Богатите не могат да плачат | webcafe.bg
Webcafe

Богатите не могат да плачат

Lifecafe , По сп. Time 25.11.2010, 16:56 (обновена 30.11.2010, 14:38)
дукесата на корнуел

Снимка: © Getty Images

Смее ли, се плаче ли дукесата на Корнуел...

Ако търсиш съчувствие и подкрепа. по-вероятно е да я получиш от беден човек, отколкото от богат, твърди ново изследване, публикувано в изданието Psychological Science.

Чрез поредица от експерименти изследователи установяват, че хората с по-ниско имотно състояние са по-добри в разгадаването на емоциите върху лицата на другите - нещо, което учените наричат емпатична точност - в сравнение с по-заможните.

"Голяма част от това, което виждаме, е базова ориентация сред по-бедните да бъдат по-емпатични, а по-богатите да са по-малко склонни към емпатия", коментира Майкъл Краус, един от авторите на изследването и специализант след докторантура в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Какви са възможните причини за това?

"Условията сред хората с ниско имотно състояние са много по-различни от тези при богатите", обяснява Краус. "На бедните им се налага хронично да реагират на многобройни социални заплахи. Наистина е необходимо да зависиш от другите, така че те да ти съобщят, ако се появява социална заплаха или възможност за развитие, което те прави по-възприемчив към емоции."

Друг от изследователите - Дахер Келтнер, професор по психология в Калифорнийския университет в Бъркли, е съгласен, че хората в по-низшите социоикономически класи "живеят живот, определян от заплахи."

Според него те са застрашени от средата, от институциите и от други хора. "Една от най-адаптивните стратегии в отговор на заплахата е да бъдеш много бдителен и внимателно да следиш другите, както и да се опитваш да насърчаваш сътрудничеството, за да изграждаш силни съюзи."

Мерило за емпатична точност

Първият от експериментите на Краус и колегите му включва 200 служители на университета, някои от тях със завършен колеж, докато други не. Университетската среда е такава, при която образователните постижения са особено свързани с професионалния статус и могат да бъдат използвани като съответствие на социалните класи.

Когато са помолени да погледнат снимки на лица и да идентифицират показаните на тях емоции, хората, които имат само гимназиално образование, се справят по-добре от колегите им, завършили колеж.

Това мерило за емпатична точност - "способността на човек точно да разчита емоциите, които изпитват другите хора" - по думите на Краус е важно, тъй като е основна част от самата емпатия: ако не си в състояние да разпознаеш през какво преминава някой друг, трудно е да отвърнеш с доброта на неговите потребности.

Вторият експеримент включва студенти в колеж

Те са били помолени да оценят собствения си класов статус, като посочат местоположението си в стълбица, представяща различни "нива" и "рангове" в рамките на класата. В предишни изследвания, подобни на това субективни отчитания на класата са били доста точно средство за предсказване на психологически и физически проблеми сред хората с по-нисък социалноикономически статус.

В експеримента двама участници поред наблюдават, след което участват в хипотетично интервю за работа с експериментатор. Отново хората, които се самоопределят като по-нисша класа, надминават по ефективност хората, които се определят като висша класа, в разчитането на емоциите на колегите си, участващи в експеримента.

По-ниска класа - по-умели в разгадаването на емоциите

В третия експеримент студентите са били помолени да сравнят собствения си класов статус с някой на върха на социоикономическата стълбица - или с някой на дъното й. Хората, които се сравняват с тези от по-ниската класа, което ги кара да се възприемат като притежаващи по-висок статус, са били по-неточни в разчитането на изразяваните емоции. Съответно тези, които са се почувствали в по-ниска класа, са били по-умели в разгадаването на емоциите.

"Мисля, че изследването е много добре направено и изключително интересно," коментира Джамил Заки, специализант след докторантура в Харвард, който изучава емпатията, но не е сред авторите на проучването.

Въздействието на властовите отношения

Като допълнение към воденето на живот, включващ повече социални заплахи и уязвимости, въздействието на властовите отношения също така би могло да спомогне за обясняване защо хората по-надолу в социалната стълбица са по-способни да разчитат емоционални сигнали.

Когато работата ти например зависи от това да знаеш кога шефът ти е гневен, е по-вероятно ти да се опиташ да развиеш по-голяма способност да тълкуваш изразите на емоциите му, отколкото той да си прави труда да следи твоите.

"Хората, убедени, че притежават повече власт, извършват най-различни действия, които показват, че те не обръщат особено внимание на хората и на емоциите на другите", казва Заки.

Добрата новина за тези, които са най-отдолу, обаче е, че хората около тях може би ще са по-деликатни и чувствителни.

Oще: бедни  богати  емоции 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

2 Anton Andonov | 26.11.201017:32

Всички плачат, но бедните повече. Богатите не им остава време да реват. Бедните са емоционално шокирани всеки ден, от цени, сметки, държавна политика. Богатия не гледа много новини. Той е информиран от парите и винаги точно навреме. Бедния, много се радва като друг беден направи нещо за него, при богатите е просто бизнес. Богатия боледува по-рядко от бедния. Ако богатия се разболее от рак например, ще даде 55 000 и ще се излекува във Франция, а бедния ще ъде шокиран, после идва плачът, после обвиненията ако и накрая стресът, откъде да намеря пари да се излекувам. За богатия свободното време е разходки на померана. Други богати обичат постоянното движение и постоянната заетост. Бедните обичат шопската салата и ракията уикенда или кафето с приятели и обсъждането на поредната паркираща лимузина на богатия.Та по литри сълзи на квадратен сантиметър носни кърпички бедния бие богатия и го води осезателно. Като носните кърпички, понякога са изместени от тоалетна хартия, 2 в 1, за какво да даваш пари за хартия и за кърпички. Бедния е емоционално шокиран всеки ден от цени, сметки и държавна политика. Богатия не гледа новини, нито се интерисува толкова много от тях, освен ако не са свързани с работата му. Бедния обича сапунките и скайп чата, а богатия да излиза, да ходи на различни места, да се среща с различни хора. Депресията е при бедните и ревящите, а спокойствието и неизползваните кърпички при богатите. Богатия реве от физическа болка, бедния от чувствителност и сложни емоции. В крайна сметка всички реват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 26.11.201015:49

Има една стара поговорка - "Богатите също плачат, но винаги е по-добре да плачеш в луксозна лимузина, отколкото в гладският транспорт" Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани