Джери Сийгъл някога е създал Супермен като ницшеански свръхчовек с телепатични способности, решен да владее света. Той е безжалостен, ужасно плешив злодей, чиято първа поява е в разказа "Управлението на Супермен" през януари 1933 г.
По-късно с помощта на художника Джо Шустър, Супермен получава ново начало като смел герой със свръхчовешка сила и умения. Външният му вид е бил моделиран по образеца на Дъглас Феърбанкс - актьорът, най-известен с ролите си на Робин Худ и Зоро в ерата на нямото кино.
И през юни 1938, Супермен такъв, какъвто го познаваме, дебютира в Action Comics №1
Като деца на еврейски емигранти, Сийгъл и Шустър вероятно са оформяли сюжета си като сага за културната асимилация, моделирана по подобие на съдбата на американските евреи. "Човек от стомана", последният кинематографски опит да бъде използван образът на Супермен на големия екран, представя "последния син на Криптон" като почти Христос.
Първите кадри на "Човек от стомана" разкриват планетата Криптон - извънземен свят, наподобяващ съчетание от Пандора от "Аватар" и Облачния град от "Звездни войни". Лара Лор-Ван (израелската актриса Айелет Зурер) е в последните дни на бременността си.
Окъпана в небесна светлина, пред очите на съпруга си Джор-Ел (Ръсел Кроу), тя ражда техния син Кал-Ел. Тъй като Криптон умира, Джор-Ел планира да изпрати новородения си син на далечна планета - и избира Земята. "Ти ще дадеш на хората идеал, към който да се стремят", заявява той.
Междувременно генерал Зод (Майкъл Шанън), ръководителят на военните сили на планетата, организира преврат. След като предупреждава съпругата си, на гърба на дракон и спасявайки "кодекса", в който е цялото натрупано познание на Криптон, включително генетичното кодиране, гарантиращо оцеляването на расата на криптонианците, Джор-Ел успява да изстреля кораба със сина си.
В същото време Зод и неговите съучастници в конспирацията са прокудени във черна дупка - "фантомна зона", всичко това преди Криптон да експлодира. Тази около 20-минутна сцена е като че ли най-впечатляващата част от филма, благодарение на появата на Кроу като достоен, любящ баща.
Това е рядък изблик на човечност във филм, който твърде скоро се свежда само до цикъл от безброй тела, разбиващи се в сгради
Сюжетът след това прескача в настоящето. Кал-Ел (Хенри Кавил) вече е 33-годишен мъж (справка: Христос?) на име Кларк Кент, работещ на кораб от търговския флот, все още несъзнаващ истинската си самоличност.
Когато петролна платформа избухва в пламъци, Кларк спасява всички, повдигайки сриващата се конструкция и позволявайки на работниците да избягат от клопката. Тук зрителите биват запознати не само с мускулестото тяло на Кавил - нека просто кажем, че ролята му отива на 100% - но и с влиянието на сценариста Дейвид Гойър и изпълнителния продуцент Кристофър Нолан (който е сред съавторите на сценария). Тези ранни сцени на Кларк, изследващ пустошта - и понякога поглеждащ назад към детските си травми — напомнят предишния проект на Гойър и Нолан за супергерои на DC Comics - Batman Begins.
Кларк и Лоис Лейн (Ейми Адамс), пряма журналистка, носителка на награда "Пулицър" и работеща за Daily Planet, се оказват в база на NORAD в Арктика, ръководена от полковник Харди (Кристофър Мелони) и д-р Емил Хамилтън (Ричард Шиф).
Там Кларк открива кораб от Криптон, заседнал в леда — очевидно еквивалент на Крепостта на самотата — където той разговаря с холограма на Джор-Ел, от която научава историята на народа си и мисията си.
И така, около час след началото на филма, Кал Ел се преобразява в Супермен, обличайки обновен костюм и наметало
След като Зод и неговите поддръжници са размразени и се връщат на Земята, за да убият Супермен и да се доберат до Кодекса — който ще им позволи да изградят наново Криптон "върху черепите" на човешката раса — филмът бързо се превръща в безкрайна поредица от хора, размазвани в сгради.
Въпреки че компютърната графика е впечатляваща, няма нищо в тези сцени, поне що се отнася до развитие на сюжета или изграждане на характера на героя - цари просто всеобщ хаос. Въпреки че Шанън е изключително талантлив актьор, неговият Зод е категорично картонен герой.
Единственото, което той прави, е да крещи. Непрекъснато. Той е по-близък до Арес, гръцкия бог на войната - дори предвид абсурдната му прическа — отколкото очарователно евротраш-версията му, играна от Терънс Стамп в "Супермен II".
"Човек от стомана" съчетава оригиналната история от емблематичната филмова версия от 1978 на Ричард Донър със сюжетната линия на Зод в продължението й, но жертва много от най-важните и смислени елементи на тези филми, за да получи един краен мишмаш.
Супермен изобщо не си изкарва допълнително прехраната като журналист в Daily Planet, а Лоис Лейн разкрива извънземния му произход отрано, така че няма никаква интрига около тайната му самоличност, която да допринася за дуализма на героя му.
Освен това, тъй като няма особени флиртове между Лоис и Кларк, преди тя да разбере за произхода му, връзка между двамата практически не съществува; зрителите нямат никаква представа защо двамата са привлечени едзин от друг.
В оригиналните филми, Кларк е начинаещ журналист, който свръхкомпенсира вродената си липса на човешко ДНК, като се държи тромаво, а Лоис е предпазлива журналистка, която го приема като симпатичен глупчо, и противоположностите се привличат. Тук в Супермен обаче въобще няма нищо човешко. Не само че връзката му с Лоис е изчезнала безследно, но и има съвсем малко приятелски взаимоотношения с който и да е — и почти никакви диалози всъщност - с хората, за които се жертва.
Комиксовият Супермен - с който се прочу Кристофър Рийв - спасява хората с намигване и усмивка. Част от Супермен почти изпитва оргазъм от това да бъде герой, защитник, "бог" за тези хора. В "Човек от стомана" няма дори и най-малък намек защо този мрачен, относително лишен от чувство за хумор извънземен иска да спасява някого, ако изключим факта, че баща му го е накарал да го направи.
Очевидно е, че режисьорът Зак Снайдер, известне със CGI фантазиите си "300", "Пазители" и "Измислен свят", е донякъде заслепен от чудесата на компютърната графика
Последната третина от "Човек от стомана" е почти непрекъснати високооктанови екшън сцени на разрушаване на сгради — обикновено като някой бива запратен в тях (не можем да подчертаем това в достатъчна степен - толкова често се среща тази сцена във филма!). Виждали сме подобни кадри безброй пъти досега, най-често в "Трансформърс", а напоследък и в "Отмъстителите".
Дори флашбековете към ранните дни на Кларк и израстването му в провинциална част на Канзас, отгредан от Джонатан (трогателно изпълнение на Кевин Костнър) и Марта (Даян Лейн), са изпълнени с шумни, разрушителни събития — катастрофа на училищен автобус, страховита сцена на торнадо и т.н.
Траещ цели 143 минути и с бюджет, надвишаващ $225 млн., "Човек от стомана" изглежда прекалено дълъг и прекалено изкуствен. Можем само да се надяваме, че създателите му ще отстъпят леко назад във вече оповестеното продължение и ще се концентрират поне малко повече върху това защо този свят въобще си заслужава да бъде спасяван.
