Жената, заради която легализираха абортите | webcafe.bg
Webcafe

Жената, заради която легализираха абортите

Webcafe
19.02.2017, 10:31 (обновена 20.02.2017, 10:25)
норма маккорви

Снимка: © Getty Images

Това е истинската история на Норма МакКорви (вдясно), преживяла кошмарно минало, употребена от политическите и религиозните среди

Жената, заради която САЩ легализира абортите - Норма МакКорви - почина на 18 февруари на 69-годишна възраст в Кейти, Тексас.

Нейното дело от 1973 г. пред Върховния съд се превърна в прецедент, който преобърна обществения и политически дебат в САЩ.

За милиони души в цялата страна МакКорви се превърна в символ на борбата за свободен избор. От произнасянето на съда до ден днешен са извършени близо 50 млн. легални аборта.

Отвъд легендата обаче се крие истинската история на жена, принудително поставена в центъра на общественото внимание, която впоследствие е употребена от политическите и религиозните среди.

Норма МакКорви преживява кошмарно детство, напомнящо на сюжет от Дикенс. Тя е нежелано дете в разпадащо се семейство, изоставена от баща си и отгледана заедно с брат си от алкохолизирана майка.

МакКорви е жертва на непрекъснато сексуално насилие от страна на неин роднина. Напуска училище още в 9 клас, а по-късно бяга от дома си, арестувана е за кражби и влиза в поправителен дом. На 16-годишна възраст сключва първия си брак, има развод зад гърба си и три деца от трима различни мъже. По собствените й признания, не веднъж е мислила да посегне на живота си и да прекрати мизерното съществуване, пропито в алкохол и наркотици.

През 1969 г., когато 22-годишната Норма забременява за трети път, казусът й попада под вниманието на две млади адвокатки от Далас - Сара Уедингтън и Линда Кофи. Те използват случая, за да атакуват законодателството в щата Тексас, което забранява абортите, освен ако животът на майката не е застрашен.

По-късно МакКорви признава, че дори не е прочела жалбата, която те подават от "анонимен ищец" с псевдонима Джейн Роу. Надявала се е просто, че това ще й помогне за по-бързо прекратяване на бременността, без да си дава сметка, че делото й ще се превърне в национална кауза.

Четири месеца по-късно МакКорви ражда момиченце, от което се отказва и оставя за осиновяване. Детето й е на 3 години, когато делото най-после стига до Върховния съд.

На 22 януари 1973 г. съдът решава, че правото на неприкосновеност на личния живот според 14-та поправка на Конституцията важат и за решението на жената дали да направи аборт по време на първия триместър от бременността си "без намесата на държавата".

"В центъра на противоречието по тези дела стоят последователните бременности, които не водят до каквато и да е заплаха за живота и здравето на майката, но въпреки това са нежелани поради различни причини: неудобство, семейно планиране, бедност, нежелание на деца, срам от извънбрачна бременност и др.", пише в решението на съдия Блекмън.

"Общото виждане е, че при наличието на подобна причина или при лиспата на каквато и да е причина - всяка жена има правото да направи аборт по свое желание, ако намери медицински специалист, готов да извърши процедурата. Мнозинството от съда счита, че във времето, преди ембрионът да стане жизнеспособен, Конституцията на САЩ цени повече удобството, прищявката или каприза на майката повече от потенциалния живот на ембриона", се казва в решението.

Интересът на държавата от намеса в защита на ембриона нараства прогресивно през втория и третия триместър на бременността, се казва в решението, което узаконява ефективно процедурата на територията на САЩ.

Конгресът критикува остро решението под натиска на опонентите на свободния избор, които настояват, че ембрионът се превръща в "личност" още при зачеването и подлежи на защита на правото на живот.

Норма МакКорви научава за решението от вестниците. Докато правозащитните организации и активисти празнуват победата, жената, чийто личен живот се превърна в причина за успеха, остава в сянка.

Десет години по-късно името й е осветено като страна по делото пред Върховния съд. Животът й отново се преобръща. Насочването на медийното внимание към нея привлича и гнева на противниците на абортите. По улиците я спират неизвестни хора, които крещят в лицето й "убийца на бебета" и я заплюват. МакКорви получава заплахи за живота си, а неизвестни лица стрелят по дома й посред нощ.

Въпреки всичко тя участва в протести и шествия в подкрепа на правата на жените, работи като доброволец в женски клиники и се превръща в символ на цяло движение.

През последните десетилетия от живота си променя коренно позицията си - от защитник на абортите тя преминава в лагера на противниците им, включително като настоява за отмяна на решението по собственото си дело.

През 1995 г. тя се запознава с евангелисткия пастор Филип Бенам, който оглавява организацията "Operation Rescue" против абортите. МакКорви започва да посещава проповедите му и след няколко месеца отново приема християнството.

Тя се разграничава от миналото си и започва да говори публично в подкрепа на новата си кауза, като дори обвинява защитниците на правата на жените в насилие в клиниките за аборти. По-късно католическият свещеник и неин близък приятел Франк Павоне казва:

"Тя беше експлоатирана от идеолозите на аборта като млада жена, но по-късно откровено съжаляваше, че съдебното решение по нейното дело доведе до смъртта на над 58 милиона деца".

"Не беше грешно, че станах "Джейн Роу". Не беше и правилно, че станах "Джейн Роу". Просто така се случи. А животът ми с всички негови проблеми се превърна в малка част от историята", пише Норма МакКорви в автобиографията си.

Oще: аборт  аборти  брак  легализиране на абортите  норма маккорви  право на аборт  спонтанен аборт  църква 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

2 ImaIma | 19.02.201714:55

Тази жена ме спечели в началото на статията, но в края ме изгуби всяко част от моето уважение.

Не може първо да защитаваш нещо и после да се откажеш. Аз лично смятам, че аборта е нещо много важно за всяка жена. Това е право на свобода и бъдеще. Всяка жена трябва сама да реши дали ще запази бебето си още преди да се родили или няма, само глупаците не знаят какво е да имаш дете и да нямаш какво да му дадеш.

Тоя па боклук накрая в статия "била манипулирана" ми неговата религия какво прави...

Много ме яд, че живея в този несправедлив свят от страна на правата.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 19.02.201714:02

аз убивам повече при една мастурбация.при средно две мастурбации на ден и при средно 3 млн сперматозоида на еакуляция,тва прави по 42 милиона потенциални чаавета на седмица.при започване на чикибой към 11 годишна възраст,дотук съм изтрепал ... 6 трилиона и 48 милиарда.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани