Да имаш само едно дете "не е нормално" | webcafe.bg
Webcafe

Да имаш само едно дете "не е нормално"

Lifecafe, по QZ 29.11.2015, 08:49 (обновена 07.12.2015, 11:22)
баща и син

Снимка: © Getty Images

Преди повече от 100 години психологът Станли Хол обявява, че да бъдеш единствено дете е болест само по себе си

Все повече хора по света избират да имат само едно дете и въпреки това този избор предизвиква изненадващо много критика. Веднъж една жена ми каза, че си е мислела, че да имаш само едно дете е равносилно на малтретиране. В същото време тя гледаше как дъщеря ми излиза от пясъчника сама.

Когато казах на майка си, че вероятно не бих имала повече деца, тя възкликна презрително, че едно дете „просто не е семейство". Съпругът ми, от друга страна, не е срещал подобни критики.

Срамът да бъдеш майка на едно-единствено дете, е още едно поле, на което вината, презрението и невероятно високите очаквания са хвърлени върху жените, всичко това - поощрено от предубежденията на обществото.

Най-малко по три

Преди година ООН изчисли, че в света има 7.2 милиарда души. В същото време природните ресурси като, например, чист въздух и вода намаляват. Въпреки това идеята да се ограничи броят деца, които едно семейство има, прилича не просто на политика на принудата, но и на генно инженерство. В развитите държави ограниченият размер на семейството изглежда естествен, без да се налага да се въвежда законодателство или насърчаване чрез кампании.

Ако през 30-те години на миналия век 64% от жените са искали да имат най-малко три деца, то днес сборният отговор е 2.5%*.

Въпреки това много от нас не могат да се справят с повече от едно. В САЩ 23 процента от семействата имат само по едно дете.

За мнозина причините са финансови. За други биологичният часовник е затиктакал по-късно и физически не могат да имат второ дете. Има и една малка част от родителите, които изтъкват пренаселването на планетата и екологичните проблеми като фактор.

Случва се обаче и нещо друго. Обществото спира да вижда отглеждането на само едно дете като недостатък. Независимо че тази промяна се случва болезнено бавно.

Майката е Ангел на дома

Преди повече от 100 години психологът Станли Хол обявява, че да бъдеш единствено дете е болест само по себе си. Той е отговорен за създаването на този стереотип, че да си само дете е дефект, глезотия.

Теориите му се появяват в момент, в който психоанализата е във вихъра си, и пускат дълбоки корени.

Днес много от неговите теории са отхвърлени от академичната общност, но думите му продължават да отекват в обществото на детски площадки или кухни.

Толкова често чуваме, че единствените деца са егоцентрични, асоциални и неспособни да споделят, че този стереотип е станал самоизпълняващо се пророчество.

Гил Шофър определя Хол като шовинист и отхвърля теориите му. В свое есе той посочва, че в очите на Хол, жените са родени единствено за да бъдат майки и съпруги. Те не се занимават с психически натоварващи неща като учене на латински, математика или гръцки. Ако жената започне да се скита извън домашното огнище, обществото ще се разпадне.

В защита на Хол можем да кажем, че е роден през 1844 година и като викториански джентълмен, той е имал възгледи, характерни за времето. Писал е много за майка си, която е боготворял. Вярвал е, че тя е Ангелът на дома, който самоотвержено се посвещава на децата си, съпруга си и Бога. Според него, за да функционира обществото, всички жени е трябвало да бъдат като нея.

Ако някои от позициите на Хол са старомодни, то други са опасни. Например, той защитава термин, наречен „изоставане" - процес, в който образованието на момичетата се моделира така, че да ги предпази от въвличане в каквито и да е аналитични или умствени дейности - да се потиска любопитството за неща като наука, история или политика - за да се изведе на преден план майчинската им роля.

За него интелигентната жена е „биологична деформация". „Ако за мъжа бракът е инцидент, за жената е съдба", е друго мнение на Хол.

Тогава защо възгледите му върху отглеждането на деца продължават да са толкова популярни, въпреки че сме отхвърлили всяка от позициите му за ролите на жената и мъжа в обществото?

През 80-те години все повече жени влизат в работната сила и все повече отлагат забременяването. Появяват се статии от типа на „Негативните стереотипи за единственото дете са развенчани; те се справят добре във всеки аспект". Те помагат да се балансират с внимателни проучвания вижданията за отглеждането на само едно дете. Според едно от тях единствените деца са много по-способни да споделят, отколкото сме мислили преди. Дори повече от това - учените откриват, че извежданите доскоро недостатъци на това да бъдеш едно дете, не съществуват. Оказва се, например, че тези деца са дори много по-социални от другите, които имат братя и сестри.

През 2013 година Лорън Сандлър издава книгата „Едно-единствено: Свободата да имаш само едно дете и радостта да бъдеш такова". В нея са събрани лични истории и анекдоти със статистики. Според Сандлър радостта на родителите намалява с всяко следващо дете, а майките, които имат само едно, са значително по-щастливи от жените, които нямат нито едно дете или тези, които имат повече от едно.

Въпреки проучвания като това обаче, митът, че единственото дете е самотно и тъжно, а майка му е отчаяна и неосъществена жена, продължава настоятелно да съществува в обществото.

*Данните се отнасят за САЩ

Oще: да имаш едно дете  да имаш повече деца  дете  деца  едно дете  общество  отглеждане на деца  предразсъдъци  родители  семейство  стереотип  стереотипи 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани