Филмите на Уорхол идват | webcafe.bg
Webcafe

Филмите на Уорхол идват

Webcafe.bg, по BBC 15.08.2014, 12:55 (обновена 18.08.2014, 15:40)
Анди Уорхол

Снимка: © Getty Images

Анди Уорхол е един от най-разпознаваемите и скъпи автори

От „златната Мерилин" до доматената супа „Кемпбъл", картините на Анди Уорхол са навсякъде - това е съвсем резонно за титлата „баща на поп арта", но скоро на бял свят ще се появи и другата голяма, но забулена част от неговото творчество - киното.

Депресивният творец има около 500 неизлъчени филма, заснети между 1963 г. и 1972 г., които ще бъдат дигитализирани и показани пред публика от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (МоМА), един от най-влиятелните в света. Кураторите се надяват да покажат наследството на Уорхол в различна от изобразителното изкуство и скулптурата светлина.

Дори изкуствоведите, които изучават творчеството на американеца, не са запознати с повечето от неговите филми. „Те са също толкова значителни и революционни, колкото и картините на Уорхол", твърди Матрин Мур, заместник-директор на музея на твореца в Питсбърг и ръководител на проекта в партньорство с МоМA.

Задачата не е никак лесна и ще отнеме няколко години, тъй като филмовите ленти (приблизително 1000 ролки) ще се сканират кадър по кадър, а след това ще бъдат трансформирани в HD 2K формат (два пъти по-качествен от стандартния HD телевизионен формат) с помощта на отличеното с „Оскар" студио MPC, работило по филми като „Животът на Пи" и „Прометей".

Повечето от лентите на Уорхол са много фини, което изисква особено внимание. Освен това, той използва техника за прожекция на по-малко кадри в секунда, отколкото са заснети - лентата е заснета на 24 кадъра в секунда, а се излъчва на 16. Любимият му похват е да позиционира камерата върху един обект и да я остави да работи с часове - като във филма "Sleep" ("Сън"), където се вижда само главата на артиста и поет Джон Джорно.

Уорхол заснема хиляди кратки видеопортрети на неговите музи, неми екранни тестове, включително 8-часов запис на Емпайър Стейт Билдинг със забавен каданс, пълнометражни филми от различни жанрове - от авангардния минимализъм до комерсиалната „сексплоатация".

Художникът отказва да показва и разпространява повечето от своите филми през 1970 г. и едва след смъртта му през 1987 г. специалистите по история на изкуството започват да оценяват наново работата му с камерата. Особено впечатление прави например Blow Job („Свирка"), където камерата е съсредоточена на лицето на мъж, на когото в момента се прави фелацио.

Oще: moma  анди уорхол  изкуство  ню йорк  поп арт  уорхол  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.