Треска за бебета | webcafe.bg
Webcafe

Треска за бебета

Трейси Кларк-Флори , Salon.com 02.05.2012, 09:45 (обновена 12.05.2012, 09:36)
виктория бекъм

Снимка: © Getty Images

Немислимо е да се пренебрегват социалното въздействие и културата на бебеманията - достатъчно е просто да отбележим до каква степен таблоидите са вманиачени по бременните знаменитости

Всичко започна с една реклама по телевизията. Не помня какво рекламираха, но в нея беше показано едно новородено бебе, което ме разплака - не от тъга, а от благоговение. Бебе, едно красиво и прекрасно бебе!

Вижте, аз съм човешко същество и като такова, винаги съм намирала бебетата за сладки, но изведнъж, когато станах на 28 години, започнах да ги възприемам като знаменитости - и възторжено поздравявах всички мои познати, които вече си имат бебенца.

Реакциите, които преди бяха запазени само за бебетата животни, сега се прехвърлиха и към човешките бебета. Забелязвайки тази промяна, една приятелка, която не ме беше виждала отдавна, ми направи забележка: "Откога си луда по бебета?" Истинският въпрос тук обаче е: откога съм се превърнала в такова клише?

Не че съм готова да се възпроизведа...

За бога, не съм, но искам някога да имам бебе, макар че възможността за това едва ли ще се появи в близко бъдеще. Дали ще бъда готова - емоционално, професионално, финансово и романтично - преди плодовитостта ми да си замине? Този копнеж изглежда физиологически осезаем - по потрепването на яйчниците ми и желанието на ръцете ми да държат едно малко същество. В миналото винаги съм отписвала клишето за жената в края на 20-те и началото на 30-те си години с "тиктакащ биологичен часовник" като сексистки мит. Сега го преоткривам и се чудя дали в него има някаква истина и на какво ли се дължи тя.

Макар да е общоприето, че това желание нараства през третото десетилетие от живота на една жена, Ана Роткирх, директорът на Институтът за изследване на популацията във Финландия коментира, че проучванията показват, че "този копнеж е най-силен в края на 20-те години". Някои жени обаче споделят, че "са почувствали "треската за бебета" в известна степен и на по-ранен етап от живота си," споделя тя. "Някои жени пък го чувстват за първи път към края на 20-те си години".

Голяма изненада, няма що - не всички жени са еднакви

Роткирх разкрива в своя труд, публикуван в изданието Evolutionary Psychology, че респондентите в проведеното от екипа й проучване описват този феномен като "болезнен копнеж, който изпълва цялото ми същество", или "невероятна болка", която понякога е комбинирана с усещането за "празни ръце", или "по-твърди и чувствителни" гърди от обикновено. В друго проучване Роткирх открива, че 58% от респондентите-мъже и 78% от жените са "изживявали силно желание да имат свое собствено дете", макар че това е по-скоро доказателство за общо желание за репродукция в някакъв неопределен бъдещ период, от колкото за силен и внезапен копнеж.

Що се отнася до причината за съществуването на този феномен, Роткирх споделя, че се знае много малко. "Всички съществуващи изследвания използват писани текстове или въпросници," обяснява тя, които разкриват повече информация за възприятията на жените по отношение на "жаждата за бебета", от колкото за истинския й произход. Роткирх е открила доказателства за "хормоналната основа" на този феномен, като социалните фактори от рода на образование и доходи имат "малко влияние" в случая.

В своя научен труд тя посочва, че в контекста на еволюционната биология, "състоянието по подразбиране" на женското тяло е то да е преминало през бременност и раждане в началото на второто десетилетие от живота си. Роткирх предполага, че "копнежът за бебета може да бъде развит като вторичен продукт на хормоналните промени, които се случват в женския организъм, за да го подготвят за износване и раждане на деца. Подобни промени могат да бъдат подбудени от влюбването, желанието за уседналост и съвместен живот с интимните партньори, контактът с новородени бебета и/или процесът на остаряване".

Организмът настойчиво подсказва, че не остава много време за възпроизводство

В случай, че еволюционните теории ви се струват твърде примитивни, съществуват неопровержими доказателства, че женската плодовитост започва да намалява към края на 20-те години - или точно по времето, в което се появява треската за бебета. Роткирх коментира: "Информираното ми предположение е, че треската за бебета е един вид механизъм, който отчита времето за възпроизвеждане - или с други думи начин за насърчаването, че "сега е подходящо време да имаш бебе"." Това изглежда логично, макар че липсва научно обоснование за начините, по които действа този механизъм.

Въпреки това е очевидно, че много жени никога не чувстват напрежението от тиктакащия часовник, или то просто не е силно осезаемо при тях, но "част от тази вариация вероятно е генетично обособена", обяснява Роткирх, "каквито са и повечето особености на човешкия организъм." Освен това е важно да се отбележи, че при мъжете също се наблюдава "треска за бебета": в едно изчерпателно проучване, което изследва потенциалните причини за този феномен, Гари Брейз, доцент по психология в Канзаския държавен университет, открива, че мъжете преминават през същото желание, само че при тях то се проявява в по-малка степен, от колкото при жените.

Така към списъка с вероятни причини за треската за бебета се добавя и "интензивното" чувство, произлизащо от "общия интерес към родителството", коментира Роткирх. (Макар че ако този инстинкт беше единственото обяснение, наличието на домашен любимец би било много по-ефективно, лесно и евтино решение на треската за бебета).

За тази среда спомага и пресата - с истерията си по бременните звезди

Немислимо е да се пренебрегват социалното въздействие и културата на бебеманията - достатъчно е просто да отбележим до каква степен таблоидите са вманиачени по бременните знаменитости и статиите, които подтикват читателките да побързат и да се задомят, преди да е станало твърде късно. Освен това, жените започват да се учат да бъдат майки още от ранните им детски години. Въпреки това Брейз, който изучава този феномен от близо 10 години, открива, че разбиранията за ролята на пола - например убеждението на дадена жена, че за нея е правилно да си стои вкъщи и да се грижи за дома си - не предвиждат задължително появата на треска за бебета. "Желанието за бебета не е силно обвързано с половите роли, възприемани от хората", обяснява той.

И все пак съществуват много доказателства за един друг тип социално въздействие. Шведско проучване открива, че вероятността жените да имат бебе е по-голяма ако техни колежки са родили наскоро. Брейз пък открива, че един от най-силните провокатори на треската за бебета е предишният положителен опит с бебета.

Социалният натиск и сблъсъкът с ограниченията на реалността

Независимо от това дали произлиза от еволюционните ни корени, няма съмнение, че треската за бебета като културен феномен или просто тема за дискусия е нещо "изключително ново и социално", съгласява се Роткирх. "Това се дължи на факта, че в съвременните развити общества хората съзряват сексуално на много по-ранен етап, но започват да имат деца много по-късно от повечето общества в миналото," обяснява тя. "Разполагаме с повече време да бъдем физиологично готови за бебе, без да имаме такова".

Освен това е вярно и че повечето избори и по-голямата свобода, която принадлежи на жените, е довела до "по-големи колебания при вземането на решение дали да имаме бебе, както и от кого да бъде то," коментира Роткирх. Освен това съществуват и повече потенциални бариери, свързани с образованието и кариерата на жените. В своите изследвания върху жените, Роткирх открива, че "копнежът за деца обикновено се пробужда когато дадена жена има теоретична възможност да роди, тъй като е здрава и има удовлетворяваща връзка, но обстоятелствата пречат на тази възможност заради плановете за живота на самата жена, проблеми в репродуктивното здраве, или отношението на партньора й спрямо децата".

В опит да въведе яснота във всички хипотетични възможности, Брейз обобщава, че "краткият отговор на този въпрос вероятно е комбинация от биология, обстоятелства и характер". Дали копнежът ми за бебета произлиза от основна биологична склонност?

Вероятно това отчасти е така. Но това, което го прави толкова силен, е напрежението, което произлиза от сблъскването на този копнеж с ограниченията на реалността. Ако не съществуваше сблъсък между тези две неща, вероятно силният копнеж щеше да бъде "облекчен", ако просто бе приложен в действие.

Oще: бебета  биологичен часовник  възпроизводство  жени  родителство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.09.2010, 14:01

5 Катя | 23.05.201218:21

--
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.11.2010, 20:25

4 Боби Перу | 06.05.201203:55

То тва да „имаш бебе“ не е като да го отгледаш.Ако сакаш ,бебе шти прайм секи 9 месеца и ще ти е и кеф при това.Не само на хормонално равнище.Пача. Биберон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

3 Оня Дето Го Трият | 04.05.201216:13

Тия дето ми плескат минуси да бяха се обосновали с някой коментар поне Намига
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

2 Оня Дето Го Трият | 02.05.201213:20

Това дето все го чувате да трака не е биологичен часовник, а тракането на устите на махленските клюкарки.... както и клавиатурите на някои форумни корифеи по темите за личния живот и пространство пиши, пиши
   

оценка

+6 -2

Регистриран на: 23.02.2012, 11:46

1 Margarita Sokolova | 02.05.201212:01

Голяма глупост! Всичко което разбрах от тази статия е че някаква жена учен не може да разбере защо в края на 20-те години на жените се появява копнеж по бебета....
Ами ако всички пишеха статии за това което не знаят.... Объркан
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани