"Една жена на 30" е новата "криза на средната възраст" | webcafe.bg
Webcafe

"Една жена на 30" е новата "криза на средната възраст"

webcafeLifecafe, по The Cut
07.09.2017, 16:10 (обновена 11.09.2017, 13:37)
54766776

Снимка: © Getty Images

Ако има поука от феминистката вълна в миналото, тя не е, че всяка жена трябва да излезе от кухнята и да си намери "истинска" работа. Урокът е, че жената не е длъжна да търси щастието си само на едно място - независимо дали ще е пред готварската печка или на бюрото в офиса.

Те са млади жени на 30-34 години, но вече преживяват тежка криза на средната възраст. Нищо, че са много по-добре образовани, по-заможни и по-малко "заробени" от предразсъдъци в сравнение със своите майки, баби или още по-ранни поколения жени.

Всички те отлагат брака си за по-късно (ако изобщо се омъжат), раждат по-късно (ако изобщо решат да заченат).

Могат да си позволят да живеят под наем или да плащат ипотеката си сами. Могат да отделят спестявания или да харчат за себе си. Знаят много добре каква е амбицията в живота им. Отгледани са от родители, които са ги учили да се целят на високо. Културата на съвременното общество ги учи, че момичетата трябва да ценят силата си и никога да не се предават.

И въпреки всичко това: все повече 30-годишни жени с добра професия се чувстват недоволни и разочаровани от живота си.

Оплакват се от изтощителните ефекти на "месомелачката" в офиса. След като са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в това да задоволяват глада си за професионални успехи, да се възползват от всяка възможност, да подреждат живота си в списъци със задачи, сега се чувстват така, сякаш смисълът се е изплъзнал от ръцете им.

Не само са нещастни от постигнатото, но и не знаят как да продължат напред, след като основният двигател - амбицията - е блокирал. Фантазират си как ще напуснат работа и ще се прибират обратно в родните си градове. Мечтаят си за нова цел, завиждат за моменталното удовлетворение от прости всекидневни функции като това да изпечеш питка или да отглеждаш цветя.

Твърдят, че са готови веднага да се откажат от офисите, бонусите и командировките, за да си останат у дома и да родят деца. Естествено - не го правят. Прекалено са отговорни, прекалено са отдадени на тлеещата мечта.

Запазват самообладание, връщат се в нормалния режим и чакат. Чакат нещо - каквото и да е - да ги възпламени отново, да ги убеди, че тръпката не си е отишла завинаги. Всяка нова цел ги амбицира: дете, куче, нов хладилник, ако щете. Някои хора се мотивират и от по-дребни неща, нали?

Когато слушате изповедите им, ви иде да ги прекъснете с рязко "Я се стегни". Кой ти каза, че работата трябва да е центърът на живота? Работим за пари. Парите ни помагат да си плащаме сметките, и толкова. Ти си една от малкото жени, които имат късмета да се развиват професионално, да пътуват и да са напълно независими финансово. Какъв е проблемът, тогава?

През 60-те години феминисткото движение обяви бунт срещу фалшивите обещания за вечно щастливата домакиня - културна икона, която трябваше да обясни, че женското примирение е нещо хубаво. Сега обаче се оказва, че цяло ново поколение се пробужда, за да осъзнае фалша на поредното клиширано обещание: женското овластяване се оказва мит.

Този мит винаги е бил в противоречие с реалността, но досега сякаш повечето работещи жени приемаха това разбиране за даденост.

Все още няма професионална сфера, в която жените на пълен работен ден да получават много по-голяма заплата от мъжете. Съвсем малка част от жените на висши мениджърски позиции взимат еднакви заплати с тези на колегите си - мъже. Разликата в заплащането не се е променила за последното десетилетие - т.е. когато днешните работещи жени са завършвали университетите си, мъчили са се да изкарват добри оценки и да допълват кредитите си с извънкласни занимания.

В същото време, разходите за живот нарастват по равно за всички в градските райони. Броят на домакинствата, в които жените са основният или единствен източник на доходи, също се увеличава.

Затова когато една жена реши да отложи сватбата и бременността за след 30-тата си годишнина, за да спечели известно състояние и да си гарантира независимост, не може да не се разочарова, виждайки, че кариерното й развитие все пак стига до задънена улица.

Жените навлизат в професията си, изпълнени с оптимизъм и амбиции. На 30-тина години обаче проумяват какви са причините за блокажа. Изследване на PriceWaterhouseCoopers от 2015 г. сред жени от милениал-поколението показва, че тази тенденция е бавна, но неумолима.

Колкото повече растат, толкова повече се увеличава неудовлетоврението им. Над 1/3 от жените на възраст от 30-34 г. казват, че не разпознават модел за подражание сред колегите си - дами. Само 39% смятат, че имат възможност да достигнат до върха на компанията или институцията, в която работят. Това е значителен спад в сравнение с по-младите жени от милениал-поколението, при които близо 50 на сто са оптимисти за професионалното си бъдеще.

Ако има поука от феминистката вълна в миналото, тя не е, че всяка жена трябва да излезе от кухнята и да си намери "истинска" работа.

Урокът е, че жената не е длъжна да търси щастието си само на едно място - независимо дали ще е пред готварската печка или на бюрото в офиса.

Ако хората се научат да поставят един и същ акцент на живота във и извън работата си, ще бъдат много по-доволни от професията.

Всичко се крие в промяната на гледната точка. Да цениш онова, с което разполагаш, дори да не е перфектно. Да осъзнаеш, че несбъднатите мечти са просто част от живота. Да приемеш, че волята за постижения и търсенето на вдъхновение може да се случва и извън границите на работното място. Например - в децата, приятелите, спорта, изкуството, концертите, секса, благотворителността.

В този смисъл - разочарованите млади момичета не би трябвало да търсят решението в отказ от професионални задължения. Просто трябва да престанат да гледат на работата си така, както майките им са гледали на съпрузите си - като Отговорът на всички големи въпроси в живота.

Oще: една жена на 30  жени  професии  професионализъм  психология  работа  феминизъм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.05.2014, 13:40

7 herkules | 08.10.201718:07

Жените ще вземат по-високи заплати от мъжете за една и съща работа, ама на "куково лято"!Че кой мъж ще се блъска, за тоя дето духа, а жената хем вредна за мъжката професия, хем и пари взема, че и повече от мъжа щяла за взема?!? Нека си мечтаят жените, няма лошо, само дето ще си останат с мечтите, измамени от феминизма. Те минат ли средната възраст, и вятър ще ги вее на "бял кон"! Мъжете няма да ги искат, а и те няма да стават за нищо. Ще си останат само с кариерата, и то постигната от мъжко съжаление, да задоволят капризите им и вечното хленчене за равенство! И това че можели само те да раждат е простотия отново величаеща по-нискокачествения за работа пол. Без мъжко семе ще раждат само болести и женска гнус, по време на месечния си цикъл!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

6 gothic | 10.09.201703:30

ОК, нека да бъде съревнование. Тогава защо има пищене за квоти за ръководни длъжности? И ако ще е съревнование, готови ли сте да се съревновавате във ВСЯКА една сфера на дейност? Във сфери, изискващи интелектуален ресурс. В такива, които изискват физически. И най-сетне, в сфери, за които се налагаа да ползваш и интелекта, но и физиката си? Пък и защо е нужно да се чака десетилетия? Съревнования има и сега. Скоро участвах в едино такова, включващо тестове по професионални, интелектуални и психологически теми. От шестима участници, поравно от двата пола лично аз се класирах втори. Пред комисия, съставена от пет дами и един мъж. Резултатите бяха такива. № 1 - М; № 2 - М; № 3 - Ж; № 4 - М; № 5 - Ж; № 6 - Ж. Това е положението. Печели винаги най-добре подготвеният. Без значение от пол, възраст, раса, сексуална ориентация и прочие смехотворни признаци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2014, 23:15

5 Maria Bodzheva.100000572571952 | 10.09.201702:40

Към gothic

1. По пътя на съревнованието.
2. Нито аз, нито ти ще научим дали ще се случи или не, защото това е прекалено дълъг процес. И това, което е достигнато до този момент, е нищо в сравнение с това, което ще се постигне тепърва. Няколко десетилетия нищо не решават, така че не бързай да обявяваш победа. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 09.09.201714:28

Жена на 30. Т. Нар. "Балзаков тип". Младежката мечта на много момчета. А то се оказва, че били на средна възраст и били в криза. Ама наистина ли? Ама всички ли?
Не всички. Само 39% от жените смятат, че могат да стигнат върха... 39% хич не са малко. Акакъв е процентът на мъжете, които смятат така? Че кой провежда такива анкети с мъже? Ако върхът беше достъпен за всички, нямаше да бъде връх. Повечето хора се задоволяваме да достигнем своето ниво на некомпетентност по Питър. Но 39% от жените смятат, че могат, но мъжете им пречат. И ги дискриминират със заплащането на високите мениджърски постове. Никога не съм кандидатствал за такъв пост, но имам наивната представа, че на този етаж заплащането е индивидуално и се определя от много фактори, от които полът е само един. Но за някои недоволни дами се оказва единствен. В това кафене четох за една жена, достигнала върха, при това родила ПЕТ деца. И тя ли се оплаква от дискриминация?
Да слезем от върховете на платото. У нас има щатни таблици за заплатите на съответните длъжности, в които не фигурира пол. Материалът е преписан от западни източници. Нямам данни за положението там, но се съмнявам някой работодател да пише, например "Главен счетоводител 50 000 долара за мъж, 40 000 за жена." Такъв би бил изяден жив от всички активисти и активистки. Ако след десетилетна борба за равноправие западните феминисти и феминистки не са успели да постигнат поне формално такова, има ли смисъл да им обръщаме внимание?
Накрая, искреното ми уважение към всички труженички на всички поприща. Но все пак, мъжете не могат да раждат деца.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

3 Дракон с кисело зеле | 09.09.201701:52

Все още няма професионална сфера, в която жените на пълен работен ден да получават много по-голяма заплата от мъжете. Съвсем малка част от жените на висши мениджърски позиции взимат еднакви заплати с тези на колегите си - мъже. Разликата в заплащането не се е променила за последното десетилетие - т.е. когато днешните работещи жени са завършвали университетите си, мъчили са се да изкарват добри оценки и да допълват кредитите си с извънкласни занимания.
---
И защо да трябва да има "професионална сфера, в която жените на пълен работен ден да получават много по-голяма заплата от мъжете"? Не трябва ли равенство?
Моля ви, спрете да раздухвате митове и легенди за разликата в заплащането между половете, защото вредите и на феминизма, и на жените, че и на мъжете, които евентуално биха ви подкрепили.

Впрочем, на едната жена на трийсет в САЩ - и, съответно, тук, бтв - попкултурата през практически целия й живот й казва, че е напълно нормално мъжът да е този, който осигурява прехраната на семейството, че няма лошо жената да си стои в кухнята и да гледа децата, че... В смисъл, метнете едно око на "Всички обичат Реймънд" - Реймънд работи, Дебра се занимава с децата, опитът й да захване работа е могъщ провал. "Приятели" - Чандлър остава без работа, Моника трябва да го издържа, ОМГ, драмата, Чандлър се чувства като метреса - а обратната ситуация е напълно нормална. По-съвременен пример -"Теория за Големия взрив" - ОМГ и бедствието, Бернадет ще печели повече пари от Хауърд, след като се оженят, а е напълно нормално Ленърд да плаща всичките сметки на Пени, дори след като са се разделили. (Поне така беше, докато спрях сериала, бтв.) "Добрата съпруга", където навръх цялото си образование и квалификации Алиша Флорик близо петнайсет години не работи нищо, трябва мъжът й да влезе в затвора, за да подхване тя някаква работа. "В обувките на Сатаната" - Уолтър Уайт си съдира продължението на гръбнака от работа на две места, на жена му поне в началото не й пука, та освен дето не се захваща да работи, очаква от него и да боядисва къщата.

Същевременно обаче модерният феминизъм крещи: "Не, не може една жена да приема това! Не! Кейли Куоко, ти, успешната актриса, как смееш да казваш, че с радост готвиш за мъжа си и ти харесва да си домакиня? Жената трябва да отиде, да се бори, да не готви на патриархалните господари, аааа!" Опростявам безумно, да, знам, но... Те ти го дисонанса от горе - цял живот госпожиците виждат, че е нормално едно нещо, после научават, че не, не е и не трябва да е. Само дето... Дали пък не е избор? Дали пък Кейли Куоко, дето взима покрай малоумния сериал, в който играе една от главните роли, по двайсетина милиона долара на година, ако не ме лъже паметта, няма право сама да реши дали й харесва да готви за мъжа си или не? Дали пък правата, които жените имат по закон, поне в цивилизования свят, не трябва всяка сама да реши как да си ги ползва?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

2 gothic | 09.09.201701:22

"А колкото до това, че заплатите на мъжете все още били по-високи - е, тепърва има да се променя и това."

Ще ми е интересно да разбера две неща. Първо - как смятате, че ще се случи това? По административен път, или по пътя на съревнованието? Второ - ако не се случи, как ще реагирате лично Вие? В зависимост от начина от въпрос № 1.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.12.2014, 23:15

1 Maria Bodzheva.100000572571952 | 09.09.201700:51

Авторът или авторката на тази статия да ходи да пече питки и да сади цветя някъде.
А колкото до това, че заплатите на мъжете все още били по-високи - е, тепърва има да се променя и това. Палав Намига
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани