Отговор към една тийнмама: А ти каква беше? | webcafe.bg
Webcafe

Отговор към една тийнмама: А ти каква беше?

Алиса Гюзелева 06.02.2015, 18:34 (обновена 14.02.2015, 08:21)
тийнейджърка

Снимка: © Getty Images

Нека първо ви попитам, спомняте ли си вие какво е било вашето юношество?

„Така сте вие, тийнейджърите."

Ей как ми е омръзнало да го чувам това! Сякаш хората преди нашето поколение не са били тийнейджъри. Ами, много е лесно да кажеш „такива сте вие", без да си даваш сметка, че такъв си бил и ти.

Преди около седмица майка ми написа текст за това какво е да си родител на тийнейджър. Аз, знаейки каква е нейната представа за мен и връстниците ми, поисках право на отговор. Получих го.

И сега имам възможност да разкажа на всички четящи какво е да се разправяш с родителите си, докато си тийнейджър.

Нека първо ви попитам, спомняте ли си вие какво е било вашето юношество?

Спомняте си и още как. Леле, колко интересни истории, започващи с „Когато бях на твоите години...", съм слушала. Ами да, всеки е бил тийнейджър. Всеки е минал през най-различни фази, докато „открие себе си" (било то боядисана коса и пиърсинг или гардероб, на пръв поглед предназначен само за погребения).

Проблемът на всички..добре де, айде, на повечето родители е, че всичко това за тях е в далечното минало, заровено някъде дълбоко в съзнанията им.

И така, когато тяхното собствено дете започне да прекарва повече време, слушайки дед метъл и слагайки си черни сенки вместо да гледа „Дисни Ченъл", реакцията им е нещо от сорта на: „Ама как може така?! Какво направих, че да се стигне дотук?!".

Скъпи мои объркани родители, нищичко не сте направили. Тийнейджърството представлява много сложен процес на израстване. Сигурна съм, че от собствен опит сте наясно, че не става просто ей така. Доколкото знам, през тези години човек открива себе си. Истинското си „аз", както е по филмите. Поне в този период от нашия живот ние имаме право да бъдем такива каквито ни харесва, дори това да не са хората, които тепърва ще открием в себе си и които ни е писано да бъдем.

Случайните ни на пръв поглед прищевки, хрумвания и възгледи не бива да се вземат толкова присърце. Детето ви не е загубило бъдещето си, не е полудяло, не е изтъпяло. Няма нужда от безкрайни скандали и лекции.

Не се дръжте задръстено или истерично, че става страшно за цялото семейство. От друга страна фазите, които имаме и менящият се начин, по който мислим, трябва да бъдат уважавани. Обидно е да чуеш „Ще ти мине", когато се отнася за нещо, което харесваш.

Всичко това може да звучи сложно, но не е така.

„Опитай се да ме разбереш малко!", ми е казвала майка ми често, когато е имала работа или нужда от почивка. Е, опитвам се. Но аз, както и всички останали тийнейджъри, също се нуждая от разбиране. А колко може да е сложно да си припомниш какво е да си в тази възраст и освен всичко останало - да имаш дуднещи родители на главата?

Добре де, като се замислите, чак пък тооолкова ли е гадно да си родител на тийнейджър?

Че по-добре ли е детето ви да мрънка и реве по цял ден за играчка, чиято реклама сте чули 19835303 пъти в последните два часа? Или предпочитате то да порасне по-бързо, да се изнесе и да го виждате два пъти годишно? И това ще стане. Но тогава ще ви липсва намусената му физиономия, докато вие му обяснявате как една книга не е прочело.

Затова, радвайте се за детето си и се опитвайте да го насочвате в правилния път по по-безболезнен начин. И после няма да има нужда да се оплаквате и да пишете текстове за това колко сте „спрели". Защото „Знаете ли колко работа имам? Няма да ми говорите с такъв тон! Ясно ли ви е?"

Oще: деца  младежи  общуване  порастване  родители  семейство  тийн  тийнейджър  тийнейджъри  юношество 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.05.2014, 13:26

6 lulu | 16.02.201513:58

Хехе, сладко.
Обаче... има ли безболезнен начин да напътстваш тийнейджър. Като бивш такъв твърдя, че нямааааа.
А иначе си мисля, че майката на всяко дете, което може да изложи размислите си тук и по такъв начин, може да диша относително спокойно.
Ще мине Усмивка)))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.06.2010, 10:52

5 Ивон | 10.02.201514:16

За възпитанието на децата са отговорни само и единствено родителите! Аз не съм имала проблеми с моя син, но когато ми каза веднъж, че някой си учител е идиот, глупак (или нещо подобно), му отговорих, че може да е всякакъв, но му е учител и той е длъжен да го слуша и уважава - като отиде на неговото място, тогава има правото да съди останалите учители. Така той е научен да признава авторитети, да уважава, което е много важно за бъдещия живот на всеки! Първо им се позволява всичко, родителите си защитават децата дори да не са прави и, ако нещо им се откаже, хлапетата решават, че всички са лоши, че ги потискат и т.н. Драги родители, спомняте ли си преди 20-30 г. дали можехме да отвръщаме грубо на учител, да крещим в час, да водим родителите си да се карат с учители или с други деца? И затова имаше дисциплина - аз не съм чувала думата тинейджър или, че съм в пубертета и затова... Просто съм уважавала родителите и учителите си, защото имаха авторитет, а авторитетът не се изгражда с разправии, които са "след дъжд качулка".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

4 Citizen X | 09.02.201513:04

Хаха, Роуан е невероятно прав... Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

3 Rowan | 07.02.201523:25

Леле каква лична драма се заформила… Майка егоист се жалва, че щерка й не я слуша, щерката егоист се зъби на майка си…

Значи, майките не-егоисти приемат децата си такива, каквито са и не се мъчат да направят ядрен физик дъщеря си, която няма данни за нещо повече от домакиня и продавачка в МОЛ-а, а дъщерите не-егоистки не се зъбят на майките си, просто защото на тях дължат съществуването си. Там, където свършва „какво аз искам“ и започва „какво другият иска“, там е краят на егоизма и началото на любовта.

Апропо, егоизмът е наследствен и се предава от майка на дъщеря – демек: виновна е бабата
muhihihihi
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 07.02.201515:12

Скъпа Алиса, аз като почти 50 годишен човек, мога да ти кажа, че според мен преминаването от Дисни ченъл към черни сенки е сериозен напредък по пътя на изграждането от човека на правилно отношение към света. Усмивка
То не е последно нито крайно дори за повечето хора. Но е съществен напредък не с "отрицателността" си а с това, че е свидетелство за първата по-цялостна проява на по-критично отношение към света /дори и въпросната критичност да не е все още добре осъзната и много правилно насочена, да не говорим за овладяна/. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 07.02.201514:43

Статия на личност с проблем в личностно отношение родител–дете.Без да бъдем съдници въпроса опира до елементарна ситуация в човешкото развитие.Създал съм индивид–възпитал съм го в зависимост от правилата на обществото в което живея–какъв е проблема на новия индивид да се бори за нови ценности без да се оправдава с недостатъците на създалите го.А бе аз ли съм толкова прост,че разсъждавам така.Моля,поучете ме.
   

оценка

+0 -0