Тайната страна на Ерик де Маре | webcafe.bg
Webcafe

Тайната страна на Ерик де Маре

Webcafe.bg , по Guardian 17.11.2010, 16:32 (обновена 19.11.2010, 14:24)
ерик де маре

Един от най-прекрасните кадри на де Маре: църквата "Св. Едуард" в Йоркшир, тънеща в сянката на охладителните кули на електростанцията "Ferrybridge B"

През 90-те години спечелилият много награди британски архитект Майкъл Хопкинс търси някой, който да направи черно-бели снимки на неговите сгради. И се свързва с Ерик де Маре, визионер и хроникьор на следвоенния британски пейзаж, тогава вече в пенсия.

"Това беше като да гледаш стар наемен убиец да се връща отново към занаята", разказва Хопкинс. "Първите снимки бяха малко не както трябва. След това той намери фокуса си и беше безупречно точен. Тези снимки са сред нещата, с които най-много се гордея, че притежавам."

Ричард Маккормак, архитект на библиотеката "Ръскин" в Ланкастър и други сгради-бижута, споделя почитта на Хопкинс. "Дали Ерик де Маре ми е оказал влияние?", казва той. "Странно, че питате. Тъкмо използвах неговия кадър на подобните на небостъргачи рибарски заслони в Хейстингс като вдъхновение за комбинация от жилищни сгради."

Този визионерски образ показва група от невероятно високи заслони със скосени покриви, всичките наклонени опасно в различни посоки. Определяни като "небостъргачи" от де Маре, мащабите им се разкриват от две млади жени, минаващи в съседство, облечени в летни рокли.

Снимката е правена през 1956 г., когато де Маре - архитект, преминал към фотографията, роден в Лондон от родители шведи, е в средата на 40-те си години и работи за изданието "Architectural Review", откъдето са му поставили задача да заснема респектиращи, но като цяло забравени индустриални сгради.

Кадърът изглежда като заявление, че архитектурата, без значение колко неочаквано е това, е за всички: жените не биха могли да бъдат по-далеч от рибарите, за които са строени тези заслони, но изглеждат в странна хармония с тежките конструкции, край които преминават почти без да ги забележат.

Модерна класика

Пивоварни, мостове, крайбрежни навеси за лодки, вятърни мелници, воденици, корабостроителници  - снимките на де Маре в крайна сметка се превръщат в основа за книга през 1958 г., която впоследствие се оказва изключително влиятелна: "Функционалната традиция в ранните индустриални сгради", дело на Дж. М. Ричардс.

Фактът, че архитект от мащаба на Маккормак половин век по-късно все още използва творбите на де Маре като вдъхновение говори много за влиянието му. Норман Фостър нарича неговите снимки "социално осъзнаване на визуални ценности - по-актуално отвсякога".

Някои от най-добрите снимки на де Маре в момента са изложени в Кралския институт на британските архитекти (RIBA) в Лондон. Неговите величествени фотографии представят прекрасни текстилни фабрики и мостове над канали, които по забележително модерен начин се възползват от материалите. Липсва декорация. Липсва хоросан. Липсват класически подчертаващи мащабите характеристики.

За архитектите от поколението на Маккормак, вече оспорващи студенокръвния модернизъм, с който са били подхранвани от години, де Маре предлага шока на старостта. "Израснали сме с убеждението, че трябва да мразим претрупания викториански дизайн", казва Хопкинс, чиито сгради имат естествен, индустриален вид. "Но ние не сме познавали реално тази могъща индустриална архитектура, която е била също толкова функционална, откровена и подходяща за целта си, колкото и всяка нова архитектура, която сме виждали от Франция и Германия през 20-те години на XX век. Тя е била възхитително, гъвкаво физическа - с кости и сухожилия на показ."

Един от най-прекрасните кадри на де Маре е на църквата "Св. Едуард" в Йоркшир, тънеща в сянката на охладителните кули на електростанцията "Ferrybridge B". Това е великолепна композиция: силата на средновековната църква и нейният Бог изглеждат на ръба на размазването от съвсем друг тип сила. И двете сгради обаче са прекрасни - и демонстрират любовта на де Маре към характерната за местните райони архитектура, към сгради, чиито създатели са получили малко признание, но които захранват с енергия архитектурното въображение.

Хопкинс купува обширния архив на де Маре преди смъртта на фотографа на 91 години през 2002 г., след което го дарява на Британската архитектурна асоциация. Колекцията остава като напомняне колко въздействаща може да бъде снимката на архитектурни обекти - особено когато е заредена с вълнуваща и подходяща идея.

Oще: архитектура  великобритания  ерик де маре  изкуство  фотография 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани