Реална политика | webcafe.bg
Webcafe

Реална политика

Аспарух Калянджиев 11.11.2013, 13:26 (обновена 14.11.2013, 17:12)
Лидер

Снимка: © Getty Images

Нужен е екип от *професионалисти*. 20 души в скъпи костюми

I. Да си представим какви начални съставки са необходими за реален преврат и сваляне на властта в някоя отделно взета държава. Уточнение специално за ДАНС-аджиите и други, които търсят под вола теле: това не е нито програма, нито стратегия, нито манифест за борба с държавната власт - само чисто упражнение по анализ на реалностите в стил Макиавели.

И така, какво е нужно за търсената цел?

1. Екип от професионалисти. Не купчинка интелигенти, насериозно обиждащи се от снизходителните пиар-закачки на естаблишмънта в стил "лумпени", не безделници, не ЛГБТ активисти, не професионални националисти със заплата в съответното ведомство, не поети/писатели/сценаристи в менопауза, не обществени активисти, блогъри и колумнисти.

Не, нужен е екип от *професионалисти*. 20 души в скъпи костюми. Хора, обединили се не за да "дадат свобода на страната", "да наврат в затвора предишните мутропожарникари", а за да вземат властта в чистия смисъл. Буквално, без идеологически глупости - и те трябва да си дават пълната сметка за това.

2. Пари. Пари трябват не за това в решаващия момент в столицата да влязат няколко въоръжени дивизии, а точно за да НЕ ВЛЯЗАТ там. Принципно това са такива пари, когато "революция вече не е нужна", но има нещо по-силно от парите - властта, и именно затова тези, които имат много пари, така или иначе се опитват да се доберат до нея.

3. Свои хора по върховете. Поне двама министри. Не мога да си представя КАК точно може да си осигуриш незабелязаното им кимване с глава, ръкостискане в мерцедеса с тонирани стъкла - "Действайте", но съдейки по това, че в елита от време на време се проявяват огромни дисциплинарни издънки от серията екс-културен министър да проговаря на пияна глава за купуването на медиен комфорт и носенето на шкембе-чорби, или изненадващи дори за шефовете на партии оставки на зам.-председатели на парламента, определено не е невъзможно.

Три организационни нива.

4. Първо ниво. Официална политическа сила с умерено популистка идеологическа база. Национализмът във всякаква форма, поне в разглежданата държава, представлява пост-чернобилска радиационна зона на отчуждение, която няма да се "охлади" още дълго (и естествено с всички сили се подгрява на вечен огън), така че залагането на каквито и да е националистически принципи означава почти гарантиран провал.

Либерализмът вече е нещо по-близо до истината, но за последните 25 години либералните идеи целенасочено бяха дискредитирани до такава степен, че е по-добре да не разчитаме на тях като инструмент за посочената цел. Тоест най-приемливият вариант е някакъв тип социалдемокрация, нещо като масово оплювания евросоциализъм. "И на нашите, и на вашите". "Иновационна икономика в социално ориентирана държава". (Аз самият не споделям подобни идеологии, но точно тази концепция би имала най-голям шанс за успех в разглежданата държава, по исторически причини.)

5. Второ ниво. Неполитическа партия. Разгъната социална мрежа от заинтересовани обикновени хора (извън елита, независимо дали настоящ или бивш) върху платформа, занимаваща се с обществени проблеми - поддръжка на градската среда, данъци, корупция, пътища, чиновнически произвол и т.н., с предложен механизъм за флашмоб-натиск по тези проблеми. Това е единственото условие, което за момента все пак реално съществува, но създателите му имат съвсем смътна представа КАКВО точно оръжие имат в ръцете си.

Проблемът е и че тази платформа вече е активно яхната от политически сили с амбиции чрез нея да възраждат изгубени в миналото позиции, което хем я спъва заради ненужното бреме, хем я компрометира пред част от участниците ѝ.

6. Трето ниво. Въоръжен отряд, прословутите "двеста автоматчици".

7. "Подпалване на партийния дом" (или Райхстага, по избор). D-Day, часът X. Мащабна провокация. Примерно взривове по време на опозиционни митинги, или едноседмично отлагане на изплащането на пенсиите, или тотален транспортен колапс. Изключване на Интернет. Масово подхвърляне на изфабрикувани дезинформации за подготвяща се от властта продажба на страната на Сорос/Обама/Китай с последващо вкарване на войски.

8. Легитимна база. Проблемът е, че на ЕС и НАТО революция в разглежданата страна изобщо не е нужна, нещо повече, тя е нежелателна - особено когато мандатоносителят в нея се оказва и шеф на основна европартия. Но ЕС все пак има правото да извърши интервенция - в случай че тя бъде де юре обоснована. Тоест трябва правов пакет, гарантиращ международна легитимност на случващото се.

II. А сега да помислим как би трябвало да постъпят едни умни управници в разглежданата страна, за да избегнат потенциалните вълнения. (Отново чисто упражнение по анализ на реалностите в маниера на адвокатстването на дявола; всякакви сходства с реални лица и събития са тотално съвпадение :))

1. Постоянен мониторинг на ставащото в политиката и около политиката, със своевременно вербуване на поне няколко потенциално успешни ключови фигури. Вербовката може да е два типа - директна, когато на въпросния човек се дава възможност да се реализира в естаблишмънта, и скрита, когато човекът продължава спектакъла на "активна опозиционна дейност" с консолидация на съответните хора и сили в гарантирана безкрайна задънена улица. Всеки с поне малко здрав разум може да види примери и за двата метода, приложени на практика.

2. Локално, грубо и демонстративно потискане на отказващите да си сътрудничат с властта, с предшестваща (или, ако е изпуснат вече моментът - последваща) дискредитация. Информационен output на две нива: директен - "и те са крадци, мошеници, продажници, участници в олигархични кръгове и проводници на чуждо влияние", и косвен, негласен: "ако посягаш където не ти е работа, ще си го отнесеш". Примерите също са очевидни.

3. Ефективна, пресметлива разработка и подкрепа на консолидиращи масите дискурси. Както примерно в Русия се налагат прословутите "духовни фундаменти", предизвикващи бурно негодувание сред либералните колумнисти. Масиран пиар на църквата и патриархалното семейство, заиграване с носталгията по соца, формиране на образа на външен враг.

Игра по най-чувствителните струни на душата на средностатистическия гражданин - "грижа за нашите сираци", "тъпи и зли западноевропейци идват да ни вземат земята", "терористи, избиващи християни, се правят на бежанци, за да ни изколят и да се лекуват за наша сметка в нашите болници", "детско порно онлайн", "без нов АЕЦ зимъска, като сняг забръска, ще плащате тройно".

В момента подобни проекти естествено се реализират, но като цяло крайно неумело, очевидно защото създателите им нямат достатъчно квалификация и кадрови ресурс, за да действат системно и резултатно.

4. Подкрепа на съществуващата псевдополитическа олигархоинфраструктура с предварително отредени терени за всички, на които им се е приискало да си поиграят на "политика". Социалкомунистите, узаконената етническа партия и пожарникарската популистка партия вече си ги има и те действат без особени спънки, въпреки медийния шум около народното недоволство.

Остава да се доработят (псевдо)демократите (кой ли изфабрикуван борец с цензурата ще се намърда в тази ниша?) и националистите (дори и с раздухваната емигрантска карта, сегашните националистически партии са на път тотално да се компрометират, тъй че се очаква там да се излюпи нов отгледан от властта ГМО-клапан за масовото недоволство).

Принципно за ташака аз лично бих впръскал в сместа и десетина разнообразни маргинали - монархисти, анархисти и т.н. Подобни образувания вече има, остава само малко да им се придаде официозност, за да може смело да се заяви: "Олигархична авторитарна власт, вкопчила се за кокала? Ама какъв авторитаризъм и олигархия? Вижте сами, на политическата сцена са представени всички гледни точки! Дори има и контраолигарси, борещи се за кокала с всякакви средства!"

5. Кризисен мениджмънт, извършван на принципа "Лидерите бяха измамени и подведени от тъмните сили". Всякакви публично пукащи се циреи по върховете моментално се изолират - "Това не сме ние, това са врагове на народа", а решаването на проблемите информационно се обръща с хастара навън: "Дойде премиерът/мандатоносителят, угаси пожара, даде хляб на гладуващите и реши всичко".

Всякакви сходства с реални условия и събития са съвсем случайни, естествено. Изводите оставям на вас.

Oще: власт  идеология  общество  партии  партия  платформа  политика  преврат 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 12.11.201300:04

Проблема с всичко това, дето го пишеш, е че в по-голямата част от света високите нива в политиката така или иначе са заети от хора, подобни на твоите "професионалисти". Така че опита на твоите "професионалисти" да вземат властта в по-голямата част от света би бил като опит "да продаваш краставици на краставичар". А и нашата политика в милата ни родина, макар и да са оставили нашите политици "да се учат" /па дано някога се научат/, също се наблюдава от подобни професионалисти - с опит, далеч по-голям от този на твоите. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани