Марк Цукърбърг е българин! | webcafe.bg
Webcafe

Марк Цукърбърг е българин!

Милена Фучеджиева 04.03.2014, 16:42 (обновена 07.03.2014, 16:20)
марк цукърбър е българин

Снимка: © В.Е.

Във Фейсбук се разпространява около двеминутeн клип, показващ наш сънародник по маратонки, къси оранжеви панталонки, бяла тениска, черна чанта препасваща корема му и бяла шапчица. Бабанка. Човекът е застанал под някакъв купол, неизвестно къде в чужбина, зад него в ниша има класическа статуя, и изведнъж запява с прекрасен, силен глас "Руфинка".

Изпълнението е блестящо, може би е певец, може би не е, но определено има талант. Постнато е на страница, наречена "България", и има хиляди лайка и шервания, и стотици възторжени коментари, че трябва да сме горди, че сме българи.

Човекът определено заслужава адмирации за гласа и изпълнението си. И е хубаво, че е дал свобода на импулса си да изпее любимата си песен на място с прекрасна акустика. Опитах се да си представя някой американски турист как застава в някой български мол, или пък на същото място, на което се намира нашият човек, и запява гръмогласно кахърно кънтри парче.

Може и да е пеещ французин, или испанец, всякакъв може да бъде. Нещо не можах да си го представя, сигурно, защото те нямат песен като "Руфинка". Само ние имаме, така че ще търпят и ще слушат. А ние ще се гордеем, че сме българи.

Има нещо изключително безумно в периодичните появи на новини от сорта на "Марк Цукърбърг е българин!", които вирусно се разпространяват във фейсбук, поети от безброй хора с наивната радост на член на новооткрито племе от Амазония, който вижда блестящо стъкълце.

"Умберто Еко дава интервю, в което оплюва българите!" - преди време това беше постнато от толкова много интелигентни хора, че леко се засрамих заради тях. Аз самата имам напълно измислен текст за мое измислено интервю със Силвестър Сталоун, с когото ме е запознал лично Умберто Еко - текст, който не спестява никому нищо.

Разбира се, никога не съм ги срещала, нито разговаряла нито с единия, нито с другия. Подиграх се с глупостта и наивността. Подобни "новини" често са създадени от сайта nenovinite.com, място с брилянтен хумор, осмиващо всичко, с което би трябвало да се гордеем. Мисля, че трябва да обясня, че осмиването не винаги е злонамерено и хейт, и може да се нарича сатира.

Не съм сигурна, че младите хора могат да правят разлика между сатира и хейт. Те знаят, че когато публично се надсмиваш над нещо, това е хейт. Не, не е. Има една тънка разлика, която се научава с четене и мислене, и за да бъдем по-точни, критично мислене. Също така чувството за хумор доста помага за критичното мислене. Сайтът "Nenovinite" e блестящ сатиричен сайт. Хейт е, когато се обсъжда негативно и без чувство за хумор не мнението на даден човек с който не сме съгласни, а неговата личност.

В случая аз не обсъждам този симпатичен българин, на който му е дощло да изпее "Руфинка", дори е чудесно, че е така спонтанен и необременен от спирачките на цивилизацията, които биха го спрели с идеята, че ако се разпееш на висок глас, ще нарушиш спокойствието на околните. Кое е по-добре, не знам. Може би да си изпееш песента, където ти дойде, без да ти дреме от никой. Според мен така не се хваща рак.

Така или иначе има нещо смущаващо в отчаяното желание на много българи Марк Цукърбърг да е българин. Не е. Евреин е. Хем американец, хем евреин, който ни е дал възможност да споделяме с целия свят всяка глупост, която ни фрасне по главата.

На мачове срещу чуждестранни отбори на които побеждаваме, коментаторите крещят: "Господ е българин!". Не е, бе! Играчите са си свършили работата, тренирали са усилено, играли са с огромна амбиция и мисъл само за победа, и са били. Господ няма нищо общо с победата, нито с България.

По тази логика Господ категорично е американец, защото Америка има най-много медали от Олимпиади за всички времена, но не съм чула, видяла или прочела някъде американец да се изцепи, че Господ е американец. Съвсем отделен въпрос е, че когато хората истински вярват в Бог, а не по български само на църковни празници, намирайки повод да разтоварят хранителния си режим с постно, те не използват думата "Господ" за подобни глупости.

Тя има друг, много по-голям и скрит ежедневен смисъл, за който не се говори ей така, нито се крещи, че Господ е футболен запалянко, влюбен в случайно добре представил се български футболен отбор.

Другият признак на ужасно национално самочувствие е убеждението, че българите сме известни само с чадъра, убил Георги Марков, атентата срещу папата и кражбата на трупа на Чарли Чаплин. Трябва да си признаем, че тази троица „добри дела" наистина е внушителна, но вече е поколенчески непозната. Колко български тийнейджъри знаят кой е Георги Марков, какво е ДС, защо са се опитвали да убият папата, и че атентатът не е извършен от българин. Вероятността да не знаят кой е Чарли Чаплин също е голяма.

Възможностите за национален срам или гордост нямат нищо общо с отделни "геройства" извършени от наши сънародници. Слава богу, вече има българи навсякъде по света, които създават позитивен имидж на страната ни. От България нещо по-трудно ни се получава. Самочувствието ни е нула. Реалното самочувствие не изпада в екстаз от тъпа партенка, че Цукърбърг е българин.

Имаше коментари, че филмът "12 години робство" бил само за някакви си 12 години, а ние, ехаааа, какво робство си имаме, но филм няма. Има един правен през соца, за който писах в предишен текст, и името му не бива да бъде споменавано (това се нарича ирония, не хейт).

Твърде неясната политическа коректност в момента не позволява да направим филм за Баташкото клане примерно. "12 години робство" разказва за един афро-американец, освободен от господаря си в Севера, отвличат го, закарват го в Юга и той отново е по-ниско от животно.

Конфликтът на тема човешки права между Юга и Севера е довел до ужасяваща война, в която са загинали 1 030 000 американци, или 3% от американското население. Обаче и в момента расизмът е жив. Опасявам се, че винаги ще е жив, но това е друга тема.

Познавам американци, които не смятат, че афро-американците са третирани по начина, по който е показано във филми от типа на "12 години робство", а в Юга със сигурност са много. Между другото, този филм ще бъде преподаван във всички американски училища. За да не се възгордяват много, че са американци.

В България турци и българи живеем в мир и разбирателство, което не означава, че темата за Баташкото клане не е тема за страхотен игрален филм. Не спекулативен филм, а филм, базиран на най-точните възможни исторически източници. Филм, който разказва, че не са били заклани 5000 души, а доста по-малко, и не са били клани от турци, а от помаци. Вероятно новоприелите исляма българи е трябвало да се докажат като добри мюсюлмани пред новите си покровители.

Американците никак не се гордеят с историята си около робството, но правят силни, хуманни филми на тази тема. И ние няма да имаме за какво реално да се гордеем, ако не създадем художествени произведения, които да разказват максимално точната историческа истина, а тя е, че Господ не е българин. Нито американец.

"Руфинка" е страхотна песен, даже извънземните я знаят, но май е време за някаква по-нова гордост, примерно като победите на Григор Димитров, младите ни аниматори спечелили екипен "Оскар", както и несъздадените филми, които разказват историята ни по съвременен начин, без отричане на всичко случило се, с интелигентен и модерен поглед върху това, което сме сега.

Сред постингите под клипа с певеца на "Руфинка" имаше едно изречение, с което ще завърша този текст:

"Bravo azsim turcenka jiveya v turciq ama sircetomi tupti za Bulgariya dano dase upravim skoro dase virnat vsicki nasi bratya ot 4ujbina"

Гордостта от националната ни принадлежност е ежедневно опровергана от хората, които правят така, че да напускаме България. И тяхното име не бива да се споменава, като на Оня филм, но ще го кажа: политиците, тези бивши българи.

Oще: българи  българин  марк цукърбърг  песен  руфинка  фейсбук 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.03.2014, 17:10

34 Steinberg | 09.03.201417:13

Borachillo! Аве Ленин май болен е бил вече и е думал - *Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга...* Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

33 Manuela Gerenova | 05.03.201423:08

Скоро очаквайте катерицата Беатрис на хоризонта...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

32 Borracho | 05.03.201423:01

///////Ben Dover | 05.03.201420:49
Стефанов, от къде ги намираш тия простотии? Ленин никога не би изрекъл такива малоумщини////////

Този чисто нов потребител според мен е близък роднина на дядо Апостол (Апостол Апостолов, гугълни го) muhihihihi
Иначе Ленин според мен далеч по-силни и античовешки неща е изричал, изверга му с изверг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

31 Ben Dover | 05.03.201420:49

Стефанов, от къде ги намираш тия простотии? Ленин никога не би изрекъл такива малоумщини
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.03.2014, 20:41

30 Lubomir Stefanov | 05.03.201420:46

Ленин: “Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”
Ленин: “Селяните са най - големият враг на революцията!”
Джовани Папини познава Ленин само през призмата на своето творческо въображение и на базата на всичко написано по онова време за Ленин/включително и от Иван Бунин/,но никога не е изследвал системно творчеството на самия Ленин!
" „Срещите на Гог”. Тази сензационна книга, издадена за първи път през 1931 г. и все още непредставена у нас, съдържа въображаемите, но всъщност доста автентично звучащи „записи” на несъстоялите се срещи на Джовани Папини с редица прочути мъже от епохата. Сред тях са: Ленин, Махатма Ганди, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Хърбърт Уелс, Кнут Хамсун, Зигмунд Фройд и др. знаменитости, променили лицето на века."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 19:21

29 Alice | 05.03.201419:02

конфликтът между севера и юга изобщ оне е бил за човешки права Смее се за нещо много по-прагматично е Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

28 паяка | 05.03.201417:36

Точно местото на запетаите може да промени смисъла на изречението.
Допълнение се членува с непълен член.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2012, 09:13

27 none | 05.03.201417:18

дуел глупчо
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

26 NannyOgg | 05.03.201416:42

Ееее, че съм коза. "Последен абзац на изречението" да се чете "предпоследен абзац на изложението".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

25 NannyOgg | 05.03.201416:39

"Това, да се коментира правописът на автора, а не съдържанието на написаното, е много евтин номер."

Е, ако авторът е решил да се подиграва на правописа на други хора /последен абзац на изречението/, следва да изтърпи и той самият малко критика. Иначе съм съгласна с написаното - важно е съдържанието. Което, в конкретния случай, и по мое лично мнение, е манджа с грозде. Аз определено съм от по-простоватите потребите на уебкафе и може би точно по тази причина се почувствах като наказана, след прочита на статията. Руфинка, Америка, робство, пък българско, пък американците и историята им, пък Марк Цукърбърг - просто не мога да поема, не мога да разбера кому е нужно цялото това нещо, каква теза има изобщо. Защото да се надсмиваш, да се подиграваш и да обясняваш на читателя си "вижте какви глупаци има", не е теза.
Единственото смислено нещо, което прочетох, е относно нуждата от филм за Баташкото клане. Както и изобщо за робството по нашите земи.
Това ли е идеята на цялата статия: да се оттърсим от клишетата и да представяме историята си обективно /а това не изключва националната гордост/?
   

оценка

+1 -0