Детството е фатално за живота | webcafe.bg
Webcafe

Детството е фатално за живота

Велислава Донкина 30.05.2013, 18:06 (обновена 03.06.2013, 11:32)
Деца

Снимка: © Александра Тримейн

Превръщаме децата си в роби на собственото си "Аз"

Какви са хората, които идват след нас и какво ги определя? Възможно ли е поколенията да се срещнат изобщо и кое определя невъзможността на предходното да разбира следващото? Защо, въпреки че едните създават другите, неминуемо има пропаст, която дели разбирането? И какво е важно за хората след нас, след като не е същото като това, което ни е определяло?

Говори се, че днешните млади хора са безотговорни. Че нямат ценности. Че предпочитат да фантазират пред това да се борят. Че не са научени да се трудят и че имат прекомерно завишено добро мнение за себе си и за непроверените си способности.

Отделен е фактът, че всяко поколение яростно отрича предходното и омаловажава следващото - със силата на безмилостната нарцистична война на малките разлики, в която се бориш най-ожесточено с тези, от които се отличаваш най-малко. Заветната цел е да се утвърдиш и да имаш усещането, че си се разграничил и имаш право да живееш.

Непрекъснато се питам - ако разминаването между реалност и фантазия при младите хора, които идват след нас, е толкова силно и опасно, колкото говорим и - ако те са толкова плашещо аутистични, незаинтересовани и некритични, колкото ги обвиняваме, как се е случило това и не сме ли ги създали такива ние - децата на едно безпътно поколение?

Самите ние сме родени в отчаянието на едни родители, живели младостта си в едно подредено, макар и ограничено общество, принудени да пораснат преждевременно в несигурността и кризата на неочакваното в годините на златната си зрялост. Дали не участваме в създаването на хора, които все по-малко се интересуват от реалността, защото тя ограничава, и предпочитат да живеят във фантазменото, защото то носи удоволствие?

Ако това е така, чертите на чии непревъзмогнати трудности носят те? Три поколения са нужни, за да се роди един психотик, е открила психоанализата...

Символичните ценности, срещу които всички ние въстанахме, имат една изключителна роля - те структурират. Превръщат хаоса в порядък, поне в аспекта на един вътрешен мир, които прави определени неща допустими, а други - немислими.

Това да няма граници, означава да няма правила, но те никога не се ползват еднозначно - да няма граници означава тотална свобода, но означава също и тоталната й липса. Защото когато няма правила, няма задължения. Но когато няма задължения, няма и права. В такъв случай тоталната свобода, те прави също и тотален роб - на нагоните, на безпределните страсти, на невъзможността да се ориентираш или осмислиш.

Хаосът и безпорядъкът отвътре заливат всичко. Заливат плановете и в крайна сметка отношенията, в които вече не е ясно кой кой е и кое на кого е. Как да се сближиш, ако това заплашва да се загубиш?

Как да предизвикаш с интимност собствените си предели, когато претендираш за безпределност и когато се страхуваш, че онова, което ще откриеш, може би ще те погуби?

И така браковете отпадат, връзките изчезват, децата се превръщат в разменна монета на това да се откупиш и в израз на невъзможността да понесеш отговорност за собствените си желания, а независимостта се издига в култ - като единственото допустимо при битуващата тотална зависимост.

Обратно на популярната мисъл, че е опасно да показваш на някого, че го харесваш, защото това те прави потенциално слаб и зависим, да показваш на другите, че не ги харесваш или че не се интересуваш от тях, е много по-опасно, защото говори колко напрягащи могат да бъдат връзките, колко голям е страхът от близост и колко поглъщаща е неувереността за усещането кой си.

И ако младите израстват със супер умни технически устройства, които им „разказват" приказки, боравят със смартфон преди да могат да пишат, ако фантазират неограничено и превръщат индивидуализма в мотото „Винаги сам и никога заедно", то може би просто нещо не е наред.

И то не е наред не в тях, а в нас, които сме ги обрекли на това да превърнат в лайтмотив на своя живот собствените ни неразрешени проблеми. Може би не е случайно, че едното поколение никога не разбира другото и че следващото винаги обвинява родителите си - понеже всяко следващо въплъщава онези най-невъзможни за виждане страни и страхове на предишното. Страшното идва, когато децата ни продължават да ни боготворят и когато не успяват да се отделят от нас, защото... отказваме да им дадем шанс да пораснат.

В едно изследване на университета в Сан Диего, публикувано от Daily
Telegraph наскоро, авторите обобщаваха... "Днешните тийнеджъри са по-материалистични, но по-малко склонни да се трудят за играчките си, ако ги сравним с "бейбибумърите" отпреди три десетилетия.

В сравнение с предишните поколения, днешните абитуриенти са по-склонни да искат повече пари и материални блага, но не и да работят усилено, за да ги заслужат.

Това несъответствие може да се определи като "разлика между фантазия и реалност". И както пишеше анонимен читател: "Тези деца са израснали в купени с кредити "къщи на мечтите", където дори не се е налагало да делят баня с братята и сестрите си. С вездесъщи, месещи се във всичко родители, които са писали домашните и курсовите им работи вместо тях. Какво очаквате? Не е тяхна вината".

Oще: деца  поколения  семейство  тинейджъри  ценности 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.12.2011, 23:16

24 Qlena | 03.06.201322:43

Едно приятно стихотворение - да се върнем към темата:

Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!

...Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес покорството не е на мода!

Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!

И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 03.06.2013, 09:33

23 Satavaxan | 03.06.201309:37

Умопомрачителни словоизлияния в коментарите под статията.
Специално се регистрирах (чета отдавна) за да извърша виртуален поклон под върховете на човешкото словоблудство, достигнати тук!
Защото, и в тая материя, на попържането, си има творци и подражатели.
Тук се сблъсваме с първия вид, и то ярки представители.
Хвала!
Поздрави и за Лудколю Деликолев за заковаващия финал!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

22 Лудколю Деликолев | 02.06.201312:14

потника си отворил всички чакри и еякулира карма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

21 Зелен Бетон | 01.06.201317:40

Бога ми, зачетох се в последните десетина коментара.

И си представих как някой интернет-археолог (още я няма тая професия, но вече е време да се появи) след някой и друг век ще чете изумено и ще се прехласва по умопомрачителното богатство на българския език, тази неизчерпаема съкровищница на неформалната комуникация.

А редом с него орляк палеопсихолози (и такава професия ще има, просто няма начин да няма) ще се дивят на букета от фини нюанси, които могат да се разкрият в експресията на такова просто послание като „да ти е** ***ката“, респективно „да ви е** ***ката на всичките“.

Освен че сигурно ще се роди някоя и друга дисертация само върху въпроса – какви изящни и неразгадаеми ходове на човешката мисъл са предизвикали точно такъв тематичен завой под публикация, касаеща новите поколения.

Но няма да могат да отговорят, сигурен съм. То и ние не можем, та те ли?

Обаче дисертацията ще бъде защитена успешно – защото комисията ще се преклони пред смелостта на дисертанта да се зарови именно в тази купчина уханен човешки интелектуален продукт.

Интересно, ако за онагледяване на обекта на изследването изкомандват някой свръхинтелигентен 3D принтер да създаде материален образ на този фундаментален дискурс, на какво ли ще прилича?...

P.S. Чак ми стана неловко заради Велислава Донкина – не я познавам жената, и имам своите несъгласия с някои от нещата, които пише, но никой не заслужава подобни неща да се мъдрят под негова публикация. Каквато и да е публикацията, и в който и форум да е публикувана.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

20 Bichkiiata | 31.05.201321:18

Ваньо

Току що с жената се върнахме от лов, тя с копието аз с лък и колчан стрели убих две патки и има какво да ядем поне 2 дена не ме мисли. Правим любов здраво, двуразово и за спорта и за душата, нещо което не ти се е случвало от години (ако не броим еделвайсите в зафатният ти гъзец).
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

19 Bichkiiata | 31.05.201320:38

Ваньо

Нещо си започнал да се обясняваш като бита курва?
Много те моля не ми се подмазвай, аз не си хвърлям семето в зафатни мъжки дупета, други може да са ти начесали сърбежа, но не и аз. Беше време кога в любимият ти ДС стил безгръбначно паразитно се опитваше да спечелиш моята симпатия, но не би ... едно е сигурно бледата спирохета, че ти изкльопа бавно но сигурно централният мозък.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

18 Bichkiiata | 31.05.201319:20

Ваньо,
Тъй и тъй сме в този "живописен български кът" и понеже аз съм безинтересен, осветли аудиторията как стана така, че сви портфейла на Ричард Омански, който след като той ти набива чисто български еделвайси в зафатният гъзец непредпазливо изпаднал в сладка умаломощена дрямака на Гара Роман? А и да не забравя пусни нещо от плагиатските ти писания: къртицата.. недосвареното яйце....
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

17 Bichkiiata | 31.05.201319:12

Aе Ваньо колко ти е дневната доза от еделвайси след която зафатният ти гъзец намира утеха?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

16 Bichkiiata | 31.05.201318:37

Вaньо ти ли ги пущаш тез обяви бе, жена ти и тя се е заела с промоциите:


Josef Wick & Söhne Wick GmbH & Co KG Wick GmbH
Feldham 57, A-4655 Vorchdorf

Tel.: 07614 / 7351-0
Fax: 07614 / 7351-142
E-Mail: office@vorchdorf.wicknorm.at

Тук мъжа ми педала Иван Вълков работи като заместник директор завеждащ дограма и парници . Същия търси да назначи български работници по договор за две години . Предприятието осигурява добро заплащане + общежитие .

Молби и СВ изпращайте на адрес :

4655 Vorchdorf РО. ВОХ 341-9 + бордеро 348.00 евро за административни разходи на сметка :

Bank Austria Kunstforum Wien / I.V. 23894 3452 00956

ПП
В сутерена - WC до кюмбето правя минети на работещите в предприятието на достъпни цени ( може и за хранитени продукти )


п.п.

romanoa@abv.bg

Красьомире ,
ако не ми изплатиш сумата от 237 левас и не върнеш балтона на мъжа ми Иван Вълков , който открадна от къщи когато същия беше за трети път в лудницата ще кажа на жена ти , че си ме връткал в парното на читалището . Използувам да ти честитя рож. ден на 7 юни . Навършваш 49 год. и е време да си седнеш на посрания гъз !

Иванка /
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

15 Bichkiiata | 31.05.201318:34

пепик

Задръж щ'и отговоря след малко, сега с индианката цепим едно карибу на две с брадвата, че идва зима запасяваме се с пушено месо. А ти помисли сериозно и се обърни към авторката, която се бара шринк за да ти реши параноята и страховете :

"Страх
23/05/2011 - 18:19 Иван Дочев Вълков

Постоянно се страхувам , че съм станал австриец и работя като хамалин в предприятие за дограма . Шефа на експедицията ( косовар ) вместо да ми плаща в ЕR ми набива еделвайси в задника с огромната си балуба . Как мислите , трябва ли да консултирам или да започна да отглеждам домати ? "
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани