Бетонни жертви | webcafe.bg
Webcafe

Бетонни жертви

Цветана Георгиева
26.10.2013, 13:33 (обновена 30.10.2013, 16:09)

1 от 5 снимки Назад Напред

изложба модерна архитектура

Снимка: © Димитър Солаков

Плетивото на Юлита Войчик представя най-дългия панелен блок в Полша по мек и уютен начин

Мавзолеят рухна и там остана празно пространство, една дупка. Срутването на музея-гробница не излекува чувствата на хората. И нямаше как да го стори. Диагнозата е съвсем точна, особено ако я чуеш от чужденец - австрийката Ина Мертенс.

Докато наблюдава нескопосаното взривяване на храма за вечен живот на Георги Димитров, Ина се убеждава, че архитектурата в бившия съветски блок на Европа се възприема прекалено емоционално. Дори излишно, бихме добавили.

Със сигурност по онова време, нерядко и сега, доста хора се вълнуват от детонирането на експлозива в основите на солидното здание, построено за немислимите 138 часа. И това отчетливо се чува в архивните кадри. Същият разговор, който от време на време нажежаваме покрай Паметника на съветската армия.

Мавзолеят е най-острият скалпел за дисекция на отношението ни към комунизма. Желанието да разрушим символите на този режим, за да излекуваме раните, които ни е нанесъл. Като лов на духове с примка. Кауза пердута.

„Социалистическите сгради се възприемат като нещо демонично. Но архитектурата не е демонична, защото е създадена, за да служи на хората. Тя неизменно се възприема през историята, но този поглед трябва да бъде надскочен", казва Ина.

Тя е един от кураторите на изложбата „Модерната архитектура и нейните следистории", която може да се види до 10 ноември в столичната галерия „Индустриална". Експозицията е пред публика за първи път и акцентира върху функцията и целесъобразността на архитектурното наследство между 60-те и 80-те години на миналия век - без политически нотки.

Призраци от миналото или сгради на бъдещето

Това, както много добре знаем, се оказва трудна работа, особено когато говорим за обществени и символни сгради на тоталитарния режим. Не става дума непременно за запазване или разрушаване, а за тяхната трансформация в нещо съвременно, полезно и интересно на хората.

Нека приемем 3D прожекцията върху паметника „1300 години България" като такъв позитив. Иначе сградите сами се сриват под натиска на времето, докато техните защитници и противници хабят време в излишни спорове.

Като чинията на Бузлуджа, опоскана отдавна от крадци и обикновени хулигани. Руините, в които се е превърнала днес, се струват интригуващи на полския фотограф Николас Гроспиер. Той предлага да се оставят така, защото в това има повече драматизъм, а и е по-естествено, следвайки историята на комунизма.

Ако в крайна сметка никой не направи нищо, нека се срути сама - и Римската империя е рухнала, предлага той за амвона на БСП, когато разбира, че посещението в бетонното чудовище е рисковано за живота.

„Сградите имат свой живот и непрекъснато се променят - например, църквата „Света София", която е станала джамия. Понякога те умират, защото няма икономическа ползва от тях", допълва той. Без капка драматизъм.

Трансформирай сега

Гроспиер представя снимки на действащи социалистически сгради, запазили формата и предназначението си - панелни блокове, министерства, обреден дом и др. София му се струва прекалено хаотична, с контрастна и омесена от най-различни влияния градска среда. Град от кръпки.

Ина Мертенс е убедена, че социалистическите сгради могат да бъдат очовечени, изтъквайки наличието на много добри попадения сред тях. „Сред архитектурата на комунизма има много модерни сгради, които правят впечатление. Те се вписват в модерната архитектура, чийто основен закон е Формата следва функцията", допълва Николас Гроспиер.

Съветът на двамата към всеки урбанист или архитект, който работи върху развитието на столицата, е да гледа безпристрастно и колкото се може по-цялостно на плановете, които чертае. Вероятно тогава крайният резултат ще е много по-приятен. Извън сферата на вероятностите наскоро ви разказахме за новия живот на пловдивското кино „Космос", което се превърна в място за градска култура и изкуство.

Въпрос на желание

Първата стъпка е най-трудна. И тя е освобождаване на погледа от идеологическото бреме на социалистическо наследство по улиците. Само така сградите-подтисници могат да заживеят нов живот.

Нещо подобно е постигнала полската художничка Юлита Войчик, изплела в бял и розов цвят комунистическо панелно чудовище от Гданск - 9 блока, слепени в дълга почти километър редица от жилища. Истинската гледка, която около 30 000 души виждат всеки ден, може и да е неприятна, но Войчик предава топлината и уюта, които местните хора създават в апартаментите си. Монетата винаги има две страни.

В рамките на събитието може да видите и филми в Дома на киното, разказващи за живота тогава и сега на някои на емблемите на социалистическата архитектура в Европа. Видео есето „Паметник с изтекъл срок на годност" на Ширин Сабахи (Швеция) и Мая Рудовска (Латвия), е посветено на най-популярния пример за сталинистка архитектура в Рига - сградата „ВЕФ" или Двореца на културата на Държавния електротехнически завод.

Впечатление в изложбата прави и макета на „Пирогов" на Лъчезар Бояджиев, създаден от кутии от лекарства и санитарни принадлежности. Там е и художникът Правдолюб Иванов, който познаваме от протестите, както и много други творци, които ни показват, че социалистическото не е еднозначно и винаги грозно.

Изложбата на Фондация "Изкуство - Дела и Документи" е добър повод за размисъл. Бетонът е днешната изкупителна жертва на бившия режим. И трябва да решим какво да правим с проявленията му, ако е възможно - без излишни драми.

Oще: архитектура  изкуство  мавзолей  сгради  софия  социализъм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.12.2010, 15:07

4 Teodora Boqdjiewa | 28.10.201311:03

Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 15:07

3 Teodora Boqdjiewa | 28.10.201311:03

Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 28.10.201303:34

Социалистическите сгради се възприемат като нещо демонично. Но архитектурата не е демонична, защото е създадена, за да служи на хората.


Писал съм в кафето по най-различни поводи за тази сграда, която лично аз винаги съм я харесвал. Според мълвата Мавзолеят е проектиран от Г. Овчаров в неофашистки стил и е едно малко лично отмъщение срещу комунизма. В последствие един човек без полова, партийна и професионална идентификация реши да се легитимира. Евгений Бакърджиев лично дирижара бутането започнало на 21 август 1999 с 3 неуспешни взрива довършени от булдозери на 27 август 1999. Спомням си БиБиСи се насираха от смях при яловите напъни на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС, а църньото Ваньо Костов седеше като плъх у засада в МС, гной и лайна изригаха от него поради сладкото и примитивно отмъщение за времената в който не беше допуснат до висшите ешелони на БКП и поради което си го получи една сграда. Мавзолеят си отиде, но Комунистите останаха те и днес ебават мамата на таз страна, но българинът е свикнал да му трият мозъкът с гумичка. Тоз който забравя историята си е осъден да я повтаря.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

1 Georgi Tashev | 27.10.201316:47

Бе ква носталгия ви гони бе? Това да не ви е Айфеовата кула?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани