Монти Пайтън - 45 години не стигат | webcafe.bg
Webcafe

Монти Пайтън - 45 години не стигат

Големият Лебовски
12.07.2014, 16:54 (обновена 18.07.2014, 11:08)

1 от 5 снимки Назад Напред

monty python

Снимка: © Getty Images

Джентълмените на абсурда, лордовете на провокацията, аристократите на интелектуалната гавра са в отлична форма

Преди 45 години в BBC взимат едно от най-великите програмни решения в цялата телевизионна история - пускат първия епизод на странно, сюрреалистично скечово шоу, озаглавено "Летящият цирк на Монти Пайтън".

Когато след 5 години по същия ефир излъчват последния 45-ти епизод на забавната програма, няма човек на Острова, който да не знае кои са "Монти Пайтън". Но това не е достатъчно за смехотворно талантливата комедийната трупа от петима британци и един американец.

Джон Клийз, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман, Ерик Айдъл и Тери Гилиъм имат свят за покоряване. И го правят, разгръщайки запазената си марка нетрадиционен, революционен, огъващ правилата и представите хумор до глобален феномен, пренасян от филми, книги, музикални албуми, мюзикъли и сценични шоута.

Няма съвременни автори на провокативна комедия, които да не признават огромното влияние на "Монти Пайтън". От "Семейство Симпсън" през "Саут Парк" и "Family Guy" до "Събота вечер на живо", Дейвид Крос и Стивън Фрай - всички дължат много на шестимата титани, променили завинаги концепцията за смешно.

"Монти Пайтън", наричани още "Бийтълс на комедията", експериментират с формата и съдържанието, те създават невиждано дотогава хумористично шоу - поредица от абсурдни скечове, съединени в цялостен поток на съзнанието от иновативни анимационни колажи.

Скечовете се пишат и играят от петимата британци завършили Оксфорд (Джоунс и Пейлин) и Кеймбридж (Айдъл, Клийз и Чапман), а анимацията е дело на визионера от САЩ Тери Гилиъм. Заедно те имат пълен креативен контрол върху своя продукт и раждат нова ера в качественото развлечение.

Голямото събиране

Влиянието на "питоните" е осезаемо в почти всеки опит за сатира на абсурда в днешното общество, но е друга тръпка, когато изкривяването на лицата в безобразни форми на хилеж е дирижирано от самите тях. Затова и след като петимата живи членове на трупата (Греъм Чапман умира през 1989-а, б.а) обявиха, че се събират за живо шоу за пръв път от 30 години насам, билетите свършиха за рекордните 43 секунди.

Гаргантюанският глад за "пайтънщина" провокира "старите момчета" да планират общо 10 представления през юли в Лондонската "О2 Арена" - от 1 до 5 и от 15 до 20. Клийз, Айдъл, Гилиъм, Пейлин и Джоунс - всичките, прехвърлили 70-годишна възраст - имаха само три седмици за репетиция на мащабния спектакъл с бюджет от 4,5 милиона лири.

Шоуто обединява песни, анимационни интермедии и скечове на живо, внимателно селектирани от богатата им кариера и поставени в нов контекст. И е разкошно. Носталгично и палаво, сюрреалистично и хаотично, мащабно и остроумно, актуално и екзалтиращо.

Джентълмените на абсурда, лордовете на провокацията, аристократите на интелектуалната гавра са в отлична форма. Струва си да дадеш една минимална работна заплата (в България), за да се озовеш в тяхната компания. Историчността на събитието е препотвърдена от перспективата това да е последното събиране на "питоните". Накрая на спектакъла излезе и надписа - "Монти Пайтън" (1969 - 2014), но поне 15 хиляди човека в О2 се надяваха, че това е просто още едно изражение на иконичния им черен хумор. 45 години "Монти Пайтън" просто не са достатъчни.

А сега към нещо напълно различно

Така се казва първият игрален филм на "Монти Пайтън" от началото на 70-те, както и популярна реплика, ползвана в тв сериите за преход от един скеч към друг. Както много елементи от "пайтънската" митология, и това изречение живее свой собствен живот.

Най-значимият пример за влиянието на трупата върху езика и културата на Западната цивилизация е думата "спам", която почти всеки ден употребяваме, раздразнени от поредното препълване на пощата ни с ненужни информации от всевъзможни източници. "Спам"-ът идва от легендарния едноименен скеч на "Монти Пайтън", в който сервитьор в мазно кафене непрекъснато пробутва на клиентите си да опитат "спам", включен към всяко предложение в менюто.

Легендарният скеч, разбира се, беше включен в шоуто в Лондон. Друго задължително парче комедийна история е "Министерство на странните походки" - страхотен фарс, осмиващ по уникален начин бюрокрацията и абсурдността на много чиновнически службици. От гавра със социалното дребнотемие се преминава към космологична тематика с "Галактическата песен", написана за филма на "Монти Пайтън" - "Смисълът на живота".

По-хумористична декларация на човешката незначителност не може да се намери. Класики са и скечове като "Испанската инквизиция", "Мъртвия папагал", "Песента на дървосекача", "Клиника за спорове", "Човекът, който говори в анаграми", "Философски футболен мач" и още и още..

Но абсолютно непропускаемият момент от творчеството на "питоните" е ултимативната кино гавра с религията "Животът на Браян" и финалната песен, превърнала се в химн на трупата - "Винаги гледай от светлата страна на живота". "Питоните" празнуват живота в цялото му великолепно безсмислие и абсурдизъм и винаги ни намигват за неговото свършване.

Самата смърт е регулярен образ в творчеството на "старите момчета" и е поредното доказателство, че мрачният хумор е най-добрият. Едно от удоволствията на съществуването е да си представяме света около нас като скеч на "Монти Пайтън".

Oще: bbc  абсурд  греъм чапман  джон клийз  ерик айдъл  майкъл пейлин  монти пайтън  сатира  тери гилиъм  тери джоунс  хумор  шега  шоу 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.07.2014, 14:58

1 Gergana Boeva | 13.07.201414:59

Жестоко!!!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани