Добрата майка е приятелка на дъщеря си? Глупости! | webcafe.bg
Webcafe

Добрата майка е приятелка на дъщеря си? Глупости!

Lifecafe, по Telegraph 26.11.2015, 09:45 (обновена 08.12.2015, 11:53)
Майка и дъщеря

Снимка: © Getty Images

Поддържането на приятелски отношения с дъщеря ви не е модерно, а вредно - и отива доста отвъд съгласяването с всичко, което тя поиска

Тази сутрин се посветих на сериозно обгрижване вкъщи. Будилникът звънна в 6 часа. За да омекотя шока на особено ранното начало на деня за 17-годишната ми дъщеря, като й направя любимите рохки яйца. После 9-годишната й сестра трябваше да бъде убедена да се разсъни с чаша чай в леглото.

Сигурно мнозина биха ме осъдили. Наскоро Джени Браун, директор на девическа гимназия, се изказа категорично срещу вредното поведение на майките, които толкова отчаяно се стремят да бъдат "най-добрите приятелки на дъщерите си завинаги", че създават цяло поколение от зависими и разглезени млади жени, неспособни да се справят с живота на възрастни.

Поне що се отнася до мен, тя няма защо да се безпокои толкова. Признавам, все още поставям ръкавиците на 20-годишната ми дъщеря на радиатора, преди тя да излезе в студена сутрин, но моята отдаденост не е нищо повече от малките жестове на любов, типични за повечето майки. И, което е по-важно, глезенето свършва точно там.

И за мен е адски трудно да разбера или да се поставя на мястото на бригадата майки, живеещи под девиза "аз съм най-добрата приятелка на дъщеря си"

Не защото съм някаква стара моралистка, или защото ретроградно вярвам, че нещата са по-добри, когато всеки си знае мястото, а защото съзнавам много добре, че и трите ми момичета си имат достатъчно приятели и приятелки и аз съм последният човек, който е нужен в техните редици.

От мен те получават нещо, което не могат да очакват от никой приятел, независимо колко лоялен: трудна и ограничаваща любов, която само майките се осмеляват да дават.

И като казвам "осмеляват", наистина го имам предвид - защото да кажеш на енергично 15-годишно хлапе, че не може да отиде на парти, където знаеш, че родителите са осигурили изобилие от алкохол и нулев родителски контрол, изобщо не е лесна задача.

Нито пък е лесно да оспорваш усещането му за несправедливост, след като учител го е наказал за недобре свършена работа (и по твое мнение напълно основателно го е накарал да остане след часовете). Или да кажеш на дъщеря си, че изглежда ужасно в клин, който не оставя особено пространство на въображението.

Това са само някои от трудните неща, които инстинктивно знаеш, че трябва да направиш за дъщеря си, когато тя е твоето дете, а не твоята приятелка

Нещо повече, съжалявам момичетата, израснали с майки, които толкова безгрижно ги лишават от подобна връзка.

Всички знаем, че майките толкова се опасяват от това да не клатят семейната лодка, че думата "не" изобщо не влиза в техния речник. Преди няколко години слушах, полагайки огромно усилие да не реагирам бурно, как една майка (облечена, колко забавно, точно с клин) ми обясняваше, че е взела съзнателното решение да псува като каруцар, когато нейната тогава 13-годишна дъщеря води приятелките си, така че "те да могат да не се чувстват на дистанция от мен".

Така, според нея, тя би могла да прекарва време с тях и да им поднася перли на мъдростта, в които би било по-вероятно те да се заслушат, защото тя "говори на техния език". Естествено, това са пълни глупости - никой не приема житейски съвети от псуваща 40-годишна жена в тесни панталони по тялото; най-малко пък младите момичета. Вместо това, тя се превърна в човек, когото те използваха за шофьор, докато се смееха зад гърба й на срамната й липса на усет за адекватно облекло.

Друга ми призна, че е започнала да пуши отново, за да може да се сближи с 16-годишната си дъщеря на пакет Marlboro, вместо да постъпи разумно и да ги изхвърли през балкона. Трета ми се хвалеше как прекрасният й дом от години е станал място за сбирки и комфортно леговище за пушене на трева от различни приятели на нейните две дъщери тийнейджърки. Тя развяваше либерализма си като знаме (измитайки фасовете им от вътрешния двор като слугиня).

"Не се ли чувстваш използвана?", я попитах веднъж, на което тя ме изгледа с искрено изумление. Мисълта за нещо толкова очевидно дори не й беше минала през ума.

Доста глупаво, тези жени не просто се опитват да бъдат най-добри приятелки с дъщерите си - те безсрамно се опитват да го правят и с чуждите

Наскоро научих, че през годините и двете ми по-големи момичета са получавали предложения за убежище от моята родителска жестокост от майките-приятелки на техните приятелки. Ако тези жени ме бяха попитали, щяха да научат, че най-лошото, което някога съм причинявала на дъщерите си, е било да им забраня някое и друго парти и да ги накажа да си седят вкъщи, защото нищо друго не ги мотивираше да си изчистят стаите.

Поддържането на приятелски отношения с дъщеря ви не е модерно, а вредно - и отива доста отвъд съгласяването с всичко, което тя поиска. Защото как, по дяволите, тези момичета някога ще се оправят в работната среда като възрастни, където авторитетни хора определят какво се случват и основателното негодувание не води до абсолютно никакъв резултат?

"Приятеството" ви е дори по-вредно, заради начина, по който руши способността ви да й казвате кога тя греши; още по-лошо е, че това прави коментарите ви как би трябвало да разбира нещата като тотално неефикасни. А когато я поздравите, че е действала перфектно и е разбрала всичко, както трябва и без вас, защо изобщо да й пука?

Браун отива още по-далеч и твърди, че момичетата, отгледани от майки-приятелки са изложени на по-голям риск от отпадане от образователната система, неспособност да се задържат на работно място, тревожност, развиване на хранителни разстройства и "цялостно трудно порастване".

Показателно, нито една от моите дъщери никога не е приемала любезните предложения на майки-приятелки, когато сме се карали

И сега, като млади жени, се радвам да ги чуя да казват, че моята решителност да бъда преди всичко тяхна майка само е засилила връзката, която споделяме сега, когато те навлизат в зряла възраст.

Не съм сигурна дали майка, страдаща от синдрома на "най-добрата приятелка на дъщеря си" би разбрала това - за това е необходима способност да разбереш, че отношенията майка/дъщеря са най-сложните възможни. Това, което те не разбират, е че тийнейджърките долавят страха от километри; ако това да се държите като спокойна, неконфликтна майка е маска, която си слагате само защото ви е страх, че дъщеря ви няма да ви харесва без нея, то единственият човек, който залъгвате, сте вие самата.

Oще: деца  дъщери  как се гледа дъщеря  майка  майки  майки и дъщери  най-добра приятелка на дъщеря ми  родители  родителство  семейство  съвети за майки  съвети за родители 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.12.2015, 18:20

3 Kristina Vorontsova-Ivanova | 27.12.201518:27

Какво общо има вседозволеност и "приятелски" отношения? Автор не е наясно с това, което пиши. Разбрахме всички, какво не трябва да правят майки (според автора, който налага своето мнение без да го подкрепя с факти). Добре, какво ТРЯБВА да правим тогава? :-) Освен че трябва да им забряваме да ходят на купони има ли други "препоръки"?:-)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

2 cheung | 28.11.201518:19

Авторката на статията е сатрапка и още веднъж доказва че семейството трябва да бъде унищожени а родителството да се превърне в професия - с диплома и така нататък.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2015, 16:19

1 Fifi | 26.11.201513:59

Аз мога с радост да споделя, че моята майка винаги е била най-добрата ми приятелка! И никога не е имала проблем да ми каже, че изглеждам смешно в тесен леопардов клин, защото точно това прави "най-добрата приятелка", всичко друго е просто лицемерие.
   

оценка

+1 -0