Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Забравете това място!

"Последните черноморски пирати" вече спечели награди за кино от Виена, Краков, Ереван и Черна гора Снимка: agitprop.bg
"Последните черноморски пирати" вече спечели награди за кино от Виена, Краков, Ереван и Черна гора
Леговището на пиратите
Без да иска, „Последните черноморски пирати" може се окаже пример за българския туризъм как се привличат летовници
Северната част плажа на Кара Дере

Пиратите умират сами. С много страсти, цигари, алкохол и една легенда за кърваво съкровище. На Кара дере. Там, където гора и плаж очакват ритуалното за Черноморието последно бетонно причастие.

Усещането е за фатална неизбежност, но всъщност става дума за филм за група остаряващи заедно иманяри. Подправен само с морска сол :). История, която ще ви разсмее, умили и натъжи - заради тия хора с неокастрени езици в ничията територия под лозята и нивите на Бяла.

"Последните черноморски пирати" - филм на продуцента Мартичка Божилова и студио Agitprop, който дебютира за първи път у нас като част от документалната и балканска секция на 18-ото издание на София Филм Фест.

Още преди премиерата в България, беше зад граница и се върна оттам с четири награди. А тези, които за пръв път гледахме филма, едва намерихме места в препълнения салон на столичното кино "Люмиер". Нищо общо със стандартния разказ с грифа на документалния жанр - златотърсачите на бай Иван-Джака могат да минат и за измислени герои.

Обаче не са. Прекрачват при нас направо от дивия плаж и фургоните си в северната част на Кара дере - без цензура и кинотворчески примеси.

Deja Vu

Плановете за застрояване на Кара дере светват червена лампа за режисьора Светослав Стоянов и сценариста Ваня Райнова, дългогодишни летовници на Кара дере - така решават да заснемат филма, който да покаже и разкаже за мястото и какво му готвят.

Идеята им хрумва, докато разглеждат изложба в София с плановете на известния архитект Норман Фостър за бъдещо курортно селище "Черноморски градини", предназначено за богати туристи - с игрални зали, опера и пристанище за яхти.

По същото време, преди 8 години, бай Иван-Капитана и белокосите му боцмани гледат новините и се готвят за отпор. Срещу инвеститорите и властта, на която хич не й пука за тоя дивен плаж и това място, и даже се кефи на този "инвеститорски интерес". Както казва предводителят на пиратите, живеем в държава на "пехливани", с които трябва да се оправяш по техния начин.

В неговите представи това значи взрив на поне един от лъскавите джипове и навлеците в тях, които ще се струпат тук. Динамит групата на Джака има в запас, въпреки че е извън закона. Те си имат друга мисия - да изровят от горите край Кара дере съкровището на еничаря Вълчан.

Едно знаят, едно правят

Легендата е разказана във филма, но ще я спестим. Не тя е важна. Важното е, че зевзеците на Джака са обсебени от нея. Както обясни Светослав Стоянов след прожекцията, гората над Кара дере е продупчена като швейцарско сирене от трескави за злато българи, турци, руснаци, италианци.

"То е под теб. Спиш на него", казва гадателката на Джака за кървавото злато. И въпросът за съкровището става някак метафоричен. Дори не е нужно да бъде свързан със зелени каузи, бунт срещу комерса или хипария в дивото.

Кара дере вече не е тайно място на Черноморието, каквото е било преди години, когато обхватът на мобилните оператори изобщо го е нямало никъде, а зевзеците на Джака са намерили убежището си от криминално минало и неуспешни бракове.

След премиерата зрител попита Светослав Стоянов къде са били палатковите орди, когато са правени снимките. Ами в началото на снимките ги е нямало, в края да. Защото филмът е сниман 5 години - от 2008-а до 2013-а. (Предстои разпространението му по кината и на малкия екран.)

Но за Кара дере вече е късно - известно е, и ще става все по-известно. За туристи, не за търсачи на съкровища.

За да спасим това място, просто трябва да го забравим.

 

Най-четените