Липсващото звено, или защо за издателите кандидат-писателите са графомани, | webcafe.bg
Webcafe

Липсващият - между "графоманите" и "идиотите"

Поли Каменова 27.10.2010, 10:16 (обновена 27.10.2010, 10:29)
Книжарница

Снимка: © Getty Images

В България липсващото звено между автора и издателя - литературният агент, е голям проблем...

Представете си следната картинка: работите в типично българско издателство, което се занимава основно с преводна литература, а списъкът на българските му автори е доста ограничен по множество причини, и всеки ден получавате поне по два-три ръкописа от желаещи да издадете творението им.

Придружаващото писмо обикновено е следното: "Здравейте , аз съм една малка писателка , която ви изпраща творбата си за да разбере дали има талант да пише. Всъщност не съм много малка на 15 съм и това е откъс от първия ми роман, моля прочетете го..." В текста, който следва, има повече грешки отколкото е възможно да се направят и минимален зачатък на мисъл и редакторът се скрива в тоалетната, за да плаче.

Или такова: "Интересува ме какви са условията Ви да публикувате книга? Изисквате ли избрани жанрове и тематики? Имам подготвена за печат книга, но бих искала и да се издаде! Възможно финансово участие."

Което е доста тъжно - авторът осъзнава, че сам трябва да се финансира. Или: "Наскоро преведох книга от италиански за моя познат, за негово лично ползване. Книжката е около 120 страници, практическо ръководство за отглеждане на лешници. Бихте ли проявили интерес към издаване на такъв вид литература?" Което е донякъде смешно, особено ако писмото е изпратено в издателство, специализирало се в трилъри или фентъзи... Но по-важното е, че показва огромната неяснота, царяща по отношение на издаването на книги в България.

Каква обикновено е реакцията на хората от издателството? Честно казано, най-мекият коментар е "уф, аман от тези графомани". И моля искрено кандидат-писателите да не се сърдят, няма нищо лично. Но в стандартно българско издателство - изключвам тези, които са насочени към издаване на родна литература - обикновено няма отдел  или дори само един човек, който да се занимава с оценка на ръкописи.

Когато се избира преводна книга, се разчита на препоръка от литературните агенти у нас или на собствено проучване, но чуждите агенти са хората, които са свършили мръсната работа. Там има видове и подвидове агенти - едни се занимават с автора на първото ниво, четат не просто ръкописи, но дори и само идеи и ги продават в незавършен вид на по-големите агенти или на малки издателства.

Оттам ги хващат по-големите агенти, докато се стигне до истинските акули в литературния бизнес - най-престижните имена сред агенциите, които само като видиш, че гарантират с фирмата си за този ръкопис, ти е ясно, че е следващият бестселър.

И вече големите издателства от цял свят се изтрепват да купуват книгата. Сред тях на опашката се набутват и българските издателства. Повечето издателства нямат практиката да приемат ръкописи за четене, които не са минали цедката на литературния агент.

За българските автори картинката е друга. Изключвам хората, издаващи книги поради добрите си социални контакти. Говоря за редовата домакиня а ла Стефани Майър, решила да напише роман за любовта, вампирите и други жизненонеобходими факти.

Ако тръгне да търси литературни агенции в България, които да й помогнат да сключи сделка с издателство и да издаде роман, малко ще се затрудни. Съществуващите имат функцията, която споменах по-горе - да представят на издателствата чуждите автори и книги, но не и български.

О, има и няколко други (нарочно няма да цитирам имена) - едната например е тип фондация и обещава да изнася авторите в Италия, но не работи на българския пазар. Това е похвално, но не отговаря на нуждите на нашата домакиня.

Друга се води продуцентска къща и в описанието на дейността й има точно тези неща, които търсим - оценка на ръкопис от компетентни автори, насоки за развитие на текста, редактиране. Ето и цените, които се искат за услугите им: "За устна консултация на литературен текст в обем до 15 стихотворения или 6 къси разказа - 80 лева; за устна консултация на драматургичен текст - 120 лева; за устна консултация на роман - 200 лева. За писмена консултация - плюс 25% към посочените цени." А ако решите и да ви редактират текста...

Всъщност тези цени, взети сами за себе си, не са чак толкова страшни. Трудът си е труд. И ако редовият графоман има възможност да ги даде, някой трябва да му ги вземе. Само че в идеалния свят агентът не само ще му вземе парите, но и ще му каже да спре да мъчи света с творчеството си или пък ще подпише договор с него и ще си скъса задника от работа, за да му намери издателство. При нас това не става - получавате мнение и - ариведерчи.

Освен това цените са подвеждащи, защото предполагат, че като похарчи определена сума, авторът след това ще сключи договор, който ще му гарантира многократно връщането й. А българските хонорари (освен ако не сте Лили Иванова или Батето) при тиражите, в които се издават книгите - от 500 до 1500 копия, рядко са повече от две-три нормални заплати.

Мнението, което получава обаче нашият графоман, обикновено е хвалебствено - иначе защо ще си дава парите - и нахъсва лицето да излее шестнайсетгодишния си живот в три тома, и то започва да тропа по вратите на издателствата. Само.

Липсващото звено между автора и издателя - литературният агент - е голям проблем. Той не е обикновеният посредник, който в някои професии просто краде нечии пари. В този бизнес агентът има много съществена роля.

Не може всяко издателство да си назначи такъв човек, не е в това смисълът - тогава авторът пак ще трябва сам да си къса подметките, за да намери подходящото за своя текст издателство, вместо да твори на зелената морава и да се усъвършенства. И след петата тръшната врата, естествено, ще каже, че всички издателите са идиоти, и че у нас се издават книги на български автори само с връзки или с други характерни услуги.

Съвършеният по форма и дух литературен агент би трябвало да познава изключително добре профила на издателствата, да знае какво търсят те в дадения момент, да е наясно с възможностите им.

Би трябвало да има добър литературен и комерсиален вкус, да може да разпознава добрата идея дори сред правописните грешки.

Да може да хване обикновения графоман за ушите и да му попречи да съсипва своя живот и този на околните, като му даде реална оценка.

Да има нюх и да надуши таланта, след което да сватоса въпросния талант за най-подходящото за него издателство.

Да убеди въпросното издателство, че авторът и текстът си струват.

Да му извоюва достойни условия за издаване и да надзирава целия работен процес до самия край.

Да си вземе достойния процент за работата си, а не да измисля милиони шмекерии, за да изсмуче някакви пари.

Истинският литературен агент трябва да е съчетание от Супермен, Купидон и Бен Тен (за хора без малки деца - герой, който може да приема различни форми на чудовища и стихии и се бори с извънземни) и да носи правописен речник под мишница.

Защото авторът може да допуска грешки - дори понякога те могат да се приемат и за индивидуален стил, но този, който го представя на света, не бива.

А, и трябва да има нерви. Много, много здрави нерви, тъй като кандидат-писателите може да се борят с бездушните издатели, а издателите трябва да се мъчат със смахнатите графомани - но литературният агент трябва да работи и с двата вида.

Oще: графомани  издателства  книги  литературен агент  писатели  тарифи  тираж 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.05.2012, 18:37

4 JustANobody | 31.05.201218:40

Всъщност, в чужбина се казва, че ако литературният агент ти иска пари общо взето не става. Има си места, които се занимават с ридакция и съвети, но това не са агентите. С тях се подписва договор за 12-25% от крайната печалба и точно заради това те имат като собствена цел да те пробутат и заради това си "скъсват задниците" - защото не получават пори преди успеха, както и домакинята.

Браво за поста. Аз дори не знаех, че тук имаме лит. агенции... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 20:06

3 paoulinca | 02.11.201000:19

Към Мариана - благодаря за предложенията. Не, не съм издател, но сътруднича на издателство. Много ми се иска да имах по-голямо влияние, за да помогна за осъществяване на идеите ви, но - честно казано - започвам да си мисля, че за да наложиш един автор и книгите му, има само два начина - да притежаваш вестникарска групировка, в която да рекламираш само собствените си издания, или да разчиташ на братята кинаджии да направят супер скъпа филмова продукция. Но това е тема на друго графоманско излияние от моя страна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 10:18

2 Mariana Antova | 31.10.201013:48

Много полезна статия. От дълго време съм си задавала въпроси, на които до голяма степен получих отговорите...
Към авторката. Ако вие самата сте издател, или имате някаква сила на влияние към тях, моля предайте следното послание:
- не преиздавайте "Под игото" и други подобни книги. Тия си ги имаме в библиотеките от родителите. Има ги и по оказионните книжарници.
- издавайте съвременни световни писатели;
- ако ще издавате бест селъри, нека не са само Паоло Куельо и Хорхе Букай. Има и други имена, за които българската публика дори не е чувала;
- като издадете един "нов" писател на български, моля продължете и с другите му книги. Накои от нас имат елементарното любопитство да прочетат и друго от същия автор;
- помислете за повече web реклама, публикации и др. В нет-а ще се продава повече отколкото на Славейков.
За това се сещам засега...
С най-добри пожелания,
Мариана
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2010, 10:05

1 Hermine | 28.10.201012:26

Хм, интересно авторката на това нещо в коя графа се слага. Защото аз я поставям в раздела с "графоманите", себе си турям в раздела с "идиотите" (защото изчетох всичко с пионерско усърдие) и а "липсващите" си се знаят кои са.
   

оценка

+0 -0