Спечелих дело за сексуален тормоз - и това беше краят на кариерата ми | webcafe.bg
Webcafe

Спечелих дело за сексуален тормоз - и това беше краят на кариерата ми

webcafeLifecafe, по Time, Fortune
16.12.2016, 12:14 (обновена 19.12.2016, 11:45)
гретчен карлсън

Снимка: © Getty Images

Гретчен Карлсън успя да спечели 20 млн. долара обезщетение от Fox News заради сексуален тормоз от страна на бившия дългогодишен директор на телевизията Роджър Ейлс

Бившата водеща на Fox News Гретчен Карлсън успя да постигне споразумение за 20 млн. долара обезщетение по делото срещу някогашния й шеф Роджър Ейлс, когото обвини в сексуален тормоз. Малко след като спечели съдебната битка, тя публикува позиция, в която защитава тезата си, че "всички жени заслужават достойна и почтителна работа".

Карлсън използва момента, за да разкрие новите си професионални планове - журналистката започва кампания срещу трудовите договори, в които има изрична клауза за конфиденциалност при случаи като нейния.

"Готова съм да премина към един нов етап от живота ми, заради който ще удвоя усилията си за овластяване на жените на работните им места", казва тя в интервю за Time.

И това изказване е впечатляващо поради една проста причина - тя наистина може да си позволи да продължи напред с кариерата си.

Fortune разкрива, че по данни на жалбоподатели, адвокати и други юристи-експерти почти всички жени, които са завели дело за сексуален тормоз, не успяват да си намерят работа впоследствие.

Дори онези от тях, които печелят делото и получават обезщетения за нанесени вреди, се сблъскват с изключителни трудности - не само психологически, но и професионални - докато реорганизират живота си.

Този факт остава незабележим, ако обръщате внимание само на делата, които се отразяват широко в новините. Отсъждането по жалбата на Карлсън беше бързо и чисто. Малко повече от две седмици след завеждането на делото, Роджър Ейлс беше отстранен от поста си на директор на Fox News. По-малко от 3 месеца след това, Карлсън и Fox се договориха за условията на споразумението - въпреки че Ейлс отрича обвиненията й.

Нещо повече - още няколко служителки на Fox признаха, че са станали жертва на подобен тип посегателство; само през последната седмица репортерката на Fox 5 Лидия Курунадж подаде жалба, в която описва как е станала обект на сексуален тормоз от страна на Ейлс при кандидатстването й за работа в телевизията.

Случаят с жалбите срещу Ейлс беше показателен за това, че стигмата около изобличаването на сексуалния насилник с висока позиция в обществото вече започва да избледнява.

Когато обаче стане дума за масовите дела за тормоз, водени от жени без популярност в обществото - там вече виждаме съвсем различна история.

"Ако случаят излиза при проверка в Google, най-вероятно жената няма да си намери работа никъде", казва адвокатът Лорънс Бом, който представлява медицинската асистентка Ани Чопурян срещу болницата в Сакраменто.

Делото й приключва в нейна полза и 168 млн. долара обезщетение - едно от най-високите в историята. Чопурян печели делото, след като се оплаква, че лекарите в болницата са искали секс от нея постоянно.

Какъв е проблемът според Бом? Проблемът е, че щом веднъж жената излезе пред медиите, всеки следващ евентуален работодател се притеснява, че тя би могла да заведе подобно дело и срещу него.

Отявлената дискриминация на работното място срещу жена, която се е оплаквала от сексуално насилие, е забранена от закона, казва Емили Мартин, главен юридически съветник в Националния център за женско право във Вашингтон.

Реалността обаче невинаги съвпада със юридическата идилия.

"Няма закон, който да позволява на един работодател да откаже да назначи жена, само защото има подобна предистория. Доказването на това нарушение обаче е сложно - защото трудно можеш да разбереш каква е истинската причина да не бъдеш взет на работа", отбелязва тя.

Както в случая с Рина Уийкс. През 1992 г. тя подава иск за обезщетение заради сексуален тормоз срещу адвокатската кантора Бейкър & Макензи. Тя твърди, че юристът Мартин Грийнстайн я е опипвал, изсипвал е бонбони M&M's в горния джоб на ризата й и е правил непристойни забележки по неин адрес.

След като първоинстанционният съд в Сан Франциско й присъжда 7.1 млн. долара обезщетение, Уийкс се обръща към адвоката си Филип Кей и го пита за съвет - какъв би бил най-добрият ход в кариерата й оттук нататък?

"Фил ме изгледа и каза "Кой изобщо ще се съгласи да те вземе на работа?", спомня си тя в интервю за Fortune.

Уийкс е потресена от непосредствения отговор на адвоката си, но впоследствие осъзнава колко прав е бил той.

След края на изключително шумно отразяваното дело срещу една от най-големите юридическа компании в света, Рина Уийкс решава да се премести в Сиатъл със съпруга си - счетоводител, и да се превърне в "домакиня-богиня". Дори не прави опит да възстанови кариерата си.

"Когато веднъж си преминал през целия този процес, отнема доста дълго време, за да се възстановиш. Имах късмет, че бях омъжена и до себе си имах съпруг, готов да издържа семейството. Но просто някои жени не могат да го понесат или не могат да си го позволят. Не е лесно", разказва тя.

До ден днешен я разпознават като "жената, която осъди Бейкър & Макензи", и осъзнава, че публичността й не е само бреме.

"Мога да изляза по улиците на Сан Франциско, хората ме виждат и ме поздравяват. Но когато влезеш в тази съдебна битка, трябва да приемеш, че ще бъдеш наричана "луда", "лека жена", "златотърсачка" или "некадърница", казва Уийкс.

"Трябва да знаеш срещу какво се изправяш"

Подобен е и случаят с Пола Кофлин, бивш пилот на военен хеликоптер, лейтенант от Военноморските сили на САЩ.

След годишната конференция на НПО в подкрепа на военноморската авиация, проведена през 1991 г., тя завежда дело срещу хотел Хилтън в Лас Вегас. Кофлин твърди, че пияни офицери от ВМС са тормозили както нея, така и още няколко други жени по време на събитието, а хотелът не е осигурил адекватна охрана.

Кофлин печели делото и получава 5.2 млн. долара обезщетение, половината от които отиват за данъци и адвокатски такси, както обяснява самата тя. Все пак не съжалява, че е завела делото.

"Това беше въпрос на дълг към другите жени, беше въпрос на дълг към армията, на която служех. В нашите среди имаше престъпници. За мен това е недопустимо", казва тя в интервю.

Кофлин получава високо признание - Glamour я включва в класацията си "Жена на годината" през 1992 г., заедно с Хилари Клинтън. Историята й става основа за сценария на телевизионната адаптация "She Stood Alone" и документалния филм "The Invisible War", получил номинация за Оскар.

Животът й след делото обаче не е никак лесен.

"Не прецених какъв отпор ще получа. Хората все още не осъзнават какво се случва във въоръжените сили. Всеки път, когато някоя жена излезе и се оплаче от условията на работата, системата я съсипва от проверки и я пречупва", казва Кофлин.

Тя остава на служба във ВМС малко повече от три години след края на делото, а след напускането си открива студио за йога в Атланта Бийч, Флорида.

25 години след инцидента бившият военен пилот продължава да се занимава с йога.

Напуснала е армията, защото е осъзнава, че се е превърнала в "предател" - ход, който е отклонил кариерата й до ситуация, в което осъзнава, че никога няма да получи повишение в чин. Опитала се е да прави консултации със специалисти по човешки ресурси, но не вижда полза от тях.

"Повечето мениджъри не биха искали да назначат служители, които разкриват информация от кухнята", признава тя.

Пола Кофлин използва парите от обезщетението, за да помага на други като нея: членува в борда на директорите на организация на име "Да защитим нашите защитници", която се бори срещу сексуалното насилие в армията.

Тя смята, че обществото има напълно грешна представа за средствата, които получава под формата на обезщетение заради тормоза.

"Хората, които не познават отвътре тази изключително сложна и стресова ситуация, гледат на парите като на печалба. А те не са нищо повече освен шанс за пострадалата жена да се възстанови, да излекува наистина сериозни и дълбоки рани", споделя Кофлин.

В нейния случай - това възстановяване се изразява в напускане на армията, създаване на семейство, преместване в друг град, купуване на ново жилище и заделяне на достатъчно пари, за да може да продължи образованието си, ако поиска. Тя споделя, че обезщетението й е спестило допълнителния стрес от нуждата да си търси нова работа незабавно.

"Всички гледат парите и си казват "Виж как добре й се получи". А никой не проследява траекторията на кариерата", коментира тя.

В известен смисъл, Карлсън, Уийкс и Кофлин са уникални с това, че си позволяват да говорят публично за униженията си. По данни на Комисията за равни трудови възможности от месец юни, повечето работници се страхуват да докладват случаи на тормоз.

До голяма степен, причината се дължи на това, че компаниите реагират с безразличие, банализиране на жалбата или дори с агресия.

Както споделя Клеър Доусън, адвокат по трудово право от "Слейтър и Гордън" в Лондон - някои жертви просто напускат и си намират нова работа. Причината: Не искат да се подлагат на публичен съдебен процес.

"Трябва да имаш определена смелост, за да се решиш на подобен ход", казва тя.

Анита Хил е може би най-известната жертва на сексуално насилие в американската история. През 1991 г. тя обвинява номинирания за член на Върховния съд Кларънс Томас в това, че си е позволявал да "използва работни ситуации, за да обсъжда секс" с нея.

С днешна дата Хил не съжалява, че е проговорила за проблема си. Появата й пред съда само показва колко много подобни казуси са били прикривани до този момент.

По информация на Washington Post, само за една година след нейното дело жалбите за сексуално насилие се увеличават от 6126 на 10578.

"Мисля, че в момента водим този дебат по начин, който не си позволявахме преди 25 години. В епохата на Тръмп и Ейлс жените трябва да поемат контрол над този разговор и да го придвижат напред", казва тя.

Един от начините това да се случи е хората в привилегирована позиция (обикновено мъже) да променят поведението си, а не да очакват маргинализираните си служители да променят своето.

Гретчен Карлсън смята, че мъжете биха могли да ограничат проблема със сексуалния тормоз като назначават повече жени на висши позиции. По думите й "мъжете трябва да спрат да толерират насилниците, като прикриват действията им или оправдават подсъдното им поведение". Така жените няма да се принуждават да решават проблема сами. "Имаме нужда и мъжете да се ангажират с това".

И има право. Ако всички започнат да осъзнават последствията от този проблем, все пак има вероятност да не го пренесем и върху следващото поколение.

Oще: fox news  армия  военни  военноморските сили  гретчен карлсън  дело  дело за сексуален тормоз  кариера  край на кариерата  лидия курунадж  обезщетение  пилот на военен хеликоптер  рина уийкс  роджър ейлс  рупърт мърдок  секс скандал  сексуален тормоз  сексуално насилие  сексуално насилие в армията 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

8 Harry | 17.12.201610:12

Очевидно е че са някакви лесбийки - мъжемразки, психопатки и откачалки.

Но трябва да си даваме сметка колко ненормално е, да мечтаеш за свят без мъже, говорят, пишат статии и книги че мъжът бил изчезващ вид, че еволюцията ще го заличи, че е излишен и вече науката била способна да се възпроизвеждат само жени...

Човечество само от жени! Шокиран То е ясно че са дегенератки, с болни мозъци, но ми е чудно, мъжете - меки китки не съм чул да мразят другия пол, а тия мъжемразки ме изумяват.

Не се заблуждавам, те не са жени.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

7 Dear Ivan | 16.12.201622:11

При диагоналния преглед, който използвам при такива глупости, ми станаха любопитни две неща.

1. Националният център за женско право във Вашингтон. Първо си помислих: "Тия идиотки пак с техните права. Изглежда никой не уважава правото им да бъдат наебани и затова са недоволни." После потърсих центъра. Ето го:

http://nwlc.org/

Не е за права, а за женски закон, женска законност, женско юридическо право. Не бях чувал да има мъжко и женско юридическо право и законност.

Има и специален раздел на равенство на педерасите и другите подобни.

2. Може ли жена да забременее, ако и изсипят бонбонки М&М в джобчето на блузката? Не открих нищо в мрежата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

6 Harry | 16.12.201620:35

Кой беше казал, Америка е едно недоразумение?

Е, аз съм го казал.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

5 Harry | 16.12.201620:35

Кой беше казал, Америка е едно недоразумение?

Е, аз съм го казал.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.10.2013, 15:00

4 maznislav | 16.12.201620:19

Тази статия е пълна безумица. Значи при положение че по света надали ще има повече от 5 % от хората които ще видят такива пари през живота си общо те да ми говорят за симпатия. И едната да ми твърди че 20 млн са пари за това да си почине от работа...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 16.12.201619:43

начи с цел вдигане рейтинга на списанието и статията може снимка на убавата Пола Кофлин, а на грозницата Ани Чопурян завела дело с/у срещу болницата в Сакраменто- не. Аз протестирам т'ва е сексизъм и демонстрация на фаворитизъм
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

2 dedo adji | 16.12.201618:49

Един плюс за Вълков.
От 20г. чета и гледам програми за сексуалния тормоз, и не мога да разбера що е то. Границите са толкова размити, че всичко би могло да се окачестви или не така. Понякога ми напомнят на разговори между приятелки тийнейджърки:
"Дали ще ме хареса Гошо с тая блузка?", след малко: "Тоя мръсник Пешо ми зяпа в деколтето!" Блузката е същата, мацката се кипри и пред двамата, но очаква и даже изисква Гошо да я зяпа запленен, а Пешо да наведе поглед засрамен. И да я похвалят за отстояване на женското си достойнство. А Пешо да го шамаросат.
Така се е получило и с описаните в статията жени. Получили са обезщетение за изпитания истински или въображаем сексуален тормоз. В някои случаи са уволнени и причинителите. С полученото могат да си живеят до края на живота и да си изучат децата. Но не им стига. Искат и кариера. Е, кой ще е тоя луд работодател, да си вкара подобна бомба в службата. И естествено е трудно за доказване. Ако дамата не е всепризнат професионален супер ас, винаги могат да се намерят причини да се предпочете някоя друга. Или някой друг. Доста отдавна ми мярнах едно оплакване от две американки, с генералски чин, че не ги повишават повече, защото са жени.
И следва призив мъжете да се включат в решаване на проблема. А кой, моля се е занимавал? Поправете ме, ако греше, но смятам, че повечето от адвокатите и съдебните състави са били мъже. Както и босовете, уволнили виновниците. Ама не, трябвало всички мъже. Е, това ако не е сексизъм, аз съм Арнолд Шварценегър.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

1 Вълков | 16.12.201613:45

""Спечелих дело за сексуален тормоз - и това беше краят на кариерата ми"" С тези милиони за какво ти е кариера?????????????????????????????
   

оценка

+4 -1

Най-коментирани