Поколението "Аз" | webcafe.bg
Webcafe

Поколението "Аз"

Lifecafe, по Guardian 25.05.2013, 18:58 (обновена 29.05.2013, 07:40)
Момиче и момче в Борисовата градина

Снимка: © Стоян Георгиев

Разлика във възгледа дали житейският път е самостоятелно пътешествие или групово приключение е по-скоро социална, а не политическа.

Вероятно всички сте чували старата фраза: "Човек би бил луд да не е комунист на 20 години, но ще е още по-луд, ако си остане такъв и на 40 години". Май нещо такова беше. Точните възрасти и политически етикети варират според човека, както варират и предположенията за този, който първи ги изрича - Джордж Бърнард Шоу, Уинстън Чърчил или Жорж Клемансо.

Смисълът й обаче отлично е показан в оригиналната формулировка на Франсоа Гизо по време на френската конституционна криза от 19 век: "Да не бъдеш републиканец на 20 години е въпрос на порив на сърцето. Да бъдеш републиканец на 30 години е въпрос на порив на разума". Тоест, хората постепенно се преместват надясно в политическите си виждания с възрастта. За това няма епоха.

Същата общоприета мъдрост винаги е карала консерваторите да пренебрегват студентската политика с изморена въздишка и е била експлоатирана от редица леви лидери като председателя Мао или Харълд Уилсън.

Въпросът е дали подобна нагласа има основание

Ако се върнем в настоящия контекст на финансова криза и дисциплина в Европа, където водени от младежи групи се противопоставят на въпросните съкращения в правителствените разходи, то фразата изглежда напълно актуална.

Но тези движения може би прикриват една по-генерална промяна. Анализът на британските социални нагласи (от 1983 г. до 2010 г.) показва, че днешните младежи в по-малка степен подкрепят системата на общественото здравно осигуряване в сравнение с родителите си и са по-малко склонни да се възползват от по-високи социални помощи, въпреки че рискът от безработица при тях е далеч по-голям. Като цяло днешните младежи се чувстват все по-малко обвързани с обществото в сравнение с предишните поколения.

Дали представителите на това ново "безсърдечно" поколение са наследници на Тачър или на Тони Блеър? Дали това е началото на бавната и мъчителна смърт на солидарността? Или просто мъдростта за прехода от страстен радикал до самодоволен реакционист с напредването на възрастта никога не е била вярна?

Споменатото изследване е последното, ала далеч не и първото доказателство за това, че определящата за лявото думичка „солидарност" е много по-рядко срещана сред младото поколение, отколкото сред възрастното.

Младите, според които университетското образование е скъпо, работата - трудна за намиране и задържане, а притежаването на собствен дом - невъзможна мечта, сякаш са решени да се справят с тежката си участ не посредством колективно усилие, а с поединично бягство и индивидуално драпане напред и нагоре.

Поколението „Аз"

Разрушаващата атомизация на "поколението Аз" - днешните 20-годишни, е огромно предизвикателство за левия политически спектър в дългосрочен план.

Непреклонният индивидуализъм на младите излиза наяве в най-голяма степен, когато става въпрос за по-дълбоките им нагласи. Той си проличава и в области като съществуването и развитието на социалната държава, въпреки факта, че младите хора имат по-висок риск от безработица в сравнение с по-възрастните поколения.

Цели 48% сред 18-24-годишните и 46% от 25-34-годишните са несъгласни с твърдението, че повечето безработни хора, които получават социални помощи "са по-скоро без късмет, отколкото са мързеливи". Този процент е почти двойно по-голям в сравнение с групата на 65-годишните, където само 25% са несъгласни с това предположение.

Разликата в мненията между различните поколения е непреодолима. Дори, ако се имат предвид сравнително малките извадки от всяка възрастова група, различията между тях са достатъчно големи, за да бъдат статистически значими.

Не всички млади отхвърлят демократичното социално устройство

Поколението "Аз" в най-малка степен се противопоставя на излизането на по-богатите хора от системата на общественото здравно осигуряване. То подкрепя преразпределението на богатството от богати към бедни, въпреки че (както ще видим и по-нататък), тази тенденция не е толкова изявена в сравнение с родителите им, когато са били на тяхната възраст.

Промяната в нагласите спрямо социалните помощи вероятно е най-плашеща за защитниците на социалната държава. Според данните от дългосрочното изследване на социалните нагласи във Великобритания, днес повече от половината британци са на мнение, че социалните помощи за безработица са твърде високи - срещу една трета от тях при ерата на Тачър.

Сам Бауман, 24-годишен изследовател от Института за свободни пазари "Адам Смит", е на мнение, че тази промяна в нагласите се дължи на новия космополитизъм, поощряван от Интернет.

"Един лондончанин на 23 или 24 г. вероятно се интересува много повече от ситуацията в Мумбай, отколкото в Нюкасъл - националните граници ни вълнуват все по-малко. Интернет ни дава възможност да говорим с хора, с които споделяме общи интереси, независимо къде живеят. Географското единство е ОК, но мисля, че повечето хора предпочитат единството и приятелството, произлизащо от споделените интереси. В момента получаваме точно това", твърди той.

Бауман смята, че е възможно този "космополитен преход" да замести емоционалната обвързаност с държавата. В съвременния свят хората се интересуват все по-малко от националните институции, отбелязва той.

Винаги сам и никога заедно

Тази разлика във възгледа дали житейският път е самостоятелно пътешествие или групово приключение е по-скоро социална, а не политическа.

Проучване на Ipsos-Mori, основаващо се на изследването на британските социални нагласи, сравнява четирите поколения британци (предвоенното, бейбибумърите, поколението X и неговият наследник, поколението Y) и открива, че предвоенното поколение, което вероятно си спомня света преди съществуването на съвременните институции или войната, която ги е оформила като личности, силно подкрепя общественото здравеопазване и социалната държава. След тях всяко следващо поколение подкрепя двете институции във все по-малка степен. По-лошото в случая е, че и подкрепата спрямо различните поколения също запада през годините.


Преходът към една преобладаваща за цяло поколение нагласа не означава, че тя се споделя от всички

27-годишната журналистка Ели Мей Охегън комбинира работата си с участие във фундаментална институция на "старата левица" - тя е профсъюзен деятел и не приема смъртта на солидарността, макар и да признава, че действително съществува проблем.

"Единствена връзка, която много хора на нашата възраст имат със системата за обществено здравеопазване, е да я критикуват. На нас дори не ни хрумва, че е имало време, в което такава система е липсвала," коментира тя. "Общественото здравеопазване заедно със социалната държава са толкова автоматични и неразривни части от живота ни, че дори не проумяваме, че трябва да ги защитаваме и поддържаме".

"Мисля, че загубата на солидарността е неизбежен резултат от тачъризма: живеем в общество, което ни поощрява да мислим за собствената си амбиция, за семейството си, но не и за общността, в която живеем или обществото като цяло", коментира тя.

Бремето е върху левите институции, които трябва да открият загубената връзка с поколение, с което поне в момента изглеждат тотално несвързани

"Мисля, че профсъюзите могат да се постараят повече. Всички вляво винаги могат повече, макар и ограниченията върху тези институции, поставени през 80-те години, да са доста" коментира Охегън. Покрай всички реформи, които се случват със социалните помощи и човешките права като цяло, задължително трябва да се обърнем към младите хора, както и към по-възрастните.

Макар и да е възможно новото британско "поколение Аз" да се съпротивлява на вековната политическа реалност, съществува и възможността преходът към десния спектър с възрастта никога да не е бил реалност.

Харълд Уилсън, лейбъристкият премиер, който вече бе споменат като един от хората, възползвали се от известния афоризъм на Гизо, се опита да си осигури изборна победа като смъкна минималната възраст за гласуване от 21 на 18 години през 1969 година. През 1970 г. той понесе шокираща загуба срещу консерваторите.

Боби Дъфи е директор на изследователския отдел на Ipsos-Mori и човекът зад проучванията на различните поколения, извършвани в компанията. Той коментира, че е много лесно за политиците да пропуснат смисъла на различията. И дори битката между поколенията във Великобритания. "В момента има голямо притеснение около поколенческите въпроси в политиката," разказва той.
Дъфи допълва, че изкушението е политиците и медиите да се фокусират върху бейбибумърите, които съставляват повече от една трета от електората, и да игнорират по-младите поколения, които така или иначе не са толкова активни на изборите.

Това обаче е огромна грешка

"По-младото поколение не е апатично към политиката и държавните проблеми," твърди Дъфи. "То е силно фокусирано върху определени проблеми, които иска да реши. Ако политиците искат да извлекат нещо позитивно от всичко това, тогава вместо да отписват младежите като избиратели, които не гласуват, трябва да им предложат помощ и решения на някои практически проблеми, като жилищната политика".

Или, казано с други думи, да им покажат какво ги очаква.

Oще: великобритания  доверие  индивидуализъм  институции  младежи  поколения  социализъм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

7 hidden_in_the_shadows | 27.05.201317:36

И за да поясня - аз не се определям като солидарен. Както написа един друг колега в форума - Мода съм солидарен с някой, който няма късмет. Който е болен, сакат, мога да съм солидарен с самотен родител, с сирак. Не съм солидарен нито с мангалите в България, нито с мюсюлманите в Европа.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

6 hidden_in_the_shadows | 27.05.201317:34

@kyr40,
Колега, вие не знаете какво е да сте крайно десен. За вас крайно десен е човек мразещ другите етноси и раси. Не е това определението.
Виж в коментара ти казваш две противоположни неща, а именно: Държавата да открие 300 000 работни места - армия + "Аз съм крайно десен".
Това не е възможно. Дясното е предприемачество, лична инициатива. Дясното е фабрики с 300 000 работници, лявото е 300 000 работни места от държавата, 300 000 души работещи колкото да има какво да правят - това е така, защото държавните работи са с изключително ниска добавена стойност. За мен Вие сте неориентиран, и леко объркан. Е това не е толкова зле, въпреки че аз на 22 бях доста по-образован, но както и да е.
Мисля да не обяснявам в подробности, защото веднъж вече се прецаках в този форум. НАдцених интелекта на събеседника си стократно и се оказа, че съм обяснявал сложни неща на откровен дебил. Ако Ви интересува и имате желание да ви обясня по-подробно , нямам нищо против.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

5 niemen | 27.05.201316:42

кир40
"Ми аз съм на 22 и имам крайнодесни възгледи. Отявлен противник съм на социалната държава и смятам, че тези, които не могат да се реализират мнозинството са негодни за нищо утрепки, които засега ще паразитират на гърба ми - ако почна да си плащам данъците де".
Кир, не можеш да си с крайнодесни възгледи и да си последовател на Хитлер. Просто няма как да стане. Ти си просто от следващото поколение "Й", като те гледам. А с "утрепка" направо ме утрепа.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

4 Nikola Aslanov | 27.05.201315:37

Ако човек е поне горна средна класа в нормална държава - т.е. има прилично наследство от родата, поне бакалавърско образование с добри перспективи - въпрос на избор е дали да е ляв или десен (ако е егоист парите са си негови - не му се дават, ок). Е човек който още не работи, не е много ясно на каква база се определя като ляв или десен като нито е спечелил пари, нито е платил някакви данъци, но нищо - нека да има мнение.
Виж за човек който живее в смотана страна с висок шанс за безработица с лошо качество на образованието, и особено ако няма "гръб" (чичо владика, баба реститутка, "...баща ми има фабрики", и други такива...) очевидно не е достатъчно да е егоист за да е десен. Трябва да е и уникално прост и късоглед. Но както много пъти съм казвал - глупостта сама се наказва. Кул
Това важи с особена сила в България, но е валидно и за по-нормалните държави.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.12.2010, 20:45

3 Stefan Chervenkov | 27.05.201313:30

Трябва да има някаква избирателност дори и при солидарността.
Мода съм солидарен с някой, който няма късмет. Който е болен, сакат, мога да съм солидарен с самотен родител, с сирак.
Откъде накъде да съм солидарен с белия боклук роден от чалга културата, който няма амбиция за 5 стотинки ? С циганите, които не полагат дори усилие да се научат и да станат пригодни за живот в съвременната цивилизация ?
Защо аз е трябвало да троша пари, нерви и усилия, за да се развия и просперирам, и накрая да помагам тези които просто ги мързи ?
Не толерирам хитлеристчето под мен, но съм с две ръце за тезата, че прекалената солидарност е излишна и вредна.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

2 иван | 27.05.201310:20

Безизходицата неизбежно води до апатия и нихилизъм. Солидарността е присъща на хора, които не са принудени да мислят само как да оцелеят за момента.
В абсолютната безнадежност, както е, като краен пример, в затворите и концлагерите) няма място за солидарност и съпричастност. Ножът е опрял до кокала, всички други са „съперници” в борбата за оцеляване.
Затова и затворени в себе си и безучастни към съдбата на другите, не ги очаква в бъдещето нищо друго освен болест и старост, (ако доживеят до старост), когато ще си умрат в мизерия, сред безразличието на останалите. Безразличие, което те са споделяли, преди да стигнат дъното.

Но светът няма да свърши със Запада.........
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.11.2010, 21:47

1 koce | 26.05.201322:36

Ако такива са тенденциите, то аз ги приемам като положителна промяна
Насила налагана солидарност не може да има друга съдба от пасива, а по-късно и активна съпротива
Не може младите в Швеция да са солидарни, докато младите араби и негри палят коли и трошат глави по улиците, защото "били без шанс"
Младите шведи в случая отблизо виждат че младите араби и младите негри не са положили никакви усилия за да заслужат шанс.
И логично младите шведи не искат да са солидарни

Е, така стои и въпроса и с младите българи
Виждат че им се готви една съдба, в която "солидарно" от тях се очаква да блъскат цял живот за мизерна заплата, докато им точат данъци за "солидарно" опаричване на цял етнос, гласуващ за управляващата партия с/у пари

Ето това е което ще промени системата - докато дъртите са с промити мозъци вЕрват, младите са рационални и не искат да чакат Годо (светлото бъдеще)
Искат коректна държава тук и сега. Солидарността си я заврете в...
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани