Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По стъпките на Маноло Бланик

Ако първата вълна на модата бе развихрен израз на богатство, следващата е на показна въздържаност Снимка: Getty Images
Ако първата вълна на модата бе развихрен израз на богатство, следващата е на показна въздържаност

Това е приказка за обувката с остър висок ток - израснала от забравените дни на бума на луксозните стоки, за да достигне невиждана популярност. Само преди няколко години името на Маноло Бланик, 68-годишен производител на обувки, роден на Канарските острови, бе познато само на най-фанатичните последователи на модните тенденции - и на жителите на Манхатън.

След това се случи нещо странно: "Сексът и градът". Колкото беше вманиачена на тема мъже главната героиня на сериала Кари Брадшоу, толкова залиташе и по това, което Vanity Fair нарекоха "любимия фалически символ на всяка жена" - обувките.

Жаждата за този аксесоар рядко е служила за непрекъсната сюжетна линия по телевизията - преди появата на този сериал. И все пак манията на героинята на Сара Джесика Паркър по обувките беше толкова огромна, че само с упоменаването на Manolo Blahnik тя превърна продукцията му в позната на всички марка.

Един от признаците на отношенията, изградени от американските жени с обувките на Бланик в класически стил (толкова комфортни според някои, че бихте могли да ги носите при изкачване на Еверест!) - беше проучване през 2007 г. от Women's Wear Daily и специализираното издание Footwear News. В него 37% от 2000 клиенти, разпитани за навиците им при пазаруване, заключават, че охотно биха скочили с бънджи от моста "Голдън Гейт" в замяна на доживотно зареждане с обувки на Бланик.

Ако биха го сторили, вероятно биха се сблъскали с Маноло по пътя надолу

Скоро след излизането на проучването от 2007 г. името и марката на Бланик тръгнаха към упадък, а неговите често скромни дизайни бяха изместени от по-агресивни творения на нова вълна производители на обувки - хора като Никълъс Къркууд, Брайън Атууд и Кристиан Лобутен.

Именно Лобутен най-успешно превзе голям дял от пазара на Бланик, използвайки арсенал от церемониалност и показност и предлагайки обувки, които бяха декорирани с едри орнаменти, пристягани с каиши или катарами, които също така бяха разпознаваеми на мига заради емблематичните им червени подметки. (Същите червени подметки му докараха дълготрайни дела за нарушения на търговска марка с модната къща Yves Saint Laurent.)

За разлика от Бланик, Лобутен като че ли се наслаждаваше на бизнес на ръба на вулгарността. Какво в крайна сметка е червената подметка, ако не модерна версия на навика да се носи шапката със закачен за нея етикет с цената? "За кратко това беше демонстрация на шик", казва Джорд Малкемъс, президент на Manolo Blahnik U.S.A. "Ако носехте обувка с червена подметка, всички знаеха, че сте похарчили $1200 или $1400 за обувките си. И бих казал, че имаше период, когато определени клиенти ни изоставиха и преминаха там."

Дори най-лоялните към марката хора я счетоха за твърде "ретро"

Дори сред хората, тясно свързани с емблематичните обувки на Бланик, в един момент настъпи усещането, че приливът се е обърнал. Дойде време, споделя Сара Джесика Паркър, "когато Маноло не беше дефиниция за естетика", и когато стилът, откопиран от "Blade Runner", измести патентованите лачени обувки, а носенето на Маноло беше почти като демонстрация, че си започнал да приемаш модни съвети от баба си.

Бланик, знаменит с безразличието си към модните тенденции, обаче отказва да отстъпи от естетиката, която според него се е изградила през 50-те години сред жени като Одри Хепбърн и свръхелегантния модел Довима, родена под името Дороти Джуба. "Не съм много запален по ефектните трикове", заяви Бланик миналата седмица в Лондон. "Никога не съм се изкушавал да правя тези ужасни обувки-мебели."

Но модата, както всички знаем, е нищо, ако не е изменчива; Хайди Клум просто констатира фактите, заявявайки, че един ден си хит, а на следващия си забравен. Така че не би трябвало да е изненада за никого, че изведнъж се появиха признаци, че Бланик отново е актуален.

Знаменитостите през 2011 г. обаче преоткриват класиката и женствеността

Когато Кейт Мос се ожени през лятото, тя беше обута в класически модел на Маноло. Когато Сара Джесика Паркър бе заснета във фотосесия за августовския Vogue, тя носеше само лачени Manolo BB. Когато Марк Джейкъбс демонстрираше пролетната си колекция за 2012 г. миналия месец в Ню Йорк, той демонстрира преклонение пред Маноло и класическите му обувки на висок ток.

А на скорошните дефилета за пролет 2012 г. в Париж, стилът на обувките, доминиращи по подиумите, имаше твърде малко общо с "каскадьорските" модели, които бяха актуални в миналите сезони - редовно споменавани в "Истинските съпруги" и в песните на Дженифър Лопес, които осигуриха на Лобутен профили на цели страници в New Yorker и Vanity Fair; това беше завръщането на простите и женствени обувки, които Бланик създава още откакто конкурентите му са били в тийнейджърска възраст.

"В борбата за най-високите позиции в бизнеса с женски обувки," Маноло изненадващо отново се оказва на върха. Причините изглеждат ясни. Не само че култът към грозните обувки е крайно време да свърши, както отбеляза един от редакторите на Vogue - Андре Леон Тали, но и необузданото показно харчене започна да изглежда далеч не толкова шик, когато близо 1 от всеки 10 американци е безработен. "Модата трябва да се обърне на грозните си токове и да се върне към красивите обувки," бе обявил Тали, упоменавайки като привлекателни елементи на обувките на Бланик техния изгладен силует и липсата на ефектни украси. "Те са фундаментални, нещо, което трябва да имаш в хладилника, като масло или мляко",' каза той. Е, може би по-скоро като шампанско и хайвер.

Бизнесът стабилно стои зад Маноло - и продажбите му растат неотклонно

"Обувките му са в духа на сегашното облекло, опростени, с изчистени линии - и макар да ми е противно да кажа женствени, все пак бих ги нарекла класически", коментира Линда Фарго, старши вицепрезидент по женската мода в Bergdorf Goodman, където наскоро запасите на точно определен модел лачени обувки на Бланик се разпродадоха толкова бързо, че магазинът бе принуден да въведе списък за изчакване - забравен символ на ерата на крайности от 90-те години.

"Правим много успешен бизнес с неговите обувки", казва Джонатан Джослов, старши вицепрезидент и мениджър по мърчандайзинга в Neiman Marcus в Париж, добавяйки, че магазините почти не успяват да поддържат складови запаси от някои от неговите модели, въпреки цената от над $600 за чифт. "Той знае как да направи една жена да изглежда красива", обобщава Джослов.

Показна сдържаност

Любопитно, но завръщането на скромния "класически" стил на Бланик противоречи на очевидна тенденция, понякога отбелязвана от историците на обувките в модата: в колкото по-тежко състояние е икономиката, толкова по-шеметни са обувките. "Но тази рецесия се проточи толкова дълго", че игривата вулгарност на носенето на страховити, побеждаващи гравитацията обувки, вече се приема за неприлична, коментира Елизабет Земелхак, старши куратор на Bata Shoe Museum в Торонто.

"Ако първата вълна на модата бе развихрен израз на богатство, следващата е на показна въздържаност." Или, както казва Куинлан от Just Ask a Woman, "Проява на лош вкус е да се разхождаш наоколо в обувки с червени подметки, когато други хора се борят да не бъдат изритани от работа."

Пристигайки за снимките си за Vogue през пролетта, Паркър влиза в съблекалнята, пълна с най-новите облекла - и цяла стена с обувки, осигурени за снимките от редакторката на Vogue Тони Гудман. "Като влязох и се огледах, и видях всички тези обувки, и след това забелязах тези на Маноло, това беше като да откриеш вода в пустиня", споделя Паркър.

"Невероятно се зарадвах да видя простичка черна лачена обувка."

 

Най-четените