"Не издържам повече": Защо дисциплината понякога не работи | webcafe.bg
Webcafe

"Не издържам повече": Защо дисциплината понякога не работи

webcafeLifecafe, по Сара Окуел-Смит, Хъфингтън Пост
04.09.2017, 13:30 (обновена 05.09.2017, 08:58)
Майка и дете

Снимка: © Getty Images

Възпитанието на децата е дългосрочна задача. Резултатите от усилията ви като родители не могат да се видят след един час, един ден или една седмица. Те ще се проявяват през следващите 20 или 30 години. Да, липсата на мигновено удовлетворение не е приятна, но това не означава, че усилията ви са отишли напразно. Не означава, че не се справяте като родител.

Родителството е тежко изпитание - дори когато уж всичко в семейството е наред. А да бъдеш родител, когато си принуден да се бориш с дивия характер на детето си всекидневно, наред с останалите си битови проблеми, може да се окаже почти невъзможно.

Много родители, които се опитват да възпитават малките с по-внимателен и нежен подход, рано или късно се сблъскват със синдрома на "прегарянето". Или попадат в един от онези моменти, в които си казват "Повече не мога да издържам", докато се опитват да научат децата си на дисциплина.

В такава ситуация се питате защо изобщо ви трябваше да имате деца; обмисляте с притеснителна доза сериозност дали да не зарежете всичко и да избягате надалеч. Или просто се чудите на кого му хрумна, че от вас ще излезе добър родител...

В такива моменти, всички задръжки падат и нищо не може да ви спре да въведете ред с крясъци, наказания, обиди и всички останали груби похвати, за които винаги сте си обещавали да не прилагате върху детето си.

Ако сте на крачка от изпадане в това състояние или вече сте "прегрели" от провалени опити за дисциплиниране на децата си, експертът Сара Окуел-Смит дава три основни съвета, които могат да променят гледната ви точка към проблема.

Не надценявайте децата си

Понякога най-простата причина за неспособността на родителите да накарат децата да се държат прилично, е в това, че от хлапетата се очаква да бъдат по-зрели, отколкото възрастта им предполага.

Не е рационално да очаквате, че бебетата няма да плачат, или че тригодишните деца няма да изпадат в полуистерични състояния при отказ да изпълните желанията им. Не очаквайте, че седемгодишните деца ще чистят детската си стая всеки ден с желание или че тийнейджърите никога няма да ви повишат тон, да въртят очи на всяка ваша реплика и да приключват разговорите със затръшване на вратата.

Ако очаквате, че всичко това ще се промени със заповеди, сте обречени на неуспех от самото начало.

Това не означава, че този вид поведение е приемливо или правилно. Не е. Но децата не са зрели личности - а и да бяха, дори възрастните понякога са склонни да се държат детински. Всички имаме трудни дни; дни, в които не се въздържаме и се държим грубо с близките си; дни, в които ни липсва контрол върху импулсивното поведение. Естествено, че и децата могат да изпаднат в такива състояния.

Не е реалистично да очакваме от тях да се държат така, както възрастните го правят. Просто снижете малко летвата. Разберете, че детето ви не го прави нарочно, това е най-доброто, което може да направи при съответното ниво на неврологично развитие за възрастта си.

Манталитетът "Това трябва да се поправи"

Разбираемо е, че родителите искат да разрешат проблемите с поведението на децата, като ги накарат да спрат да разхвърлят, да цапат, да си играят с ценни предмети, да се държат агресивно помежду си или да се държат неуважително спрямо възрастните. Всеки неуспех да се наложи ред и дисциплина се приема като провален метод. Само че трябва да надживеете желанието да "поправите" поведението на детето. Понякога, при това - доста често, поведението им не може да бъде поправено по схема.

Затова - променете гледната си точка. Не мислете "Как мога да го поправя", а "Реалистично ли е да очаквам, че ще мога да го спра? Мога ли да използвам разума си на възрастен човек и да променя средата, вместо да се мъча да променям детето?"

Не можете да накарате 2-годишно дете да не докосва колекцията ви от кристални фигурки - можете обаче да ги преместите, така че да не може да ги стигне.

Не приемайте неуспехите твърде лично

Нека да сме наясно: не съществува "идеален родител". Всеки прави грешки. Всеки има пределна граница на търпението си, на всеки му се случва да избухне.

Затова - спрете да приемате всичко като личен провал. В повечето случаи, проблемът изобщо не е във вас, нито във вашите действия или методи на възпитание.

Независимо дали сте авторитарен родител, който наказва детето си за всяка простъпка, или сте с мек характер, фокусиран върху емоционалната връзка и емпатията - рано или късно, детето ще свърши някоя беля. Нормално е - вижте точка 1.

Възпитанието на децата е дългосрочна задача. Резултатите от усилията ви като родители не могат да се видят след един час, един ден или една седмица. Те ще се проявяват през следващите 20 или 30 години. Да, липсата на мигновено удовлетворение не е приятна, но това не означава, че усилията ви са отишли напразно. Не означава, че не се справяте като родител.

Не се заблуждавайте, че вие сте виновни за всичко. Не само действа деморализиращо, но и трови живота ви, разяжда самочувствието ви, а впоследствие се отразява и на връзката ви с децата.

Колкото повече се разочаровате от себе си, толкова по-малко търпение ще имате при възпитанието на малките. Резултатът: превръщате се в родител, какъвто никога не сте искали да бъдете. А това е моделът на подражание, който децата ви попиват.

За да бъдете добър възпитател, трябва да работите върху собственото си самочувствие и себеуважение.

И все пак: какво да направим, ако усещаме, че повече не издържаме?

Опитайте се да си вземете малко почивка. Не е задължително да изпратите децата при бабите и дядовците. Но просто спрете да се напрягате толкова много как да бъдете перфектни. Спрете да четете книги за родители и се отпуснете с някое по-разсейващо четиво. Изключете се за известно време от всички групи за майки в социалните мрежи, които ви карат да се чувствате неадекватно.

Спрете да анализирате всичко, което правите или казвате в присъствието на децата си за няколко дни. Оставете нещата да се случват от само себе си.

Опитайте се просто да се радвате на времето, прекарано със семейството. И когато вече се почувствате отпочинали и заредени с енергия, върнете се обратно към пълноценните си задачи на родители. Забравете за нереалистичните си очаквания, спрете да се опитвате да поправите всичко и не приемайте всяка по-напрегната ситуация като личен провал.

Oще: възпитание  дисциплина  как да възпитам детето  невъзпитани деца  родители 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.