И колкото по-щедро те дарявам... | webcafe.bg
Webcafe

И колкото по-щедро те дарявам...

Поли Каменова
23.12.2011, 07:31 (обновена 27.12.2011, 15:40)
Подай ръка

Kаква е тайната да се отдадеш така на някаква кауза

"И колкото по-щедро те дарявам,

със толкоз повече любов оставам." *

Светът ми казва, че не съм добра. Не само аз, а и всички българи. Само 13 процента от нашия народ дарявали пари и само 5 процента – време за някаква благотворителност. Е, покрай празниците се развива дейност по медиите и в очите на телевизионните водещи започват да блещукат сълзи, но пак не е достатъчно да ни се вдигне дарителският рейтинг.

А и благотворителните кампании и събития, които се организират, много често са пълен провал. И хората, участвали в тях, остават разочаровани. Имам една приятелка, която дори гордо заявява, че тя може и да дарява, но никога не го прави по Коледа и Нова година, защото така не се чувствала манипулирана.

Не съм съгласна с нея – не смятам, че можеш да позволиш някакви външни фактори да определят кога да споделяш с другите добрината си. Радвам се обаче, че познавам хората (не всички, но ако броят им не нарасне, до следващата година, за съжаление, ще наваксам), които са част от онези 13 и от онези 5 процента даряващи и ни отсрамват пред света.

Печелене на доверие

На пръв поглед каузата на ARS (Animal Rescue Sofia) е да помагат на бездомните животни, но те правят много повече. Защото когато си бил дори само на едно тяхно събитие, виждаш с очите си колко голяма е ползата и за хората, които им сътрудничат по някакъв начин.

Надя Станчева, управителят на фондацията и на приюта в Богров, изобщо не е съгласна с твърдението, че българите сме сред най-егоистичните хора в Европа, а и в целия свят. „Факт е, че ARS съществува единствено заради хората, които ни помагат по един или друг начин", казва тя. „Друг е въпросът, че благотворителността няма традиция в България, доверието към подобни начинания е подкопано от злоупотреби. След като веднъж се спечели доверието на някого обаче, след като види реални резултати от помощта си, българинът се отдава на каузата си с невероятна сила. Или поне нашите хора са такива, знам ли."

Преди около година в друга статия Стела от фондацията обясни много подробно какви са основните цели на ARS и, както се казва, за какво се борят. Тогава тя беше пълна с оптимизъм и надежда. Сега питам Надя какво е положението след една година, все още ли вярват, че могат да променят хората?

„Ооо, сега ни е много по-лесно да сме оптимисти, отколкото преди година. С нашия оптимизъм се заразиха много хора и имаме повече доброволци и по-голяма подкрепа.  А и ние, честно казано, сме грандомани до един. Хора, които смятат, че ще променят света. Не трупаме пари, не търсим слава, много по-нахални сме. Вярваме, че можем да помогнем на България да се качи едно ниво нагоре в отношението си към животните - били те бездомни, домашни, лабораторни, селскостопански... Вярваме в капацитета на родината, така да се каже.

Нали знаеш вица: Мъничко, черничко, тропа на вратата, що е то? Голямото светло бъдеще."

Ултимативна благотворителност

Била съм на благотворителни събития, на които ми се искало да отида и да зашлевя шамар на хората, които ги организират. Защото са ме лъгали в очите, защото са били самодоволни от това, което правят, защото изобщо не са били наясно какво всъщност правят (на едно подобно мероприятие, обявено като урок по рисуване с пръсти за деца, след края на събитието казаха на родителите, че ако искат да си вземат рисунките на децата, трябва да платят по десет лева. А ако не платиш, не ти дават рисунката!

Беше ултимативно, брутално, тъпо, абсолютно необмислено и формулирано неадекватно. Естествено, че щяхме да дадем десет лева, но начинът, по който бяха изискани парите, бе обиден).

Хората от ARS, които познавам, са точно обратното на това

Всяко тяхно събитие ме кара да си мисля, че един свят, изграден по техен дизайн, ще бъде много по-добър и красив. Дали ще организират сангрия, чаено или бирено парти, дали ще бъде купон по пижами, детски купон, на което децата се запознават с кутренцата и се учат какво означава да се грижиш за животинче, дали ще ти предложат да кръстиш някое от бездомните кучета срещу определена сума, никога не съм забелязвала никакъв пропуск в организацията им.

И винаги се изумявам на въображението и идеите им, защото отдадени на своята кауза, която е много тежка, успяват да набират средства за организацията си по начини, които карат хората да се усмихват. Повечето организации започват със старт и умират от изтощение някъде на втората година, заглъхват. А дружината от ARS е като че ли с неизчерпаеми идеи. Надя скромно казва, че се „опитвали" да бъдат креативни, но освен това се осланят и на традицията.

„Миналата година правихме благотворителен календар, а тази хората ни питаха за нов още от октомври, така че - пак направихме. Страх ни беше, че ще бледнее пред стария, но за щастие стана още по-хубав. Само дето летвата вече е много високо, да му мислим догодина! Имаме много идеи, от време на време на някой от нас му хрумва да ги осъществи, друг път идва някой доброволец или приятел и ни подсказва нещо, за което не сме се сещали. В общи линии пробваме всичко, което ни се стори интересно, а в повечето случаи важен фактор е и да е забавно, тъй като не обичаме да се занимаваме със скучни неща."

Вещи или средства

Една от последните идеи на ARS е за онлайн магазин: във всемогъщия Facebook може да намерите страницата с всевъзможни неща - бижута, дрънкулки, книжки, дарени от хората, - които може да закупите, а парите отиват за фондацията. Така може да дарите по два начина - с вещи или със средства.

Някои даряват пари, други даряват време. „Желаещите могат да ни помагат по всякакъв начин", казва Надя. „Едни идват в приюта да разхождат кучетата, други организират партитата ни, трети ни помагат с кореспонденция, клипове, снимки...  Винаги имаме нужда от приемни домове, организаторски умения... Кажи ми какво можеш да правиш, за да ти кажа, как да ни помогнеш."

Защо едни могат, а други - не, каква е тайната да се отдадеш така на някаква кауза?

Когато по целия свят гърмят резултатите на КАФ Дарителски Индекс 2011- най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб, от които лично аз се срамувам, ми се приисква Надя да обясни и на мен, и на другите какво е това, което отличава хората от тяхната организация - Жана Гогова, Светльо Петров, Стела Райчева, Станислава Станчева, най-новия им член Вики Минчева, която е координатор по доброволците, и всички, които им помагат.

„Понякога си мисля, че тайната ни е в това, че сме пълни идиоти, които наистина вярват в това, което правят. В началото скачахме в дълбокото и едва тогава проверявахме дали можем да плуваме. Да си призная и сега не е много по-различно, но има една съществена разлика - нямаме право да потъваме. Имаше една поговорка „Ако спасиш живота на някого, после си отговорен за него".

И при нас е така. Имаме си 500 кучета. На тях не им пука, че имам лош ден, че парите не стигат или че някой е казал нещо лошо за нас и съм се обидила. Мога да се цупя, да мърморя, че не издържам, но в крайна сметка си знам, че нямам право да прецаквам точно тях, животните. Пък и... Имаме нещо, което е по-силно от умората и лошите думи и то е щастливият край. Да видиш как някой бивш смъртник се излежава на диванчето в новия си дом е безценно и ние буквално се храним с тези истории.

Не знам как да го обясня... Нас няма кой да ни замести. Не сме служители. Не ни е карал никой. Това си е наш избор. Отсяхме се доста, може би и това е от значение. За две години групата ни се промени, останахме само съвместимите характери. Всичко се прави така, както ние го искаме - там сме, където сме казали, че ще бъдем... От какво да се оплаче човек, като сам си го е направил? Прекалено сме горди, че да се оплакваме от себе си, няма как."

* „...защото щедростта ми е без бряг
като морето, но и любовта ми
е също тъй без дъно като него

И колкото по-щедро те дарявам,
със толкоз повече любов оставам."

Шекспир, „Ромео и Жулиета"

Oще: animal rescue sofia  благотворителност  кауза 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

53 trellian | 29.12.201111:27

Трябва да има правила, и спазването им да се контролира строго, не може да се разчита на емоционални решения.
Преди всичко трябва да се махнат глутниците помияри от улиците - ако никой не ги осинови, най-хуманно и най-лесно е да се приспят.
И трябва да има много стриктен контрол над домашните кучета - всяко куче да има паспорт, чип, да е кастрирано, който няма пари за кастрация, за обезпаразитяване, за ваксини, няма да гледа кучета, те не са някакъв продукт от първа необходимост.
А ако кучето не е кастрирано, значи собственикът има развъдник, но това също отговаря на редица условия, и е дейност която се лицензира и контролира от държавата.
Защото какво става в момента - в почти всяка къща има кучета, и се развъждат с цел продажба. Но няма кой да купува толкова много малки, затова в един момент те се озовават изхвърлени някъде по улиците или строежите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.12.2011, 20:35

52 Емил Д. Кузманов | 28.12.201117:05

Бояне, търсейки добронамерен нашенец/ка, когото да попиташ защо така, ти може и да срещнеш такъв, но едновременно с това нашенското лице най-вероятно ще се окаже същевременно крайно ограничено в своите разбирания. Знаеш, дълбокият провинциализъм стана характерен за днешните потомци на някогашните българи. Още повече, именно в епохата на интернет, защото у мнозина интернет гъделичка единствено повърхностните възприятия към заобикалящия свят.
Сега на въпроса ти защо у нас кучкарите и кучетата не са на мястото си. Един от вероятните отговори е, че защото кучкарската мафия - Екоравновесие, Анимал Рескю и Ко. - разполагат за всяко едно такова куче с бюджет от над 300 лева. Но безобразията не свършват с това. Дори сегашната ситуация с кучета на улицата може впоследствие да се окаже по-благоприятна. Защото след като Фандъкова и Бояджийска АД пропилеят още милиони за изграждането на още 4-5 кучкарника като богровсия, софиянци ще бъдат натоварени с тяхната издръжката. Излишни животни, с които кучкарниците да бъдат постоянно пълнени и "в името на които" да бъдат прахосвани милиони, ще има дотогава, докогато Европейската комисия не започне да взема решения по тези въпроси против злата воля на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2011, 15:51

51 Боян Стефанов | 28.12.201115:55

Герганке, защо трябва да стоим по-далече от кучето, вместо то да стои където му е местото - вързано в двора или в кучкарника ! Защо трябва да заобикалям хиляди кучешки фекалии оставени от бездомни помияри или от домашни любимци на други двукраки помияри ??? Искам децата ми да играят в чисти градинки а не сред купчини кучешки лайна !! не искам след детето ми да вървят гладни помияри и то да се плаши от тях. то по таз логика ще си докарам едно свиня 100кг. и ще си разхождам по улиците ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.05.2011, 15:12

50 Гергана Кирилова | 28.12.201112:12

Pavur Pezev | 27.12.2011 13:09

Герганке,пожелавам ти да минеш покрай женски помияр,когато има кутрета и да останеш без следи от зъби по прасеца.От опит ти го казвам.Наздраве.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Да започнем с най-важното - НАЗДРАВЕ и на теб!
Да, признавам, че не ми се е случвало подобно нещо, иначе сигурно няма да съм толкова добронамерена.
Не знам къде си крият кутретата, но досега не съм попадала на женска със съвсем малки. Но и да попадна - 1) имам достатъчно акъл, за да стоя по-далече в конкретния случай; 2) не обвинявам животното за инстинкта му, още повече, че и аз имам деца
А всъщност важният въпрос е защо този женски помияр не е кастриран и му се позволява да се размножава безконтролно. Това важи с пълна сила и за някои наши сънародници, но да не се отклонявам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.12.2011, 20:35

49 Емил Д. Кузманов | 27.12.201120:50

Една Жено, спомни си приказката на Братя Грим за Хензел и Гретел. Там Баба Яга не малтретираше двете деца, но усърдно ги угояваше.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 15:32

48 еднажена | 27.12.201119:23

Г-н Кузманов, ако се замислите малко не само кучетата зависят от човешкия произвол.От него са зависими и хората,останалите животни,децата ни ...а ако трябва да мислим по-глобално и планетата.Не мога да коментирам "Екоравновесие".Но ако това, което пишете е така, за животното ще бъде (вярно много малка) утеха това,че преди да му бъдат причинени някакви ужасни неща,е усетило и нещо добро.Разбрало е ,че има и добър свят,с добри хора (условно казано - никой не е просто "добър" или страшно "лош").По - важното е ,че кучетата,котките,делфините и т.н. зависят и разчитат на нас.Не можем с поголовно избиване,кастрации ,шутове и гаври да решим не само проблемите на животните,но и своите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

47 Pavur Pezev | 27.12.201118:53

еднажена,вервам ти.Аз имам слабост,както макалистър към котките,постоянно се спирам да ги галя и вбесявам хората с които се движа,макар и после да се бърша и мия по два часа.К'во да прайш-природа.Кучетата,драга,са като хората-понякога така те гледа-аха,аха да ти проговори.Освен да фърля някой кокал оглозган,друго не правя.Не съм ритал или малтретирал животни.Га бяхме тожари,много връзстници обезглавяваха гълъби,горяха котки,надуваха врабчета...Аз ревях със сълзи и даже ми викаха'гайдата'...Нейсе,пораснахме и забравихме.Живеех около Бункерите във Варна,до виетнамските общежития-бездомен пес не видях Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.12.2011, 20:35

46 Емил Д. Кузманов | 27.12.201118:23

Заблудена Жено, и що става с онез животни що галиш и храниш и оставяш на човешкия произвол? Нима не разбираш, че така поддържаш фермата, работеща още от 90-те, по времето на Софиянски, и досега? Нима все още не осъзнаваш, че концесионерът Екоравновесие просто ги събира зад гърба на хората и те загиват скоропостижно, продадени на мафията, където от тях става всичко друго, но не и домашни любимци?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 15:32

45 еднажена | 27.12.201118:09

Другарю Много щастлив Много щастлив Аз не мога да изпратя тоновете хуманитарна помощ към Судан а, не не не!! а, не не не!! Тях ги пазя за кучетата Много щастлив А сега сериозно-това,което мога да сторя е когато куче не ме заплашва по никакъв начин да го погаля,вместо да го ритам;ако имам нещо за хапване да му дам,вместо да го гоня;да се погрижа ,макар за кратко кучето да усети човешка топлота,вместо да му режа краката и т.н.Не боли Смее се Нападенията на кучетата срещу хора (и не дай Боже върху деца) са в резултат от липсата на адекватна човешка грижа.Повярвай ми в едно куче няма злоба,а само обич към човека.Ако то е озлобено,това е поради наша намеса или не.
Между другото и мен са ме хапали кучета - бездомни,домашни ,дори моето собствено!!!Какво да му направя (на кучето ми)-да го приспя,да му извадя зъбите ли не разбирам Или с любов и възпитание да се опитам да го накарам да разбере,че не трябва да хапе!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

44 Pavur Pezev | 27.12.201117:50

еднажена,другарко,кучетата са оцелели наколко стотици хиляди години,без намесата на природозащитниците и ще продължават да го правят.Ако искате да начешете хуманната си природа,откарайте 50000 тонене контейнеровоз с храни за Судан.Или да обесите Сорос на площада в Порт Судан,все тая....
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани