Завръщането на "експата" II | webcafe.bg
Webcafe

Завръщането на "експата" II

Ваня Ефтимова 22.12.2015, 13:33 (обновена 29.12.2015, 17:55)
Жена на летището

Снимка: © Getty images

Трудно е да си патриот, когато чакаш с други българи на летището в Болоня

Когато Мария Касимова цветисто описа бурните емоции, които бушуват в душата на "експата" при завръщането, много читатели във форума се обидиха. Дори и на мен ми се стори малко пресилено. Докато тези дни на път обратно към България не се оказах в също толкова трагично-комичен филм.

Може би е виновно празничното, направо възторжено настроение, че се прибирам за Коледа и ще видя семейството и приятелите си. Когато градусът на емоциите е толкова приповдигнат, сблъсъкът с реалността е особено болезнен.

Може би в нормалното си всекидневие се движа в ограничен кръг от хора и другите, тези със силиконови устни, анцузи и диалект липсват.

Може би просто съм имала лош късмет и по случайност за моя полет се е събрала колоритна палитра от нашенци.

Така че не приемайте този текст като представителна студия по темата "българите се прибират".

Ако мога да перифразира Ларошфуко, в действителност нещата никога не са толкова хубави или трагични, колкото си въобразяваме.

Болоня, 6 часа вечерта.

Повярвайте ми, няма нужда да поглеждам таблото на летището, за да се ориентирам накъде е чак-ин гишето за полета за България. Моят пътепоказател от поне петдесет метра е гласът на дама на средна възраст, обясняваща с твърде висок глас по телефона: "Ама хич не ме занимавай! Хич не ме интересувате! Край!" И така двайсетина минути твърдо и шумно приключва разговора...

Чакащите на чек-ин се оглеждаме взаимно както в забравените уестърни каубоите се премерваха с поглед, пристъпвайки в бара. Я да видим кой какъв е - студент, бачкатор, омъжена за чужденец, интелектуалец, българи от България, връщащи се от шопинг в Италия, лица със съмнителни занимания.

Понеже на всички чакането явно ни е скучно, някои, уви, пак шумно, ги хваща носталгията.

"Кат'се приберем ш'ми направиш пълнени чушки, чули ма?," заявява на всеослушание индивид, иначе с пуловер с крайно дискретен надпис Gucci. Съпругата, заслужила нежното обръщение "ма", също толкова любвеобилно отвръща: "Мъъ, шъ се занимавам с теб точно, аз си имам неща за вършене".

Въобще ухото може само да се радва на изобилието на български наречия на италианското летище.

Започвам да се замислям дали някой ден, например в близките десет години, на езиковедите вече няма да им се налага да изследват чистите диалекти не в някое изолирано село в България, а сред "експат" общностите.

Така де, мигрантите и техният език често остават недокоснати от напъните в родината всички да говорят като софиянци.

От другата страна субектите, за чиито занимания в Италия имам някои съмнения, са извадили смартфони и снимат селфита. Толкова ослепително изрусено не бях виждала поне от 1996 година насам. Фантазията ми е бедна да опиша стила на обличане, най-добре характеризиран като сводническо-стриптизьорски шик.

"Усмихни са, кат' пача", заявява единият от субектите.

Явно връзката с родината при тях е особено силна, защото цитират шегички от последния сезон на "Вип Брадър". "Аре мъ, Кичке, сьомгатааа".

На една от страниците на българите в Италия във "Фейсбук" възходите и паденията на "Вип Брадър" се обсъждаха всекидневно и напоително тази есен.

Само четенето на заглавията ми бе достатъчно, за да влизам в час. Няколко пъти, в пристъп на досада, мислех да се изтрия от групата. Сега обаче съм благодарна, защото изведнъж схващам препратката със сьомгата.

Докато чакаме за извеждане за полета, на мен (както и на, горе-долу, една четвърт от пътниците) ни се налага да изпразним едната част от залата.

Причината е господин на средна възраст, очевидно все още не усвоил западноевропейските навици да се къпе всекидневно, или поне веднъж на три седмици. Само се моля мястото му в самолета да не се окаже някъде до мен, защото ще е един много дълъг полет...

В групата присъстват естествено и българки от България, които си говорят къде са били и какви бутушки са си купили в Италия.

Големите им силиконови устни ме хипнотизират отдалече.

Има и субект с насинено око.

Направо ме дострашава, че с въпросните хора може би споделяме едно и също ДНК и културна традиция.

На този фон самият полет е скучен. Слава богу, силно тревожещият сетивата господин сяда някъде другаде, далеч-далеч от мен. Не мога да мисля съседите му по самолет.

Бачкаторът в непосредствена близост мирише на "Арда" без филтър, но това някак уютно ми напомня за детството, когато всички шофьори на градския транспорт лъхаха така.

Госпожата до мен има мнение по всички въпроси и нетърпеливо иска да го сподели.

Българските стюардеси упорито настояват да ми говорят на английски заради американското списание, което чета.

В техните представи, сигурно, истинските българи четат само жълти вестници.

На Терминал 1 служителите от гранична полиция с досада преглеждат личните карти. Няма поздрави "Весела Коледа", както ни изпращаха италианските им колеги. Вие пък сега искате и някой да ви каже "Добре дошли в родината".

Някъде по Цариградско шосе се замислям защо толкова се впечатлявам от колоритните родни екземпляри.

Мнозинството българи, които познавам в България и извън, са умни, образовани, работливи, и, смея да твърдя, добре облечени личности. Даже, като се замисля, горе-долу половината от пътниците в моя самолет бяха нормални хора.

Може би е присъщо на малките нации, че преживяваме тежко издънките на всеки наш сънародник пред чужденците.

Дали няма все пак някой да си помисли, че и под пласта образование и амбиции ние също сме си останали тъмни балкански субекти.

Приятелите ми американци често се шегуват с изцепките на други американци по света. Някои дори заявяват на всеослушание, че достатъчно пъти им е идвало да кажат, че са канадци.

Не изглежда обаче, че минават през същата тежка психодрама, каквато българите в Германия преживяват, когато, например, в берлинския вестник пише, че други българи са окрали за скрап новия алуминиев покрив на местна църква.

Може би тези, които живеем в чужбина, страдаме също, че малко положителни новини идват от България.

Определено имаме и проблем с идентичността защото всъщност живеем разкрачени между два свята.

А може би просто в конкретния случай моите емоции от прибирането, както сигурно и тези на останалите пътници, бяха наистина на твърде висок градус.

Когато идеализираните спомени се сблъскват фронтално с реалната българска среда, всичко изглежда пресилено трагикомично.

Oще: българи в чужбина  българи на летището  българия  всекидневие  експат  коледа  летище  патриот  празници  празнично пътуване  чужбина 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.12.2015, 08:13

6 Scrofasemilanuta | 26.12.201513:07

И аз не знам опит за какво е тази статия, но едно е ясно - с приведените примери и изложените тези, авторката е успяла да се впише идеално в абсолютните стереотипи на банален и незначителен представител на фалшивия "елит" от периферията на Европа.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

5 Pavur Pezev | 23.12.201511:34

аз едно не мога да разбера-всеки втори се сблъсква с подобни типажи по аерогарите и графоманства за тях,а аз дето летя всяка година понякога по четири пъти дотам и обратно,един път не съм попадал на такива,баси.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

4 pepe | 22.12.201521:07

Дедо бе, точно това отбелязвам, че уж била като онази другата, дето се споменава, ама го няма характерното злобеене. Не съмказал, че това е лошо, напротив, на мен така по ми харесва. Знаем си, че българска група в самолет си е дизастър, ама съм виждал и по-лошо - пътувал съм с македонски авиолинии от Гърция, там ако знаеш каква е селяния... Усмивка /даже успях два пъти да се скарам със стюардесите им Отегчен , първия път за това,че македонските селяни ни бяха заели мястото за багаж над седалките /защото всичките пътуваха с бохчи, ама буквално, не нещо подобно ами бохчи, и очевидно много държаха да не ги дадат в багажното/, а стюардесите им се опитаха да ги защитават и дори ме заплашиха да ни свалят от самолета, а втория път зада им отмъстя направих скандал като раздадоха метални вилици и ножове и ги заплаших да ги докладвам за нарушение на разпорежданията на IATA, снимах въпросните прибори и ги докарах почти до инфаркт /и вероятно се записах като един от най-мразените пасажери Бесен Много щастлив//
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 22.12.201518:24

Пепе: Много меко и беззлобно го приема.

И защо да злобее, Пепе? Защо да размахва камшика на отрицанието и презрението към тъмните балкански субекти, като една друга експатка, да не споменаваме имена. Колкото и да ни е мъчно, такива хора има, някои живеят в нашия вход или в съседния. И какво да правим, като ги срещнем в чужбина? Да потъваме в земята от срам? Или да носим голям плакат с надпис "Аз не съм с тия хора"? На няколко езика, ако се прекачваме на няколко летища. Нас още ни шокира, защото масовият средностатистически българин съвсем отскоро има възможност да пътува свободно по света. Другите, които са тръгнали едно-две поколения преди нас, изглежда вече са претръпнали. За изцепките на американци в чужбина пишеше Арт Бъкуалд преди 50 години и Марк Твен преди 150. Има и за Джон Бул. Откъде знаем как се чувстват те?
Мен ме смущава само писаното в германските вестници. Смущава ме, че германците мислят, че българи са окрали покрива на църквата за скрап. А ние знаем, че те са българи само по паспорт, иначе не са и не се смятат за такива. Иначе не се срамувам, че съм сънародник на Джизъса, дето надраскал Колизея. Той да се срамува.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 22.12.201516:24

Аа, много несериозна статия. Няма змии и гущери /като при други, да не споменавам имена Усмивка/. Ваня явно колоритния български манталитет /чудя се "манталитет" от манто ли идва Усмивка/ не я възмушава достатъчно. Много меко и беззлобно го приема. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.06.2014, 10:57

1 erzsebet | 22.12.201514:31

Изпървом бях изпълнена с благодарност че някой си е правил труда да пише весели очерци, че да весели нас, предпразнично мързелуващите в офиса.
Не знам от колко време не ми се беше случвало да не успея да дочета статия. Или пътепис с елементи на разсъждение. Или кактово там, по дяволите, е.
Защо, бре?! Тия глупости даже не са смешни.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани