Колко богат трябва да си, за да си наистина богат? | webcafe.bg
Webcafe

Колко богат трябва да си, за да си наистина богат?

webcafeLifecafe
06.05.2017, 18:06 (обновена 18.05.2017, 18:08)
Богатство

Снимка: © Getty Images

Всъщност това няма значение, защото парите не се равняват на щастие

Представете си, че имате шестцифрени доходи, притежавате поне едно жилище и имате финансов резерв от 1 млн. долара. Това би трябвало да е ясен знак, че сте "успели" и по глобалните стандарти сте невероятно богати?

И все пак отговорът на този въпрос е "не".

Проучване сред заможни американски инвеститори, проведено от глобалната фирма за финансови услуги UBS, наскоро констатира, че 70% от хората, покриващи тези критерии, не считат себе си за богати. Само тези със състояние поне 5 млн. долара смятали, че имат достатъчно оставено настрана, за да се чувстват сигурни за бъдещето си. Повечето от останалите се опасявали, че един-единствен неуспех би оказал сериозен ефект върху начина им на живот.

Ако милионерите не се считат за богати, какво да кажем за всички останали? Ако няма особена вероятност да се „чувстваме" богати, независимо колко печелим, струва ли си всъщност изобщо да опитваме?

Слизане от бягащата пътечка

Десетилетия психологически изследвания вече са опровергали идеята, че парите могат да купят дългосрочно щастие, като едно изследване дори твърди, че спечелилите от лотарията не се чувстват по-удовлетворени от живота си след голяма печалба. През февруари New York Times съобщи за бум на терапия за милиардери, които страдат в личния си живот.

"Когато хората стават по-заможни, в началото те са по-задоволени, но от някакъв момент нататък няма допълнителен ръст на удовлетворението," обяснява Йоланда Джетен, професор по социална психология в университета в Куинсланд, Австралия и съавтор на книгата "Парадоксът на богатството".

Според нея много от хората с големи заплати, не могат да слязат от "бягащата пътечка", въпреки че съзнават, че щастието или качеството на живота им са достигнали плато, защото в твърде голяма степен вече са започнали да се дефинират чрез богатството си.

Това по нейни думи се дължи на факта, че богатите, точно както и не толкова заможните, се сравняват с хората с по-големи възможности, като сравняват доходите си, домовете, инвестициите и имуществото с тези на още по-богати приятели и колеги, а не с останалото население.

"Колкото повече пари печелиш, толкова по-голяма нужда изпитваш от още повече пари - това е вид пристрастяване," заявява тя.

Този модел е познат и за кариерни ментори като Пиа Уеб, която работи с висши мениджъри в Европа. Въпреки че родната й Швеция е прочута с баланса между личен живот и кариера, много хора все пак стават жертва на сравнението с хората с по-високи доходи.

"Никой не те смята за модел за подражание в Швеция, защото работиш много. И все пак има известен натиск да поддържаш темпото на другите, да демонстрираш богатството си по други начини, например да ходиш на почивка със семейството си, да притежаваш лодка или яхта, или вила," обяснява тя.

Пиа Уеб приканва клиентите си да размишляват за изживяванията или вещите, от които те самите имат нужда, за да изпитват удовлетворение, а не да се стремят да печелят повече, за да отговарят на очакванията на обществото или колегите и приятелите си.

"Когато става дума за богатство, много хора смятат, че парите са решаващият фактор. Не са ви нужни обаче много пари, ако можете да бъдете щастливи, като живеете в настоящия момент," казва тя. В миналото Уеб много повече се е фокусирала върху богатството, докато не е "прегоряла" преди около 10 години. Сега се радва на прости удоволствия като сауна, разходка в гората или прекарване на време с близките си.

Щастливи селяни и нещастни милионери

Изследванията на Джетен показват, че живеещите в бедност вече са свикнали да намират начини да изпитват по-голямо удовлетворение от живота, които не са дотолкова зависими от парите и материалните неща. За тях е по-вероятно да прекарват време със семейството и да бъдат доброволци в общността си.

"В развиващите се страни, където много по-малко пари могат да променят драстично начина на живот на човек, като му помогнат да живее отвъд най-базовите си нужди, тези, които не притежават много, се боят по-малко за това какво биха могли да изгубят," допълва Джетен.

Каръл Греъм, професор по публични политики в университета в Мериленд, описва този парадокс като "проблема на щастливия селянин и нещастния милионер".

"Богатите държави средностатистически са по-щастливи от бедстващите, но отвъд това нещата стават по-сложни," пише тя в доклад от 2010, като според нейното изследване хората в Афганистан изпитват сходно ниво на щастие с народите от Латинска Америка.

"Свободата и демокрацията правят хората щастливи, но те имат по-малко значение, когато тези неща са по-малко разпространени. Хората могат да се адаптират към огромни нещастия и да запазват естественото си добро настроение, докато други могат да имат почти всичко... и пак да са нещастни."

Естествено, това далеч не означава, че е по-добре да се живее близо до границата на бедността. Греъм обаче казва, че по-богатите хора могат да бъдат по-адаптивни към негативни промени в доходите си, отколкото смятат. А както твърди Джетен, по-богатите, които често имат и по-идеалистичен начин на живот, могат да научат много от "сплотявнето и връзката с другите", което е по-разпространена практика в по-бедните групи и общества.

Бъдещето на богатството

Все повече експерти твърдят, че традиционните символи на богатство - от рода на това да имаш кола или къща - се променят, като представителите на поколението на новото хилядолетие са първите, които печелят по-малко от родителите си и се затрудняват да купуват къщи на по-сложните имотни пазари.

Макар това да е обезсърчаващо за това поколение, "то също така може да означава, че те ще демонстрират по-малко негативни ефекти от богатството, от рода на егоизъм, нарцисизъм и усещане, че нещо им се полага по право," казва Джетен.

Всъщност младите професионалисти, които печелят много и биха могли да инвестират в акции или имоти, вместо това все повече се концентрират върху трупането на спомени вместо пари. В САЩ от 1987 г. насам, делът на разходите на потребителите за изживявания на живо и събития, съпоставен с общите потребителски разходи, е нараснал със 70%, както личи от данни на американското министерство на търговията.

"Пътешествията са чудесен начин да научиш повече за други култури, да опознаеш себе си и да намериш мястото си в света, но те са и донякъде пристрастяващи. Изпитвате прилив на емоции и тръпка от изживяване на нови неща - точно както когато хората отиват на шопинг например. Това може да означава, че не пускате корени никъде, или че пропускате да прекарвате качествено време със семейството си," обобщава Уеб.

Според нея човек трябва дапрецени какво е важно за него и да се научи да изпитва щастие от малките неща в живота, където и да се намира.

Oще: бизнесмени  благосъстояние  богатства  богатство  връзки  отношения  пари  успех  щастие 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.09.2011, 22:12

8 Alee | 07.05.201718:43

The Wealth Paradox

In baseball and in business, there is a “wealth paradox.” Teams and companies with extreme riches often fail because that wealth reduces creativity, judgment, and focus.

This year, three baseball teams spent more than $170 million on player salaries, and two of them (the Boston Red Sox and the Philadelphia Phillies) have losing records. Meanwhile, the Oakland A’s, with the lowest average salary ($55 million total payroll), have the second-best record in the American League. As if to underscore my point, the A’s swept the Red Sox in a three-game series this weekend by a combined score of 33-5. A’s General Manager Billy Beane of Moneyball book and movie fame has been scrappy and creative, while the Red Sox overpaid for bad talent.

In many businesses we see this same phenomenon. Wealth leads to poor decisions, while scrappy, cash-constrained upstarts rule the day.
Another greentech company, Westport Innovations, started by University of British Columbia professor Philip Hill, has been a successful builder of natural gas engines without much cash or fanfare. Initially, Hill couldn’t get funding and had to fabricate all the engine parts himself. The limited resources drove Westport to quickly find a realistic business plan. Westport partnered with engine makers Cummins and Volvo, went public, and is on a solid growth track today.

Looking for one more reason to hate Facebook? Check out their post-IPO cash reserves—over $10 billion. There are few other public companies sitting on that much cash. Facebook is not even in an industry that needs cash to expand. So at best the money will be wasted on boneheaded moves. Or worse, it will be invested in adjacent businesses that cause management to take its eye off the ball—and create an opening for a competitor. We can only hope Mark Zuckerberg is an Oakland A’s fan.

In 1970, Kmart dominated discount retailing, and Wal-Mart was a startup with just 24 stores. Kmart had plenty of expansion capital, while Wal-Mart—funded almost entirely by Sam Walton—had little. Wal-Mart’s limited resources led it to develop innovative cost-saving strategies: cross-docking, computer-managed inventories, and everyday low pricing, concepts that redefined discount retailing. Kmart used its cash for acquisitions like Borders, Builder’s Square, and Sports Authority instead of building its core capabilities. As a result, Kmart lost market share and soon went bankrupt.

At many companies today, cash is a distraction, not an enabler, or at best it’s poorly invested. For years General Motors churned out cash but failed to invest wisely. During the early 2000s, the company routinely invested more than $8 billion per year in R&D—enough to send a man to the moon—but got very little in return.

Meanwhile Toyota used its smaller R&D budget to develop hybrid engines, lower-cost production, and better fuel economy, gaining market share and ultimately contributing to GM’s bankruptcy.

Small companies can have too much money for their own good, too. Remember Webvan? The grocery home-delivery service raised over $400 million from Sequoia Capital, Goldman Sachs, and an early IPO in 2000. Rather than get its business model right and prove it had a customer base (which would have taken a fraction of the money raised), Webvan foolishly began a costly 26-city expansion, only to find out that the basic concept was flawed. By 2001 it had spent all of the money and went bankrupt.

Solyndra, the now-bankrupt solar power company, was a promising idea and might have been successful had it not been given $500 million before it had its business model right. The money was wasted on a manufacturing plant, which became a white elephant the day it was built because the company’s cost structure was out of whack.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

7 dedo adji | 07.05.201716:59

Друга китайска поговорка.
С пари можеш да купиш:
жилище, но не и дом
легло, но не и сън
часовник, но не и време
книги, но не и ум
лекарства, но не и здраве
секс, но не и любов
положение, но не и уважение
Да, драги събеседници. Богатите също плачат. Парите са тежко бреме. Защо пъшкате под него, дайте ми ги, да ви освободя от бремето и да бъдете щастливи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

6 boris | 07.05.201716:56

Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат
Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

5 Шамито | 07.05.201716:11

Понятието богат е най извратеното човешко състояние.Колкото и да се увеличава толкова по не стига да задоволи човешкото разхищение.Богатството е излишък натрупан от експлоатация на различни видове дейности.И колкото по лесно е придобито толкова е по прахосвано без мисъл.И тук стигаме до най важния извод.За да стане някой богат задължително трябва някой да обеднее.Четете заглавието на статията така.Колко бедни трябва да обеднеят за да си наистина богат?Безпределно много защото за човешката алчност не съществуват граници.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2017, 21:16

4 Mitglied 555 | 07.05.201715:00

"Богат е не този, който има много, а този, който иска малко"

Древна китайска поговорка Намига
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

3 pixie | 07.05.201713:32

Всичко е въпрос на приоритети. Зависи за какво ти трябват пари. Ако искаш яхта, ама доходът ти не го позволява, значи не си богат.
Ако имаш достатъчно, за да си позволиш това, за което мечтаеш, би трябвало да се смяташ за богат.
Но алчността като те налази, няма отърване и никога няма да бъдеш удовлетворен. Болестно състояние е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

2 dedo adji | 07.05.201713:01

Макароне, без да засягам компетентния ти анализ, каторгата не е изобретение от 20-ти век. Имало е още през средните векове. А модерната форма на лагерите е измислена от лорд Кчънър, когато др. Сталин е бил още млад бунтар. Той само я е разширил и усъвършенствал.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 07.05.201711:34

Материалните потребности имат два посоки;
1. Когато действиат външни ограничения, и това мотивира идивида да работи, за да ги преоделее (или пък пък демотивира, и попада в изолация). Но ако мотивацията е положителна след преодоляването на ограниченията се постига удовлетворение и самоувереност.
2. Кагато в следствие на действието на вътрешна потребност от материални блага идивида приеме ограничения, за да удовлетвори своите потребности. В повечето подобни случаи се появява необходимост от умножаване на натрупаните материални блага, и действат постоянни ограничения. Т.к. вече е полето на изявата на клиничните психолози, които трябва да намерят открият причината подобно поведенческо отклонение.
Общо взето в съвременния свят вариант 2 е често разпространен и дори толериран, и затова много хора стигнали да високо материално положение в един момент се оказват на дъното на емоционалното удовлетворение. По-лошото, обаче, е че такива паразити проявяват завист и ненавиждат чуждите постижения, което ги поддтиква към разрушителни действия.*

*Заради такива (декаденти) другаря Сталин измисли трудовите лагери, но неговите методи днес са отречени Много щастлив
   

оценка

+1 -0