Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ранени от светла стрела

Социализирането - друг поглед
Социализирането - друг поглед

Срещам се със Снежина Овагимян в двора на 148 ОУ "Л. Милетич". По нейна инициатива в училището от четири години има подготвителен клас. Този проект и реализацията му са изцяло дело на г-жа Овагимян, педагог с многогодишен опит на музикален ръководител.

За четири години подготвителният клас в 148 ОУ е станал популярен в района. Отзивите на родителите и постигнатите резултати привличат вниманието ми. Още повече, че подготвителният клас е алтернатива на подготвителната група - за тези, които по необходимост или по собствено желание са останали извън детските градини.

Социализирането - друг поглед

Личният опит ме е научил, че "социализирането в детската градина" изисква детето първо да се научи да се отбранява, да не се оставя да го бият, да му вземат играчките и т.н. Има някаква скрита заплаха в тази дума "социализиране" - или по-точно в смисъла, който обикновено влагаме в нея.

Затова заставам нащрек, когато г-жа Овагимян споменава за социализиране. "В подготвителния клас идват деца, които не са свикнали с детската градина - някои са боледували много, други са плахи и затворени по характер. Една от целите ми е те да се отпуснат, да са учтиви един с друг, да се научат да си помагат."

Идеята е различна - не децата да се научат да оцеляват в чужда, враждебна среда, а да се създаде благоприятна, дружелюбна атмосфера.

Интересувам се как става това и научавам, че от първия учебен ден децата се посвещават в общата "тайна" - един за всички, всички за един. Добрите обноски, спазването на етикета са задължителни. Дребни наглед неща - като да поздравиш новодошлия, да направиш комплимент, да благодариш или помолиш, - създават увереност и комфорт при общуването.

Наблюдавам как децата с готовност се включват в общата организация; не само не се нагрубяват, но са внимателни един към друг. Всеки знае своята роля и работата не спира, докато г-жа Овагимян разговаря с мен.

Учудвам се, не без основание - ежедневно съм свидетел на съвсем различни отношения... И ми е ясно колко работа и лична ангажираност се искат, за да се създаде такава организация. Едва ли някой се съмнява във важността на добрата атмосфера, но е факт, че тя твърде често липсва в училище.

Тържествата

Днес има празник - с това усещане остава човек, когато минава край стаята на подготвителния клас. Ако не е празник, е репетиция - децата са целогодишно въвлечени в подготовката на следващото тържество. Празник на есента, Коледно тържество, Посрещане на Баба Марта, Празник на мама, Великденско тържество, Абитуриентски бал... Има толкова много стихотворения, песни и танци (от ръченица до валс и рокендрол) за учене, че репетициите се чакат с нетърпение. Децата се отпускат и стават по-уверени в себе си, защото всеки в определен момент има водеща роля...

"Празниците в училище, както и в семейството, съхраняват традициите", казва г-жа Овагимян. "Те сплотяват не само децата, но и общността на родителите."

Ролята на родителите

Споделям с г-жа Овагимян личните си впечатления - много родители са склонни да прехвърлят отговорността за възпитанието и обучението на децата си изцяло на детската градина и училището.

"Отговорността децата да са мотивирани да учат, да са дисциплинирани и да внимават в час е изцяло на родителите", ми казва тя. У нас това се очаква от учителите, но във Франция, например, не е така. "Да вземем закъснението за първия час - обикновено по някой от основните предмети, - провинение, което изглежда незначително, но е сериозна пречка за учебния процес. Особено системните закъснения. Във Франция, още при първото закъснение на детето за училище, директорът има разговор с родителите. А при повторно закъснение се налага парична глоба."

Интересувам се как г-жа Овагимян успява да ангажира родителите на учениците си. "С индивидуално общуване", усмихва се тя.

В училище или в детската градина?

Не мога да пропусна въпроса къде - в детска градина или в училище, е по-добре да се провежда предучилищното обучение? Отговорът не е еднозначен, мненията се разделят; в интернет форумите надделява предпочитанието към детската градина.

Но според г-жа Овагимян предучлищната подготовка в клас има някои основни предимства. "Децата свикват с училищния режим и ред, с класната стая... така преходът към училищната среда е по-плавен."

Не е без значение и мнението на учителите на първокласниците. Те не крият, че децата от подготвителния клас идват с повече знания и умения от връстниците си, които са посещавали детска градина. Защо е така, щом учебната програма е една и съща? "Погледнете детската градина отсреща, - ми казват, - сега е 10:30 и всички деца са на двора. Кога се провеждат задължителните за подготвителна група 4 учебни часа?"

В училище децата имат 6 учебни часа, като първият и последният са занимания по интереси в къта за отдих. Това също е организирана дейност - редят се пъзели, нижат се гривни, рисуват се картички за рожденника...

Разглеждам учебните тетрадки и ми правят впечатление логическите задачи - как се справят децата с тях? "Казвам им - мислете! Важно е децата сами да стигнат до отговора, да имат мнение и да могат да го изкажат", смята г-жа Овагимян.

Основание за надежда

Случва се понякога да погледнем нещо уж добре познато и да го видим в различна светлина. Думи, които възприемаме като клише, да придобият смисъл. Така съвсем на място идват думите на г-жа Овагимян в края на срещата ни: "Във всяко дете има нещо добро и трябва да се стремим да откриваме доброто - особено днес, когато насилието ни залива отвсякъде."

И се замислям, че сме по-склонни да сочим негативното и дори да не забелязваме доброто - навсякъде, не само в училище. Така неусетно се обезверяваме и губим едно от най-силните оръжия на доброто, надеждата...

Най-добрите учители на България

Покрай инициативата "Най-добрите лекари в София" се питах дали да не предложа проект "Най-добрите учители в България". Би било много полезно.

Когато, преди около 20 години, реших да започна работа като учителка, една позната каза: "Как учителка, това не е уважавана професия." Спомням си колко се изненадах тогава, защото съм израснала в среда, която цени учителите. Но в следващите години имах доста поводи да си спомня изказването на моята позната, срещнах цели общности, които споделяха нейното отношение. А после тези хора дойдоха на власт.

Но сега искам да отговоря на моята позната. Защото вече толкова години, къде ли не из България, срещам тези удивителни учители. Те не търсят популярност, но всеки в района ги знае. Запазили са любовта и посвещението си към децата. Творци, които работят според собствените си нравствени и професионални критерии - много, несравнимо повече от това, което се иска от тях.

Наистина, какво повече може да се иска?

 

Най-четените