“Милениалите са мързеливи“ и други заблуди | webcafe.bg
Webcafe

“Милениалите са мързеливи“ и други заблуди

webcafeLifecafe по BBC
17.07.2017, 14:36 (обновена 19.07.2017, 14:55)
милениал, милениали, работа, офис, фрийленс, свободна практика

Снимка: © Getty Images

Милениалите са също толкова отдадени на професията си

За милениалите ще чуете, че са вечно отегчени от живота, мързеливи са и често сменят работата си заради излишни капризи. Това са малка част от стереотипите, създадени около тях като поколение. Ако се вгледаме обаче много от митовете за тях са точно това - митове без капка истина.

Ако напишете в Google "Милениалите са...", едно от първите три автоматични допълнения на фразата ви ще е „мързеливи". Мнозина считат, че на родените в периода от ранните '80 и късните '90 лесно им става скучно и е почти невъзможно да задържиш вниманието им за по-дълъг период от време.

Това е и причината работодателите да мислят, че милениалите предпочитат да сменят работните си места както сменят прическите си, да прескачат от офис в офис непрекъснато и да отказват да се установят на едно място. Казано накратко - несериозни, вятърничави и ненадеждни във всяко отношение.

Обширни психологически изследвания от първите шест месеца на тази година показват, че нещата стоят доста по-различно от тези заблуди. Специалистите са наблюдавали поведението на милениали в Европа и САЩ, за да установят, че хората от това поколение са точно толкова отдадени на кариерата си, колкото и по-възрастните им колеги.

И те са посветени на професията си, и те имат същите цели, каквито са имали по-големите от тях. Във Великобритания, например, едва един на 25 човека на възраст между 20 и 30 години сменя работата си всяка година.

На тази възраст хората от Поколението Х (поколението преди милениалите) са били далеч по-склонни да сменят често работодателя си. За тях тази промяна е била по-скоро положителна и е предоставяла по-големи възможности, особено финансови. Смяната на работата понякога е означавала до 15% увеличение в заплащането.

За служителите това е била чудесна възможност да усвоят нови умения в избраната от тях професия. Със смяната на екипите си работодателите от своя страна са се научавали какви служители са им най-необходими конкретно за тяхната дейност.

Поколението на милениалите е далеч по-склонно да остава дълго време при един работодател, вместо да сменя работното си място всяка година и дори по-често.

Като цяло има спад на професионалната мобилност, който е особено забележим при тези на възраст от 18 до 35 години. Фактът, че младите хора сменят по-рядко работата си води до любопитен феномен - за първи път в историята на икономиката по-младите не печелят повече, в сравнение с парите, които техните връстници отпреди 15 години са заработвали.

Милениалите рядко сменят работата си, дори и на цената на по-ниско заплащане, по няколко причини. Основната е, че предпочитат сигурността пред неясните перспективи и несигурното бъдеще.

Липсата на голям избор от възможности, а и отиването при изцяло нов работодател също не са за пренебрегване. Милениалите просто не желаят да поемат излишни рискове в кариерата си.

Тази тенденция се засилва особено много след голямата финансова криза от 2007-а година. Спомага и фактът, че икономиката все повече се променя от производствена към такава, ориентирана към сферата на услугите, където конкуренцията е безмилостна.

Нестабилната финансова и политическа ситуация затвърждава у милениалите стремежа към стабилност. През последните 2 и повече години все повече милениали живеят с амбицията да се задържат на работното си място за срок от минимум пет години.

С достигане на определена възраст те се съсредоточават върху цели като тази да си купят собствен дом, да сключат брак и да отгледат деца. Без необходимата финансова стабилност, осигурена от постоянна работа, това би било невъзможно.

Това опровергава стереотипа, че милениалите не си падат по "старомодните" и утвърдени приоритети в живота. Всъщност разлика между поколенията далеч не е толкова голяма, колкото си мислим. Милениалите, точно както и Поколението X, искат да имат стандартните показатели, че са успешни - собствен дом, спестявания, пенсионен фонд.

Виждаме, че ценностите през годините всъщност не са се изменили толкова драстично, колкото по-възрастните предполагат. Милениалите може да имат малко по-различен подход и начин, по който защитават ценностите си, но това, което искат от живота и работата си не е коренно различно.

В светлината на нарастващите цени на имотите, таксите за образование и потребителските кредити, не е толкова странно, че милениалите много държат на своята уседналост и на това да останат при един работодател за дълъг период от време, вместо да експериментират.

Седем от 10 млади хора предпочитат да имат целодневна, сигурна работа, отколкото да упражняват професията си на свободна практика с несигурен доход и заетост. Така те си осигуряват нужната им стабилност и самочувствието, че контролират живота си.

Много неща са се промени за последните 40-50 години, но схващането, че милениалите са мързеливи, инертни и им липсва чувство за дълг е тотално погрешно. Всъщност същият стереотип е бил актуален и за Поколението Х, когато то е правило първите си стъпки на пазара на труда.

Трябва да отбележим и че милениалите са възпрепятствани по начин, по който никое друго поколение не е било преди тях. Тези препятствия по пътя им към успеха не ги спират да имат собствен уникален подход към работата и задълженията си.

Oще: интернет  кариера  милениал  милениали  поколение x  професия  работа  хиксениал 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 17.07.201716:25

"Мнозина считат, че на родените в периода от ранните '80 и късните '90 лесно им става скучно и е почти невъзможно да задържиш вниманието им за по-дълъг период от време."
Всъщност има и противоположна гледна точка, и тя е, че младите трудно се задържат на работа в дълъг период от време поради предрасъдъци към тях, и дискриминационно отношение.
Лично съм се сблъсквал е тези неща, и много трудно мога да приема обвинения, че то се дължи на по-ниското качество на работата ми. Това дискриминационно отношение в много голяма степен се дължи на факта, че младите хора са в голяма степен уеб-ориентирани, и мрежата е място където предпочитат да общуват.
Наслушал съм се на разговори, типични за хората от онова "истинското" поколение, които говорят за джанти, тапицерии, фарове и гуми на автомобили, както и за закупуването на промоционални стоки от веригите магазини. Неща, които тотално не ме вълнуват!
Докато темите, които са актуални за мен, и които засягат обществения живот са се разглеждали по един абсурден начин, и критиката към мен е била, че отричам авторитите, не спазвам правилата, "хейтвам" обществени личности (разбирай, че споделям критични мнения относно техните дела), и превнебрегвам "светите" размишления на своите по-стари колеги.
Накрая излиза, че дребнотемието, клюките, интригите и злословията са нещо "наше си" (добродетел), а интереса към теми извън тези дребнотемия е своеволие и пренебрежително отношение.
Смятам, че онова поколение на началници и техните дресирани подчинени просто трябва да се омете в кофата на историята, за да се види, че т.нар. милениални са съвсем нормални хора, които търсят себеизразяване чрез мрежата, а не толкова в споделяне очи в очи на битови неволи.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани