Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не ме наричай "скъпа"

Срещали сте този тип красиви мъже, които наричат всички жени "бейби" или "скъпа"...
Срещали сте този тип красиви мъже, които наричат всички жени "бейби" или "скъпа"...

Имах един приятел... ок, не бяхме точно "приятели" и връзката ни продължи сравнително дълго, но той почти никога не се обръщаше към мен по име - почти винаги ме наричаше "бейби" или "скъпа".

Не отричам - в началото ми беше приятно - някак модерно и секси, но започна да ми прави впечатление, че той използва това "мило" обръщение във всяка ситуация, във всеки контекст и момент.

Започна да ми звучи изкуствено и неприятно и станах по-наблюдателна и мнителна.

Когато говореше по телефона с жена - нея също наричаше "скъпа", когато общуваше със съседката, например (много красиво момиче, между другото) ѝ казваше: "Здрасти, бейби!" с един такъв дрезгав глас, че имах усещането, че ще ѝ предложи да си легнат.

Подобна беше комуникацията му с всяка жена, с която имаше вербален контакт в мое присъствие.

Той беше красив в класическия смисъл на думата - едно от онези момчета, които могат да разнежат всяко момиче на възраст между 20 и 70 години и се опитваше да го прави винаги, когато има възможност.

По някакъв извратен начин се забавляваше, когато виждаше как отсрещната страна е готова да падне в ръцете му всеки миг, като узряла круша.

Започнах целенасочено да се обръщам към него по име - единствено и само.

Спрях да използвам умалителни, съкращения или романтични обръщения. Той, обаче не реагира и като че ли не разбра намека.

Една вечер, след като го опиянчих достатъчно, директно го попитах защо. Той ми отговори, че за него така е по-лесно, че не знае и не помни имената на всички жени, с които контактува и така няма опасност да се обърка.

"Опасност от какво?" се зачудих аз и признавам, че отговорът не ми хареса. С лека доза ирония и сакразъм го "захапах", дали помни моето име, а той невинно се засмя и каза: "Ти си Никита. Знаеш го."

Знаех го, знаех и причината, поради която ме нарича така и тя беше част от общата ни история - нещо като наша малка тайна.

Тази случка, обаче, провокира у мен размишления относно емоционалната стойност на генерализиращите, обобщаващи умалителни като "скъпа", "мило",  "коте" (О, Боже!), модерното "бейби" и всякакви подобни, които чуваме всеки ден от различни мъже, по различни поводи - все названия, в които няма нищо лично, единствено изместват фокуса от и ангажираността към човешкото име.

Какъв тип мъже ги използват хаотично и безразборно и защо?

Този интригуващ (на пръв поглед) въпрос има твърде банален отговор.

Под вола няма теле - това е признак на мързел, слаба памет (в най-добрия случай), липса на добро възпитание (нерядко), някакъв особен флирт с всичко, което носи пола и отказ от каквото и да е ангажиране към човека срещу теб и в частност жената.

Да, жената, защото чували ли сте някога момиче да се обърне към сервитьора в заведението с нещо от рода на: "Котараче, къде са ми спагетите?"

Друг е въпросът за очарователните глупости, които измисляме един за друг, защото той прилича на "опосумче", а тя на "жабичка". Те са част от спойката на общуването, от "лепилото" на връзката, а и обикновено са забавни и почти неразбираеми за хора извън света на двойката. Тях употребяваме, защото са измислени и създадени от самите нас, имат минало, и изразяват нещо лично, но вървят редом с имената ни.

Най-естествения на израз на близостта и най-обикновения начин да покажеш уважение е да изречеш името събеседника си или да чуеш своето, казано от него.

Най-чистата форма на интимност в любовта е, когато "съблечем" от речника си сладникавите обръщения.

Те са балони с въздух, които биха могли да са приятни, шарени и галещи ухото, но се пукат бързо.

В "бейби" и "маце" няма емоция, нито съдържание, а зад "скъпа", често не стои дори и намек за скъпоценност, да не говорим, че може да бъде досадно и глупаво.

 

Най-четените