За (не)спортуването и кризите ни | webcafe.bg
Webcafe

За (не)спортуването и кризите ни

Драго Панков 12.07.2012, 08:38 (обновена 15.07.2012, 11:04)
деца

Снимка: © Getty Images

За липсата на модерен масов спорт...

Завършилото Европейско първенство, разгарът на лятната ваканция и предстоящите Олимпийски игри са достатъчен повод да зададем ребром три въпроса, които на пръв поглед нямат пряка връзка: Защо ни нямаше на терените в Полша и Украйна, защо децата ще безделничат и тези три месеца и защо малкото очаквани медали в Лондон ще ни излязат през носа.

Това е първата от общо три статии по темата за състоянието, миналото и перспективите на детско-юношеския ни спорт и влиянието му върху състоянието на обществото.

Без излишни встъпления искам да ви представя мнението ми, което може да ви се стори познато от собствените ви впечатления, но не и от публичните коментари на истинските и мними специалисти и анализатори. Детско-юношеският спорт у нас има два главни и няколко второстепенни проблема, от чието разрешаване или допълнително забатачване до голяма степен зависят качеството на живот на отделната личност, перспективите пред обществото и бъдещето на нацията като цяло.

Ето и първите два:

1. У нас относително малък брой момчета и момичета посещават редовни изънкласни занимания със спорт.

2. Ниското средно ниво на предлаганите извънкласни занимания със спорт за подрастващи.

Комбинацията от първото и второто е в дъното не нерадостното ни положение и основна предпоставка за бедите, които тепърва ще преживеем, ако не опитаме смяна на посоката. Тук е моментът да внеса две уточнения. Първото е свързано с дефиницията за спорт, която се е променила чувствително от края на 19-ия век до наши дни. Да видим само определението за спорт, прието от Съвета на Европа:

„Всички форми на физическа активност, които чрез случайно или организирано участие целят да изразят или подобрят физическата форма и психическото здраве, като изградят социални взаимоотношения или постигат резултати при състезания на всички нива".

Така от разговора автоматично отпадат физически активности, които не създават, а дори унищожават човешките взаимоотношения (асоциалното блъскане в залата или преследване на резултати на всяка цена), а второто е за 4-те компонента на спорта като образователен процес за подрастващи - база, треньори, методика и желание за развитие. Всеки път, когато някой ви заговори за организиран детско-юношески спорт, независимо от региона или нивото, винаги се опитвайте да го оценявате по всички компоненти, а не само по изкуствения терен или лъскавите анцузи.

Качеството на предлаганите занимания е в пряка връзка и със слабия интерес, защото децата много бързо усещат измишльотината и само най-упоритите от тях продължават да тренират и след като осъзнаят размера на имитацията. Разбира се, трябва да признаем, че огромна част от българските момчета и момичета почти нямат достъп до каквито и да било смислени занимания със спорт.

И преди да ви предложа малко статистика и резултати, за да не ме обвините в голословност, ще си позволя да маркирам и втората група проблеми. Те са второстепенни, но по-точното определение за тях е, че са производни на главните.

За повече от 20 години нито академичната общност, нито ветераните, нито журналиститe успяха да дадат точна диагноза на моментното състояние  и да оформят коректна оценка на миналото, в което са заложени доста проблеми, но и решения. Продължаваме да сме свидетели на сляпо робуване на очевидно сгрешени приоритети и инерция, на липсата на воля за положителна промяна. В огромната си част детско-юношеският ни спорт е станал синоним на крещяща простащина, завладяла деца, родители, треньори и организатори. Повсеместно липсва положителен личен пример и доброволния труд в спорта.

Спортът в училище е една формалност, а това е пречка и за развитието на извънкласните занимания и на създаването на трайни навици за студентските и работни години. За капак идват машинациите, уговoрените мачове и интригите. Не е случайно, че двете ни най-популярни спортни звезди Димитър Бербатов  и Матей Казийски си тръгнаха от националните отбори след разминавания с ръководствата на съответните федерации. Лошата морална среда пречи на изграждането на успешни състезатели, а това пък лишава младото поколение от положителни примери за подражание.

Едно от златните бизнес правила гласи, че за успеха са нужни пари, време и работа. Според тази класическа формула, ако не ви достига някой компонент, компенсирате с останалите. За детско-юношеския спорт това обаче не се отнася. И в момента той поглъща сериозни пари, време и усилия, но резултатите са плачевни. Предполагам, най-много от вас ще кажат, че парите са малко. Никой не знае колко са те в момента, но е безспорно, че най-много инвестират родителите - истинските стожери на спортуващите момчета и момичета. Каквото и да ви говорят, общините, държавата и бизнеса дават трохи за детски спорт, а за какво отива лъвският пай всеки от вас може да провери и сам.

И така, нека се върнем на началото. На Евро 2012 Балканите бяха представени от Хърватия и Гърция, страни, с които можем да се сравняваме и икономически и демографски и футболно. Нека обаче видим колко са картотекираните играчи до 18 години в (уж) закъсалата ни южна съседка - 120 000. А колко ли са в бъдещата адриатическа членка на ЕС - 74 153. И сега да проверим колко деца и юноши са картотекирани у нас - 18 000.

Няма грешка, изоставането ни не е в 2-3 000, количественото ни изоставане е в пъти. Вие сте достатъчно интелигентни, за да видите тенденцията в това кои страни редовно участват на финали на големи първенства и кои редовно ги гледат по телевизията. Мнозина веднага биха се навели да събират камъни, с които да бомбардират сградата на БФС, но не мисля че това е най-правилният ход в случая. Боби Михайлов и компания могат да бъдат обвинявани в какво ли не, но те не са виновни, че стотици общини и клубове са загърбили своите деца и че в хиляди училища, квартали и села няма организиран футбол. А за това се искат 10-15 деца, един треньор, няколко съмишленици, едно игрище, две врати, десетина топки, малко пособия, един учебник, скромна екипировка, символичен бюджет и голямо желание. Вие кажете кое точно липсва във вашия град и квартал, във вашето училище или село.

Давам ви примера с футбола защото е най-популярен, най-демократичен, най-достъпен, но от него можете да си направите изводите за нивото на баскетбола, волейбола, леката атлетика, плуването, тениса и всичко останало, та чак до хокея на трева и стрелбата с лък. Малко спортуващи и ниско ниво на предлаганите занимания.

Според ГРАО в България живеят 982 000 момчета и момичета между 5 и 18 години. Колко от тях според вас редовно споруват - 5 или да кажем 10 %. Според мен са под 10 със сигурност, а това означава, че 800 000 български деца си нямат елементарна представа от някава форма на организиран спорт.

Така можете да си обясните шляенето на децата в учебно и извънкласно време. В скоби ще ви напомня, че над 1000 от общо 3000 училища в страната нямат нормални условия за провеждане на часовете по физическо възпитание. И ето че в този приятен кафеджийски тон стигнахме до поредната телевизионна дъвка - Олимпийските игри в Лондон. Те биха били чудесен летен отдушник за всяко общество, което е осигурило адекватни условия за спортуването и нормалното развитие на своите деца. У нас обаче участието на тези игри е пирова победа, а всеки медал ще ни струва скъпо и прескъпо. И тук не става дума само за вложените от държавата (наши) средства, за модел, за приоритет за погрешно заложени цели.

България се намира на 11-то място в класирането по медали от игрите в Пекин сред страните от ЕС, но е твърдо на последното 27-о място в изследването на Евробарометър за редовното (най-малко веднъж седмично) спортуване на нашите граждани.

Нека сега да се запитаме кой е главният ни проблем и как трябва да го решим

Ако това е незадоволителното ни представяне на последните Олимпийски игри, то ние трябва сериозно да се готвим за срив в Лондон, защото такава е тенденцията. През 2004 имаме 12 медала, през 2008 - 5, а през тази година оптимистичната прогноза е за 2-3. Но дори и да спечелим 15 ние няма да сме на 11-то място от страните в ЕС, а най-много на 8-мо, защото Румъния и Унгария печелят средно по два пъти повече медали от нас и едва ли ще ги изместим. Тоест за три места напред в тази класация, ние жертваме цяло поколение.

Това не е никак крайна оценка, защото основният ни проблем се е очертал от години и за да го видим нямаме нужда дори от проучването на Евробарометър. Достатъчна е една разходка в центъра на София, големите градове или някое ломско село. Достатъчен е един поглед в произволно избран коридор на коя и да е поликлиника или болница. Достатъчна е само една криминална страница от рояка стари и нови таблоиди.

Те са изпълнени с трътлести момичета и момчета, които имат повече болести, отколкото в пищовите на студент по медицина първи курс. Висококалорична и нискокачествена храна, никакво движение и традиционно асоциално поведение. Милиони млади и стари, които не мислят нито за себе си, нито за другите. Живуркане в будна кома с всекидневни жертви...

Така липсата на модерен масов спорт у нас води до съсипването на и без това топящата се нация.

Тук е мястото да цитираме печалната истина за здравния ни статус. Годишно в България се регистрират от статистиката на Здравната каса около 40 хиляди инфаркта. Ако средно в Европа коефициентът за тази смъртност е 478 на 100 000 души, то у нас той е 737 на 100 000. Ние сме лидер по този показател в ЕС и с два пъти повече инфаркти сред хората в активна възраст (20 - 60 г.), спрямо развитите страни на континента.

Така стигнахме и до разхищението. Объркали важността на проблемите ние пилеем пари, което в критичен момент като настоящия е равносилно на кражба от бъдещето на България. У нас масово не се цени човешката личност, чудесната ни природа и с труд изкараните пари в държавата и бизнеса.

Повечето от нас не ценят това, което имат и логично нямат това, което искат.

Бедните искат пари, а богатите спокойствие. Здравите искат шанс за развитие, а болните втори шанс. Всички искат по-добро бъдеще, но малцина съзнателно работят за него извън ужасяващата егоцентрична представа за собствения успех. Замислете се, пука ли им на чехите, финландците и белгийците, че са след нас по-медали, когато техните граждани спортуват, работят и творят? В същото време мнозинството от нашите сънародници, масово работещи за по има-няма 300 евро, скъсва старите дивани от седене и лежане и се ядосва на поредната ни надежда за олимпийски медал, която е била хваната с допинг...

Политиката е като футбола, но не точно.

Тя е сложна игра за умни хора и има незаобиколими етапи във всяко свое проявление. Вземането на правилно политическо решение изисква: (1) да се направи анализ на проблемите, (2) да се поставят общите цели, (3) да се предложат политическите мерки и (4) да се направи калкулацията за необходимите средства. В конкретния случай, ако приемем, че заради постоянната криза, парите у нас не са в изобиле, трябва да се реши къде и как да се инвестират повечето от тях: в детско-юношеския и масов спорт или в комесриалния професионализъм и подготовката за поредните олимпийски игри.

За съжаление повечето от влиятелните българи (имащи пари и власт или власт и пари) в момента не виждат по-далеч от следващата прерязана лента, от мимолетното отъркване в шампионската слава и колекционирането на кънтящи на кухо тенекиени купи. Това предопределя нерационалния начин, по който те израходват своите, а често и нашите пари.

Малцина у нас разбират, че ако се промени посоката на управление ние първо ще избегнем сблъсъка с айсберга от демографски, социални и икономически проблеми, който се е изправил пред нас и след това ще поставим отлична основа, освен всичко друго, и за много бъдещи и престижни спортни успехи.

Oще: детско-юношески спорт  деца  масов спорт  спорт  терени  треньори 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.10.2011, 12:51

83 Дебел | 01.08.201214:27

fALLEN те 3/4 мьекат и плямпат,ама не са от селата,а са от Ямбол!Инвазията е налице.Инак Бургас като град много ме кефи,а бургазлии са свестни,ГОЛЕМИ ЛИЦА саУсмивка))))))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 17:54

82 Scooby Doo | 16.07.201219:46

http://scoobyshomeworkouts.com/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

81 koya sam? | 16.07.201213:42

Какво пък, на мен коментарите на Падналия ми харесват. Човекът се опитва да погледне по-философски на нещата. Вярно, придава си важност малко, ама има резон в мислите му. Стилът му ми напомня на един познат, ама той не е 1980 набор, а по-стар ;-)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

80 Лудколю Деликолев | 15.07.201211:38

"сега я видях тая простотия. Усмивка ама, "колега", ние в джунгла ил продължаваме да живеем или в общество. айде събуди се. някой да не те събуди с гръм, щото това реално е следващата стъпка след "стадата", хапчетата, бутилките и т.н. ей за тая повсеместна простотия говоря. и за тая простотия ти май с гордост говореше."
Обществото в което живеем (в цивилизацията) е произлязло от съобществата в които са живеели предците ни (в "джунглата", всъщност преходната зона савана/джунгла). Разликите са големи, но фундамента е един и същ - обществен договор (кодекс на поведение), целящ да осигури оцеляването на обществото при условията на средата в която живеем. От тази гледна точка събирането на групи на индивиди със сходен (нисък) обществен статус е линия на поведение, която им осигурява предимство (съгласно закона за количествените натрупвания и качествените изменения). Не казвам, че е добро или лошо, нито се гордея с това (все едно да се гордея, че лятото грее слънце). Просто казвам че е било така, така е и така ще бъде. Подобни са групите, носещи определени "лейбъли", хип-хоперчетата, скейтърите, метълите и всички останали "субкултури" за които се сетиш. Или искаш да кажеш, че в "нормалните" общества младите не се събират на групички по интереси? Та и "хапчетата" се събират на групи по тази причина.
По въпроса за "гърма", като следваща стъпка след ножове и бутилки, не съм изцяло съгласен. В България първо се появиха пищолджиите и после тинейджърите, които им подражават взеха да размятат ножове и бутилки. Сега може да е друго, от близо 8 години не съм се забърквал в истории включващи бутилки или ножове. Не, че се пазя нарочно - просто не се случват толкова често, поне в Бургас. Предвид което смятам, че и двамата с тебе привеждаме аргументи от бурна младост и спора ни е ирелевантен на днешната реалност. Трябва да хванем някое 20-годишно апче и да го питаме - "кажи батьовото махате ли с ножчета, мятате ли бутилки, скачате ли по 10 на един"?
А пък, че се заяждаш ми е ясно, всеки си има хоби - един събира марки, друг ебе животни, ти дразниш събеседниците си във вебкафето. Не ти разбирам хобито, но си свободна личност и уважавам правото ти на забавление, доколкото на мен ми понася да се дърлим. Дано не се държиш по същия начин в реалния свят, иначе ще си баси изолирания психопат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

79 fALLEN | 15.07.201200:14

За това как малките хапчета ходят на глутници - ами това си е наследство от приматското ни минало, колега - толкова ли не си гледал "Дискавъри"?
---
сега я видях тая простотия. Усмивка ама, "колега", ние в джунгла ил продължаваме да живеем или в общество. айде събуди се. някой да не те събуди с гръм, щото това реално е следващата стъпка след "стадата", хапчетата, бутилките и т.н. ей за тая повсеместна простотия говоря. и за тая простотия ти май с гордост говореше. много ме дразни селтащината, тва е. Усмивка а това, че повечето лекенца с големи комплекси се правят на много големи, отдавна ми е ясно...

това, че съм наебал развратницата на некой лузър, дава ли му право да ми се прави на мъж - мускули, бройки, шишета? позицията е решена преди той да ме е видял още - тя така е решила. кво толкова? и това, "колега" е естествен процес. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

78 fALLEN | 14.07.201223:13

глупости, не си ме разбрал. Усмивка е, че се позаядох, го разбра...

в софия има същите селяни, както и навсякъде другаде. общо взето не говорех за спорта, а за имбецилите в спорта. темата мисля, че някой друг я беше почнал, просто продължих. със сигурност не занеш за какво говоря, щото не си в тия среди и хубаво.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

77 Лудколю Деликолев | 14.07.201210:19

"84 кила ше си бая малко за мене, предвид подготовката ми, но това е друга тема."
Ама разбира се. Не съм се усъмнил дори за минута колко си як в интернетя. Пък и ти не спираш да го напомняш, като всеки път вдигаш левела. Интересно е само кога ще започнеш да рупаш винкели вместо вафли и да спираш куршумите с длан.
За това как малките хапчета ходят на глутници - ами това си е наследство от приматското ни минало, колега - толкова ли не си гледал "Дискавъри"? (това сериозно). В Софето какво - по двойки ли ходят уонаби-киборгите?
Иначе си талант, признавам ти - от разговор за масов спорт успя да го докараш до робски комплекси, бургаски селяни и каква машина си. Айде, бъди жив и здрав, но преди всичко жив, че нещо здравите взеха да ги застрелват напоследък (пак).
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.09.2010, 10:12

76 Мокана | 13.07.201222:09

Само да поправя една малка неточност, която ми се наби на пръв поглед. В първи курс медицина не се учат болести. Няма как да ги има по пищовите. не разбирам
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

75 fALLEN | 13.07.201221:52

един бургазлия ме питга веднъж - знаеш ли що 1/4 от бургас говорят нормален, книжовен български, 3/4 мьекат и плямпат все едно са от селата наоколо. щото са от селата наоколо. Усмивка нещо като софия, ама по-зле се е получило при тях. Усмивка

лека.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

74 Von Bl | 13.07.201221:50

Така си е, спор нема...Ама Бургас си е; Бургас...в това му е, чара; Очите,мочите,мастара,киряза,миряза,мечката,печката....абе готино е; НЯМА ГРЕШКА, ще отида скоро...и аз имам приятели там, верни и добри. Лека, Паднал.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани