Дрескод: черно и леопарди | webcafe.bg
Webcafe

Дрескод: черно и леопарди

Мария Касимова 10.01.2015, 19:19 (обновена 18.01.2015, 08:32)
Дрескод: черно и леопарди

Снимка: © getty images

Дълго време не можех да си обясня защо - поло като поло, дънки като дънки, обувки като обувки, все едни и същи марки като тези на западняците, ама ей на, има нещо по-различно. И то е точно в тези две неща - или тоталното пренебрежение към дрехата като такава или обратното - огромната претенция в целия външен вид, благодарение на която всяко нещо трябва да крещи само за себе си

В петък, след изтощителните последни три дни от работната седмица, бях на представяне на книга. В заведение, с музика, напитки и много хора. В поканата за събитието, съвсем тематично организирано точно по този начин и на това място, беше посочен дрескод - 70-те години на ХХ век.

Та, разровихме се из гардеробите у дома, отделихме час, за да измислим как точно да изглеждаме, за да спазим дрескода, и издокарани в цветен седемдесетарски дух се появяваме на партито. Мъжът ми е с карирано жълто сако и поло, а аз - със сукман на цветя, високи ботуши до коляното, прихваната с ярко оранжеви ластици коса на опашки, висящи едри обеци и ярко оранжево червило. Сиреч, ако си е просто парти от 2015-та година, никога нямаше да се дюздисам ( както казваше баба ми) , точно така. Щях да си туря универсалното черно и да не го мисля много-много.

Отиваме на въпросното парти, оставяме палтата си на гардероб, аз сменям равните бързоходни ботуши за тежки сибирски снегове с високите седемдесетарски и влизаме в залата....О, момент на тотална самота!

Пред мен е море от хора, облечени в черно и сиво, с дънки, костюмчета и канадки. Тук-там се мярка някоя заблудена дама с нещо по-цветно върху гърба си, но то е толкова плахо, че е по-скоро лично предпочитание към цветовете, отколкото следване на някаква отминала мода. Аз, с цялата изявена кичозност на вида и грима си, започвам да изглеждам като безвкусно натъкмила се женица, която не е излизала сред хора от сватбата на сестра си през 1976-та, а мъжът ми все повече заприличва на окаян естраден певец от онова време, апликиран върху съвременната среда на облечените в черно хора. Мдааамм...

Не, че ми пука особено, но, да, има го онзи момент, в който ти се иска някак да не си там. Или поне да си си беше облякъл и ти черничкото, та сега да не се движиш като трикрака кокошка из обществото.

Не попадам в подобно положение за първи път. Преди години бях на парти, организирано от лайфстайл списанието, в което работех. Бяха поканени много хора, а дамите бяха помолени да дойдат, обечени в сватбени рокли или поне в бяло. Това, разбира се, не беше задължително - просто беше пожелание от страна на екипа ни, срещу което се осигуряваше безплатно питие.

А сега познайте кой беше единственият човек, облякъл сватбена рокля на въпросната вечер, освен манекенките, естествено! Точно така - аз!

Проблемът с облеклото и дрескода не е нито политически, нито икономически значим. От него няма да произлязат никакви социални сътресения, нито пък ще се промени тенденцията към глобално затопляне. Той просто е особено верен и много бърз индикатор на културата и освободеността на едно общество.  И колкото и да се бием в гърдите, че сме много отворени към света и новото, достатъчно е да се огледаме просто в дрехите си, за да видим, че това изобщо не е така.

Защото у нас дрехата е предимно две неща:

1. Начин да си прикриеш голотиите с каквото там има и да не ти е студено.

2. Крещяща за състоянието ти в обществото емблема на това, което си мислиш, че си.

За първото не е честно да говоря през гняв, защото в по-голямата си част то е следствие от истинска бедност и незнание. Не е лесно за хора, учени десетилетия, че да си „спретнат" е равно на това да си добре облечен, и че външният вид не е важен, да съчетават цветове и да подбират материи.

За второто обаче отдавна имам реч. Защото отвъд анцузите, диагоналките, вафлените прически и чалга стила,  които така или иначе са ми любима тема през последните години, съществува една гигантска претенция в обличането и използването на дрехата като начин да се представиш, която се самоприема за толкова перфектна, че не търпи възражения.

А в България, където сме специалисти по всичко и иначе хейтваме принципно каквото се появи на хоризонта, много ни е важно да сме cool и в облеклото, но се подбутваме като моми на мегдан, когато някой си позволи да бъде наистина различен. Или поне да спази дрескода на дадено събитие.

В тази връзка забелязвам две много български тенденции в облеклото, извън споменатия вече „анцуг стайл", на който няма да се спирам.

На първо място това е черното. И аз определено съм част от него, защото деветдесет процента от дрехите ми са черни. Останалите десет пък просто стоят за цвят в гардероба и рядко се радват на вниманието ми. Майка ми почти никога не носеше черно, защото за нея това беше траурен цвят. Аз го подносих в тийнейджърския си рок период, а днес просто то ми е удобно. Ако отидете на което и да е по-масово събитие, различно от селска сватба, разбира се, това ще е цветът.

Следвайки логиката, че с черното всякакви недостатъци - на фигурата или на дрехата - се маскират, българите с малко по-големи претенции за стил си го носим като униформа. Освен това и в нашата принципно мръсна и кална околна градска среда, то е практичен вариант да изглеждаш чист поне няколко часа на ден.

Точно заради това българските „ивенти" приличат на годишен събор на погребалните агенти - черно открай докрай.

Вторият появяващ се напоследък мотив са животинските принтове. Истината е, че те могат да бъдат част от облеклото на някоя дама, отличаваща се с определена класа, но това си е истинско майсторство. В този случай леопардовата шарка или тази, имитираща кожа на зебра например, е принтирана върху някакъв малък елемент - шал, обувки (предимно балетни пантофки), бижу или малка чанта.

Нещата стават страшни, когато „леопардът" плъзне по целия аутфит.

Забелязала съм, че с цели леопардови рокли се обличат най-често много пълни и едри жени. Дали защото смятат, че така ще присвоят генетичната гъвкавост и грацилност на тези животни или пък си представят, че пъстрата дребна шарка ще намали визуално собствените им габарити, за мен е загадка.

Но си умирам да видя леля Дочка от Подуяне, натокана в права леопардова рокля, обгръщаща облия й, огромен като монголска юрта тумбак! И докато леля Дочка не е виновна, че не знае, милата, девойките, претендиращи за модни познания и издокарани като диви животни в градската джунгла направо ме умиляват.

И тъй като единият животински мотив често не им е достатъчен, те го допълват с всякакви елементи - бляскави камъчета, дълги ресни, златни нишки, пухчета и т.н. аксесоари. Всички те маркирани с щампа „модерно!" от фешън икони като Долче и Габана, Версаче или някой друг италиански бранд с южняшко-съблазнителни виждания за модата.

Проблемът не е във въпросните марки - той е в тези, които избират да имплантират духа им навсякъде, без да се съобразяват с тялото, положението и възрастта си, с мястото, на което се появяват и смисъла на събитието, на което присъстват.

Не знам за вас, но аз безпогрешно мога по вида да позная българите навсякъде, където ги срещна по света. Само веднъж се обърках с едни румънци, но то някак е обяснимо. Дълго време не можех да си обясня защо - поло като поло, дънки като дънки, обувки като обувки, все едни и същи марки като тези на западняците, ама ей на, има нещо по-различно. И то е точно в тези две неща - или тоталното пренебрежение към дрехата като такава или обратното - огромната претенция в целия външен вид, благодарение на която всяко нещо трябва да крещи само за себе си.

Що се отнася до дрескодовете и тяхното упорито неспазване у нас, това е въпрос на цели изпуснати десетилетия в националното възпитание. Ще мине много време, докато тук разберем, че да не спазиш дрескода е като да отидеш на вечеря с час закъснение или на рожден ден без подарък. Докато ни стане ясно, че дрескодът не е насилие над вкуса ни (много сме чувствителни ние на тая тема - „те па ше ми кажат как да се облека!"), а молба да помогнем събитието да се случи така, както си го представят домакините ни.

Защото за тях това е важно и върви заедно с музиката, украсата, храната и настроението. И ако ни е толкова сложно да отделим малко време и адекватно да се впишем в идеята им или пък приемаме дрескода като опит да ни счупят хатъра, спокойно можем да отклоним поканата и достойно да си останем облечени в черно... у дома.

Oще: дрескод  дрехи  мария касимова  облекла  облекло 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

2 vanko | 11.01.201510:37

Опасност от безмислено губене на време!!! (виж автора)
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

1 impact | 11.01.201509:57

Леопардът е българското черно бе.
Не излиза от мода вече 20г.
   

оценка

+1 -0