Стил "сделано в ГДР" или тъга по зрелия соц | webcafe.bg
Webcafe

"Сделано в ГДР" или тъгата по зрелия соц

Ема Иванова 15.04.2014, 13:44 (обновена 18.04.2014, 05:58)

1 от 13 снимки Назад Напред

ostel hostel berlin

В Ostel Hostel можете да пренощувате под портрета на Ерих Хонекер

Както всяка година със затоплянето на времето, се покачва и напрежението в туристическия бранш по нашето Черноморие. Ще пристигнат ли достатъчно туристи?

Покрай кризата в Крим, тази година нервите на хотелиерите би трябвало да са доста по-опънати от обичайното. Само преди няколко дни руският президент Владимир Путин посъветва гражданите на федерацията да се въздържат от пътувания до държави, които имат договор със САЩ за задържане и предаване на чужденци. Сред тези страни е и България.

Въпреки политическото напрежение е ясно, че руските туристи, няма как да не посетят любимата си България:"Златни пясъци" и "Албена" са в социалистическатa кръв на всички, расли в Източния блок.

Какъв е вкусът на руснаците относно хотелския дизайн си пролича ясно в Сочи.

Изглежда и българските хотелиери одобряват и се придържат към стандартите на минималистичните интериори, според които стая с телевизор и хладилник се предлага като „лукс", а хотел с алуминиева дограма вече се цели директно в категорията „четири звезди".

Ако искат действително да запазят носталгичния социалистически дух на нашите курорти обаче, не е зле хотелиерите ни да погледнат на запад към Берлин и по-специално към бившата Германска демократична република.

В галерията може да разгледате

снимки от интериора на Ostel Hostel -

хотел в центъра на Берлин, чийто дизайн съхранява духа на социалистическия вътрешен дизайн от 70-те и 80-те години на 20 век.

Всъщност Ostel Hostel функционира вече цели 7 години и все още се радва на сериозен интерес не само от страна на носталгично настроените "източноевропейци", но и от "западноевропейските" туристи, които нямат представа каква ценност представляват бананите, когато имаш достъп до тях само веднъж годишно.

Хотелът е разположен в центъра на Берлин в подобие на жилищен блок или "комуналка", която дори и санирана и боядисана, в основата си представлява отличен пример за архитектурата от времената на комунизма. Ostel предлага единични и двойни стаи, както и ваканционен апартамент "ГДР". Нощувките са на цени от 30 евро за единична стая до 80 евро за апартамента.

Всички стаи са декорирани с оригинални мебели от Студената война и с

определено кичозни и неприятни тапети.

Разбира се, на онези, които си спомнят дизайна в българските хотели от времената на зрелия соц, съвременният интериор на Ostel Hostel може и да не изглежда толкова неприятен.

Според статия в блога Messy Nessy Chic посветена на хотела, съществува феномен, наречен Ийсталгия - "Eastalgia" (Оstalgie на немски) или непродолима носталгия по времената на Студената война и по разделената и контролирана от ЩАЗИ ГДР.

Този универсален за цяла Източна Европа феномен се характеризира с идеализиране на услугите и бита от епохата на комунизма, като например умиление към спомените за дългите опашки за храна, превъзнасяне на качествата на източноевропейските автомобили или симпатия към телевизорите с два или три контролирни канала.

Според кореспондента на BBC в Берлин Стивън Иванс, дори и днес, много германци живеят с идеята, че основен принос за освобождението на Германия от нацизма има бившия СССР.

Българската "ийсталгия" не подлежи на коментар.

Както Webcafe вече писа, цели 131 депутата от сегашния български парламент са "приятели на Русия" на Путин, която очевидно се вживява като пряк наследник на СССР.

Ако се абстрахираме от политическата страна на въпроса, на битово равнище в България "ийсталгията" по социализма си пробива път сякаш подсъзнателно и избива във вече посочените

лишени от топлота и човечност интериори на хотелите по българското Черноморие.

Като доста по-практични хора, германците разработват цяла индустрия за задоволяване на носталгичните нужди на гражданите. В Берлин вече съществува цял Музей на ГДР. След като го посетят, болните от "ийсталгия" могат да се отбият и в някой от многото магазини за битови вещи от времето на комунизма, а и след това - разбира се, да пренощуват в Ostel Hostel под някой от портретите на последния президент на ГДР Ерих Хонекер.

В крайна сметка дизайнът на хотела, а и цялата индустрия, базирана на някакъв вид носталгичност, изразява много ясно едно единствено нещо:

времената на Студената война са безвъзвратно отминали.

Какво по-силно доказателство от това, че дори и нарочно, да се върне лошото производствено качество на мебели от времето на комунизма изглежда все по-трудно постижимо със съвременните технологии.

Oще: берлин  гдр  германия  източна европа  интериор  соц  социализъм  туризъм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

14 Bichkiiata | 18.04.201420:51

В същност дизайнът на ГДР ( ако изобщо може да се говори за дизайн, която дума по време на социализмът беше еквивалент на празно, ненужно усилие, насочено единственно в комерсиализацията на един продукт, целяща извличане на печалба произвеждан от капиталистическата икономика) е продължение на философията създадена в училището за занаяти и дизайн Bauhaus съществувало от 1919 до 1933 година. Нямаща нищо общо със социализмът, а по-скоро с прагматизмът на германеца.

Останало ми е в главата заключението на един холандец, бивш дизайнер във Филипс , който имаше фирма за джет вани, джакузита и тям подобни, докато ми правеше интрвю за работа много години назад: истински функционален дизайн в светът правят само две нации, германците и англичаните.


паяко, в тоз коншитекст се връщам към думата "финтифлюшки"
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

13 Крив Макарон | 18.04.201400:24

В края на фефруари бях на гости в едно радче Радебойл, на около 10 км от центъра на Дрезден. Там също имаше музей на ГДР. Изключително забавно си прекарах!
Музея беше оформен много художествено, и целеше да покаже живота през времето на соца, изцяло в битово-материалната му същност. Никаква политика, нито пък негативизъм насочен към соц-миналито не усетих. И беше доста голям; 4 етажа, поместен в някоя бивша комуналка, където се минава по дълъг коридор, и от двете страни са разположени стаи. Във всяка стая е изложено нещо различно, свързано с работата и живота от онова време. Имаше невероятни за мен неща, които изобщо не съм предполагал, че са съществували по време на соца в държавите от Варшавския договор. Толкова много електроника, и съвременна техника?! Но в същност забавното беше, че там бяха аранжирани цели стаи: кухни, ежедневни, административни кабинети със мебели от 60-те, 70-те, 80-те. И аз като ги видях прихнах да се смея и коментирах:
- Вие сте вкарали всичко това в музея, а за нас то е настояще.
Ами аз направо познах мебели от собствения си дом в този музей... Още повече, че някои от тях бяха украсени с български шевици; били много обичани по времето на соца в ГДР. Имаше изложени снимки от посещения на германските соц-величия в София, и ясно се раличаваха църквата Света Неделя, Джамията, и Витоша планина... На тези неща обърна внимание моя приятел; той нали е влюбен в София Усмивка На мен ми направи впечатление е бормашината на Елпром Ловеч в една от стаите, пресъздаваща работилница.
И така общите ми впечатления бяха, че германците са вкарали соца в музея, приели са го като минало, и сега незлобливо го ползват за развлекателни цели Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2014, 20:07

12 Yovka Dimitrova | 17.04.201422:48

Добре казано Бетон,черпих те едно кафе. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

11 lele male | 17.04.201415:18

След като разузнаването на Германия разсекрети архивни документи с политически вицове за ГДР, излезнаха някои от следните ала Радио Ереван вицове:
Как може да се удвои цената на Трабанта? Просто го заредете с гориво.
Какво ще стане, ако пустинята стане комунистическа? Има вероятност да има недостиг на пясък!
Вярно ли е, че гражданите на ГДР са били маймуни? Не това е невъзможно, маймуните не могат да оцелеят с два банана годишно!. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.06.2011, 01:24

10 Mladen Marinov | 17.04.201401:23

Майна и зелен - пак си БЕТОН!
Много добре казано за носталгията тук и там ... и за качеството и мисленето.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

9 Зелен Бетон | 17.04.201401:18

Пфф, пак проблеми с кода... Уебкафето, намерете някакво решение на тоя проблем, плз!

(едните 7 години, другите Кул = (едните 7 години, другите 8 )
für - fuer
Това е ìст бизнес = Това е чист бизнес
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

8 Зелен Бетон | 17.04.201401:11

В интерес на истината, „Hergestellt in der DDR“ имаше доста по-различно звучене от „Сделано в СССР“. Затова цитирането на руски в заглавието не е много на място.

Факт е, че целта на соц промишлеността беше на първо място пълна самодостатъчност. Ние трябваше да си произвеждаме всичко, като качеството беше на по-заден план (разнообразието пък – на много по-заден). Основното в производствените предприятия беше да се изпълни нормата: партийните секретари мъмреха за неизпълнение на плана, но проблемите с качеството ги занимаваха едва когато станеха критични. Естествено, тези критерии бяха налагани из целия соцлагер.

Немецът обаче си е немец, дори да е „източен“. От всички соц продукти гедерейските бяха в повечето случаи най-добре проектирани и най-качествено изработени. Особено за неща като битова техника, предпочитанията бяха за ГДР-изделията, следвани от унгарските и чешките. Но не само: обувките, които съм носил най-много и най-дълго (едните 7 години, другите Кул бяха едни кларкове и едни зимни ботуши Salamander, които си купих от Лайпциг. Така и не се скъсаха, нито загубиха добрия си вид. На първите просто им се протриха подметките, а върху вторите разлях киселина.

И за друго се сетих. Първата ми собствена кола беше трабант – чисто нов, от „Мототехника“. В документацията му имаше едно картонче, на което в рамка от орнаменти пишеше „Mein Hand für meine Arbeit“. Отдолу беше се подписал някакъв Ханс, вероятно началник на бригадата, сглобила автомобилчето. Фразата идва от „mein Hand ins Feuer legen (für etw.)“, т.е. „(готов съм) да сложа ръката си в огъня (за нещо)“: сиреч, въпросният Ханс така гарантираше за качеството на работата си.

Не става дума толкова за това, че беше прав: с трабанта навъртях 180 х.км за седем години и половина, преди да го продам, без да се появи нито един фабричен дефект. Това картонче беше показателно за манталитет, нетипичен за останалия соц свят. Немски акъл (включително „източен“) едва ли би могъл да роди фраза като „Они ме лъжат, че ми плащат, я ги лъжем, че работим“...

Затова, ако ще става дума колко парадоксално нещо е споменатата Ostalgie, точно в Германия парадоксът е най-малък. От една страна, от целия екс-соц те днес са най-добре, тъй че могат спокойно да си позволят подобна прищявка. От друга, имат най-малко основания да се срамуват (поне що се отнася до материалната среда на соца). Апропо, промишленият дизайн в ГДР беше в авангарда сред държавите от Източния блок, както и системите им за управление на производството и качеството.

Немската Ostalgie обаче в никакъв случай не се разпростира и върху безобразията на идеологическа основа, нито върху казармения порядък, въдворяван от ЩАЗИ. Нито пък (примерно) върху жилищните блокове, огромната част от които се строяха без балкони: пречупената през соц критериите немска практичност беше преценила, че след като балконът не се използва целогодишно, оскъпява ненужно конструкцията (ако е външен), съответно намалява ефективата площ на жилището (ако е тип лоджия). Днешните „осита“ са пределно наясно кое беше изроденото е предишния режим, и определено не съжаляват за него.

Съвсем различен по същност феномен е родният вариант на тази носталгия. То не е носталгия, а още една спонтанна форма на протест срещу батака, в който мафиотизираният политически боклук навря България през последните 25 години. Двете неща не бива да се бъркат, лепейки им еднаквия етикет „тъга по зрелия соц“.

Който етикет, впрочем, сам по себе си е пълна глупост: едно че такава „тъга“ фактически не съществува (съществуват други емоции, погрешно интерпретирани по този начин), и второ, че словосъчетанието „зрял соц“ не е нищо повече от дразнещ оксиморон.
_________________

P.S. Изцяло отделна тема е „туристическият“ вариант на Ostalgie. Това е ìст бизнес: целенасочено подклаждане на любопитството на чужденците към формалните знаци на едно минало, което те (за добро или за лошо) никога няма да проумеят. Няма как да разбереш какво представлява, ако не си го живял. Но си добре дошъл да дойдеш, да поцъкаш с език и да оставиш някое и друго евро или долар...
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 05.06.2011, 01:24

7 Mladen Marinov | 17.04.201401:01

Хахахахаха....
"Според статия в блога Messy Nessy Chic посветена на хотела...."

Не се нуждае от коментар - Messy Nessy Chic - явно са най-добрите световни дизайнери...


"Според кореспондента на BBC в Берлин Стивън Иванс, дори и днес, много германци живеят с идеята, че основен принос за освобождението на Германия от нацизма има бившия СССР."

Това пък е най-якото!!! Аз не знам много ама поне е безспорен факта че Русия е воювала с Германия във штората световна... И долколкото знам са попедили и от тогава празнуват всяка година "Победата над Хитлеро-фашистка Германия". Сега казват - "победа над Хитлеризма и фашизма".
А коментатора от ВВС обаче явно е чел друга световна история...
Там не знам кой какво е правил - обаче оптределено смятам германците знаят по-добре от него...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

6 Nikkor | 16.04.201419:57

Всъщност извинения към автора.Статията съвсем не е повърхностна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

5 Nikkor | 16.04.201419:54

Баща ми навремето беше купил ГДРейски тапети.Бяха абсолютно супер.Където и да съм ходил на гости, по-хубави не съм виждал.Сигурно на запад е имало по-красиви и по-качествени.Но поне у нас по-хубави не се намираха.Не съм фен на соца.Само че имах щастливо детство.Е, такива неща като джинси и др. подобни се купуваха по втория начин, но кой не го правеше.Други са кусурите на соца и статията малко се плъзга по повърхността.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани