Докато светът се бори за равноправие и бълва класации на тема мъже-жени, расова и етническа дискриминация, семейството на Астрид Линдгрен редактира „Пипи Дългото чорапче" заради един „негърски крал", то в България животът си върви по своему.
Българите се гордеем с гостоприемството си, затова и като ни дойдат на гости чужденци, все готвим едни манджи, слагаме едни софри, кисело мляко и сармички - идилия. Разбира се, чужденците идват предимно поканени, познати, колеги и т.н. Срещнати на улицата, биват преценявани по външен вид - цвят на кожата, облекло, походка.
В малките градове и села пък човекът от София си е чужденец, най-вече за възрастните хора.
И колкото и добронамерени да сме към представителите на другите народи, положението е различно, когато затворим вратата след тях. Думата „негър" не я мислим като обидна, ама си имаме едно наум, че тоя човек е различен, „чужденец"(дори и да е роден в България).
Като изключим изрази от типа на „Не обичам да генерализирам, но..." , българите се славят като толерантен народ или поне така се чувстваме. Уж сме склонни да приемаме другите, но езикът ни....ах, езикът ни казва друго.
Дискриминационните изрази са се пропили до такава степен в езика, че изобщо не се замисляме кога и как ги използваме.
Замислете се само как ви идва първосигнално да продължите израза „лъжеш като..."
Така дори и да сте изключително толерантен и внимателен човек, или поне за такъв да се възприемате, със сигурност поне веднъж от езика ви ще се изплъзне някоя политически некоректна фраза, заради която в друга държава могат да ви изхвърлят от работа, но в България никой няма да забележи. Такъв ни е езикът просто. Както се казва, хубава работа, ама българска.
Или не съвсем
Всъщност това да разделяш себе си от другия чрез стереотипни характеристики нито е нещо ново, нито е нещо чисто българско (колкото и да ни се иска да е така). В статията си „Ние и другите във фразеологията: Балканско-европейски измерения" проф. Ана Димова прави паралел между фрази на немски и български, както показва и фрази на френски и турски, свързани с определени стереотипи за народите. И това не е единственото изследване по темата.
В този смисъл, със сигурност не сме единствените, които дискриминират езиково. Но пък можем да бъдем доста резки и постоянни в устойчивостта на изразите и неправилно подбрания момент за употребата им.
Да си помислим кого „дискриминираме" всъщност. Можем, разбира се, да започнем от малцинствата. Вече изведохме такъв пример. Не е ясно защо този, който лъже, трябва и да е „дърт". Според Любен-Каравеловия герой дядо Либен от „Българи от старо време" фразата е "лъжеш като брадат циганин". При всички случай изразът, свързан с етноса, си е бил валиден явно и през 19-ти век.
И ако проблемът с малцинствата е ясен, то не трябва да пропускаме и другите народи.
Например - „въртиш се като обран евреин". Евреите се славят със способността си да оперират финансово и като цяло според фолклора, те са стиснати (каквито, между другото, са и гърците според стереотипа).
Е, със сигурност няма как човек да не си представи как изглежда един обран фолкорлен евреин и как си търси загубеното. Друг е въпросът и с устойчивата идея, че е добре на евреин пари да не дължиш. Ясно е по какви причини, а този образ поне не е чисто български, защото и според други народи евреите са „стиснати", което се доказва с десетки вицове по темата и филмови герои.
Да не говорим за случаите на бавно схващане и албанските реотани, станали нарицателно, въпреки че заводът "Сталински машиностроител", който ги е прославил, отдавна вече не съществува.
Няма смисъл да се опитваме да анализираме израза „да потурчиш" нещо. Съмнявам се, че някой, който го употребява, усеща негативна конотация спрямо съвременна Турция и турския народ, но пък имайки се предвид Османската империя и насилственото или доброволно приемане на различната религия и култура, го прави изключително разбираем и често употребяван у нас.
И ако до момента всичко изглежда географски близо, то какво да правим с „изпадналия германец"?
Германците, както всички знаем, свързваме предимно с точност и строг стил. Предполага се, че изразът се появява след Първата световна война, когато в България е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които са били в неугледен вид, просели са по кръчмите и са нарушавали стереотипната представа на българите за германците. Самото обяснение за „изпадналите" германци пък намерих в изследване на Комисията за защита от дискриминацията на тема стереотипите и предразсъдъците в образователните програми, а като пример е изведен откъс от „Серафим на Йордан Йовков": "Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец!".
И за да подчертаем, че стереотипите за другите народи не са строго негативни - германците са точни, французите са разбират от храна и любов, испанците са страстни, италианците са стилни. Накратко - може да кажеш, че някой е като „германец" и вече е ясно, че става дума за ред и дисциплина. В това няма нищо лошо, нали?
Всъщност, ако сериозно си говорим за толерантност и дискриминация, със сигурност промяната в отношението към другия идва през промяната на мисленето за другия. Изразите, исторически преминали и до днешния речник на уж толерантния български човек показват, че подобна промяна е трудна, най-малкото част от подбраните в текста изрази са от над 100 години. А дали ще ги преодолеем? Гаранция - Франция.
