Велико нещо е бабата | webcafe.bg
Webcafe

Велико нещо е бабата

Мария Касимова 28.11.2015, 11:38 (обновена 02.12.2015, 01:11)
баба в музей

Снимка: © Getty Images

Наистина велико нещо е бабата. Особено този нов, толкова енергичен и вдъхновяващ вид.

Велико нещо е бабата. Така казваше собствената ми баба, когато ме оставяха при нея на дълги ваканции и самоотвержено започваше да „поправя" следите от нескопосната целогодишна грижа на родителите ми към мен.

Всичко започваше с настаняването и разхвърлянето на багажа ми, налагането на личния й ред за сортиране на дрехи в гардероба, преформатиране на създадените ми навици и стройна програма за лятно духовно и физическо израстване. Баба започваше амбициозно, но понеже продължаваше активно да работи, скоро ме оставяше на мира и само кампанийно следеше дали изпълнявам заложената от началото възпитателна линия.

Току се появи на вратата на стаята в полунощ и със задгробен глас попита: „Абе, баба, ти четеш ли си книжките от списъка по литература?" или „Колко думи по английски научи днес?".

Сега, доста години по-късно, мога да се похваля с доста сериозен опит с различни типове баби.

Моята лична беше само една, но ми остави спомени за десет. След нея съм имала вземане - даване със селски баби, баби от малки градчета, баби столичанки, баби европейки, баби с по-старовремски разбирания, баби-бунтарки и калпазанки, екстремни баби и такива, чията щуротия и енергия могат да те накарат да се чувстваш истинско ретроизкопаемо.

От цялото ми лично наблюдение върху бабите обаче мога да направя един ясен извод - бабата все повече не е това, което беше, но винаги ще си е велико нещо.

Профил на традиционната българска баба

Това е тази баба, при която са те водили на село. Или тази, която спешно се е пенсионирала, когато си се родил, за да ти се отдаде. Най-често този тип баби завземат властта по отглеждане на децата с пълна сила, за да могат „младите да работят". За тях внуците са нещо като домашни принцове и принцеси, които са родени с извънмерни неземни таланти и със специална житейска мисия, в която само бабите им са изначално посветени.

Те никога не се съмняват в способностите на повереното им поколение и го оставят да се развива на всяка цена. Дори и на тази да обиждат бабите си или да ги третират като роби.

Преди години попаднах на една мила селска картинка, в която в една от къщите за цяло лято се беше преселила градската снаха с осеммесечното бебе. Свекървата беше варосала къщата собственоръчно, мебелите бяха подобаващо освежени и разместени, всички кувертюри на леглата и ковьорчета по стените - изпрани, а кошарката на детето - царствено разположена в средата на най-представителната стая и обградена с дванайсет стола.

Всички те за евентуалните гости - други баби - които ще идват ежедневно да гледат детето, докато си играе в кошарката и да му се възхищават.

Надвечер към шест и нещо, преди банята на бебето, бабешкото шествие започваше. Идваха усмихнати и нагласени, коя с китка здравец, коя с литър мляко от кравата или две домашни яйца, събуваха си галошките пред вратата на къщата и засядаха на столовете, за да наблюдават бебешкото представление. Хлапето в кошарата каже „а" и „ааааа" повтаря бабешкият хор!

Хлапето изплюе парчето ябълка, което лигави от час насам и бабешкият отбор скача като един да го вземе и да му подаде чисто ново. След като се поотпуснат малко, бабите започваха свои самостоятелни изпълнения, които трябваше да забавляват осеммесечния човечец в кошарата. Една пее и пляска, друга прави физиономии, трета говори бебешки език... А в това време гордата баба собственица на внучето принася сладки и вишновки, целува мъника по целото и от време на време професионално му подушва дупето, за да следи функциите на бебешката отделителна система. И ако случайно бебокът се е наакал, да го обяви важно на всеослушание, за да могат всички в хор да въздъхнат облекчено.

Със сигурност тази възраст е единствената, в която някой така се радва на точно тези ти произведения. А ако оценката идва от устата на баба ти, то са провъзгласени почти за щедьоври.

Най-голямата драма в живота на традиционната баба е липсата на апетит у внучето.

Когато стават баби, иначе съвсем нормално хранещи се жени често променят коренно представите си за приемливите количества храна, които едно детско стомахче може да поеме. Докато тя се наяжда с кисело мляко и парче хляб, внучето задължително трябва да погълне първо, второ, трето и компот, защото е „полезно и домашно", „който не яде, няма да порасне" и защото „циганчето ще те пребори".

Всеотдайната баба е готова да стане в пет сутринта, за да забърка мекици за закуска и върти баници просто ей така, докато ти се събудиш от следобедния си сън.

Тя е уверена, че ти можеш да правиш всичко най-добре, но че тези умения трябва да се пазят, затова често не ти дава да вършиш никаква домакинска работа и дори и през ум не й минава да спре лично да ти пере дрехите.

Колкото повече растеш, толкова повече разбираш, че с този тип баба можеш да правиш каквото си искаш, затова често я докарваш до лудост с пакости.

А тя, колкото и да заплашва, че ще те каже на вашите, мълчи като партизанин и само тайно ти клати глава зад гърбовете им. И е малко ревлива - плаче за щяло и нещяло, то то си е част от балканската й чувствителност.

Тази мила, прекрасна, наша си баба, с изкривените от работа пръсти, с цветните басмени роклички „за официално", с късата, боядисана в червено или патладжанено-черно коса, която еднакво добре може да оплете пуловер, да нацепи дърва, да белоса дувар, да сготви за курбан или кръщене и да „отчува" прасе, която се обърква в големия град и като дойде на гости, предпочита да си стои в апартамента, ама не повече от ден-два, която е затворила зимнина за половината ви родословно дърво и мълчаливо понася капризите на градските си внучета, че къщата й е стара, банята й е грозна и няма интернет, вече е малцинство.

На нейно място уверено застъпва новият модел европейска баба, за която този вид житейски корелации между поколенията са просто поредното интересно нещо, което се случва в живота им. Без обаче нито да го осмисля напълно, нито да го променя.

Профил на новата българска баба

Тя е вече толкова над бабешкия лайфстайл, че дори не иска да я наричат „маминка". „Баба" си й е абсолютно окей и тя си носи това звание точно така, както си носи научните титли примерно.

За разлика от предшественичките си, съвременната баба най-често продължава да работи, докато може.

От една страна, разбира се, защото с нищожната си пенсия може единствено да се превърне в класическа баба от стар тип и да се прибере да мизерства в някое село. От друга страна, обаче, тя продължава да е активна и защото появата на внуците в никакъв случай не е определящото живота й събитие.

Тя може и да не е чак от типа „който има деца, да си ги гледа", но със сигурност няма да се откаже от кариерата си, за да се посвети на света на памперсите, бибероните и инфантилните игрички. Гледането на малкия член на семейството може да влезе в графика й, но само някъде там след работа и преди класа по йога.

„И ако може да не е в събота, че в петък вечер пием вино с приятелки и имам нужда да си поспя до обед", както предупреди майката на една приятелка, когато фамилията разпределяше грижата за новороденото бебе в семейството.

Съвременната баба вече все по-често си изглежда съвсем секси - дори и да е над седемдесет, тя носи дънки, може би има кожено яке, кара кола или колело, нищо чудно и да пуши, има карта за фитнес (и ходи редовно, не е като мен и теб), а списъкът й със заведения, където я познават лично се конкурира с твоя собствен по разнообразие и големина.

Бабата на една моя колежка беше точно от този тип и любмото й месечно забавление беше да ходи на шопинг с внучката си. Минаваше да я вземе след работа с кола (караше една стара и очукана тойотка), откарваше я в някой мол и буквално го превземаше.

„Баба ми е чисто луда!", казваше колежката на следващия ден, като броеше с поглед в тавана нещата, които родственицата й беше придобила. „Две червила, една тъмнокафява спирала, слушалки за айфона - червени, че белите ги загубила и искала тия веднага да си ги вижда в чантата, пухен шал, маратонки, сутиен и плетена рокля с цип отгоре до долу отзад.".

Истина е, че бабата си беше образована, четеше и говореше чужди езици, ходеше на театър и изложби, а в айфона й винаги звучеше рок.

Работеше на компютър и ползваше скайп като „добър ден", за да се свързва с другите си внуци, пръснати из света. Един път се заговорих с нея и за около пет минути ми направи пълна дисекция на четиримата си внуци без ни най-малко да изпадне в див бабешки възторг по отношение на каквото и да е, свързано с тях.

„Този в Щатите е голям мърморко, на мъжа ми се е метнал. Много неприятен за дълга комуникация. Близначките в Италия са оперени. С едната се разбирам по-добре, тя е работна, но не е талантлива. Другата е талантлива, но е такъв ужасен характер, че никой няма да а вземе. Но пък и за какво й е?! Тази тука хич не е дейна. Може да стои на едно място и да не е щастлива, което не го разбирам, ама неин си е животът - да си го оправя. Иначе е мило момиче."

След това й звъннаха по телефона да я канят на хижа за Нова година, та тя извинително ми помаха с ръка и се впусна да разпитва за подробности от сорта на „а диджей ще има ли или всеки ще си направи флашки с любимите парчета" и „дайте да не рискуваме с домашни вина - ще видя в интернет някъде за евтини и хубави вина, а и карта имам от едни винарни тука..."

После си метна чантата с ресни на рамо, подхвана внучката си и като сложи ръка на айфона си, ми подвикна „Ще ти звънна да ми кажеш кой ти е парфюма - много ми хареса!"

След това се впусна в градския си ритъм, където всъщност фактът, че е баба няма никакво значение.

Наистина велико нещо е бабата. Особено този нов, толкова енергичен и вдъхновяващ вид.

Oще: баба  баба на село  баба ползва skype  бабите  деца  жени и мъже  мария касимова  модерна баба  отглеждане на дете  свекърва  семейство  традиционна българска баба  тъща 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.