Никога вече "Осем на Попа" | webcafe.bg
Webcafe

Никога вече "Осем на Попа"

Ема Иванова 05.04.2016, 16:23 (обновена 19.04.2016, 08:47)

1 от 12 снимки Назад Напред

технологична носталгия

Снимка: © Webcafe/Getty

Може и да ми е рано за "нахлули спомени" от детството, но вида на предмет, който вече е "античен", при условие че е присъствал през една трета от живота ми, ме кара да реагирам бурно. Например телефона. Кога спря да звъни, кога стана "винтидж"? Чак е обидно

Символично 7 април 1969 година се води "рождения ден" на интернет, защото тогава е "публикуван първият RFC 1" - поне ако питате Wikipedia. В тази връзка нека си спомним някои от драстичните промени, с които ни наказа (а може би награди?) съвременната епоха, както и техните носители. В галерията може да видите технологичните промени на битово ниво. А в текста по-надолу - може би да прочетете нещичко и за емоционалната стойност на тези промени.

Неотдавна се озовах в едно столично заведение, чиито собственици бяха избрали да украсят интериора с "антични" вещи. На пръв поглед изборът на подобна украса не звучи като нещо кой знае колко невиждано, но само след секунда ще ви стане ясно защо слагам думата "антични" в кавички.

На бара, точно до мястото, където с решителен жест собственичката постави студена бира, погледът ми попадна на част от декорацията - черен объл телефон с шайба. Видът му със страшна сила ме върна в детството, защото до около 10-ата ми годишнина имахме подобен вкъщи.

Преди да кажете, че в тази история няма нищо необичайно, бързам да уточня, че аз съвсем не съм на сто години - нещо повече - от "стоте" ме делят малко по-малко от седемдесет.

Може и да ми е рано за "нахлули спомени" от детството, но вида на предмет, който вече е античен, при условие че е присъствал през една трета от живота ми, ме накара да реагирам бурно и да се заговоря със собственичката - около 40 годишна жена.

Тя сподели носталгията ми към предмети, които са били част от бита, а вече ги няма, и със смях си припомнихме касетките (какво пък е това, ме попита 7-годишният ми племенник преди време), плочите (които сега подрастващите наричат "винил" и си мислят, че е нещо тотално ново), първите мобилни телефони (наричахме ги "мобифони", а после "джиесеми" и Nokia 3310 със зеления екран веднага изплува пред погледа ми)... И естествено за срещите на "Попа" в осем.

Осем на "Попа"

Изобщо разговорът за "осем на "Попа" е много характерен за моите връстници и за малко по-големите от нас, израснали в София, защото до преди 15-ина години, в средата и края на 90-те, всички срещи се правеха на "Попа" в осем, и ако някой го нямаше там, не се звънеше по телефона (тогава все още само "мутрите" имаха мобифони, които бяха с размера на тухла), а се тръгваше на обиколка в "триъгълника" - трите заведения "Кева", "Тракия" и "Двуетажното".

Когато кутията на спомените се отвори, пред погледа ми се появи и първото ми напиване с текила в "Двуетажното", и модата на мешките и кубинките, която нахлу сред тинейджърите с отпадането на задължителната военна служба, и оригиналното списание "Егоист", което много бързо някак изчезна, и компакт-дисковете и миниуредбите, които станаха хит в началото на 21 век, а днес никой не използва.

Припомних си и лъвския скок, който се наложи ние, подрастващите, да направим от уокмена в малките класове, през дискмена, който се появи междувременно, до "плейърите", пълни с mp3-ки. За плочите с детски приказки от детството ми си спомням сравнително малко, за разлика от собственичката на заведението, която умилително се присети за домашния грамофон, съветско производство... И за магнетофона!

Докато разговаряхме, към нас се приближи един познат, който е роден в средата на 90-те. За неговите 20-ина годишни възприятия телефонът с шайба изглеждаше като нещо по-далечно от винтидж автомобилите в Хавана, а "джиесемите" не навяваха носталгия, а присмех. Той беше чувал за касетки, но нямаше осем кутии за обувки, пълни с тях на тавана. Той бързо се отегчи от нашите носталгични разговори и се отдалечи.

А ние продължихме да си припомняме:

За радиото, което се излъчваше на FМ и за ВЕФ-овете, които украсяваха всеки български дом. За това, че сега "истинско" FM радио се слуша основно и само в колата.

За чата на ICQ, който всеки имаше задължително, и чата mIRC, по-известен като "Мирката" (все още можете да свалите този чат оттук и за мое изумление той се поддържа и има нова версия!)

За "пищовите", които правехме на листчета в училище (съвременните тийнове преписват основно през смартфоните, се оказа...)

За библиотеките, в които нямаше компютри (въпреки че положението в някои български библиотеки и сега е подобно) и изобщо за четенето на книги, което не беше модерно, както се опитват да го дефинират сега, а необходимо.

За вестниците и списанията, които са на път да изчезнат напълно от бита ни, до степен, че не можеш да намериш кьорав вестник, ако решиш да си измиеш прозорците.

За това, че когато се запознавахме с разни хора, си записвахме телефонните им номера на листчета и всеки имаше "тефтер" или "азбучник", докато сега всичко е в смартфона и практически не пишем на ръка дори подобни дребни неща.

За филмите, които сваляхме бавно и трудно и записвахме на компакт-диск, а компакт-дисковете слагахме в кутийки и редяхме на стелажи за дискове, или пък си ги разменяхме. ("Ще ми дадеш ли някой филм?", питахме се. "Кой искаш?", получавахме в отговор).

На втората бира, която получих безплатно (друго си е да имаш лаф със собственик на заведение) , вдигнахме тост за свалките, които някога се осъществяваха на живо, а сега са заменени от Tinder и разни други извращения за събиране на данни.

След това внезапно се сетихме за дискетите.

Дискетите, които първо бяха големи и черни. Ние растяхме, а дискетите се смаляваха и минаха през още два етапа, преди да приключат (засега) под формата на флашка. Или карта. Или мини-карта. Сега всички данни се пазят в "облаци" и когато се случи изтичане, то е с интензитета на водопад (#panamapapers). Затова отпихме, в очакване на момента, който дебне зад ъгъла и който обещава, че "паметта" ще с размера на косъм.

А компютрите? Като бях съвсем малка, у нас имахме "Правец 8", а после "Правец 16". Играла съм до откат на "Магаре" на зеления екран. По-късно детството ми оформи "Принца от Персия" на черно-белия IBM, а после "Индиана Джоунс" на следващия комплютър, за да се появят "Doom", "Аладин" и "Лари" в зората на 21 век.

Компютрите ставаха все по-добри и по-добри и онези игри, които тогава се зареждаха по десетина минути, сега се побират на евтина флашка с малко памет и тръгват на секундата. Само че никой вече не иска да ги играе.

Нашите животи са обречени на постоянна технологична промяна.

Затова и в навечерието на символичния рожден ден на интернет, който е датиран към 7 април, далечната 1969-та година, няма как да не се попитаме: дали всичките тези бурни промени, в които живеем, някога ще приключат? Ще сме живи ли да видим края им?

И когато остареем, ние ли ще сме последните човешки същества, които ще си спомнят за дизеловия и бензиновия автомобил, за цифровата телевизия, за момента, когато нямаше "интернет на вещите", а роботите все още не заместваха хамалите?

Oще: нови технологии  поп  попа  революция  сантименталност  технологии  технологична революция 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.08.2015, 14:39

10 Змея | 19.10.201615:31

Разговора пак загрубя. Жалко. Все пак спомените на всеки човек са уникални, даже само заради това че всеки си пречупва нещата от живота през неговата призма. Авторката ми стана симпатична, защото е на възрастта на децата ми и си спомням как те раснаха. Иначе спомените от моето детство са доста по различни, защото са по близки до рекламата на "Пиринско" Усмивка Тогава да имаш ток си беше екстра, защото не идваше по няколко дни. Раснал съм на свещи и газени лампи, телевизор "Опера 3" видях за сефте '62, а списание "Космос" ми беше прозорец към света.. Но детството е затова, за да ти са светли спомените, макар и в онова забравено от Бога, но не и от комунистите време.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.07.2011, 00:21

9 Илиян Илиев | 09.04.201617:31

Да припомня на авторката че ICQ е жив и който има желание все още го ползва.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.01.2015, 17:09

8 trigger | 09.04.201603:22

Странно защо, авторката е изпуснала да напише дума-две за тамагочитата!? Те са хит от края на 90-те и началото на новия век. Иначе добра статия, най-вече, защото ми се дори бира, докато я четох. :)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

7 e-mil | 08.04.201617:01

Ако никой не се интересуваше от датите авторката нямаше да ги споменава. Статията и галерията от снимки определено правят исторически преглед - то се вижда още по увода.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

6 prqkor | 08.04.201609:21

Смее се Смее се Ще ги освежиш ти , по дати ,кой го интересуват датите. Е сега ни ремонтират улицата и едни деца по средата на ремонта играят мач ( нещо което е невъзможно в днешни дни ако е отворена) , знаеш ли колко ми стана приятно и ние играехме така преди 20 години ама без ремонт.
Хубаво е някой да те върне назад , не винаги е лошо. Няма нужда да разваляш ентусиазма на хората , като някаква бабичка пред входа
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

5 e-mil | 07.04.201613:12

Че то и в статията има натяквания: "... кога стана "винтидж"? Чак е обидно... обречени сме на промяна...", ах, горките ние.

Текстът само по форма е сантиментален, но на практика след като набляга на дати и проследява техническото развитие, то по съдържание е научно-популярен. А това изисква поне малко придържане към истинската история, а не тази, която си фантазира авторката. А публицистиката пък изисква поне малко отговорност към читателите, родени по-късно, защото е пълно с тъпани, които се образоват само от "така пише в Интернет". Включително го правят и автори, както се вижда от статията.

Не, няма да сте последните човешки същества, които ще си спомнят за дизеловия и бензиновия автомобил. Че то вие не можете да си спомните личните преживявания отпреди само 15 години, а когато някой се опита да ви ги освежи, единственото, което можете да отговорите е "калъф". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

4 prqkor | 07.04.201609:41

Статията е хубава , да , има неточности в годините и какво от това. Няма нужда да разваляш хубавите спомени и усещания с някакви натяквания ,калъф.
Автора е по - млад и му личи. ХУбаво е че е запомнил някои неща. Преди бума и "сега" си имат своите привилегии. Много хора работят в чужбина , а семействата им са тук. Страхотно е че има видео връзка , и то на телефоните , нещо което бе научна фантастика преди 20 години. Направо понякога се чудя....
Удобно е да ползваш навигация на телефона като си в чужбина , а не да ти се смеят , докато разгръщаш с мъки некви чаршафи (картите) , помните ли ги Смее се Смее се
Лошото е , че напредването на технологиите върви ръка за ръка с ограничаване и погазване на личното пространство и свободата , като цяло. Например , преди за да ти вземат пръстови отпечатъци те водеха в районното , а сега си ги даваш сам на телефона Смее се . Случайно ако не си ги дал , вече задължително ти ги взимат , като вадиш лична карта.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

3 e-mil | 07.04.201606:47

Авторката по документи може и да е на 30 и няколко, но спомените и са най-много 7-8 годишни. Другото го е чувала по разкази на очевидци и го е запомнила объркано.

Вярно е, че само мутрите имаха мобифони... ама в началото на 90-те. После поевтиняха толкова, че доста хора ги ползваха. В края на 90-те за които пишете вече клиентите на Мобиком бяха започнали да намаляват и да се местят към GSM. Даже аз позакъснях и направих смяната чак през 2001, тоест тъкмо преди 15 години. Тогава мобилните телефони отдавна бяха престанали да бъдат мутренски аксесоар. Самият факт, че при думата "мобифон" първо се сещате за Нокиа 3310 показва, че нищо не помните от първите мобифони.
И въобще първите мобилни телефони даже не са от 90-те, а отпреди 60 години. Първо тръгнаха от вградени телефони в автомобилите и се наричаха именно мобилни.

Мешките и кубинките се появиха при тинейджърите още в края на 80-те. Купуваха ги метълите главно от военните магазини или втора ръка. А задължителната военна служба премахнаха преди по-малко от 10 години - през 2008.

Компактдисковете станаха хит през 90-те, а не в началото на 21-ви век. "Унисон" още през 1994-95 вече продаваха толкова много дискове, че имаха собствени пиратски линии за тиражиране.
И като казвам хит имам предвид България, щото по света станаха популярни 10 години по-рано.

Радиото, което се "излъчваше" на FM продължава да се излъчва по същия начин. Даже за България е сравнителна новост - допреди 25 години радио се слушаше основно на средни и къси вълни, а "съветският" FM беше в диапазон различен от западния, който ползваме сега. Само допреди няколко години много смартфони имаха FM приемник и все още се слага в някои модели. Така че за каква античност говорите?

"Правец 8" беше откраднат от моделите на Apple 1 и 2, а не от IBM. "Правец 16" беше копие на IBM и наистина съществуваше. Това, че Вие сте го нямала вкъщи не го прави легенда.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

2 Ivan Bardarov | 06.04.201622:06

Точно днес попаднах на епизод от "Улиците на Сан Франциско". Стана ми забавно когато Майк Дъглас въртеше шайбата докато набираше телефонен номер. Отдавна не бях чувал звука на въртяща се телефонна шайба.

По едно време бях развил умението да помня телефонни номера, които бяха от шест цифри и почти винаги можеше да се ориентираш абонатът в кой район на София е.

Прозорците ... няма да останат неизмити. Хартията за ръце е идеална за това. А и след време може би сами ще се почистват. Или ... въобще няма да има нужда от прозорци защото ... няма да има сгради понеже всички ще живеем на открито под звездите в удобните си хайтек термообвивки.

Всъщност не пречи да има сгради, но всички да са изоставени и обрасли с растителност. Тогава и Слънчев бряг ще става за къмпингуване.

Подозирам обаче, че бирата няма да изчезне и пак ще е стъклени бутилки. Наздраве!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 17:24

1 Мунчо | 06.04.201621:02

Вестници може и да няма, ама поне хартиеният спам продължава с пълна сила така че прозорците няма да останат неизмити Намига
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани