Щастие има - само трябва да го доживееш | webcafe.bg
Webcafe

Щастие има - само да доживеем 60

Lifecafe , По L'espresso 09.02.2011, 13:19 (обновена 17.02.2011, 10:07)
любов по време на холера

Кадър от екранизацията на романа на Маркес "Любов по време на холера"

Не се шашкайте, ако с приближаването на 50-те години чувствате отчайваща умора и депресия, съветва ново изследване. Нормално е: след като ударим дъното, започваме веднага да се изкачваме към върха. Траекторията на съществуване прилича на символа "U": първо са годините на младостта - витални, безгрижни, духовити - а след това, по средата, дълъг застой... Накрая обаче започва постепенно изкачване към върха на щастието, чийто пик е след пенсиониране.

Звучи почти безумно, но науката го доказва: наскоро Артър А. Стоун, професор по психиатрия в Stony Brook University of New York публикува изследване за щастието, направено на базата на интервюта и анализи, с цел да се измерят промените в емоциите и настроенията през целия човешки живот.

Резултатите са изненадващи: радостта потъва по време на средна възраст, но след това пониква отново; напрежението и стресът растат най-много между 20-ата и 30-ата година на човек, а след това избледняват драстично.

И още: тревожността и тъгата достигат до най-високо ниво около 40-те, след което започват да гаснат; гневът също намалява с течение на времето, но не и преди навършване на 40.

Пикът на нещастието е на 46 години

Това, което е още по-изненадващо обаче, е, че тази теория се потвърждава и във всички географски ширини. Дейвид Бланчфлауър, професор по икономика в Dartmouth College, САЩ, и Андрю Осуалд от Warwick Business School, Англия, са направили сравнение на данните в 72 страни.

С изключение на двете крайности в класирането - украинците достигат най-ниската точка на щастието на 62 години, а швейцарците на 35 - в четирите краища на света хората са най-нещастни между 40 и 50 години, като пикът на нещастието е на 46.

Защо възрастните са по-щастливи

Проучванията сочат, че възрастните хора обикновено са по-сговорчиви, готови да приемат своите слабости, несгодите и непредвидените обстоятелства и по-малко се ядосват. А като по-доволни, те са още по-продуктивни. Чувствайки се по-близо до смъртта, те се вкопчват в живота с всичката си сила и намалявайки своите очаквания и амбиции, живеят по-щастливо.

В коментара си италианското списание Espresso отделя голяма внимание на сборник разкази на 11 автори, минали 60 години, съставен от Джулио Милани, редактор на Transeuropa.

"С навлизането в напреднала възраст, след изпълнените със сривове години, приближаването към края може да бъде наречено възстановителен севзон, "празник на освобождението": от фалшивите митове, идоли и илюзии", казва Милани.

"Няма нищо изненадващо - в по-късен етап от живота човешките взаимоотнощения процъфтяват, защото хората имат повече време на разположение", казва пък Стефано Бартолини, професор по икономика в Университета в Сиена и автор на книгата "Манифест за щастие".

Според него въпросът е в "устойчивостта на библейското проклятие на труда", което преследва хората на средна възраст: по-голям социален и семеен натиск, нови отговорности (включително деца), все по-натрапчив обхват на заетостта.

Как работата ни прави нещастни

Както става ясно от изследванията на Бартолини върху данни, събирани повече от две десетилетия, италианците приписват на своето удовлетворение от професионалния си живот множество атрибути, сред които: сигурност на работното място, предпоставки да изразят своите възможности за инициатива, да постигнат нещо повече, уважение, не твърде голям натиск, добро заплащане, добро работно време, подходящи помещения... Всички тези "условия" постепенно нарастват, коментира Бартолини: хората искат от работата си все повече и повече.

"Най-правдоподобното обяснение за това е, че всъщност те намират всички тези аспекти в работата си все по-рядко. Всичко изброено става все по-важно, може би защото все по-рядко го срещат по време на професионалния си път. А ако човек не намира в работата си очакваното, това допринася за намаляването на удовлетвореността от живота", казва Бартолини.

Парите или щастието

Че парите не могат да ти купят щастие е стара поговорка, но по време на криза това може да звучи снобски и лицемерно. Има обаче един неоспорим факт: след Втората световна война данните за удовлетвореността от живота на хората в страните от Запада не показват значително подобрение - въпреки безспорния икономически прогрес и достъпа до потребителски стоки.

"Сравненията на средното ниво на щастието в отделните страни показва, че често хората от бедните страни изглеждат по-щастливи, отколкото тези в богатите", казва Бартолини. "На върха на световната ранглиста на щастието се появяват страни като Нигерия, Виетнам , Мексико, Колумбия", добавя той и заключва, че благоденствието не се измерва само с брутния вътрешен продукт.

Редица правителства по света предприемат сондажи за официализиране на стремежа към щастие, както и проекти за създаване на нови индекси, които да измерват благополучието на гражданите.

Наскоро британският премиер Дейвид Камерън например възложи на Националната статистическа служба създаване на нов индекс - General Wellbeing Index (Gwb), който да измери степента на щастието на населението, предоставяйки по този начин насоки на правителството.

Във Франция доклада "Стиглиц", изготвен преди повече от година по заръка на президента Никола Саркози от икономистите и нобелови лауреати Джоузеф Стиглиц и Амартя Сен, препоръчва създаването на индекс на щастието, основаван и на не строго икономически елементи (като здраве, несигурност, околна среда, различията между поколенията, сексуални и културни дискриминации).

Икономическият растеж не е гаранция за щастие

В Италия пък наскоро бе създадена работна група, която да определи нов статистически показател - Bes (справедливо и устойчиво благосъстояние) в допълнение към БВП. Идеята е да се открият нови инструменти за изчисление на удовлетворението от живота на отделните хора.

"Щастието не е игра. Хората го бъркат с нещо, което е излишно, а то не е такова. Ние имаме нужда от качествено здравеопазване, което ни липсва. Имаме нужда от качествено образование, което ни липсва", казва пък Мауру Моторин директорът на бразилската неправителствена организация "По-щастливо движение", която подкрепя конституционна поправка, която да направи стремежа към щастие неотменимо право (макар и в страна с вродена способност да празнува каквото и да е под слънцето!)

"В Бразилия имаше икономически растеж без очаквания социален растеж", казва Моторин. "С конституционната поправка ние искаме да предизвикаме дискусия, да потърсим одобрение за създаване на условия, при които се насърчават социалните права", заяви той.

Oще: възрастни  депресия  нещастие  удовлетвореност  умора  щастие 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

2 Скапаняк | 10.02.201111:25

В България дъртите не омгат да бъдат щастливи - няма пари за ядене и лекарства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

1 skd911 | 10.02.201107:30

Супер тъпа и нереална статия. Щастието е състояние на духа и няма нищо общо с материалните неща. Хората се опитват да направят колкото се може повече материални придобивки и като не могат да ги постигнат се чувстват нещастни. По новите поколения имат още по голяма страст към материалното, можеби и липсата на религиозност е причина. От там и тази изкривена статистика.

Истината е че за да се почувства наистина човек щастлив, трябва да има толкова колкото му трябва за да търси просветление, всичко останало в повече е тежест, а всичко останало в по малко е преграда. Най важен е баланса, никога не човек не трябва да става роб на материята.
   

оценка

+0 -0