Брад Пит от името на победителя в Кан | webcafe.bg
Webcafe

Брад Пит от името на победителя в Кан

Lifecafe 31.05.2011, 11:43 (обновена 08.06.2011, 15:05)
брад пит, кан

"Може би има мир, който да откриеш просто в това приемане на непознатото"

За Брад Пит фестивалът в Кан е почти ежегодно пролетно мероприятие. Той е бил там през четири от последните пет години - или със собствени филми ("Бандата на Оушън 3", "Гадните копилета"), или придружавайки партньорката си Анджелина Джоли (за "Подмяната").

Но тази година като звездата и един от продуцентите на "Дървото на живота" на Терънс Малик, Пит също така е и импровизиран говорител на отсъстващия, общоизвестен със свенливостта си сценарист и режисьор.

Филмът, който спечели най-високото признание в Кан - Златната палма - показва едно от най-добрите и ярки изпълнения на Пит като строг баща на три млади момчета в тексаските предградия през 50-те години.

В деня след официалната прожекция на "Дървото на живота", Пит дава интервю в хотел "Карлтън" в Кан. Безупречен в бял памучен полувер и бледобежови панталони, с тъмни очила с рамка от черупка на костенурка и златна верижка около врата, той разказва меко и ясно за създаването на този внимателно следен и изключително амбициозен филм.

Уникални кадри

- Вашата роля във филма бе заснета преди години.

Да, през пролетта на 2008 г., след като участвах в "Изгори след прочитане" и преди "Гадните копилета". Помня, че Анджи тогава беше бременна (с близнаците, които тя роди през лятото на 2008) и се опитвахме да измислим имена на нашите деца - а сега те са на почти три години.

- И все пак в съзнанието на Малик нещата са започнали да се оформят много по-рано: в края на 70-те години, когато той се оттегля от режисурата за 20 години.

Има една мистика около филма, защото това е филмът, по време на който Тери се оттегля. Той е минал през много промени оттогава, но началото на снимките е било още тогава.

- През 2007 г., когато той е бил най-накрая готов да го заснеме, Хийт Леджър е щял да играе вашия герой - г-н О'Брайън.

Да, тогава той се оттегли по семейни причини. Смъртта му беше огромна загуба. Хийт беше един от по-младите актьори, които бяха начело и които са ме научили на нещо. Можеше да се види по нещата, които направи. Беше намерил граница по начина, по който Райън Гослинг намира границата - да се противопоставяш на вълната да правиш много повече филми "за еднократна употреба". Тези хора са достатъчно умни, за да знаят, че има нещо по-добро, което да сторят.

- Момчетата, които играят ваши синове във филма - гласовете им сигурно вече са мутирали...

Дори не бихте познали най-големия - Хънтър Маккракън. Той вече е по-висок от мен, и би могъл да ме спука от бой. Но на снимачната площадка цареше истинско семейно усещане, повече, отколкото нормално възниква пред камерата. Момчетата бяха като истински братя: привързани едно към друго, караха се.

Когато Ларами Еплър (който играе втория син) рита Хънтър, това беше истина; те наистина се сбиха този ден. Сълзите, които виждате накрая от Тай Шеридан, най-малкия, който винаги ме разбира, бяха истински. Това беше последният ден на снимките за децата - и те имаха едно усещане като от летен лагер, както и че ще се разделят. Три години по-късно, децата все още се обаждат на Джесика Частейн (която играе г-жа О'Брайън] и й изпращат нещо за Деня на майките.

- След като току-що сте заснели филм с братя Коен, които не желаят актьорите им да се отклоняват от сценария, вероятно сте приели това това като абсолютно противоположно изживяване.

Обратното е, в смисъл, че сценарият на братя Коен и снимките са много структурирани. Но е същото - доколкото това са само един-два дубъла. Тери знае какво иска, а Джоел и Итън също знаят какво искат.

- Във филма на братя Коен вие като актьор знаете много ясно какъв ще бъде завършеният филм, докато при Малик се налага да скачате в неясното, на доверие.

Джоел и Итън, както и Тери, имат ясен замисъл в главата си - и аз съм само малък елемент от крайния продукт. Така че всичко е донякъде изненада. Но пък си мисля, че ако знаеш какво ще бъде, защо да го правиш?

Виждал съм филма в четиричасовата му версия, след това три часа и половина, два часа и 45 минути, и сега два и половина. По същината си той е един и същ.

Бащи и синове

- По-голямата част от филма се развива през 50-те години и е историята на момчето Джак (Маккракън), което е на около 12 години, и нарастващия му бунт срещу неговия баща.

Между синовете и бащите има необяснима връзка; отпечатък, който твоят баща оставя върху теб. Мисля, че за Терънс имаше лични елементи в тази история. Смея да кажа - всъщност не, не смея! Станах говорител на Тери и нямам това право. Но знам, че той е имал братя - и е изгубил един от тях на ранна възраст.

- Вие имате ли братя?

Имам по-малък брат и по-малка сестра. Израснал съм в същата среда в Оклахома. Не съм страдал от същия тип потисничество от моя баща. Всъщност баща ми ми даде много възможности; затова сега седя на този диван. Но що се отнася до средата - покупката на пневматичен пистолет, прекарване на много време с мен на открито - нещата бяха подобни.

- Вашият герой г-н О'Брайън е човек, който е съсипан от чувството си за провал. Искал е да стане музикант и се приема за изобретател, и се опитва да бъде добър баща; но не се справя добре в която и да е насока.

Той е тъжен човек. Отровен от мислите си, че други хора напредват, а той не, винаги отнасящ гадния обрат на събитията. Той предава тази злоба на своите деца - и се разкайва за това, и се опитва да им се реваншира. Тъжна история.

Христос и космосът

- Тери е учил философия в Харвард и Оксфорд и е превел книга на Хайдегер, която издателството на Северозападния университет публикува, когато той е бил на 25 години. И сега, повече от 40 години по-късно, той говори за теми като философия, религия и наука - за Христос и за космоса. Ето тези 17-минутни кадри, обхващащи историята на вселената - от Големия взрив до епохата на динозаврите. Има ли го това в оригиналния сценарий?

Да, то беше част от много сбит сценарий, който се превърна в трамплин за филма. Също така има и съпътстващ го откъс, за който разговаряхме тогава, и върху който той все още работи. Това е IMAX кино, заснето заедно с National Geographic, което ще бъде към едночасова версия на същото: от раждането на космоса до един Бог знае къде той ще го приключи. Той все още събира визия за това. И това ще бъде завладяващо.

- Филмът не е конкретно религиозен, но със сигурност възприема христианското понятие за прошка в отвъдното.

Тери има християнско възприятие, но не в учебникарския смисъл на християнството. Говорим за човек, който обича науката, има интерпретация и усещане за Бог. В Америка тези две неща обикновено не се съчетават. И все пак той възприема двете като едно: той вижда Бог в науката и наука в Бога.

Аз също съм израснал в християнска среда, и когато пораснах - това при мен не се получи. Колебая се да говоря въобще за религия, но мисля, че трябва да го кажа, когато толкова много войни се пораждат от нея. Имам си моите проблеми; не мога да говоря за това, без да се разпаля. Вероятно не е добре за мен да говоря за религия. Но се чувствах много удобно да играя насред религиозната иконография, защото съм живял така.

Бих казал, че "Дървото на живота" не е толкова християнски, а по-скоро духовен филм. Бях изненадан, когато го гледах снощи, колко силно ми въздейства. Това, което филмът ми каза, е че има необяснима сила; има такава сила. И може да бъде постигнат душевен мир, но не като се опитваш да го обясниш с религията. Може би има мир, който да откриеш просто в това приемане на непознатото.

Oще: брад пит  дървото на живота  кан  терънс малкик 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.06.2011, 09:42

2 Aliya | 05.06.201109:48

Наскоро в един от най-посещаваните публични форуми в България - BG Mama, изтриха без предупреждение моя тема, а мен ми забраниха каквото и да е посещение на форума, само защото споменах, че човек е Божие чедо.

В останалата част от света обаче, филм – откровен диалог с Бога, бе удостоен със Златна палма и заслужи световното признание.

„Дървото на живота” бележи прелом в наложения световен модел на мислене и светоусещане. Много усилия е коствало на американския ум да достигне до този филм - признание, в който признава своето безсилие пред Бога и Неговото мироздание; да признае собствения си крах - крахът на своята агресивна амбициозност и обсебеност от постижения и заслуги; да осъзнае безсмислието на своя до никъде не водещ и неекзистенциален работохолизъм, породен от вечното желание за притежания. Да признае в думите на главния герой на филма – „Мислех се за голямата работа... Докато разбрах, че съм голямото нищо!... Единственото, което изобщо постигнах, са децата ми!”

Шапка му свалям на американеца за куража да изрече тези думи – и да се откаже от егото си на добре наложилия се действен и устремен напред към нови бизнес завоевания модел на наш съвременник.

Защото трябва да си признаем, че този американски модел на агресивно бизнес мислене и поведение е съвременният Мамон, на който днешните хора все повече и повече се кланят. Наложи се нова култура – на работещия сноб, на служителя – консуматор, робуващ на света с неговите модни тенденции, неписани правила и модели на агресивно и себедоказващо се на всяка цена поведение, на самоизтъкване и парадиране със скъпи и технични вещи, позиция и обществено признание.

И забравихме, че човек не е само обвивката, колкото и тренирана във фитнеса и облечена с маркови джунджурии да е тя! Човек не е само фасадата си – нито скъпия си офис, нито лъскавата си кола, нито престижната си служба на някого си!

Човек има и душа, и сърце, но за съжаление се сещаме за тях само в моменти на дълбока и внезапна болка – при загуба на дете например, както е във филма. И тогава изведнъж разбираме колко много сме се отдалечили от себе си, от истинската си същност, от душата си. Защото сме предпочели да пътуваме навън, да завоюваме все по-далечни и трудно постижими върхове на материалното благополучие и признание, да търчим след лъскави химери – балони, които неминуемо един ден просто се пукват под напора на житейския вятър. И тогава, като главния герой на филма, разбираме колко много сме се изгубили, изгубили сме и най-скъпото и ценното си – своите деца, своите най-близки. (Чудно ли е тогава, че толкова деца се самоубиват в съвременна България, деца, на които е отказано най-важната и необходимата човешка потребност – тази от любов и внимание!?)

Чудесен филм, истинска човешка история – разтърсваща те в най-съкровеното ти. Трогателно е да видиш силен, млад и амбициозен мъж, който живее според духа на своето време, спазващ писаните и неписани правила на своето общество, педантичен, упорит и талантлив, агресивен и умеещ да се доказва и бори за свое място под слънцето, как изведнъж проумява безсмислието на всичките си досегашни усилия, стремежи и амбиции. И прозира за Истинската действителност – онази ненатрапващата се, невидимата, кротката и непретенциозната, скритата и съдържащата се отвъд всичко видимото, истинската действителност на Любовта и Благодатта, на която се крепи светът.

Или както го е казал мъдрецът: „Трийсет спици се сключват в главината на колелото, но то се движи благодарение на празнотата помежду им!” – Лао Дзъ

А Вие бихте ли отишли да видите Дървото на живота?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

1 Thea Atanasova | 31.05.201117:09

Ще се гледа филма със сигурност... ДА!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани