това, което считаше за "реална заплаха" пред американското общество: настъпващата епидемия на твърде много свободно време. В „Празнотата на прекалено многото свободно време" списанието твърдеше, че сме на границата на 30-часова работна седмица. Продължението беше озаглавено "Задачата пред нас: как да живеем по-спокойно."

50 години по-късно трябва да кажем, че надвисналата криза на свободното време е била победена. Работната седмица на места като юридически фирми, банки и високотехнологични компании стабилно се увеличава до нива, които вече се считат за неприемливи от доста хора.

През 2006 г. е било два пъти по-вероятно 20% от получаващите най-високи доходи да работят над 50 часа седмично.

Защо това се е случило, е както загадка, така и парадокс. През последните 50 години се регистрира огромен ръст на производителността на труда, бяха изобретени безброй пестящи усилия устройства, и масово жените навлязоха на трудовия пазар. Ако приемем, че до известна степен има фиксирано количество труд, необходимо за функционирането на обществото, как може едновременно да сме по-продуктивни, да имаме повече служители, и все пак да работим повече време? Вероятно трябва да се случва още нещо.

Въпросът се оказва доста интересен за икономисти и анализатори - включително Бриджид Шулте, репортер в Washington Post, която е направила собствено разследване по темата. (До голяма степен тя вини съпруга си, който не участвал в равна степен в поддръжката на дома.)

Някои хора считат, че американците просто предпочитат работата пред почивката. Силната работна етика, според тази теория, е станала въпрос на чест за всеки с университетска диплома. Ако си зает, изглеждаш важен и значим. Не бива да се пропуска и гордостта, която хората изпитват от работата си. Освен това те намират на работното място и любов, и безплатна храна - и посещават конференции като своеобразна почивка. Други считат, че нарастването на работата по някакъв начин е свързано с неравенството. Когато хората на върха на йерархията печелят повече пари, всеки час, който те изработват, става по-ценен. А има и теория, че нуждите и желанията ни нарастват, когато потребяваме повече, което предизвиква още по-голяма нужда от работа.

Това, което е общо във всички тези обяснения, е идеята, че отговорът се крие в анализа на решенията и стимулите на трудещите се.


Липсва обаче нещо: въпросът дали американската система по същността си се съпротивлява на възможността за твърде много отдих, дори и това да е нещото, което хората всъщност желаят - и дори и те да могат да го постигнат. С други думи, дългото работно време може да не е нито продукт на това, което наистина желаем, нито на потисничество на работещите от управляващата класа, както твърдят старите марксистки теории. То може да е косвен резултат от системи и институции, които са заживели свой собствен живот и не служат на ничии интереси. И това може да се случи, ако някои браншове и индустрии просто са се превърнали в гигантски проекти, създаващи сами по себе си работа, които държат като в клопка всички в тях.

Това, което се брои за работа, поне в смисъла на квалифициран занаятчийски труд, има присъщи лимити. След като къщата или мостът са построени, нещата приключват. Но в чиновническите позиции количеството работа може да се увеличава до безкрайност чрез създаване на фалшиви потребности - тоест мотиви за юркане на хората на максимум, което няма нищо общо с реални социално-икономически потребности.

Замислете се например за системата на съдебни дела, в която изработените от адвокатите часове в големи юридически фирми са често оплакване. Ако решаването на спорове е социалната функция на закона, това, което имаме на разположение, е далеч от това да бъде най-ефективният начин за достигане на справедливи или разумни решения. Вместо това съвременните съдебни дела могат да бъдат възприемани като огромна, социално ненужна надпревара, където адвокатите се подлагат взаимно на огромни количества труд, просто защото могат да го сторят. В по-ранни времена, лимитите на технологиите и своеобразен професионализъм създаваха естествен предел на подобна надпревара, но сега нито една от страните не може да отстъпи, защото се поставя в неизгодна позиция и понижава конкурентоспособността си.

Типичният анализ обвинява алчните партньори и инвеститори за безумно дългото работно време. Ироничното е, че хората по върховете често са също толкова нещастни и изтощени от прекалено много работа, колкото и тези на най-ниските стъпала на йерархията. Фактът, че служителите сега са достъпни почти през цялото време, елиминира някогашната естествена бариера - идеята, че работата е нещо, което се случва в работно време или във физическия офис.

Без лимити, работата се превръща във футболен мач, където съдията никога не свири сигнала за край на играта.

Съдебните дела и юриспруденцията може и да са краен пример, но не се съмняваме, че в много други браншове също цари надпревара, която създава работа със съмнителна полза. Решението на проблема е лесно за описване, но трудно за прилагане: то е връщане към целите на ефективността в работата - удовлетворяване на тези потребности, които имаме като общество, с минимално количество усилия, оставяйки опцията за повече работа като хоби за тези, които харесват този начин на живот. В този аспект изглежда особено иронично, че Amazon е брутално работно място, когато формално водещият принцип на компанията е да прави живота на хората по-добър. Трябва да има и по-добър начин.

Oще: компании  офис  работа  работен ден  работна седмица  технологии 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 25.08.201509:43

Всичко се изчерпва в поговорката: магарето го товарят толкова, колкото може да носи. И съвременният тип общество поставя пред служителите изисквания, които идеално се вписват в този модел. Но дали ще се превърне някой в магаре, което го товарят колкото може да носи, или ще се опита да се откъсне от този модел с цената на загуба на привилегии и добро обществено положение си остава личен избор.
   

оценка

+1 -0