Прегръдка за извинение... и нож в гърба | webcafe.bg
Webcafe

Прегръдка за извинение... и нож в гърба

Lifecafe , По Daily Mail
13.01.2011, 14:14 (обновена 21.01.2011, 12:20)
хора без лица

Снимка: © Deviantart.com

Единият от обитателите завинаги ще носи белезите на почти смъртоносни пробождания с нож...

Единият от обитателите завинаги ще носи белезите на почти смъртоносни пробождания с нож, докато друг седи тихо в ъгъла с лице, което излъчва страх.

И двамата са се скрили тук, за да се спасят от склонни към насилие партньори. И двамата са го направили от страх за живота си и - шокиращо - и двамата са мъже: членове на нарастващата група мъже, жертви на домашно насилие.

Джей е кротък 22-годишен работник от Кардиф, който многократно е бил подлаган на побой от 32-годишната му приятелка. Той споделя, че би бил на улицата, ако не е помощта, която получава в това убежище.

"Хората си мислят, че мъжете не ги бият, но се случва. Хората не мислят, че мъжете страдат, но ние страдаме," казва той. "Първо не говорех за насилието, заради стигмата, но в крайна сметка го сторих - и социалните служби ми помогнаха да се окажа тук. Нямах къде другаде да отида."

Необикновен дом за необикновени жертви

"Тук" е място, което изглежда незабележимо в долина в Поуис, Уелс. Домът е основан през 2006 г. и е първото убежище във Великобритания, предназначено специално за мъже и техните деца, които търсят спасение от склонни към насилие партньори.

Има 4000 места за пострадали от домашно насилие жени във Великобритания - и само 20 за мъже, повечето от които са в този център, собственост на организацията Montgomery Family Crisis Centre.

Оперативният мениджър Джейн Стивънс се подготвя да посрещне мъж от Корнуол с децата му на 9, 7 и 2 години. Джейн е земна и любезна баба, която планира да настани семейството в една от трите спални, наречени "Вяра", "Надежда" и "Милосърдие". Тя показва "Вяра", където са разположени двуетажни детски легла, на които са струпани купчини чисти кърпи и постелки. Играчките в къщата очакват новите гости в кутии в хола.

Бащата от Корнуол се е свързал с 24-часовата телефонна линия за кризисни ситуации по Коледа и персоналът на убежището се свързва със социалните служби в неговия регион преди евентуалното му пристигане.

Немалко от обитателите идват направо от болницата

Докато Джей пържи салам за обяд в малката кухня отзад, Джейн разказва как убежището е станало временен дом на 60 мъже и 28 деца след откриването му. Частично финансирано с грант от британската Национална лотария, то приема мъже, отчаяно нуждаещи се от помощ. Те често са тежко ранени. "Настанявали сме мъж, който целенасочено е бил прегазен с автомобил от партньорката си," разказва с тъга Джейн.

Имало е и други мъже, които са били намушквани, такива със сериозни травми по главата, изгаряния и рани... това са само част от случаите, заради които мъже попадат в дома. Сред тях е имало съдия, няколко полицаи и дори ветерани от армията.

Повече от 400 британци са молили за убежище тук. Често те научават за мястото от полицията, докато се възстановяват в болницата. Обитателите му идват от най-различни краища на Обединеното кралство - Лондон, Девън, Ланкашир и Нотингам.

"Домашното насилие не познава класови бариери", коментира управляващият директор Шърли Пауъл, която също така ръководи и убежище за жени, разположено наблизо.

"Ама защо не проверявате жертвите дали не са агресори?"


Убежището все пак има доста противници - и все още търпи критики, тъй като не проверява в полицията обитателите си, за да установи дали те всъщност не са били извършителите на насилие. От персонала коментират, че критиките са основно защото хората не са осведомени за домашното насилие над мъже и защото подходът им оспорва половия стереотип, че всички мъже са склонни към насилие, а жените винаги са жертвите.

"Не съдим никого тук," коментира Пауъл, допълвайки, че нейният екип е склонен да вярва на мъжете, когато мнозина представители на правосъдието, правителствените агенции и полицията подхождат към тях с подозрение."Всичко в системата функционира против мъжете", казва тя, изтъквайки, че ако мъже съобщят за домашно насилие, могат да бъдат арестувани по подозрение, че те са извършителите му. "Ако мъжете напуснат семейното жилище, могат да изгубят достъп до децата си в съда. Те би трябвало да имат същите права като жените в същите ситуации: нали всички ние се борехме за равенство на половете?"

Жените стават все по-големи насилници

Убежището, материал за който бе излъчен по BBC Radio 4, предлага спокойствие и безопасност - и по думите на създателите му все повече мъже се обръщат към тях за помощ. Според персонала това се дължи на факта, че жените стават много по-агресивни, както и че двойките все по-рядко общуват нормално. Понякога те си имат работа с двойки, които "по-често си пишат SMS, отколкото разговарят", или жени, които бързо прибягват до насилие при наличие на разногласия.

"Жените сега са много по-доминантни отпреди", споделя Пауъл. "И много жени злоупотребяват с доминиращата си позиция. В семействата половите роли преминават през период на огромни промени, което може да води до скандали, разногласия - и в някои случаи и до насилие", коментира тя.

Матю Бейли ръководи проекта Dyn в южен Уелс, който предлага консултации, подкрепа и настаняване на мъже и жени, жертви на домашно насилие. Според него всички типове на насилие над мъже стават все по-чести - не само физическо, но и емоционално, психологическо и финансово насилие. Голяма част от случаите са свързани с опит за контрол - и проблемите често започват много преди взаимоотношенията да достигнат до физически травми.

Въпреки че засега тенденцията не е толкова масова, според него броят на жените, оказващи насилие над мъже, нараства дори още по-драстично от статистическите данни. "Мисля, че това, което виждаме, е върхът на върха на айсберга," казва той.

Тотален контрол, никакви приятели, 400 SMS дневно

Албърт, любезен йоркширец на около 50, в продължение на години е бил обект на психологически тормоз, преди семейните му взаимоотношения да достигнат до насилие. Всичко започнало, когато партньорката му започнала да му изпраща до 40 SMS-а на ден, за да проверява къде е. Скоро вече му пишела по 400 пъти на ден, забранявайки му да се среща с каквито и да е приятели, и изпращала SMS и на тях, ако му изгуби дирите.

"Понякога отивах с колата до някоя скала и си мислех да приключа всичко в този момент?", разказва той. "Но след това си мислех за децата ни и решавах да не го правя." Едва когато партньорката му го ударила два пъти по главата с дъската за рязане - толкова силно, че всеки път се налагало да постъпи в болница, той събрал смелост и потърсил помощ - четири години след началото на домашния тормоз.

"За мъжете е изключително трудно, когато са контролирани и тормозени, заради разминаването между това, което те смятат, че трябва да правят - и това, което им се случва всъщност", коментира Матю Бейли.

Фаталната прегръдка, завършила с нож в гърба

Стив, който е висок 183 см и е с набито телосложение, изглежда като доста нетипична жертва на насилие. И все пак 49-годишният бивш военен, който е притежавал бар заедно със склонната към насилие негова партньорка след уволнението от армията, търси убежище в дома, след като тя се опитва да го убие.

Промушва го в гърба с нож за месо, докато го прегръща, за да се извини за по-ранен инцидент, отново свързан с насилие.

Той е живеел край Лондон - и след като се възстановява от раната в болницата, не е имал къде да отиде. "Никога няма да забравя пристигането ми тук", споделя той. "Беше неприветлива октомврийска вечер. Пътувах с влака и се опасявах какво ми предстои. Персоналът ме посрещна на гарата и буквално спаси живота ми. Наистина си мисля, че щях да бъда на улицата или мъртъв, ако това място не съществуваше".

Белезите му потвърждават историята му. "Никой обаче не може да види емоционалните белези", разказва той. "Болката от тях е много, много по-страшна." Партньорката му е обвинена в опит за убийство и се признава за виновна по по-лекото обвинение за умишлени тежки телесни повреди.

"Ако не се разкараш, ще ви убия и двамата!"

Един от бившите обитатели - Джейми, размишлява за проявите на насилие от страна на депресивната му бивша партньорка. Тя нееднократно е заплашвала с нож него и четиригодишната им дъщеря, преди Джейми да потърси спасение в убежището заедно с малкото момиче. "През нощта, когато се махнахме оттам, партньорката ми се обади на социалните служби и им заяви, че ще убие и двама ни, ако не се изнесем от къщата", спомня си той.

Джейми остава в убежището осем месеца. Сега той вече е спечелил попечителството над дъщеря си, преместил се е, намерил си е нова работа, нова партньорка - и вече има още едно дете. "Никога не съм мислил, след всичко, през което преминах, че тези неща биха били възможни", казва той, връщайки се да хвърли последен поглед към това, което нарича свое бивше "светилище".

Ако сте жертва на семеен тормоз, не се страхувайте да говорите

Благодарение на убежището, историята на Джейми има щастлив край. Той очевидно е бил жертвата в изпълнената с насилие връзка. Но тези случаи не винаги са толкова недвусмислени - и дори когато има доказателства, че жените стават по-склонни към насилие, основното мнозинство от извършващите домашно насилие са мъже.

Принципът е, че жените, съобщаващи за домашно насилие, никога не биват проучвани - и към тях не се подхожда с подозрение, така че и мъжете не би трябвало да бъдат третирани различно. Екипът на убежището коментира, че точно този тип "сянка на съмнение" често спира много мъже-жертви на тормоз, които се боят да разкрият случващото се и да потърсят помощ.

Джей, Стив и Джейми все пак успешно са се добрали до този дом, седяли са в уютната кухня, пили са чай - и са се опитали да изградят наново живота си. "Ние не сме единствените", казва Джей. "Хората казват, че това е светът на мъжете - но не и ако попаднеш на неподходящата жена. Никой не иска да помогне на мъжете, никой не ни вярва. Това място е единственото, където можем да отидем."

Oще: агресия  домашно насилие  жени  мъже  тормоз  убежище 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.01.2011, 06:47

7 aezakmi | 18.01.201107:42

Проблемът е, че жените са научени да им се прощава всичко като на малки разглезени деца или като на луди и затова се разминават със всичко. Като искат равенство ще си носят последствията и присъди, равни с тези на мъжете. А има пребити мъже, защото нали от малки ни учат, че "жена не се удря и с цвете", което е пълна тъпотия, защото е чист сексизъм както и "първо жените и децата", това са все клишета, които ни правят неравни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

6 Лични финанси | 14.01.201112:32

Понеже мачовците тук няма да се стърпят да се изкарат големи мъже на фона на статията (някои вече го направиха), да ви кажа две думи само.

В един бой не е задължително да победи физически по-силния или този с по-добра "техника". В един бой обикновено побеждава по-агресивния, този, който наистина не мисли за последствията от ударите си. НЕ!

В един бой обикновено противниците колкото се бият, толкова и "пазят" другия - тоест бият, но внимават да не отидат прекалено далече и да не го докарат до кома или смърт. НЕ!

Та затова на мен не ми е толкова чудно, че понякога и жени бият мъже. Някои хора просто нямат менталната нагласа да претрепят друго човешко същество, на други (като болните мозъци, описани тук) не им мигва окото да те наръгат с нож, че и децата да заплашват. НЕ!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.12.2010, 04:09

5 Chimay | 13.01.201122:51

Е как така незнае6?...

За радетелките на селективното равноправие, за жриците на партеногенезата, за апостолките на силиконовия...дето, нито може да се ползва рационално, нито носи друго удожолствие освен да си погъдели4кат хипер-егото, съ6тите тези. Целият процес е много показателен за появата на един полов фа6изъм, като суб-продукт на желанието всеки 4овек да е самотен остров, и всеки дом-затвор характерно за капиталисти4еското пост-индустриалното хедонисти4но консуматорско "об6ество". Това са просто едни объркани създания с власт, която ясно осъзнават, безкрупулно използват и редовно злоупотребяват. И 6е стават пове4е...за съжаление.
Каде из4езнаха истинските хора...моми4ета и мом4ета?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

4 Thea Atanasova | 13.01.201121:58

Незнам за какви жени говорят тия?!?!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.11.2010, 05:19

3 KypBaPe | 13.01.201117:32

Тука може да е голяма кочина, ама поне сме пичове, а не педерунгели като англичаните, дето некви жени ги марзят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 13.01.201116:58

"Хората казват, че това е светът на мъжете - но не и ако попаднеш на неподходящата жена." Много щастлив Накъде отиваш ти, може би... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 13.01.201116:56

е за това ме кефи у гоцев мангалистан ^^
Спазваме си старата руска поговорка "една жена не я ли биеш значи не я обичаш"
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани