Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Секс за благото на другия

Колко често женените двойки трябва да правят секс?
Колко често женените двойки трябва да правят секс?

Крис Моуър и неговото гадже от гимназията Афтън са щастливи младоженци. Обичат да се разхождат в парка, да ходят на излети в гората, да излизат с приятели и дори ходят на уроци по танци.

Въпреки това, преди да е минала и половин година от бракосъчетанието им, Моуър развива едно доста основателно притеснение: че двамата не правят достатъчно секс, а ситуацията се влошава с всяка изминала седмица.

Когато Крис се опитва да поговори за този проблем с жена си, тя променя темата. Тогава той се опитва да го прошепне в ухото й, но тя не му обръща внимание. След като в Интернет прочита, че жените се възбуждат от мъже, които вършат домакинска работа, той започва да мие чиниите и да пуска прахосмукачката по-често. "Това обаче не промени нищо," споделя 30-годишният уеб дизайнер, който живее в Уест Джордън, Юта.

И така, месеците се превръщат в години, а креватната суша - в пустиня

Моуър решава да води дневник на сексуалния им живот, който държи на нощното си шкафче. В него той начертава таблица, която попълва с различни данни, в зависимост от ситуациите, в които попада: предлагал секс, но му се отказва; планирали са да правят секс, но това не се случва, и така до случаите, когато действително са правили секс.

Моуър споделя, че той е отхвърлян през 95% от времето, но според жена му паметта му е силно субективна. В резултат на това отхвърляне, той става по-сприхав, напълнява и престава да желае да се прибира вкъщи вечерно време. "За да се почувствам добре, тя трябваше да прави секс с мен," споделя той. "Иначе си мислех, че не ме обича повече".

Семейството обикновено е склонно да говори открито за добре познатия му източник на брачно нещастие - различните очаквания за секса. Двамата твърдят, че са открили решение на този проблем, което според тях е спасило брака им, и искат да го споделят с другите двойки в тяхната ситуация.

Спомняте ли си онази сцена от "Ани Хол", в която героите на Уди Алън и Даян Кийтън отговарят на въпроса колко често правят секс пред терапевтите си? Героят на Алън Алви Сингър се оплаква: "Почти никога. Може би три пъти седмично." Ани Хол пък отговаря. "О, постоянно правим секс. Бих казала три пъти седмично". Разбира се, всичко това е много забавно. Е, може би за мъжете не чак толкова, колкото за жените.

Според експерти сексът е по-емоционално изживяване за мъжете, отколкото за жените

Мъжете са склонни да изразяват чувствата си чрез действия, а не думи. За разлика от много жени, вероятно те не провеждат проникновени разговори с всеки (от най-добрия си приятел до случайния шофьор на автобус) и често ограничават прегръдките си и физическия израз на любовта си до най-близките членове на семейството.

Нищо чудно, че сексът започва силно да им липсва, когато изчезне. За тях той е начин да бъдат агресивни и мъжествени, но едновременно с това нежни и уязвими. "За някои мъже, сексът може да бъде основният начин да комуникират и да изразяват своята интимност," разкрива Джъстин Лемилър, социален психолог от Харвард, който изучава сексуалността. Отнемането на секса "им отнема основният емоционален отдушник".

"Емоционалната нищета" на недолюбените мъже

Твърде опростено е да приемаме, че мъжката сексуалност е предимно биологична и че мъжете постоянно търсят физически отдушник, коментира Естер Перел, семеен терапевт от Ню Йорк и автор на "Размножаване в плен". Мъжете в много по-голяма степен от жените се свързват със своите партньори чрез секса, твърди тя.

Това се доказва чрез страха им от отхвърляне, притесненията за начина, по който са се справили и желанието им да доставят удоволствие. "Когато един мъж се депресира, защото не го докосват, той много прилича на малко момченце, което си стои в леглото и плаче, защото иска да бъде нагушкано," обяснява тя. "В такива моменти мъжът изпитва емоционална нищета."

Въпреки това в тялото протичат и някои биохимични процеси. Физическото докосване от всякакъв вид повишава нивата на окситоцин в мозъка и при двата пола. Оргазмът пък кара мозъка да освобождава окситоцин и вазопресин - "хормоните на щастието", за да насърчи емоционалното привързване. Мъжете могат да разчитат на своите партньорки не само за секс, но и за по-голямата част от несексуалните докосвания.

Мъжете обикновено изпитват оргазъм по-често от жените и получават заряд с тестостерон от тях, който ги кара да се чувстват по-добре. "Ако им отнемете секса, те ще бъдат лишени от химическите стимуланти, които им дават усещане за щастие," допълва Хелън Фишър, професор по антропология от университета "Рътгърс".

Какво количество секс обаче е "нормално"?

Почти 80% от женените двойки правят секс няколко пъти месечно или повече: 32% от двойките посочват, че правят секс между 2 и 3 пъти седмично, а 43% - няколко пъти месечно, по данни от "Социалната организация на сексуалността: сексуални практики в САЩ" - изследване от 1994 година на университета в Чикаго, което се счита за едно от най-всеобхватните в тази област.

Изследване, публикувано в майското издание на "Social Psychological and Personality Science" разглежда сексуалното желание в дългосрочни връзки и обобщава, че хората са по-способни да поддържат въпросното желание, когато са мотивирани да отговорят на сексуалните нужди на партньора си, дори и тези нужди да противоречат на собствените им предпочитания.

Изследователите наричат това явление сексуална комунална сила, а хората, които я демонстрират в по-висока степен, са склонни на сексуална активност със своите партньори дори когато тази активност не ги възбужда. Те очакват партньорът им да направи същото за тях, ала не е задължително тази размяна да се случи непосредствено.

Изследването проследява живота на 44 дълготрайни двойки с партньори на възраст между 23 и 60 години. В него те отговарят на въпроси, целящи да оценят тяхната сексуална комунална сила. Освен това, участниците си водят дневници в продължение на три седмици, записвайки степента на сексуалното си желание, причините, поради които са правили секс (ако са), както и други детайли за удовлетворението и усещането им за близост.

Четири месеца по-късно, изследователите провеждат същите експерименти, за да проверят какво се е променило.

Стремежът към секс "за благото на другия" като рецепта за успешен брак

Резултатите показват, че хората с високи нива на сексуална комунална сила имат по-голямо сексуално желание, което поддържат относително стабилно през петмесечното проучване. Хората с ниски нива стартирали в изследването с по-малко желание, което постепенно намалявало. Между половете няма значителни разлики.

"Мислим че хората с по-висока сексуална комунална сила са по-фокусирани върху положителните резултати в тяхната връзка," коментира Ейми Мюз, сътрудник в университета в Торонто и водещ автор на изследването. "Те правят секс, за да повишат интимността и да се почувстват по-близо до партньора си, вместо да задоволят себе си - и именно това ги кара да изпитват по-силно желание".

Да се върнем пак към Крис и Афтън, които са женени от повече от 10 години, имат силни религиозни вярвания и са правили секс за първи път през първата си брачна нощ. И двамата споделят, че тогава са били доста развълнувани, но и притеснени. "Очаквахме сексът да бъде нещо разтърсващо, но това някак не се случи," коментира Моуър.

В началото на брака им, Афтън забременява, но претърпява аборт. След това либидото й спада значително и тя се чувства все по-неудобно обсъждайки секса със съпруга си. Двойката изкарва по цели месеци, а веднъж дори година без да прави секс.

"Знаех, че се чувства лишен от интимността, от която така силно се нуждае и иска, но цялото това напрежение, което изпитвах, ме караше да го искам дори по-малко," си спомня 31-годишната г-жа Моуър. Той от своя страна споделя: "Имах възможност да опозная съпругата си на интимно ниво, но просто не бяхме отворени към идеята".

В един момент Крис попада на книгата "Страстният брак" от Дейвид Шнарц, която го убеждава да изхвърли таблиците, които води

Той моли и съпругата си да я прочете, след което й споделя, че двамата трябва заедно да работят върху здравословния си сексуален живот ако искат да спасят брака си. "Когато той ми каза: "Чувствам се, сякаш вече не ме обичаш", това много ме стресна," споделя г-жа Моуър. "Затова реших да се оставя да почувствам това, което наистина чувствам, и се опитах да задълбая във всичко онова, което съм потискала през цялото време". Освен това, споделя тя, четенето на книга за секса я е накарало да се почувства секси.

Изглежда че точно при тази двойка методът е сработил. Семейство Моуър споделя, че през изминалия месец са правили повече секс, от колкото през последните две години взети заедно. "Преди се съсредоточавахме върху себе си," споделя г-н Моуър. "А сега правя секс със нея, защото ми харесва да прекарваме времето си заедно един с друг. Вече не става въпрос за егото ни".

Естествено, не винаги подобни рецепти са универсално решение - сексуалността на хората не се определя само от пола, варира и в зависимост от културата и социума, възрастта и дори обстоятелствата в рамките на конкретния ден. За други хора успехът може да се крие в отварянето на връзката към други хора, или в раздяла; далеч не винаги и въпросът е, че мъжът може да иска по-често секс, а жената не.

Сексолозите твърдят, че решението е двойката да обсъжда (и изпробва) без опасения своите сексуални и емоционални потребности - и понякога двамата взаимно да прекрачват границите на зоната си на комфорт в името на щастието на другия.

 

Най-четените