Да се страхуваме ли от страховете? | webcafe.bg
Webcafe

Да се страхуваме ли от страховете?

Албена Стамболова*
11.07.2014, 07:09 (обновена 21.07.2014, 18:05)
опашка пред ктб

Съзнаван е страхът от липса на защита в случаи на опасности: природни или обществени. Това, което не се съзнава е, че тази нагласа генерира вторични организирани мрежи - икономически, престъпни, криминални и др., които минират обществената тъкан.

Свикнали сме да гледаме на страховете си като на нещо полезно, което ни алармира. Щом се страхувам за парите си в банката и съседът ми се страхува, а и братовчед ми и той, значи има нещо. Те от своя страна си казват същото.

Само че духът е пуснат от бутилката и въздушното вълмо страх, понесено от вятъра, от прашинка се превръща в гигантска годзила, която до такава степен изпива здравия разум, че човешката тълпа става по-опасна и от природна стихия. Всеки познава примери от типа на тълпа в паника в зала с пожар.

Няма близки, няма деца, няма приятели, тълпата реве и тъпче.

Тълпата в паника е неуправляема, нещо като мърдащите членове след отрязването на главата. На подобен принцип е построено и въздействието на магьосници като Месмер, (за да се ограничим само с него), когото Хитлер преследва, защото предсказва гибелта на Третия Райх.

Трикът винаги е един и същ, извършва се някакво действие, което отклонява или изключва централното управление, или с други думи - изключва контролното табло. Останалото е лесно, внушение и емоции. Сякаш магьосникът открадва контролния механизъм на всеки един от публиката и си го присвоява.

Всички сънуват колективен сън.

Изпитваме ли страх, у нас има конфликт. Нещо като борба за надмощие, разумът ли ще надделее, или страхът.

Но нека оставим встрани полезното действие на страха - мобилизация, която е следствие на задействането на цялата химическа фабрика в организма ни. Нека оставим встрани и екстремни случаи като масова паника.

Тук се интересуваме от характерните за българското общество страхове в момента. Съществува устойчиво развиваща се тенденция животът в българското общество да се преживява като живот, при който собственото поведение на гражданина не може да определя онова, което е значимо за него.

Обществените или масови страхове са израз на преживяването на чувството за сигурност и респективно за несигурност в дадено общество. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира.

Или в по-лошия случай - принуда да се живее в общество, което не функционира.

Ниската степен на удовлетвореност от качеството на живот е генератор на несигурност - както в ежедневието, така и за бъдещето.

Какви са типичните страхове в България?

Преди това, нека отбележим, че обща тяхна характеристика е преувеличаването, преекспонирането на реалните опасности (или факти), което именно е и основание катастрофално ниското доверие в България да се основава на фактора "страх".

Емпирични изследвания* и сравнителният им анализ за 2006-2008/09 и 2011 посочва българското общество като общество на ниското доверие (low-trusted society).

В скала от 1 до 8 се вижда, че българите са били обект на грабеж и насилие около 1,5, а страхът им от грабеж и насилие е 8.

Контрастно различен е случаят с гражданите на Белгия, Дания, Естония, Испания, Финландия, Франция, Великобритания, Норвегия и Швеция - те много по-често са били обект на грабеж и насилие, но поради високото си доверие в основните национални институции, свързани с опазването на обществения ред (полиция, съдебна система) се чувстват по-спокойни за личната си сигурност.

Страхът за прехраната и страхът от безработица са най-силните страхове на българина. Следват страх от повишаващите се цени, от грабеж и нападение, от ромски набези и етнически турци, както и от външно, терористично нападение.

Тези най-типични страхове биха могли да се обобщят по следния начин:

Съзнава се страхът, че „децата" остават в страната. Масово споделен е възгледът, че те трябва да учат и изграждат живота си извън страната (дори нещо повече: навсякъде другаде, но не и тук). Това, което не е съзнавано е, че така се разрушава приемствеността между поколенията, която е гарант за стабилност.

Съзнавано е също отсъствието на доверие към държавни институции (нещо повече - активно недоверие и априорна подозрителност към тях). Това, което не се съзнава е, че чрез подобна нагласа се подкопават самите основи на общественото битие, които предполагат участие в колективен ред и действие.

Съзнаван е страхът от липса на защита в случаи на опасности: природни или обществени. Това, което не се съзнава е, че тази нагласа генерира вторични организирани мрежи - икономически, престъпни, криминални и др., които минират обществената тъкан.

Съзнаван е страхът от безпомощност и изоставеност - финансова, медицинска и човешка - в края на живота. Факторът "застаряване на населението", който действа не само в България, но и в Европа, усилва страха от безсилие, от тотална липса на средства. Това, което не се съзнава, е че тази нагласа действа мотивационно на напускащите "на всяка цена" страната в активна възраст.

И накрая, полусъзнаван е страхът от промяна, от различието, от другия. Страхът от промяна е свързан с чувството за липса на ресурс (или за изчерпан през последните 20 години ресурс) за нея - и в личен и в обществен план.

Страхът от различието се наблюдава косвено в безкритичното и често сляпо "купуване" на модели, както и в автоматичното подражание. Това е специфична характеристика на българина, която обаче не води до нихилизъм, а само до личностова, културна и в крайна сметка - обществена деградация.

Страхът от другия е полусъзнаван страх от собствената безпомощност.

Основното критично развитие на масовите страхове е свързано с устойчивата нагласа да се търсят изходи навън, а не вътре в обществото. В утопично-критичен план би могло да се каже, че цялото население е потенциално устремено да напусне държавата си или да приеме "спасител" отвън/отгоре.

И понеже това не е реалистично, устойчивата тенденция на риска, свързан с масовите страхове е, че нараства критична маса от население, което е психически неустойчиво и социално атомизирано.

 

* Данните са от двете представителни за пълнолетното население в България проучвания в общата методологическа рамка на Европейско социално изследване- ESS, в сравнение - първо, времево, с данните за България от 2009-та спрямо тези от 2006 г., и второ, в международен план, спрямо другите страни-членки на ЕС. Данните от двете издания на Европейското изследване на качеството на живот -EQLS са публикувани в Интернет сайта: www.eurofound.eu.int

Oще: безпомощност  доверие  институции  качество на живот  несигурност  общество  паника  пари  психология  страх 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани