Има и друг живот, в Гърция | webcafe.bg
Webcafe

Има и друг живот

Цветана Георгиева 26.04.2014, 16:03 (обновена 04.05.2014, 09:06)

1 от 3 снимки Назад Напред

кв. Екзархия

Снимка: © Георги Теофилов

Социален Център „Носотрос“, чиято табела на входа ясно показва, че барикадата е срещу клишетата в съзнанието

Кой каза, че няма безплатен обяд? Гърците не са съгласни - и затова забъркаха противоотрова на капитализма. На разменни начала, с малко средства и с много доброволчески хъс оцелява цял квартал в погрознялата от недоимък и протести Атина.

В бунтовническия рояк „Екзархия", откъдето са тръгнали не едно и две съпротивителни движения в новата история на страната, има и кооперативни магазини, кафенета, книжарници. Има дори социални клиники, в които не се плаща нищо, независимо от здравните осигуровки.

Да, това е напълно възможно, дори се оказва животоспасяващо за стотици гърци без препитание и доходи, в това число и много имигранти. Техният символ е протегнатата ръка, а не коктейлът „Молотов". Те не са мечтатели или дилетанти, а практици на оцеляването в тежка криза.

Системата работи много просто - всеки помага на другите с каквото може - учители преглеждат болни след часовете и преподават езици, разменят се дрехи и стоки за бита, кооперативи произвеждат най-различни продукти за обмен, събират се дарения, включително и за политически затворници, които не могат да си намерят работа на свобода.

Човешко, твърде човешко

Всичко това се прави в окупирани или изоставени сгради, университети, социални центрове и кафенета. Там хората градят с бавен ход съвсем различно солидарно общество, което няма нищо общо със законите на социалния дарвинизъм, консуматорството или класовото разделение. Нито с държавата, нито с полицията, които в „Екзархия" са съвсем невидими - просто от тях няма нужда.

Фотографът Георги Теофилов, който наскоро посети квартала на свободата, е най-впечатлен от уличните кухни, където хора си готвят безплатна храна и канят всеки желаещ да хапне с тях, без значение дали е адвокат или бездомник.

Не бъркайте тези инициативи с кампанията на вече изправената пред съд неонацистка партия „Златна зора", която раздаваше продукти от първа необходимост, но само на етнически гърци в пика на протестите. В „Екзархия" всеки е добре дошъл.

Георги описва трудна за вярване атмосфера - много дружелюбна, автономна и мирна. „Националистическата пропаганда там трудно вирее и не се намира. Хората са много начетени. Когато влезеш в магазин из Екзархия, първият рафт винаги е с радикална политическа литература - за всякакви алтернативни системи различни от днешната", допълва той.

Фотографът обяснява, че за гръцките активисти, както и за събратята им от Испания, демокрацията означа гъвкавост и разнообразие, а не просто правото да избираш между различни стоки в магазина, да пътуваш и да гласуваш веднъж на четири години. В „Екзархия" не са съгласни с догмата, че нищо по-добро не е измислено.

„Те нямат конкретна политическа идеология. В повечето случаи казват, че не трябва да има точно един определен метод, един определен прав път и едно правителство за цялата държава. Точно обратното - дори в едно село може да има различни метода на вземане на решения, защото хората мислят различно", допълва Георги.

Той представи изложба от бунтарския квартал в социален център „Аделанте", който също се управлява колективно и разчита на доброволци. След това там бе прожектиран документален филм за „Екзархия" на Янис Юлундас, уловил съвсем непринудено живота в Атина между бедността и протестите.

„Нека не живеем като роби!"

Това е заглавието на лентата - заемка от популярен лозунг по стени и барикади в Атина. С този призив гръцката съпротива се опитва да освободи не само икономиката и управлението на Гърция, а нещо повече - съзнанието на хората. Това вече е световен проблем.

Един от персонажите казва пред Юлундас, че оковите на съвременното робство са заключили умовете на хората, превърнати от индивиди в наемни работници, пасивни телевизионни зрители, избиратели и най-вече щастливи по подразбиране потребители.

В гръцкия език думите „работа" и „робство" се различават само по произношението. Най-лесно е да изтълкувате това като щрих към вечния образ на мързеливите ни южни съседи, но те разсъждават на съвсем друга плоскост. Там е разположено човешкото достойнство и самооценка - над всичко останало.

Може би възпалителното проявление на този въпрос е единственото положително следствие от кризата. Всъщност, такива солидарни общности и кооперативни предприятия отдавна съществуват в Аржентина и други държави от Латинска Америка - като отговор на неспособността на държавата да се погрижи за своите поданици.

„В България има няколко самоорганизирани Социални центъра и потребителски кооперативи, които са създадени от активисти. Извън тези пространства има инициативи, например - един от съседните входове, където хората решиха да отглеждат зеленчуци в двора пред блока и след това да ги споделят помежду си. За съжаление обаче дори хора, които са участвали в създаването на такива градинки или построяване на детски кът, не приемат това като постоянен метод и нямат желание да го надградят и да вкарат самоорганизацията в повече сфери от живота си", казва Георги Теофилов.

Вероятно, за да стане това, трябва просто да прогледнем за другия живот. Той съществува и събира все повече последователи.

Oще: гърция  екзархия  икономика  капитализъм  кооперативи  протести  свобода  съпротива 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.10.2015, 00:30

3 Ognian Bekiarov.10153613758783162 | 14.10.201500:39

Не съм съгласен с авторката на статията, че социално-кооперативните активности в Екзархия са плод на икономическата ситуация в Гърция или начин за спасяване от бедността. Посещавал съм многократно квартала още от средата на 90-те години като студент в Атина и атмосферата на солидарност и съпричастност винаги е била най-характерната черта на района, тъй като през последните 40 години това е мястото за обмен на прогресивни идеи между прогресивно мислещи хора.
Прогресивното Ляво в Гърция не е плод на Меморандуми или външен дълг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

2 Алилуйщина | 27.04.201415:17

Аристотел, един от бащите на гръцката демокрация. Обяснява, че едни хора са създадени да бъдат роби, а други свободни, робите не могат да бъдат свободни. Варварите са роби, елините - свободни. Принципа на демокрацията е, че робите осигуряват стандарт за свободните. Общество базирано върху робският труд не може да бъде наречено демократично, то може само да се самонарече така……………………..Ситуацията днес- всички гърци роби( икономическо робство, огромен държавен дълг),................Иронично- ситуацията около демокрацията не е помръднала.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 27.04.201411:47

Имаше един такъв виц навремето. Две дърти кикимори си приказват. Едната казва на другата: „Помниш ли, Маро, колко ни се искаше да приличаме на Бриджид Бардо, когато бяхме млади? На, дойде време, заприличахме на нея!”
Една е била Б. Бардо от филмите й, съвсем друга е сега. Но да се твърди, че си е същата, означава, че човек е кьорав.

Така е и с капитализма. Младият капитализъм се отличава от дъртия днес по наличието на преобладаваща по многобройността си средна класа от дребни производители, търговци на дребно, собственици на ателиета и заведения за най-разнообразни услуги. Инициативата на всички тези предприемачи осигуряват основния принцип на пазарната икономика – свободната конкуренция.

Сега, когато с разпадането на СССР, комунистичесата форма на държавност беще смъртоносно подкопана, капитализмът се изроди в плутокрация.

СССР, се управляваше от група комунистически величия и техните подгласници по места,

Демокрациите, за разлика от СССР, се управляват от група свръхмилиардрери и висшия мениджмънт на техните наднационални компании.

Е, не е съвсем същото, но и в двата случая почти няма средна класа.
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани