В търсене на рая | webcafe.bg
Webcafe

В търсене на рая

Костадин Костадинов, откъс от книгата "Le Provence - Ехо от мечтание" 15.04.2012, 19:25 (обновена 17.04.2012, 07:43)
Люберон

Прованс е визуален наркотик

Стане ли дума за Франция, винаги е замесена жена. Поне при мен е така. На четиредесет и седем години съдбата, наведнъж, ми подари любовта на Руми и възможността чрез нея да открия Прованс като светоусещане и начин на живот...

Легендата разказва, че когато Създателят привършил със Сътворението, феите забелязали, че в края е останало малко бяло петънце. Помолили бога да си довърши работата. Тогава той взел в ръцете си останалата пръст и небрежно я запратил с всичката си сила надолу.

Феите, които не искали нещата да останат недоизпипани, отлетели, за да довършат начинанието. Там, докато местностите били все още подвижни, вложили целия си жар и всичките си умения да моделират пейзажа. Създали планините, потоците, горите, маслино-вите градини, лозовите полета, каменните полета, засадили многобройни диви треви и цветя. Построили и красиви малки селца, прикрепени по хълмовете като детски люлки. Когато, в онзи чудесен момент, поискали да си отдъхнат, те призовали Следобедния сън - (La sieste) , но той така им се усладил, а те се почувствали толкова щастливи, че решили да не си ходят. Работата била свършена - Прованс била създадена такава, каквато искали да бъде. Те и сега са там и още спят своя следобеден сън - така завинаги се вписали в красотата в тази щедра земя...

Прованс е историческа област в югоизточна Франция, обгърната: на юг от Средиземно море, на север - от Алпите, на запад - от Устията на река Рона и от Италия - на изток. Заедно с другата историческа област Ница, образуват единен икономически район - Région Provence - Alpes -Côte d'Azur (регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг), в който влизат шест департамента: Високи Алпи (Haute Alpes), Ниски Алпи /Alpes-de-Haute Provence/, Воклюз /Vaucluse/, Приморски Алпи / Alpes-Maritimes /, Буш-дю-Рон (Bouches-du-Phône) и Вар (Var) , като последните два са крайморски . Заема площ от 31.3 хил. кв. км. (цялата площ на Франция е 547 хил. кв км.) с население около 5 млн. души (от всички 59,2 млн. френски граждани).

През ІІ-ри век пр.н.е. територията на Прованс била заета от римляните и е влизала в състава на Първата алпийска римска провинция. През V-VІ век е била завладяна от западните готи, а после от бургундите. През 536 година територията на Прованс е присъединена към кралството на франките. От 855-863 година е самостоятелно кралство, което през 879 година влиза в състава на кралство Долна Бургундия, а през 933 г. в състава на самото Бургундско кралство. През 1113 до 1246 година принадлежала на графовете Барселонски, а от 1246 - 1481 година - на Анжуйската династия. Присъединена е към Франция през 1481 година и до 1790 година е имала статус на провинция - от тогава е и името.

Всъщност нито монархията, нито империята, нито по-късно републиката са проявявали изключителен интерес към Средиземноморието. Почти до седемнадесети век френските крале раздавали парчета от крайбрежието като зестра. Дори Наполеон не успял да превърне империята в първа средиземноморска сила. По негово време Владетелката на моретата - Британия, чрез гениалния адмирал Нелсън, владеела и Медитеранието.

И днес Франция не е първа средиземноморска сила - базираният в Тулон (Toulon - най-голямото френско военноморско пристанище) флот, разбира се, отстъпва на американския, по на изток. Обширните територии от Северна Африка, чиито жители са френско говорящи и фактът, че в Тулон, се намира единственият действащ френски ударен самолетоносач - „Шарл де Гол", обаче говорят че великата сила е решена да играе първостепенна роля в средиземноморската политика. От друга страна, тя се припокрива с близкокоизточната. Незадоволените амбиции на Наполеон в Египет и носталгията от времената на строител-ството на Суецкия канал, са все още важна съставна част от мечтите на съвременните френски държавници. Впрочем неслучаен е фактът, че френският флот е базиран именно в Тулон, (откъдето Наполеон е започнал единствената си експедиция по море - тази към Египет), а не на атлантическия бряг (в Сен Назер , например). Освен вярност към традицията, този факт показва, че стратегическите амбиции на великата страна са повече средиземноморски отколкото атлантически.

На провансалски език, в периода ХІ - ХІІІ век е създадена изключително богата литература , която е унищожена в Албигойските войни. В периода от ХVІ до ХVІІІ век провансалската народност се е сляла със северно-френската. Можем да наречем „морски" единствено провансалците от самото крайбрежие, другите, от вътрешността , са просто южняци.

Мегаполисите на френското Средиземноморие са Марсилия (Marseille - най-старият град във Франция и третия по-големина след Париж) и Ница (Nice) - град, известен с музеите си и динамично развиваща се туристическа индустрия.Трябва да се отбележат и други градове - известните още от ранното Средновековие Авиньон (Avignon) , Арл (Аrles), и разбира се древната столица - Екс ан Прованс (Aix-en-Provence).

Крайбрежието, от Тулон до Монтон (Menton) носи най-атрактивното име, познато на световна туристическа индустрия: Le Côte d'Azure (Лазурният бряг). По атрактивно от него е единствено името на частта на крайбрежието между Кан (Cannes) и италианската граница, която гальовно наричат: La Rivière Française (Френска Ривиера) - rivière буквално означава «река», но когато кажем: rivière de diamands (букв. „река от диаманти") всъщност казваме - диамантена огърлица). Френската Ривиера е точно това. Има и италианска - продължението на брега до Сан Ремо.

Определението „лазурен" идва от арабското „арзак", което означава син. В момента, в който човек види ултрамарина на Средиземно море, разбира, че названието е географски белег, а не метафора за синева. Впрочем в древността са наричали така самото Средиземно море - Синьо. И днес брегът „под" Марсилия и Мартиг носи името Le côte Bleu (Синият бряг).

Често французите наричат Прованс просто: Midi (Южен). Мidi означава още и „дванадесет часа", „ пладне" или просто обяд (в смисъла на обедно време). Франция е една от малкото държави в света, в които към наименованието „провинция" се подхожда с особено уважение и то е символ на престиж, а не на ирония и снизхождение.

Изисква се доста пътуване, за да се види всичко, а картините са такива , че човек наистина иска точно това - да види всичко. Просто няма насищане от гледките! Прованс е визуален наркотик - всеки поглед е още една стъпка към пристрастяването. Гъсто населен - стотиците накацали по хълмовете селца нощем блестят като звездни гроздове, а денем замират като празни вавилонски кули, които вместо с гъмжилото покоряват с покоя си. От друга страна Прованс нагледно показазва, че страната е по-гъсто населена от България - на територията и, която е около 6 пъти по-голяма от нашата , живеят почти 8,5 пъти повече хора.

Геологически Прованс е огромен карстов масив, скални хълмове , за които във френския език има специална дума - „ les baux" (бо - голям варовиков хълм или просто - скалист). Високите хълмове на Прованс! Заради далечния взор , който осигуряват и зашеметяващите гледки ги наричат още „Очите на Прованс". Интересен е фактът, че написано по друг, но изговорено по същия начин, „бо"(beau) означава и красив, хубав, прекрасен. И наистина , в този свят релефните форми буквално спират дъха с красотата си. Покрити с шарено одеало от лозя и лавандула, те го разрязват с необузданата си експресия и показват гордите си отвесни зъбери - великански тебешири, с които боговете рисуват в небето. Най-големият е на запад, до делтата на Рона и го наричат Les Alpilles (Лез Альпий).

Пространствата между отделните дялове са известни като Terre des oliviers (Земя на маслинови дръвчета). Най-прочутата от всички варовикови планини е на изток, непосредствено до Екс ан Прованс (Aix en Provence) и носи име, които всички са чували - Saintе Victoirе (Света Победа)- гол варовик, който излъчва достолепие от белокаменния си гребен. Разнообразието от форми - редуване на белите „baux" с пъстроцветните поля, на меките и плавни - типично женски форми, с остротата на хълмовете и кипарисите са запазена марка на Прованс.

В пътеводителите пише , че мястото Устията на Рона ( Bouches-du-Rhône), където река Рона се влива (на около 60 км от западно от Марсилия) в Средиземно море е „... bat le coeur de la Provence (буквално преведено , означава: „... сърцето на Прованс е изтънено, сплескано).

Както много други въ френския език, глаголът batter има множество значения: удрям, бия, бухам, нанасям, разрушавам, пробивам , сплесквам , смачквам. Той достатъчно точно описва онова, което Рона е направила с варовика. Особено ми харесва значението, от което идва и думата „batteur" - „златар, който изтегля златото на листове". Между другото, batèe наричат коритото, в което се промива златоносен пясък - все страхотни метафори за сътворението на хилядите селца от Юга. Разливащата се река хилядолетия е рушала скалите и , в крайна сметка, образувала и нанесла плодородна, ниска и равна земя отдръпвайки се бавно на запад. Днес великата река изтегля златния лист през  Камарг и промива „злато" в хилядите солено-сладки езера на природния парк (Parc Naturel Camargue).

Всъщност, устията са две - Рона , малко преди Арл се разделя на : Le Grand Rhône (Голямата Рона) и Le Petit Rhône (Малката Рона) - точно в триъгълника между тях е тази благословена земя. Ако използваме клишето „равна като тепсия" , ще сбъркаме - тая е по-равна. За хилядите,образувани от разливището и дълбоки не повече от петдесет сантиметра водоеми, французите използват названието „еtangs", (букв. „езерца") - чудесно място за розовите фламинго, мигриращи от Северна Африка. Безкрая на блатните треви и тръстиките е обиталище за други два ендемита - камаргския кон и камаргския бик - единствените на континента, които живеят свободни.

Освен Рона , през Прованс минават още две, по - малки , реки, идващи от алпийските върхове - Дюранс (Durance) и Вердон (Verdon). Последната минава през Гърлото на Вердон (Gorge de Verdon - най-дълбокия речен каньон в Европа) и при Кадараш (Cadarache) се влива в Дюранс (Durance) , която пресича Прованс по цялата и дължина и на свой ред , малко под Авиньон, се влива в самата Рона.

На Северо-Изток, между планината Люберон (Luberon), зад нейния най-голям дял Le Grand Luberon и Алпите се намира Земята на лавандулата (La Terre de Lavande). Малко по на юг - от другата страна на Люберон и река Дюранс е самата област Люберон - сърцето на Прованс, мястото, където спят феите.

В своето учение „За Климатите" Птоломей е определил Средиземно море в четвърти климат. На него принадлежат цветовете: зеленото на полята , синьото на морето, жълтото - от пустинята (самата тя е отвъд Медитерана и е само на около 400 морски мили) и всички нюанси на червеното, съдържащи се в изгревите и залезите.

Хиляди художници и поети са родени или са творили в Прованс и стотици (най-великите) са избрали да умрат именно тук. Дори само гениалните не могат да бъдат изброени: Жорж Брак , Жан-Оноре Фрагонар, Пиер Бонар, Пол Гоген , Албер Марке , Морис Вламинк , Виктор Вазарели ... В Екс-ан-Прованс е роден Пол Сезан. В Сен-Тропе е творил ревностния последовател на дивизионизма Пол Синяк. Нежният Анри Матис е живял и починал недалеч от Ница. Свръхромантичният Раул Дюфи е починал във Форкалькие. Считаният за луд, но гениален Ван Гог е живял в Арл , а се лекувал в клиниката в Сен Реми. Недалеч от Марсилия е замъкът на най-великия - Пикасо...

Също в Сен Реми дьо Прованс е роден Мишел Нострадамус. Емил Зола е съгражданин на Сезан. От Прованс са Алфон Доде и Фредерик Мистрал. Докато живял в Русийон, Самюел Бекет написал „В очакване на Годо"... (Прочее фактът именно тук адсурдът е „хванат на местопрестъплението" изглежда напълно естествен - след като си видял Прованс, животът извън него наистина изглежда абсурден!)

Жерар Филип е роден в изтънчения и светски Кан , а Фернан Контден - Фернандел - в Марсилия . Провансалец е и Жан-Луи Третинян ... Тук, ако щете, е роден , живял и умрял и маркиз дьо Сад, който впочем е бил изискан поет.

Тук е създаден импресионизма. Тук Сезан е посял кълновете на кубизма и пак тук Жорж Брак и Пикасо създават истинския кубизъм. Тук Матис е създал фовизма... Нещата изглеждат така, че като че ли, при наличието на цял един Париж, вероятно тук са създадени всички известни "арт-изми". Вълшебната смес от форми и цветове и перманентното състояние на интелектуална бременност ражда неподозирани чудеса. Пол Синяк писал на майка си: "Тук щастието строи от всякъде под формата на вълшебен цят и светлина.Тук се ожених за светлината!"

Това е единственото място на света , където хора, станали световно известни или достатъчно богати, напускат градове като Лондон и Париж и отиват да живеят "по-селски"...

Oще: земя  прованс  провинция  франция 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани