Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пет истини за съпругите - I част

Петима (много смели) мъже споделят оплакването си, което никога не са се осмелили да заявят пред жена си Снимка: Getty Images
Петима (много смели) мъже споделят оплакването си, което никога не са се осмелили да заявят пред жена си

Наречете го страх или добра старомодна дипломация, но има някои области в брачния живот, където искреността със сигурност не е най-добрата политика.

Проучване от миналата седмица разкри, че една трета от мъжете НИКОГА не биха казали на жена си, че е надебеляла, за да не предизвикат скандал.

Какви други табута има? Петима (много смели) мъже споделят оплаквания, които никога не са се осмелили да заявят пред жена си.

"Не можеш да готвиш"

47-годишният Марк Бароуклиф е женен за 41-годишната Клер от 6 години; имат две деца.

Нека започна с едно признание: не обичам да готвя. Причината, поради която обикновено аз го правя вкъщи, не е защото съм "нов човек" или възпитаник на ТВ кулинарните предавания, а защото жена ми готви от-вра-ти-тел-но. Всъщност за мен готвенето е не толкова приятно хоби, а по-скоро защита срещу отравяне.

Твърде грубо? Може би малко история ще постави нещата в перспектива.

Първия път, когато Клер ми готви, ми сервира сьомга на грил. Тя беше сурова от едната страна. Когато я питах: 'А ти обърна ли я?', тя отвърна изненадана: 'А трябваше ли?'

Предполагам, че трябваше да се досетя, че готвенето не е силната й страна, още когато се запознахме и забелязах, че хладилникът й съдържаше една изсъхнала глава лук, пет бутилки шампанско и нищо друго.

Тя не изглежда да осъзнава, че фурната не случайно има регулатор на температурата, и че не всичко може да бъде готвено на една и съща температура от 275 градуса - и че нещата няма да се сготвят по-бързо, ако ги пускаш на максимално нагряване.

Също така изглежда, че тя няма идея, че съществува разлика между чаена и супена лъжица, особено когато измерва съставки като лютив червен пипер и мая.

И извинявай, Клер, но има някои неща, които е невъзможно да се направят в микровълновата. Например агнешка плешка. Това се случи преди година - и все още мога да се закълна, че долавям миризмата на пушек от костта в спалнята на горния етаж.

Бисквитите, които тя направи за дъщеря ни, които тя да носи в училище, бяха използвани като миниатюрни летящи чинии на двора, а смятам, че парче от тортата й все още служи като клин, удържащ отворена вратата на класната стая.

Вместо да готви за децата ни, би ни спестило време и разочарования, като просто им разбие зъбите с чук.

Това, което ме потриса във всичко това, е че всъщност е доста трудно да се обърка рецепта, ако се следват инструкциите. Всеки идиот може да го направи. Но тъй като Клер далеч не е идиот, тя винаги има в главата си 1001 неща, като на 1002 място е обмислянето на разликата между соев сос и сос "Уорчестършир".

А защо, любов моя, никога досега не съм си признал колко мразя готвенето ти? Ами защото подобно на повечето мъже съм страхливец. И вярвай ми, този плодов кейк изглежда тежък - и доста опасен.

"Не можеш да шофираш"


48-годишният Куентин Летс е женен за 46-годишната Лоис от 15 години. Имат три деца.

Жена ми Лоис изкара шофьорския изпит след пет опита. Мога само да предположа, че са я пуснали, защото изпитващият не е могъл да понесе перспективата за още едно предизвикващо паника пътуване с колата, управлявана от нея, и просто е отметнал полето "издържан" в сляпа паника.

Защото г-жа Летс, честно казано, далеч не е уверен шофьор. Страхът й обаче е лек в сравнение с този на шофьорите, имащи лошия късмет да попаднат на нея, докато пътуват в обратната посока.

Лоис разговаря много - женска дейност, която изисква към 50% от вниманието й. И насред разговора тя може да забрави за неща като мигачите, преди да завие, или за проверката дали се намира в правилното платно.

Проверката на пътните знаци е на второ място след ангажирането с разговора - или с проверката на прическата в огледалото за задно виждане.

Когато е на волана на семейното "Рено", Лоис обича да слуша дискове на Майкъл Бубле на волуме на мах. Това приглушава писъците на пътниците.

Тя стиска волана със страст, която макар да е похвална заради тази решимост, граничи с паника. Това е хватката на проф. Мориарти върху гърлото на Шерлок Холмс на водопада Райхенба.

След като има такъв контрол над кормилото, би могло да се помисли, че тя има пълен контрол върху процеса на шофиране. За съжаление е вярно точно обратното. Може би погледът й се откланя. Или пък има проблеми с вътрешното ухо, свързано с изчисляването на дистанцията. Във всеки случай тя се справя забележително зле с поддържането на стабилна, точна позиция на магистралата. Измъквали сме безброй пъти буквално на косъм.

Инцидентите се случват с притеснителна редовност. В последния, тя се плъзна с подобно на балет забавено движение към друга жена на провинциален черен път. Ситуацията ми бе разказана, сякаш беше сцена от мач по кърлинг.

Вероятно катастрофите биха се случвали по-често, ако тя имаше страст към високите скорости, но Лоис не е Дженсън Бътън. Тя се движи със скоростта на охлюв, надничайки през предното стъкло с подозрение към всички.

Предполагам, че е неразумно да правя това признание сега, като се има предвид, че застрахователната компания вероятно ще прочете този материал. Но Лоис като нищо би могла да бъде и таен агент на застрахователите. Когато другите шофьори я видят на пътя, те бързо се изнасят към къщи и се обаждат да си повишат застраховките, на мига.

"Не ми харесва косата ти"


42-годишният Винсънт Граф е женен за Хелън от седем години. Имат син и дъщеря.


Седем години след сватбата все още съм благодарен, че моята скъпа жена избра да прекара остатъка от живота си с мен. И да, обичам я и сега толкова, колкото и в деня, в който се оженихме.

На церемонията Хелън направи една голяма жертва. Тя носеше обувки без токове, така че да не надвисва над мен на снимките. (Аз съм висок само 160 см. Тя е с около 5 см по-висока.)

Но тя също така скри от мен на този ден една не по-малка тайна: че е жадувала да отреже прекрасната си дълга кестенява коса и да стане блондинка.

Тя успя да опази страховития си план неразкрит в продължение на години. И след това преди около 6 месеца се прибрах от работа един ден, за да открия, че брюнетката, до която се бях събудил същата сутрин, просто е изчезнала. Там, където някога се развяваше кестенява коса, вече имаше къси до ушите руси кичури. 'Имах светли кичури,' заяви тя. 'Чудесни са, нали?' Какво да кажа?

Това, което изрекох, беше: 'Да, изглеждаш много добре.' Това, което минаваше през главата ми, беше: 'Къде се дяна моята Хелън? Защо никой не ме попита какво мисля, преди да го стори? Кога ще мога да си я върна?'

Мразя да звуча като намусен старчок, но не обичам промените - и не съм искал руса кифла за жена.

Колкото и сръчно да е била направена косата й - и честно казано, за парите, които тя беше платила, по-добре да е направена сръчно - не мога да си избия една фраза от главата: "перхидролка". И това е фраза, която ми напомня евтин туризъм по Балканите. Знам, че съм предубеден и задръстен, но си харесвах жената такава, каквато беше преди.

Тя е модерна жена и аз съм модерен мъж. Осъзнавам, че нямам правото да й казвам как трябва да изглежда (въпреки че тя е много добра в това да ми говори, че съм облечен 'като клошар'). Така че вместо това съм по мъжки мрачен заради цялата история.

Още една забележка. Имате ли някаква представа за текущите разходи на това да бъдеш перхидролка - в смисъл жената, отваряща бутилката кислородна вода, да е лондонска фризьорка?

Хелън се налага да си подновява русите кичури на всеки шест седмици - което й струва около 115 лири на посещение във фризьорския салон. Това са 1000 лири годишно. Пари, които бихме могли да похарчим за някой iPad, да си изплатим ипотеката, или дори - сигурен съм, че не бих възразил - за обувки. Но не и ако те са с високи токове, естествено.

 

Най-четените